Месец: май 2017

Кон до коня

Кон до коня

Внезапно изскочили коне предизвикаха катастрофа с линейка на Спешното на изхода на Кюстендил, съобщи завеждащият центъра д-р Анелия Георгиева. За щастие пострадали няма. Екипът се връщал от близкото с. Копиловци, откъдето взели пациент със сърдечна криза. Пациентът не е пострадал, изпратена друга линейка транспортирала мъжа до болницата. Нанесени са обаче големи щети на линейката, която временно излиза от строя. Инцидентът станал малко след 5 ч., на разсъмване, в района при КАТ на пътя Кюстендил-София. Водачът на линейката, много опитен шофьор и колорит, който транспортира пациенти на диализа от целия регион и познава отлично трасето, разказа, че в тъмното изскочили 10-12 коня. Бил с включен светлинен сигнал. Успял да заобиколи повечето от тях, движейки се с около 80 километра в час, но ударът в едно от животните бил неизбежен. Конят е загинал на място. Екип на полицията разследва катастрофата. Собственикът на коня не беше открит до късния следобед – вероятно се е скрил, за да не носи отговорност за произшествието с добичето му. Разследването по случая продължава.
Много често безстопанствени коне, пуснати на воля от роми от близкия кв. Изток, се оказват на пътното платно и предизвикват ПТП, коментират водачи. По неофициална статистика при КАТ-Кюстендил цигански коне са предизвикали 125 по-тежки и сериозни или по-незначителни пътни инцидента, но са голяма опасност за пътуващите на изхода за София. То и крава се разходи от кръстовището при КАТ до пазара и обратно, следвана и охранявана от патрулка, след като за инцидента сигнализирали на тел.112. Прибраха я на наказателния паркинг при махалата, собственикът беше глобен 90 лева. Все едно нищо. Друга крава предизвика зверска катастрофа на току-що откритата автомагистрала „Струма“ при Мурсалево. Стана преди година и половина. Шофьорът и до ден днешен не вярва, че е оцелял – удар със 120 километра в добиче, дефилиращо по аутобана в тъмното. И в отсечката с. Биистрица-Дупница ежедневно вършеят коне, и там стават сакатлъци. В района на Блатино-Дяково безнаказано опустошават имотите на местните хора животните на коняр, който цяла зима не ги и знае къде се дислоцират, а лятото ги качва на Седемте езера, за да карат товари на дъновистите и за конен туризъм. Няма спасение от тая напаст, недоволстват по Горно поле.

 

Циганите коняри и кравари няма да си приберат стоката каквото и да става. Глобите не ги плашат, защото не ги плащат. Тогава. Да се върнем при потрошената линейка – на метри под КАТ, дежурният сигурно е чул за произшествието, но е продължил да дреме. И на метри от животинския пазар, където дремят и уж пазят 5-6 униформени с лъскави емблеми хора на ОП „Охрана“. Толкова ли е трудно да следят чии животни в 5 ч. сутринта вървят край и през най-натоварения изход на града. Къде ти. Над 200 души общински охранители са на заплата. Нищо. Защо от Пътното и общината не искат тази отсечка на пътя Кюстендил-София да се огради до Ябълково. Не с мрежа, ще я откраднат. Бетонови съоръжения. И 100-процентова регистрация на конете. При нарушение – конфискация. И на коня, и на циганина.

 

Юг News

Свещеническата смърт

Свещеническата смърт


Трима русенски свещеници са жертвите в адската катастрофа, станала тази нощ на пътя Варна-Русе в близост до разклона за Кубрат, стана ясно в късния петъчен ден. Самоличността им бе установена трудно, тъй като телата били овъглени. Русенската епархия е в траур от страшната загуба, и то в навечерието на Гергьовден, когато е и празникът на Русе. Инцидентът е станал, след като колата им е излязла от пътя и се е ударила в дърво. Възникнал е пожар, при който всички са изгорели. Загиналите са игуменът на Басарбовския скален манастир архимандрит Антоний, монахът в манастира отец Софроний и енорийският свещеник на селата Божичен и Нисово отец Венелин Попов. Те са се връщали от погребение на свещеник в Поморие. Зад волана е бил 42-годишният отец Венелин, който е и собственик на катастрофиралия автомобил. Дядо Антоний никога не е имал книжка, а отец Софроний не е шофирал от дълги години и имал притеснения да кара кола. Русенският митрополит Наум бе изключително разстроен от трагедията. „Всеки според своя жребий се стараеше да изпълнява с любов възложените му послушания. Аз съжалявам за голямата загуба, която постигна и светата обител, и Русенската епархия – да се лишим от изрядни духовници, изрядни свещенослужители. Хора, които по своето убеждение, по своята вяра, по възложението, което имаха от епархийското ръководство, се стремяха съвестно и с необходимото внимание да се трудят всеки на своето място на Господната нива“, сподели владиката през сълзи.
Разплакан висш монах – страшна скръб. Свещеническата смърт е нещо непоносимо за миряни, енориаши и изобщо християните. Левски /дякон Игнатий/, като е основавал тайни комитети по Българско, е държал в съзаклятието да има непременно и поп, свещеник. В Ботевата чета е имало божи служител – поп Сава Катрафилов. Без свещеник, без освет, не се започва нищо голямо, особено пък градеж. Технически експерт строител, контролирал изграждането на новата митница при ГКПП-Гюешево, вече покойник, разказваше как подценил свещеническия ритуал и първо завел на обекта багерите и пожарникарите, за поповете не се сетил. Самата митница се построи за три пъти просрочено време – едва-едва. Самият технически ръководител се спомина малко след официалното и откриване. Беше на 60 г. До социализма всяко село имало поп – почти без изключение. Село без поп… „Вържи попа, да е мирно селото“, вървеше една фраза сред управляващите, по-скоро упрявлявалите, в недалечното минало. Да споменаваме ли за отец Матей Преображенски Миткалото или за поп Андрей при толкова безумната, но и величава кървава Септемврийска епопея през 1923-а. Кюстендилци трудно ще назоват трима истински демократи в най-новата ни история. Но повечето ще се сетят – отец Стоян Раненски, който до последно пазеше една голяма реликва – синьо знаме, развявано на първия СДС митинг в столицата. И т.н.
Бог да ги прости!

Юг News

ЧЕЗ-МЕЗ НАДУВКИТЕ

ЧЕЗ-МЕЗ НАДУВКИТЕ

 

Шефовете на на ЧЕЗ Груп в България се изсипаха в Кюстендил да се хвалят като колко много неща свършила компанията за електросъстоянието на региона. За м.г. за поддържането и обновяването на електропреносната мрежа в областта са инвестирани 1,6 мил. лева, от тях 900 хил. лева са за нови свързвания. За 2017 г. предвидените инвестиции са увеличени с близо 70% в сравнение с предходната година. „Реализацията на нови проекти за 2,2 милиона лева в региона ще подобри качеството на доставките за клиентите на ЧЕЗ в областта. В допълнение ще бъдат изкупени всички съоръжения, за които се представят необходимите документи“, каза Карел Крал, регионален мениджър на ЧЕЗ за България. Автоматизирането на мрежата, чрез която планинската част на електропровода над село Слокощица ще се изключва дистанционно при възникване на аварии, е един от най-значимите ни последни проекти в област Кюстендил, заради новия технологичен подход към управление на мрежата. При нарушения на електрозахранването в резултат на лоши метеорологични условия то ще бъде възстановено в рамките на минути и няма да е необходимо да се изчаква обход на дългия планински електропровод и отстраняване на повредите. Стойността на инвестицията тук е 124 хил. лв. Работата по трасето продължава с подмяна на стълбове и изолация. Друга важна инвестиция в областта е осигуряването на резервно електрозахранване за община Трекляно. Вложените средства са в размер на 64 хил. лв.“, каза Петър Холаковски, изпълнителен директор на ЧЕЗ Разпределение България. Т.е. Трекляно има вече аварийно захранване и при всякакви обстоятелства тотално обезлюдените 19 паланки с общо население около 350 души там ще светят и ще гледат телевизия.

И разни такива ЧЕЗ-МЕЗ надувки.Та нали съседното на Слокощица с. Пиперков чифлик от десетилетия е като на дискотека – всяка зима и при всяка буря. Тъкмо защото не монтираха автоматизиран прекъсвач. При първия по-обилен сняг цяло Бобошевско угасна без тока – „Марек“ при Дупница. Вярно, че ЧЕЗ нямат вина, фирмата, която ремонтирала едно от халетата, докарала кран, който – като разпънал стрелата, попаднал под високото напрежение. Подстанцията ще влезе в ритъм. Но 85-годишната баба Стана Колчакова от дупнишкото с. Дяково – никога. Жената от 16 години е на тъмно, на газов фенер. След ликвидиране на ТКЗС-то наблизо, разфасовали близкия трафопост, срязали жиците. За да й докарат отново тока трябва да се слагат нови стълбове, кабели, струвало около 5 хил. лева. Жената взима 250 лева пенсия. Какво правим. Така, че – по-кротко с инвестициите, г-да от ЧЕЗ. Ходете при баба Стана! Ще ви срещне, на тъмно.

Юг News

Реквием за Чифте баня

Реквием за Чифте баня

Върховният административен съд отменя решението на административния съд – Кюстендил по продажбата на знаковата за града “Чифте баня”. Процесът за банята, която работи от 114 години – без прекъсване, дори и през войните, е повече от две години. Делото се връща за ново разглеждане.
Нещата почнаха от заседание на 3 февруари 2015 год., когато минипарламентът реши комплексът за бъде обявен за продажба чрез търг. Последва обжалване от общинската структура на партия АТАКА и от сдружението на закъсалия го отвсякъде бивш РЗС лидер в града Младен Ризов. На първа инстанция спечелиха и постигнаха отмяна на решението на съветниците. Интригата обаче се заплита, след като нещата стигнаха до ВАС. И оттам решението частично е в полза на общината.
Приватизиране на уникалната Чифте баня в центъра на града, смути и смущава доста кюстендилци. Вървях всякакви коментари из кафенетата и на домашните софри, клетви и закани: „банята да не се пипа“, реторични питания „кой ще „намаже“ от продажбата на обекта“, архитектурен паметник на културата. И малко история. Чифте баня е открита през януари 1914 г. През 1901-1902 г. общинското ръководство взима решение и приема програма за развитието на Кюстендил като „европейски тип балнеологичен курорт“. Банята е построена върху основите на късносредновековна турска баня, направена през 1489 г. от Сюлейман паша върху основите на Пауталийския асклепион, сочат архивите. От каптажа на минералната вода под Хисарлъка е прокаран водопровод до Чифте баня. При ремонта голяма част от турската баня е съборена и е изградена Централната градска баня. Основната заслуга за изграждането й е на архитект Христо Ковачевски, по чийто проект е създаден комплексът. Функционира още от 1912 г., тогава започва да се оформя и паркът около банята. Сградата е завършена 1912-1913 г. от чеха Рудолф Фишер, който изпълнява по това време длъжността главен архитект на Кюстендил, като наследява на поста арх. Ковачевски. Официалното откриване става през януари 1914 г. От самото начало тя е общинска собственост.

Малцина знаят тези детайли от историята на Чифте баня или не вникват в това чии са заслугите за съществуването на уникалната сграда. Важното е, че се продава общински обект, който сигурно струва повече от определената от лицензирана фирма първоначална тръжна цена от 1 026 000 лв. Прилежащият терен към имота е от 5,6 дка, с добре поддържани алеи и шадравани, цветни петна и др. Когато преди 100 години са построили Чифте баня, едва ли са я направили, за да стане СПА център за богаташи. Все пак тази баня е изградена за нуждите на кюстендилци, които няма да могат дори да си позволят собствената си вода. Защото тази минерална вода е на всички, роптаят кюстендилци. Които и хич не следят съдебната сага как ще завърши всичко. И не пестят ругатни към кмета Петър Паунов, дал старта на пред приватизацията.
Чифте баня е на два етажа с обща площ от 1394 кв. м. През последните години приходите са били към 1-2 хил. лв. годишно. Освен кюстендилци, редовни клиенти на банята са и шиптъри от Косово и Македония. Те идват заради лековитите свойства на 75-градусовата минерална вода. Възрастен албанец от Македония, обиколил цяла Европа да лекува ставните си и други болежки, установил, че най-лековита е водата в кюстендилската Чифте баня. Идвал с жена си редовно повече от 30 г. тук за процедури, разказват хора от сегашния персонал на комплекса. Като СПА дестинация Кюстендил вече е стъпил в „Пътя на римляните“, по ЕК проект, промотиран наскоро. Римляните нямат нищо общо с Чифтето. Тя е на шиптърите.

 

Юг News

Чешмяно

Чешмяно

 

Нова чешма с кът за отдих откриха в с. Неделкова Гращица, похвалиха се от общината в Невестино. Всъщност е възстановена чешма, която е текла преди около 80 години, впоследствие е изоставена и занемарена. Местните я наричат Дуранковата – на името на мъжа, който преди 7-8 десетилетия каптирал извора на около 100 м. под селото – Дуран. Той бил със семейството си, дошло от Родопите, за да засажда тютюн в Неделкова. Вероятно са били помаци. Чешмата е наречена на него. Последните двадесетина години обаче чучурът пресъхнал. Тръбите се запушили. От Пътно управление – Кюстендил направили зидарията по стената, от общината в Невестино осигурили средства за нови тръби и оборудване. Чешмата вече тече непрекъснато и е едно от атрактивните кътчета в района.
Откакто преди 14 години кмет на Невестино, четвърти пореден мандат, станал бившият полковник от Строителни войски инж. Димитър Стаменков /63г/ в Невестинско са открити и са изградени навеси и условия за сядане и отдих над 15-20 чешми с естествено водохващане, казват местните хора. В Треклянско още споменават бай Асен Дотин, който с едните си ръце изградил около 30 чешми. Дори и несъградените от него са кръстени – Дотина чешма. Дай, боже, повече такива градежи. Дали о.р. полковник, дали обикновен строител – няма значение. Над м. Двете реки струи през цялата година Ненкината чешма, кръстена на госпожица, бивш технически ръководител в домостроителния комбинат в с. Копиловци – Ненка. Дала парите, купила материалите, платила на майсторите. Какво повече. Добре е, че и пътното /дали не по задължение/ току се включи в някоя крайпътна „каменна композиция“ с чучур или канела. В Смоличано шурти чешма с 12 чучура, които никога не млъкват – олицетворяват 12-те месеца, зодиите. Какво повече. Покойният „заслужил озеленител“ на Кюстендил Григор Владимиров до последно дерза, но направи чешмата на живота си в Осоговскя балкан. По-нагоре е чешмата на алпиниста Людмил Янков. Ентусиасти направиха чешма дори под връх Руен /2 251 м/. Какво повече от чешма. Дай, боже…

 

 

 

Юг News

Дружна песен

Дружна песен

 

Дружна песен нек да екне,

песен, песен на труда!

На сърца ни да олекне,

да живей, живей труда!

С рядка участ, с чудно име

слави, слави се труда,

нему всичко ний дължиме,

да живей, живей труда!

Повдигнете си челата,

о, герои на труда,

вий творци сте на благата,

да живей, живей труда!

От стрелата на дивака

до железний път

всичко плод е на ръката,

да живей, живей трудът!

Такива непомръкващи излияния са редели пионерите на пролетарското изкуство и творчество преди повече от век. И след това. „Трудът е песен, да -трудът е песен“. „Машината ритмично припява и навява светла вяра“ /Вапцаров/. Що за светъл оптимизъм, що за дух се иска, за да пишеш такива неща. Та не чупиха ли машините първите протестирали срещу експлоатацията на наемния труд – така нар „лудити“. Каква ти вяра. „Работници, работнички, от вси страни – сплотете се!“, призовава друг крилат химн, пят до полуда в ония времена.
И каква стана тя. „Учи, мами, за да не работиш“, беше мотото на образователната соцсистема. Никаква хармонично развита личност /Людмила Живкова/ и пр. обречени каузи и простотии. „От работа се гърбавее, не се убавее“. „Работа ли е – не ми го хвали“, го е казал доста грубо българинът от незапомнено време. Но и „Залудо работи, залудо не стой“. Както и „Луд умора нема“. Кое е вярното. Май всичките са верни. Ама какво от това.
1 май е. „Дружна песен да….“ Никога вече. И другото никога вече – че българинът е трудолюбив. А, стига, бе!

 

 

 

Юг News