Ден: 05.05.2017

Свещеническата смърт

Свещеническата смърт


Трима русенски свещеници са жертвите в адската катастрофа, станала тази нощ на пътя Варна-Русе в близост до разклона за Кубрат, стана ясно в късния петъчен ден. Самоличността им бе установена трудно, тъй като телата били овъглени. Русенската епархия е в траур от страшната загуба, и то в навечерието на Гергьовден, когато е и празникът на Русе. Инцидентът е станал, след като колата им е излязла от пътя и се е ударила в дърво. Възникнал е пожар, при който всички са изгорели. Загиналите са игуменът на Басарбовския скален манастир архимандрит Антоний, монахът в манастира отец Софроний и енорийският свещеник на селата Божичен и Нисово отец Венелин Попов. Те са се връщали от погребение на свещеник в Поморие. Зад волана е бил 42-годишният отец Венелин, който е и собственик на катастрофиралия автомобил. Дядо Антоний никога не е имал книжка, а отец Софроний не е шофирал от дълги години и имал притеснения да кара кола. Русенският митрополит Наум бе изключително разстроен от трагедията. „Всеки според своя жребий се стараеше да изпълнява с любов възложените му послушания. Аз съжалявам за голямата загуба, която постигна и светата обител, и Русенската епархия – да се лишим от изрядни духовници, изрядни свещенослужители. Хора, които по своето убеждение, по своята вяра, по възложението, което имаха от епархийското ръководство, се стремяха съвестно и с необходимото внимание да се трудят всеки на своето място на Господната нива“, сподели владиката през сълзи.
Разплакан висш монах – страшна скръб. Свещеническата смърт е нещо непоносимо за миряни, енориаши и изобщо християните. Левски /дякон Игнатий/, като е основавал тайни комитети по Българско, е държал в съзаклятието да има непременно и поп, свещеник. В Ботевата чета е имало божи служител – поп Сава Катрафилов. Без свещеник, без освет, не се започва нищо голямо, особено пък градеж. Технически експерт строител, контролирал изграждането на новата митница при ГКПП-Гюешево, вече покойник, разказваше как подценил свещеническия ритуал и първо завел на обекта багерите и пожарникарите, за поповете не се сетил. Самата митница се построи за три пъти просрочено време – едва-едва. Самият технически ръководител се спомина малко след официалното и откриване. Беше на 60 г. До социализма всяко село имало поп – почти без изключение. Село без поп… „Вържи попа, да е мирно селото“, вървеше една фраза сред управляващите, по-скоро упрявлявалите, в недалечното минало. Да споменаваме ли за отец Матей Преображенски Миткалото или за поп Андрей при толкова безумната, но и величава кървава Септемврийска епопея през 1923-а. Кюстендилци трудно ще назоват трима истински демократи в най-новата ни история. Но повечето ще се сетят – отец Стоян Раненски, който до последно пазеше една голяма реликва – синьо знаме, развявано на първия СДС митинг в столицата. И т.н.
Бог да ги прости!

Юг News