Месец: май 2017

Саниране и смрад

Саниране и смрад

 
Общинарите в Кюстендил подготвили наредба за условията и реда за поддържане и използване на прилежащата площ към сгради в режим на етажна собственост в квартали с комплексно застрояване… Тя ще се гласува на предстоящото си заседание на 25 май от минипарламента. Изготвена е от общинската администрация в изпълнение на Закона за управление на етажната собственост. По същество – не общината, а жителите на даден блок ще трябва да се грижат за почистването на пространството около него, за поддържането на зелените площи, за почистването от снега и т.н. „Това е отдавна очаквана наредба, която беше 30 дни на сайта на общината, но няма предложения по нея. Хората трябва сами да се грижат за площите около дома им, както правят собствениците на една къща”, коментира шефът на общинския съвет Михаела Крумова. Предвидени са и санкции, за физически лица от 50-150 лв. и за юридически лица от 200-500 лв. Проектът е качен в сайта на общината. И така:

Чл. 9. Забранява се използването на прилежащата площ за:
1. осъществяване на търговска дейност на открито;
2. поставянето на гаражи;
3. ремонт на автомобили;
4. поставяне на къщички за домашни любимци;
5. складиране на предмети, вещи, строителни материали и дърва за огрев;
6. изхвърляне на битови отпадъци и образуване на нерегламентирани сметища;
7. монтирането огнища, както и на неестетични и опасни от противопожарна гледна точка барбекюта и др.
8. замърсяване с моторни масла и други вещества, които замърсяват и/или заразяват почвата и са вредни са за здравето.
Чл. 10. Забранява се поставянето на огради, отдаването под наем и разпореждането с определената прилежаща площ от етажните собственици.
Чл. 11. Управителният съвет (управителят) е длъжен да създаде организация за незабавно отстраняване на снега по тротоарите и прилежащите площи към сградите, както и премахването на ледените висулки и създаващите пречки за преминаване на пешеходци натрупвания от сняг.
Чл. 14. (1) Два пъти годишно – пролетта и есента, председателя на управителния съвет или управителя на етажната собственост организира основно почистване на прилежащата площ по график, съгласуван с общинската администрация за извозване на отпадъците.
(2) Текущото почистване на прилежащата площ се извършва по ред, определен от Общото събрание на етажната собственост.
Чл. 16. За нарушаване разпоредбите по наредбата се налагат глоби в размер от 50 лв. до 150 лв. за физически лица, а за юридически лица се налага имуществена санкция в размер от 200 лв. до 500 лв.

 
И става една такава, каквато никога не е била. Прясно реновирани, санирани – де, блокове много скоро ще станат бунища и смрад ще лъха от тях. В кой блок се имат комшии, та и да чистят даже от боклук, сняг да ринат и пр. Нищо такова. Няма нищо по-мръсно на света от вход на някой избран произволно блок по градските жека-та или кооперации. Зад които ще видиш някой да е боднал някой корен домати, куп вехтории, огнището от лани есента още не е подравнено. Старата трошка, някой таралясняк „Победа“, който още върви, „ако ей сега седна и дам контакта“. И т.н. В кв. Запад съседи са пропищели от смотаняк, който гледа в апартамента си канарчета. Изпражненията хвърля от прозореца долу – от шестия етаж. Ами дървата за огрев, които още от май почнаха да никнат на купища преди рязане и подредени на зидове по терасите. Абе, какъв ти ред и чистота. Язък за реновирането – за санирането, де! Таман лъснаха някои панелки и сега – около тях бръшлян ще никне от боклуците, щом няма циганки по временната заетост да въртят хилавата си метла и пра-пра старата техника от времето на соца, която още е на въоръжение в ОП „Чистота“, да събира камарите боклук край блоковете.
И още нещо – за просторите! Трябва да има санкции и за простряното на тела и въжетата на терасата. По-грозно нещо не може да се види. И за това – глоба! Да минем на бельо еднократна употреба. След носене – хвърляй го от терасата.

 

Юг News

В Кюстендил нищо не става

В Кюстендил нищо не става


Общината да промени проекта за благоустрояване на градската среда така, че да се спаси брезовата горичка и няколкото секвои в близост до художествената галерия. Според проекта горичката ще стане паркинг. За това настояха, максиамално самонахъсани и алчни за медийна изява, кюстендилците инж. Севделин Атанасов /60/, бивш общински съветник и минаващ и за природозащитник, философът Динчо Желязков /64/, преподаващ дисциплината си в ПМГ, и докторът по философия Ивайло Атанасов /26/, той пък чете в СУ „Климент Охридски“. Но ги обединяват брезите пред галерията. „Така ще бъде туширано и общественото недоволство. Не съм против проекта, не искам общината да загуби тези близо 5 млн. лв.”, заяви Севделин Атанасов, който отхвърли всички твърдения, че зад тях стоят икономически интереси. „Аз съм пенсионер, Динчо е пред пенсиониране – какви ти икономически интереси“, отхвърли всякаква такава версия Севделин. Ивайло Атанасов поясни, че групата е създадена в социалните мрежи – “Спаси Кюстендил”, и тя ще сигнализира с писма Европейската комисия и ресорните министерства в страната, както и националния омбудсман Мая Манолова, за която се знае, че е в отлични отношения с кмета трети мандат на Кюстендил Петър Паунов – в миналото и сега. Преподавателят Динчо Желязков поиска да се намеси и общественият посредник в общината Васил Иванов. Точно никога! Групата “Спаси Кюстендил” ще сложи номера от 1 до колкото са на брой на брезите в горичката до галерията на Майстора, като ще маркират площта от нея, която ще изчезне, за да се превърне в паркинг. Динчо Желязков допусна, че може и да е имало 10 граждани на общественото обсъждане на проекта, “но те се използват за легитимация на хиляди”. Той сравни общественото недоволство днес с това през 1981 година, когато е съборено кюстендилското читалище “Братство 1869” и цитира статия във вестник “Култура” от видни кюстендилци, между които и чл. кор. Ефрем Каранфилов, озаглавена – “Он че ми каже”! Тогава цял Кюстендил настръхнал, ама пак бутнали читалището.
Така и сега. С непоправими си инат кметът П. Паунов ще стартира този проект. Просто ще оградят 11-12 декара пред галерията с високи метални платна, ще сложат на тях логото на фирмата изпълнител /дали няма да е прословутата „Рила“/ и ще се почне. Какво като някакви си философчета далеч преди и на пенсионна възраст разсъждават ли разсъждават и се скъсват да каканижат по темата „брези“ пред изсичане /премахване/. В Кюстендил е така. „Нищо не става, ама всичко се знае“.

 

Юг News

Любата

Любата

 

100-годишнената от клане на българите в Босилеградско от 15 и 16-ти май 1917 година, не можа да бъде отбелязано на национално ниво. Нищо, че до Западните покрайнини ходи цял един вицепрезидент – Илияна Йотова. Но и тя побърза да си тръгне – не остана за свиканата кръгла маса. А кметът на Босилеград четвърти мандат Владимир Захариев направо се криеше.
Ама какво е станало в Босилеградско преди точно век. „Сърбите влизат в Босилеградско през правоенна формация на Коста Печанац. Тази чета се движи в Босилеградско само 2 дни, но вследствие на нейните издевателства 32 души са убити, 2 деца са изгорени живи, и е унищожено имуществото на 317 домакинства“, така представя трагедията историкът Ангел Джонев. Е, в София годишнината беше отбелязана с панахида в катедралния храм „Света Неделя“, поклонение пред гроба на Екзарх Йосиф и полагане на венци пред паметника на Незнайния войн. Панахида правиха и в централния храм „Св. Богородица“ и поднасяне на венец пред паметника на Булаирци в Кюстендил. Дойде и кметът на общината Петър Паунов. Бяха прочетени имената на 32-ма души, загинали в събитията, случили се на 15 и 16 май 1917 год. в босилеградските села Горна и Долна Любата, а и в самия Босилеград. Дойдоха и потомките на една от жертвите – две сестри, чиито прадядо Яначко Попов, учител в Долна Любата, е бил съсечен от ордата на Коста Печанац. Те носеха снимки на предците си и се зарекоха да отидат на гроба на Яначка Попов в с. Любата. Историята е един процес с отложено действие във времето. Тези събития по „някакъв начин предопределят съдбата на българското малцинство за десетилетия напред и днес”, каза пред репортерите шефът на КИЦ-а в Босилеград Иван Николов.

 
Какво да каже друго Иван Николов. На кой от сънародниците си да припомня за кървавата сага Горна-Долна Любата. Която се съизмерва с клането в Батак. Не по размер. По потресаващата жестокост. И турците не са клали така. Две години преди Ньой. Рядък героизъм. Сформирали чета от 11 въоръжени мъже, които прогонили главорезите на Коста Печанац от Босилеград – преди военни български части да се захванат с това.
Защо на стотната година научаваме нещо по-ясно за село Любата. На която – „Слава, вечна слава – на чадата твои“…

 

Юг News

За празните череши

За празните череши

Макар, че тазгодишната черешова реколта в Кюстендилско на места е нулева от продължителните измръзвания на овощията през април, общината и полицията вече набелязват 100-процентови мерки по охраната на масивите, стана ясно на месечното съвещание с кметовете на села днес. Разбра се, че – както се прилага вече от няколко години, в региона през юни ще действа и звено от около 20 жандармеристи. Които ще изпълняват и други функции по осигуряване на реда в района и за противодействие срещу криминалната престъпност. „Очаква се да има спад в количеството на плодовете, което ни кара да смятаме, че ще се стигне и до по-високи цени и по-голям интерес. С оглед превенция и предотвратяване на действия, които са престъпни по отношение на реколтата и по черешовите насаждения, охраната ще бъде на качествено ниво и с всички отговорности”, обоснова нещата след съвещанието шефът на полицията в областния град ст. инспектор Росен Райчев. Ресурсът за охрана от страна на полrцията ще бъде оправдан, защото по-малка реколта череши води до по-голяма цена. Не се изключва и създаване на напрежение.
Черешовите градини, пунктовете за изкупуване, маршрутите по транспортирането на плодовете до купувачите и при реализацията им ще са под непрекъсната денонощна охрана. Ще се използват и уреди за нощно виждане – така нар. визьори, с които е въоръжена Гранична полиция. От общината готвят и заповед за забранен достъп до масивите за определени часове – преди 7 ч. сутрин и след 21 ч. вечер. Берачите ще се пускат в градините по списък, каза ст. комисар Райчев. „Мале-е-е“, цъкат по селата. Където най-добре знаят, че черешите тая година са „празни“, нищо не е останало. „Ако по-лани берех до 100 килограма от череша, сега я ще събера една шепа, килограм-два, я не“, вайка се местен черешопроизводител. Отписал е овощарството . И от „гадната природа“ и от грабливите, крадливи и безхаберни чиновници по разните служби и фондове „Земеделие“ му е писнало. Оттатък Драговищица черешите са непокътнати, обяви ченгето Райчев. „Накъде оттатък“, недоумяват по Ямборано, Стенско, Горановци. Защото по градините им няма и грам череша.

 
То е ясно – и две кофи череши да се наберат отнякъде, въоръжена до зъби жандармерия и боравеща със свръхмодерни и свръхнадеждни уреди и апаратура Гранична полиция ще охранява „златните“ кюстендилски череши. Вместо да дебне и спира бежанците по източната ни граница, ще кесят по кръстовища и до канавката на някоя от градините. МВР ще изпише пари над лимита за гориво на РДВР-то, кооперации може да се бръкнат и да благодарят с финансово подпомагане полицията след „успешната“ черешова кампания. Ще има анализи, отчети, може и наградени да има. Само дето няма череши за бране. Какво като няма. Ще ги пазим.

 

Юг News

Руска подкрепа

Руска подкрепа
Кристиан Костов с песента „Beautiful Mess” докосна върха на „Евровизия” и донесе най-доброто представяне на България в историята на конкурса, гръмнаха в ранната неделна сутрин медиите ни. Той остана втори, а тази година печели Португалия. Българската песен спечели втората позиция още при гласуването на националните журита. Сред страните, които дадоха максималните 12 точки за Кристиан бяха Македония, Естония и Беларус. Втората позиция за Кристиан отреди и зрителският вот. До последно експерти и букмейкъри нареждаха българския представител в челната тройка след финала.17-годишният Кристиан, който е и най-младият на „Евровизия” 2017, стана популярен у нас в последния сезон на „X Factor“. Той учи и пребивава предимно в Москва, тъй като неговата майка е рускиня. Преди полуфинала в четвъртък в Киев избухна медиен скандал, тъй като Кристиан като дете е пял на п-в Крим преди анексирането му, а поради същата причина от участие беше отстранена руската участничка.
„Поздравяваме Кристиан Костов, който донесе на България почетното второ място на международния конкурс Евровизия 2017“. С това изречение започва поздравът на посолството на Руската федерация у нас към младия изпълнител. Публикацията е на официалната фейсбук страница на дипломатическата мисия. „Кристиан Костов живее в Москва, бил е част от състава на детския музикален колектив „Непоседы“ и участвал в руския песенен конкурс „Глас“. Той не веднъж е заявявал, че развитието на таланта си дължи на Русия, а неговият кумир е известният руски изпълнител Дима Билан. „Гордеем се с достойното изпълнение на представителя на България и му желаем нови творчески успехи!“, гласи поздравлението на посолството.
Съдбата си знае работата. За пореден път докара нещата до там, че Русия да показва истинската си същност. Себесъщност. Живеел в Москва Кристиан. И какво: „Съжалявам, че не донесох „Евровизия“ в България. България е моят дом“, изрича на чудесен български език и без нотка и повлияване от руска мекост и всякакви русизми каза момчето, което часове след триумфа кацна не на Шереметиево, а на аерогара София. И не отиде в руското посолство в София, а при приятелчетата, които го чакаха. Чакат го и в Ямбол, града на баща му. Липсва му още дипломатически подход. Малък е, ще се научи. По-скоро – ще го научат.
Сега за другото. Що за подкрепа получи нашият кандидат от Русия в гласуването. Браво на Македония, на Беларус, на предишни конкурси на Евровизия са ни подкрепяли Кипър и др. Не и Великая Рус. Която – ако се активизираше в гласуването, ама нищо, че финалът беше в омразния за руснаците Киев /Украйна/, щяхме да отвеем португалеца и Кристиян ставаше първи отвсякъде. Ама тя, руската подкрепа, е все такава. Ще те освободят, ама няма да се сетят да си тръгнат – и никога няма да го направят. Вместо това току ни включат в някой „Безсмъртен полк“ за 9 май, примерно.
Когато вторият български космонавт Александър Александров успешно се приземи някъде в Казахстан, и български репортери бяха наблизо,за да отразят събитието. Още по скафандър Александров взе да говори на български. Така го сядоха командирите на екипажа и ръководителите на полета, че човекът пребледня целият. И го обърна на руски – мигновено.
Кристиян да изпее нещо и на руски. Ние може да го подкрепим, ако е за Евровизията.

Юг News

Шалът

Шалът

 

1 810 лв. бяха събрани на снощната благотворителна вечер в подкрепа на децата и младежите с увреждания в центровете от семеен тип „Сияние“ в Кюстендил. Тя беше организирана от омбудсмана Мая Манолова и фондация „Сийдър“. Преди началото омбудсманът каза, че целта на подобна проява не е толкова събраната сума – парите, а да се обърне внимание на обществото към съдбата на децата с увреждания. И Кюстендил да ги приеме. На това, че те са част от нас и от обществото. Центърът е в кюстендилския кв. Герена. В благотворителната вечер участваха местни бизнесмени и предприемачи, активисти и общественици. Сред продадените предмети на търга беше и тъмнолилав шал, дарен от омбудсмана Мая Манолова. При първоначална цена от 40 лв. той беше купен за 120 лв. от областния шеф Виктор Янев. Кметът на Кюстендил Петър Паунов дари икона от личната си колекция, иконата също бе продадена – за 150 лв. Паунов, чиито ден, независимо къде се намира, започва с влизане и молитва в храма, има колекция от около 200 икони в дома си.
Иконата си е икона, а шалът стана доста коментирана тема за кюстендилци, които и не бяха чували за благотворителната вечер в парк хотел „Кюстендил“. Защо точно шал, не е ли много „интимно“ и лично да подаряваш части от облеклото си. Добре, че не е част от бельото си, злобно заподхвърляха „опозиционно“ настроени хора от града на Мая Манолова. Защо не извади да подари каската, с която слезе на 500 м. под земята в рудник „Бабино“ есента на м.г. Как па точно областният шеф В. Янев извади най-висока цена за тоя алтикул на омбудсманката. 6 часа, след като се беше върнал на губернаторския пост. Какво ще го прави сега областният тоя шал – жена му може би ще го носи.На видно място в кабинета ли ще си го сложи. Шалът не е икона, а шал. Кога  и за колко М. Манолова го е купила, колко го е носила, защо се разделя сега с него, износен ли е. И т.н. – все коментари, някои от които доста злостни, вървят по повод продадения за 120 лева шал на Мая Манолова.
Преди двадесетина години в Кюстендил се беше отзовала французойка, професор социолог. По неведоми пътища – беше я довела тогавашната доста силна и на висока позиция в партията и в парламента Нора Ананиева. Водиха я на Трите буки в Осоговския балкан. На семинар. Следва неизбежния коктейл, софра. Фанцузойката толкова си хареса кърпата, която  бяха аранжирали до чинията с ястията, че не се сдържа и я нахлузи на шията си. Стана чудесен шал. Абе, пиари.

 

Юг News

Братя просветители

Братя просветители


Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев връчи традиционните годишни награди на ведомството на четирима директори на училища за високи резултати в професионалната дейност и за принос към просветата. По „вътрешния правилник“ и канона срещата стана на 11 май, Деня на славянските първоучители Кирил и Методий, в Рилския манастир. Дядо Евлогий, който отслужи литургия за светлия ден на равноапостолите, благослови учителите и дошлите ученици от училища в Благоевград и Дупница, шефове на регионалните управления от областите Кюстендил и Благоевград. „Кирилицата  вече е и на еврото. Нека да опазим чистотата на българския език чист от вмешателства и посегателства“, каза от амвона дядо Евлогий. Връчването на наградите стана в иконната зала на манастира, от чиито стени строго и канонично гледат всички досегашни игумени на Рилската обител. С грамота, икона на Свети Иван Рилски и парична награда от 1000 лева бяха отличени Адриян Христов, директор на ОУ “Св. Св. Кирил и Методий“ – село Иваново, Хасковско, Йорданка Чавдарова, директор на езикова гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали, Славейка Иванова, директор на Националната търговска гимназия в Пловдив и Диана Димитрова, директор на ОУ „Стою Шишков“ – с. Търън, Смолянско.
Амин! Честито на наградените – както се казва! Нищо, че всичко беше организирано като досадно „мероприятие“. Дядо игумен, „колегите“ му негови предци на духовния пост в иконната зала, стаиха децата и батковците им. Наградените директори получиха икона на Св. Иван Рилски. Така е, в неговия храм бяха осветени. Но не по-малко свети са равноапостолите Кирил и Методий, и това все повече се усеща от все повече българи. Вече не солунските братя, а „братя просветители“. Амин!

 

 

Юг News

Всичко спряло

Всичко спряло

 

 

 

 

Виктор Янев е новият управител на Кюстендилска област. Той заемаше поста и по времето на кабинета „Борисов 2“. Министерският съвет назначи двадесет и двама областни управители, освобождавайки досегашните. В Благоевград постът ще заеме Бисер Михайлов, във Варна – Стоян Пасев, във Враца – Малина Николова, в Кюстендил – Виктор Янев, в Ловеч – Георги Терзийски, в Смолян – Недялко Славов, в Хасково – Станислав Дечев, а в Ямбол – Димитър Иванов. Те са заемали същите длъжности в периода от 2014 г. до 2017 г. Ирена Соколова за втори път става областен управител на Перник. Тя е заемала длъжността през 2014 г. и 2015 г. И т.н. Изредени са всичките 22 „нови губернатори“, назначени така скоропостижно от правителство „Борисов-3“.
Горкият Югозапад. И в Кюстендил, и в Перник, и в Благоевград са все старите, предишни областни шефове. Да се обзаложим ли, че до дни за трети път като зам.-областен в Кюстендил ще се върне дупничанката Радослава Чеканска. Е, тогава. Толкова ли ГЕРБ приключи с кадрите. По младежките структури на Бойко-Борисовата партия и в 9-те общини се подвизават с амбицията да направят бърза кариера момичета и момчета, които „ловят окото“. Защо не лансират някое от тях. Не им е чак толкова рано. Ами, „патриотите“. В Кюстендил са толкова наследниците на преселници от Македония, ВМРО-исти. Защо и от тях никой не тръгна към поста, след като хората на Каракачанов-Симеонов, а и на Сидеров, са в управлението. Някога областните шефове в Кюстендил ги назначаваше ВИС, включително първия, кацнал в мъгливя 2 януари от Чикаго на софийското летище и посрещнат от организирана от висаджиите „агитка“,за да поеме поста на петия етаж в бившия Партиен дом. После нещата в ръцете си взе Сашо Тасев-Остап. След него – кой? Гербаджиите. И все физкултурници слагат .Такъв си е и Виктор Янев. Какво като във Велико Търново например областен става професорка. Тук – физкултурници, слушачи, неотменна част от избраната кадрова и ръководна схема. То е кметът, заместниците му, шеф на минипарламент, областен. Няма никаква промяна. В нищо. Животът е спрял. Отврат.

Юг News

Полк, спри!

 Полк, спри!

 

 

102- годишният Стефан Николов е най-възрастният жив участник от Кюстендил във Втората световна война. Най- младият е на 90 години. Общо, 90 са членовете на Съюза на ветераните от войните. Денят на победата бе тържествено отбелязан в Кюстендил, пред паметника на загиналите кюстендилци във Втората световна война 1941-1945 г. Шествието, организирано от община Кюстендил и Съюза на ветераните от войните, тръгна под съпровод на Градския духов оркестър от пл. “Велбъжд”. В него се включиха областният управител в оставка Йордан Татарски и кметът Петър Паунов. Над 55 млн. души умират във войната и хиляди в лагерите на смъртта на Хитлеристка Германия. Историческите събития от преди 72 години припомни Венко Иванов, бивш командир на Кюстендилския граничен отряд. Отбелязването на Денят на победата в Кюстендил започна с песента “Ако си дал” на Емил Димитров. Членовете на Българският антифашистки съюз в Кюстендил застанаха пред паметника с ликовете на кюстендилци, дали живота си за България в антифашистката съпротива и първата и втората фаза на Отечествената война. Те се включиха в инициативата “Безсмъртният полк“, тръгнала от Русия /имеет си хас!/ . Заместник-кметът на община Кюстендил Росица Плачкова закачи на реверите на присъстващите „Георгиевска лента“ по случай Денят на победата.

Така си е. 102-годишни / от кюстендилското с. Косово често вадят на трибуната по отчетно изборни конференции, митинги и пр. и 105-годишният Асен Петров/, 90-годишни – като най-млади. Още не са в „безсмъртният полк“, но има време.Живи и здрави да са. Бившият кмет на Кюстендил Тодор Гогов неуморно крачи в първите редици. Може и да измарширува, ако му издадат команда „Строй се!“. Както е тръгнало и такава команда ще се издаде на някое подобно парадно честване. Полк. роти, командири, рапорти. Докога. Военизирания по всякакъв повод. „Синът на полка“ /Валентин Катаев/. Пак ли. И на 102 години. Няма ли да спрем с тази терминология, символика, паради, парадности. Не прилича ли на онова вдъхновено движение при соца „героят е винаги в строя“. Пак строй. Не е ли парола в днешно време това – „безсмъртният полк“. Няма ли някой да извика: „Полк, спри!“. И да заживеем нормално.

 

 

Юг News

Синдромът Коркина

Синдромът Коркина

 

Село празнува сватба за пръв път от 40 години. Младоженците са от София, но са решили да отгледат децата си в Коркина, Бобовдолско. За сватбата на Мира и Калоян кметът на Коркина може да говори и до утре. Но и три дни няма да му стигнат да опише чудото: двама млади избират селото пред столицата. „Не знам дали е много смело, но за мен това е професионалният ми път. Това, което се вижда тук, е приложение на моята дисертация на практика – аз съм доктор по икономика и управление – аграрна икономика“, разказва Мира. След сватбата, тя прекарва повече време на село, а Калоян си идва за уикендите. Часовете един без друг прекарват в работа.
Този бодър репортаж се въртя почти брутално по телевизиите, а почти не остана сайт или медия да не го възпроизведе или зачете „на страниците “ си. Нищо, че самата сватба е била през октомври м.г. Става си да пълни минути телевизионно време в празнични дни като Гергьовденските. Младоженците на всичкото отгоре гледат и зеленчук, имат кози, „докарват“ някаква селска бобовдолска идилия. И работник от съседно село помага на докторката по агроикономика. Камерите показваха как копаят и заравят бурените, докато засаждат домати по редовете на градината на софиянците младоженци. Мисълта, че има нещо нагласено в тая женитба те съпътства от първата до поседната секунда на репортажите. Дали няма да се окаже, че и сватбата е по някой проект с еврофинансиране. Аграрниците умрат за такава субсидия. Колко му е да се ожениш в „реални“ селско-земеделски условия срещу някаква сулсидия. Говори се и за деца, за много деца – така Коркина ще се олюдее, ще качи и населението. Дай, боже!
Но за сватбите. В кюстенсилското гранично село Горановци също не бяха правили сватба повече от 30 години. Докато кмет там не стана Милен Порожанов, син на певеца Благовест Порожанов, вече покойник. Та М. Порожанов лично венча позастарял ВиК техник от селото за … софиянка. Малкото местен народ им се изкефи, камерите на поканените специално от кмета от Кюстендил репортери не спряха да снимат и запечатват вълнуващото събитие. Сватбеното тържество стана в бившия ТКЗС стол, под офиса на кмета. И т.н. Дотук добре. Само дето булката софиянка се изнесла от Горановци на седмия-осмия ден. И дотам с женитбите по Горановци. Ще видим какво ще излезе в Коркина. Там нещата изглеждат по-обмислени, „може и да не побегнат“.
 

 

Юг News