Ден: 24.05.2017

Как и с какво пишем

Как и с какво пишем

 

 

 

Светите братя Кирил и Методий, чието дело честваме днес, са създали глаголицата около 855 г. Елементите, които са използвали, са кръст, кръг и триъгълник, но те са закодирали и определен смисъл в знаците си. Взели са всяка буква от началото на конкретна дума, а четени последователно, те образуват смислен текст за нуждата от буквите, за смисъла им. Ето какво послание са закодирали Кирил и Методий: „Аз буки, веди глаголати! Добро ест живети дзело земля! Иже (йота) како люди мислите, наш он покой. Ръци слово твръдо! Ук, фрът, хер! от! Ща чръв! Ци ша! еръ, ер, ери! Ет! Ен он! Йен йон! Юс! Ят!“. Ето и превода: „Помни буквите, учи да говориш. Добре е да живееш здраво на земята! Защото както хора мислите, наша е той опора. Изричай словото твърдо! Нагоре всеки да лети! Върви! Избягвай червея! Покорявай висотите! Ти мъж, ти юноша, вие хора! Човече! с ум и разум! Във вярна посока и с ясно съзнание! Напред! Слава!“. Самата дума азбука идва от първите два знака. На буквите са посветени много произведения от старобългарската литература. Емблематична обаче остава „Азбучна молитва“ на Константин Преславски, която представлява акростих:
АЗБУЧНА МОЛИТВА
Аз се Богу моля с тия думи:
Боже-светороче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово –
Ето, в правий път да тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречиста!
Знам, законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна
Към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси…
Но на мене, който моли помощ,
Отче, сине и пресвети душе –
Просещ, – твойто мощно слово дай ми,
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти даряваш на вси твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцели ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Царю на царете! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествайки пак по пътя славен,
Що учителите двама, вечно
Юнни, начертаха… Да направя
Явно твойто слово за народа!
На Светата троица прослава:
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой Отца и Сина,
И Светия дух възвеличава –
днес, вовек веков и до амина.

Така, съвсем по правилата по словестния и църковен канон и по изискванията на тогава управляващите, епископ Константин Преславски е написал своята „Азбучна молитва“. 12-13 века по-късно се появи един акростих във в.Пулс – „Долу Тодор Живков“ /всеки стих започваше с една от буквите на девиза „Долу Тодор Живков“. Значи какво. Буквите са нещо атрактивно, импровизаторски и манипулативно податливи. Стават отлично за шоу, могат да ги носят и мажоретки. Та нали се появи роман,написан на „шльокавица“. За нечулите  „шльо̀кавица“ (назовавана също майму̀ница) е начин на изписване на български език, при който се използва несистематизирана комбинация от латински букви, цифри и други символи, намиращи се на клавиатурата на компютър, gsm или друго електронно устройство. Аналогично явление съществува в трите източнославянски страни, чиито официални езици използват кирилица – Русия, Украйна и Беларус. В Русия явлението се нарича транслит. Аналогично явление е т.н. лиит (на английски: leet (l33t)) в англоговорещите страни, като заедно с шльокавицата споделят общи характеристики като използване на цифри, съкращения и неграматичен език, но причините за възникването и употребата му в английски са коренно различни (напр. в лиит неправилните морфологични и граматични изрази имат хумористичен произход, докато при шльокавицата са свързани с определена степен на непоследователност, неподреденост и дори некохерентност на мисълта и цялостно неумение за боравене с езика). Ползването на латински букви и цифри се наблюдава и в гръцки език – грийклиш.
Та, ето. Азбуката е инструмент, система, наложен в определено време, епоха и от определени управляващи. Стоян Михайловски, чиито химн толкова с опиянение споменаваме – особено, зададе ли се 24 май, го е казал – „Духовно покори страните, които завладя със меч“. Когато сме писали с „чертами и рязами“ /по Черноризец Храбър/ сме били доста голяма сила и държава. Или не по-зле отколкото след като сме се описменили. Следва приемане на християнството и хайде, да приберем някой Кирило-Методиев ученик , /тогава ги гонели по Панония и Великоморавия/, та да го наложим и с писмената. По-нататък? Защо не се обяснява на целокупния народ, който манифестира ли манифестира * за щяло и за нещяло/, защо ги няма цели букви от любимата ни азбука – носовките, например. Защо „голям ер“ /Ъ/ изпада от края на думите, завършващи на съгласна, както е било преди няма и век. Значи някои „букви“ отпадат, щом някой реши там горе. Къде е „йотата“ /J/, на която Дядо Вазов кръсти един от героите си. Някога сме имали 12 гласни звука и графично обозначение за тях. Сега са наполовина гласните ни. По-малко гласни ли сме като народ. Къде са останалите гласни. И във всепоглъщащата сила на компютрите и Интернет се налага такава терминология /на английски/ , от която няма отърване – какво като кирилицата я има и на еврото. Шекспир не е ползвал кирилица, пък е Шекспир. Омир написал „Илиада“ и „Одисея“, като събрал изпятото от гръцките аеди. Не е ползвал кирилица /с извинение за така сериозното разминаване във времето на едното с другото/. Някой африкански автор току вземе някоя литературна награда, може и Нобел, защо българин, пишещ на кирилица, не вземе нещо от калибъра на НобелТия по Африка каква азбука ползват и на коя дата я честват. И т.н.
Защо да си задаваме такива въпроси. Грабвай една – дори и еднометрови буквички минаха на днешните манифестации, размахвани от деца и юноши, и тръгвай. „Върви, народе възродени…“  Без да задълбаваш.

Юг News