Гайдата си е гайда

20-30 шопски, но и родопски „каба“ гайди, ще зазвучат на изгрев слънце за Джулай морнинг в събота (1 юли) на Седемте рилски езера, казаха от дружество „Рила спорт“, собственик на 2,1-кирометровия седалков лифт над хижа Пионерска до хижа Рилски езера. Ще ударят и тъпани при чудната акустика по циркуса. Шоуто ще е на естествената площадка на Сухия рид между езерата Бъбрека, Близнака и Трилистника.Там става и танцът Паневритмия на Бялото братство, дъновистите там посрещат Нова година на 19 август. Джулай морнинг ще е нещо като прелюдия към Паневритмията, която ще е след 50 дни. Нищо, че е с гайда, а не с Джон Лоутън. Англичанинът ще преглътне това несъответствия за 1 юли. Гайдарите ще се справят.

Впрочем гайдата си остава гайда. Характерна и незаменима. Та на аерогара София с нея посрещат световни шампиони по някои от спортовете /не и за художествената гимнастика/, знаменитости като Кубрат Пулев, ски бегачи и ски орентировачи и др. В Кюстендил има велоклуб „Гайда“, създателят на организацията свири на гайда – това е достатъчно. В Дупнишко разказват, че на времето булка са довеждали само с гайда начело. После – и тъпан. Като на Седемте езера утре сутрин. Кюстендилски банкер си купил гайда, осигурил си и ноти, взел да се учи, но – нищо. За да не пропада инструментът, го подарил на читалище в Босилеградско. Така, де – как ще се хаби цяла гайда. То гайдар води и протестите преди години на еколози и природозащитници на Паничище срещу изграждането на същия този лифт, който ще качи гайдарският оркестър за Джулай на Езерата тази нощ. Може същият протестирал тогава сега да я надуе за Юлското утро – не по Джон Лоутън. Гайдата си и е гайда.

Юг News

Накафеняване

Десетки декари бор в лесопарк Хисарлъка са изсъхнали и те ще бъдат отсечени – на 30 юни т.г. общината обявява обществена поръчка за сеч на засегнати от върховия корояд територии, каза кметът на Кюстендил Петър Паунов. Кафявите територии от засегнат бял бор в парка се увеличават и това го виждат всички. Така е и по Лисец планина, по Осогово, и изобщо където в безумните соцвремена ударно са залесявали с бял бо. Който вирее на над 1000-1100 м. надморска височина. Но са бодвали и на 300-400 м. И сега съхне. Тромавите процедури обаче бавят изсичането му и това води да увеличаване на територията с кафяв изсъхнал бор. Ако едно петно от 1 дка е поразено от върхов корояд, след година това петно вече е станало 5 дка. Необходимо е да се изрежат заразените дървета. Залесяването на същото място може да стане след 3 години. С върхов корояд се заразява само белият бор”, обясни на заседанието на минипарламента съветникът Валери Йовев. Министърът на земеделието предлага, да се гласува съкращаване на сроковете за обществените поръчки за третиране на заразени с върхов корояд места, срещу когото поне българската наука все още няма противодействие, каза кметът Паунов.
Лесопарк Хирасръка е на обща площ от около 1 300 декара. Последните година-две изсъхнали на 100 процента боровете в м. Орлово гнездо и около пътя за село Богослов. Увеличават се площите на изсъхнал бор при Бухалските скали, коментират разхождащи се по алеите и пътеките по Хисарлъка. И защо чак сега ще режат. Накафеняването си личеше, че напредва неудържимо. Става декор по билата на родните планини и по фасадата на парковете от ранга на Хисарлъка. И ще насмогнат ли да режат. Сухата дървесина не става за друго освен за огрев за печката или за пелети. Но нали има забрани да не се реже без разрешение да се почва сеч – навсякъде. Но покрай кафявото /сухото/ няма ли да се реже и зеленото /суровото/. Както става винаги при нас. И кафявите хоризонти ще се увеличават. Защо пък не – толкова добре пасват на всичко, което съпътства живота ни последно време. Когато всичко накафенява.

Юг News

Отличници наши

Общо 431 ученици от II до VIII клас са учили в основното училище „Георги Димитров” в Босилеград през учебната 2016/2017 година. 226 завършват с отличен успех, около 90%, 138 – с много добър, 60 – с добър и 1 със задоволителен успех. Само един ученик е с една слаба бележка, шестима не са завършили учебната година по различни причини, а един ще трябва да полага поправителен изпит. През тази учебна година в училището са се учили и 58 първокласници, чийто успех не се оценява с конкретен успех по шестобалната система, а по друга. По традиция учениците от прогимназията в Босилеград получават свидетелствата си на 28 юни, на Видовден – по източноправославния календар. Поради записването им в средните училища и за да имат повече дни за избор на бъдещото си школо, свидетелствата на осмокласниците бяха връчени в събота (24 юни). От общо 61 осмокласници  23-ма завършиха с отличен успех, 30 с много добър, а 8 с добър успех. За ученик на випуска учителският колектив обяви Кристиян Иванов, пълен отличник, носител на грамотата „Вук Караджич”, както и на редица отличия и признания за постигнати успехи от състезания по различни предмети. Освен Кристиян грамотата „Вук Караджич” е присъдена и на Александра Дойчинов, Дарко Стоянов и Бранка Стоева от централното училище в Босилеград, както и на Йелена Петков от Горна Любата и на Милица Тошев от Долна Любата, пише местен сайт.
Около 70% от завършилите осмокласници ще се запишат в единствената гимназия в Босилеград, каза шефът на школото Антон Тончев. Останалите – по двама-трима, ще предпочетат гимназии и техникуми в сръбски градове. Няколко ще се запишат в спортното училище /до 12 клас/ в Кюстендил, където има и пансион. Доста са желаещите да учат езикова гимназия в Кюстендил – системата за кандидатстване в България обаче е такава, че не дава такава възможност за момчетата и момичетата в Босилеград, отбеляза директорът на тамошната гимназия Тончев. Не само той, а и други просветници там подхващат един абсурд – как така ученици от босилеградските училища, без да са учили и грам български език, изкарват шестици на приемния в наш ВУЗ! На последните кандидат-студентски изпити в Босилеград имаше 6 пълни шестици, над 10 – близо до максималната оценка. А знаем какъв пожар е на кандидатстудентските явявания по български език и литература в българските университети. Имало е години с около 60% двойки по този предмет. Както и на матурите. Е, как тогава. Да ги записваме нашите в Босиилеград, чиято квота /заедно с тази на Цариброд/ за приема за това лято е към 200 места. Горе-долу толкова и ще се явят. Всички влизат. Стават лекари, фармацевти, архитекти, инженери. Остават да работят и заживяват в България. Лошо нема, както се казва. „В името на българщината и патриотизма“. А защо па да е в името на качеството на образованието и добрата подготовка.
Преди години в гимназията по туризъм в Кюстендил се беше записал един хашлак от Босилеградско, който от 13 предмета имаше 12 двойки за срока и за годината. И него как ли не го кандардисваха „да се стегне“ и да завърши. Е, не се стегна, ама може да е продължил в някоя друга наша гимназия. Вече и студент може да се е записал. При тия все нарастващи и нарастващи квоти за сънародниците в Сърбия.

Юг News

Кюстендилческото

Детският ансамбъл „Кюстендилче“, чиито възпитаници са от 4 до 17 г. в две групи, печели голямата награда на 6-я балкански фолклорен фестивал „Жива вода“, обявиха организаторите от Европейската асоциация на фолклорните фестивали. Форумът се състоял в Хисаря преди две седмици. Организаторите в Хисаря обещали и награждаването стана в залата на общината в Кюстендил, а за „церемонията“ дойде кметът на Хисаря Пенка Дойнова. Импозантната кметица с радост връчи чека на ръководителя на състава Рангел Маджарски. Над 180 формации в съответния жанр участвали в балканския шампионат „Жива вода” – Хисаря. „Чувствам се горд с децата на Кюстендил, за това, което са направили на фестивала. Кюстендилчетата преборили всичко наред.

Маджарски, доайенът на фолклорното танцово изкуство в Кюстендил, не скри, че не са създадени най-добрите условия за подготовка на възпитаниците му, но децата са всеотдайни в репетициите, напредват в уменията си и ще продължат да утвърждават богатството на местната фолктрадиция. Повече се давали пари за спорт – за силовите дисциплини, да се борят, да се боксират и т.н, не и за фолк изкуството, на няколко пъти подхвана пред репортерите той. И за футбол са харчат пари – а отборът е вече в селската група. Но това е друга тема. Накрая тридесетината „кюстендилчета“ защитиха призовете си от Хисаря със свежо хоро, което завъртяха в градинката пред общината в Кюстендил.

Фолклористи се произнасят, че Кюстендилското хоро е от най-трудните за изучаване и за игра – 9 стъпки и 11 такта /дано не бъркаме/. А кюстендилческото е и още по-трудно. Тия крехки и 4-5-годишнш дечица обаче са супер. Че изпълняват все по-добре фолк танцовото умение, хайде да не го наричаме – изкуство. И че не са се записали я бокс, я таекуондо, кикс, ММ борци и пр. простотии и да изберат да стават …  мутри. А кмет и община да помислят да им отредят една зала /сега репетират в училище/ и да прибавят към тия 1000 евро от Хисаря още 10 хиляди евро от общината, та и автобус да им купят, да ги оборудват. Защото са супер кюстендилчета. Тази формация беше включена и в tv надпреварата „Надиграй ме“ по БНТ неотдавна . Не се класираха. „Отвсякъде ни подкрепиха като зрителски вот – не и от Кюстендил“, с усмивка си спомня доайенът Маджарски.

Юг News

Краят на черешата

Четирима получават приза за най-едра череша на завършилия в неделя 10-и празник на черешата в Кюстендил, каза председателят на журито проф. Димитър Домозетов, шеф на института по земеделие в града. Черешите рекордьори са обрани в градини в селата Николичевци, Раждавица, Граница и Жабокрът. Всички замервания показали еднакъв размер – 35 милиметра в диаметър на плода. Чак пък толкова да са изравнени силите – ама, хайде! Наградата за най-атрактивно аранжирана маса отива при читалrщото в с. Драговищица, там се опитали да изваят с разкошните плодове нещо като Мадона по Майстора. Парични награди и грамоти със златен печат от общината получават всички, над 30 участници, в кулинарната надпревара „Череши в кухнята”, организирана втория ден на празника. Журито с председател Иван Звездев се затруднило толкова при оценяването на вкусотиите с череши череши, че решило да не присъжда първа, втора и трета награда. Така всички са наградени. И в черешовата кулинария напълно изравнени сили.

А то май всичко минава формално. Ако мръднеш и на 2 километра от града, ти става ясно, че какви ти череши – няма! Никаква реколта. Като в оня български филм с Георги Калоянчев – „Кит“, където… знаете, дребна рибка, хваната на плажа, стигна до размерите на кита. Та и нашите черешари. Проклинат съдбата си – кой 15 хиляди, кой 25-30 хиляди лева загубил от почти нулевата реколта – 2017. Не могат да си покрият разходите за резитба, оране, пръскане, за берачите и пр. „Ако и догодина пак април е мраз и слани, няма смисъл. Приключвам. Ще се хвана пазач някъде и ще заработвам по 500-600 лева. Край с черешите. И лешниците мръзнат втора година, а имам 8 декара, черешите са около 12 декара. И орехите, ябълките. Всичко. Само кметът и оня Домозетов, професор ли е, не е ли – не се знае, но те си правят празници и сипят лафове за черешата. Няма – край!“, жали се бившо ченге, захванал овощарство и земеделие след пенсионирането си.
А по местните кафенета изпревариха статистиката и обявиха за най-беден край в България вече не Видинско и Северозапада, а Кюстендил. Без череши – това беше.

Юг News

Новите фабриканти

Два музейни комплекса, разположени на десетки декара площ край кв. Бараково, община Кочериново, бяха открити тази неделя. За събитието дойде бившият премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му Маргарита, посланици и дипломати от столицата, туристи, местни хора. Единият от музейните ансамбли е за вървялата преди повече от половин век /до 1961 год./ Рилска железница. На места по Рилското корито още личат останките и „следи“ от съоръжения на теснолинейка до Рилския манастир. Другият музей е за работилата до 1946 год. за производство на мукава и хартия Балабанова фабрика. Тя е била изградена и открита през 1903 год. на площ от около 330 декара. Собственици са двамата братя Тодор и Коста Балабанови. След няколкогодишен труд и неимоверни усилията преподавателят по физкултура в Националната художествена академия Методи Панайотов е успял да възстанови отделни помещения и халета от Балабановата фабрика. Почти в автентичния им вид. На много места са аранжирани воденични камъни, които стривали дървесината, преди кашата да се омеси и втвърди като хартия и мукава.

 
След голямо тичане и висене пред служби и ведомства, по министерства, Панайотов е реставрирал и композиция от локомотив и 8 вагона, както и съоръжения, използвани по поддържането на релсовия път до Рилския манастир. Има и около 500 м. новомонтирани релси, по които демонстративно ще се движи влаковата „платформа“. Коментира се, че локомотивът е даден за отговорно пазене в Бараково, за атракцията. По-възрастни хора си спомниха кое как е било по теснолинейката до Рилската обител, за която от години има идеи да бъде възстановена, но това все още не става поради непосилно финансиране. В двора беше открит и нещо като мемориален комплекс от няколко плочи с изписани на тях имената на около 500 работили в Балабановата фабрика чужди работници и специалисти – някои от тях станали основатели на първата дърводобивна камара у нас. Свещеник отслужи молебен по повод откриването. Новите музеи ще бъдат посещавани от стотици туристи, инициативата е чудесна, радваше се Симеон ІІ, който – оказа се, че от дете се познава с дошлата за случая наследница на Балабанови – Искра Балабанова.

Възрастни бараковци с умиление разказваха за старите фабриканти Балабанова. Рускиня /или украинка/, работила при братята, се просълзи, дори се обърна към наследницата им Искра Балабанова с призив: „Ей, сега – ако натиснетe копчето, г-жо Балабанова, и фабриката да тръгне!“. Така е. Копчето е натиснато. При Бараково започва мощен музеен бизнес с евроблагословия /защо иначе са изписани в мемориала работилите във фабриката, в която и поетът Вапцаров е работил, работници и специалисти чужденци. И защо бяха канени за откриването 45 посланика, нищо, че дойдоха един-двама. Подхваща се бизнес на пътя и свързан /чрез ретро Рилската железница/ и с Рилския манастир. Изпълнителният шеф Методи Панайотов е раждан тук, домът му е на метри от комплекса. Майка му – жива и здрава да е, е на и над патриаршеска възраст. И тя може да разказва какво са правили Балабанови преди 60-70 години в Бараково. Така, че – нови фабриканти. Едва ли е случайно обаче, че вече тръгнаха коментари и закани, че всичкото това е незаконно, че няма издадено разрешително, че има милиарди правни и юридически врътки, докато се изясни кой какво взима и кой какво прави на територята на бившата фабрика. Ще се види кое как ще стане. Но поне приватизираният при масовото разграбване на соцнаследството, съсипан и заприличал на пустиня и лунен пейзаж, днес събра стотици. Дори и един цар дойде на крака да похвали начинанието.

Юг News

Славчето – дълбоко в сърцето

Като бях малчуган, три дни в годината особено ме радваха. Първият беше Бъдни вечер, вторият – Великден, а третият – Съборът на Славчето. От всичките бях по малко разочарован. На Бъдни вечер никога парата не се падаше при мен. На Великден комшийските яйца бяха по-здрави от моето, а Славчето, ах, Славчето, този изстрадан ден на близки, но разделени!
Помня го от шейсетте, времето на постстудената война и реалния социализъм. Време на първите перлонови ризи и шушкави шлифери, на преизпълнените норми на трудещите се в мините и заводите, времето на лозунгите и младежките трудови бригади.
Вече е май, а датата за Събора на Славчето е установена. Месец и половина кроя план, какво ще си купя на Събора и какъв подарък ще получа от чичо и стрина от Перник. През този месец вкъщи нямаше „не искам” и „не мога”, защото умело бях изнудван от домашните: „Ако не сториш това или онова, няма да ходиш на Славчето!”
Господи, къде има по-голямо наказание, да не ида на това прословуто свиждане!
В събота греем вода в големия котел и се къпем – първо ние, децата, след това мама, тати, стрина, чичо, баба, дядо. Всички живеем в една къща, но ключът от мазето е при баба, тя го е вързала на пояс и всичко е под контрол. Тази нощ не мигвам, от радост. Баща ми или чичо ми през нощта пускат воловете на паша. Пропеят ли втори петли, ги прибират. Баща ми точи бръснача и удря едно гладко бръснене. Баба е подквасила гъсто овчо мляко, а дядо е обърнал сугарѐто на шиш. Шарената торба е пълна с домашни ястия. Баба облича новата си рокля, ушита специално за Славчето. Винаги беше с яшмак и телена скутача. Обувките са от миналото Славче и оттогава насам не ги е обувала. Дядо само на тоя ден облича единствените си шаечни панталони и купешка риза в синьо и червено. На краката носи жълти обувки, намазани със свинска мас, изделие на прочут ресенски майстор. Ходи лековато, а обувките скърцат като оседлан кон.
Мама и стрина са в тъмносини поли и в същия десен забрадки. Под забрадките се виждат дебели плитки, косите им блестят от разтвора на захар и вода, прадядото на днешните скъпи гелове. Чичо ми е много модерен, с перлонова риза и ръчен часовник, марка „Ракета”, той е майстор строител и ризата му е подарена от покрива на някой местен големец в Кичево. Всички са се издокарали и са с добро настроение. Ние децата – също. Днес ще се срещнем с чичо и стрина и с братовчедите ми, които живеят в Перник. Чичо е миньор. Едвам чакам кога от чантата ще извадят кутия „тахан халва” и вафли и ще кажат: Това е за децата! Винаги са ни носели и зрели домашни череши.

От Белут до Славчето е точно един час път. Още през нощта хората от по-далечните села са тръгнали на коне и магарета, да се видят с близките си. В 6 часа се „отваря” границата. Ние пристигаме поне половин час преди откриването. Дядо броди с поглед из тълпата, иска да съзре сина си от другата страна. Баба го успокоява, че има на разположение десет часа – ще се „издумат”. От естрадата ечи народна музика. Димят скари. Мирише на кебапчета и бира. Гледаме „отварянето на границата”! Дядо се радва на българската военна музика и руския марш, но не смее явно да го признае, даже и пред домашните. Ето го чичо, стрина и братовчедите ми! Чичо е в костюм, а стрина – с бяла рокля на цветчета от проста басма, с подстригана коса и без забрадка. Братовчедите – с кратки панталони, бели ризи и пионерски връзки. Стрина си носи обувките още от Перник, а не като мама и другата ми стрина: до Извор бяха в гумени опинци и ги оставиха на кьошката при едни познати, и тогава обуха обувките си. Прегръдки, целувки и възклицания! Само баба плачеше от радост. Ние си имахме определено място, където се намирахме, и си развръзвахме багажа. И не само ние. Нашето беше над пътя, до един глог. „Китанците” се събираха от другата страна на браздата – до черешата, „Дървениците” – до портрета на Карл Маркс, защото Маркс приличал на стария Дървеница от времето на руско-турската война и комшиите му викали „презрелия слънчоглед”. „Комитските” фамилии се събираха оттатък браздата – за всеки случай, защото спомените от Голи оток и Белене още са пресни.

Всяка фамилия си имаше определено място за среща, подобно погребенията в гробищата. На отсрещната страна, към Рудината, над табелката „Дотук за български граждани” – са стотици завързани коне и мулета. Казваха, Наке от Рибарци нарочно идвал с кобилата, за да я чифтоса с расов жребец от Божица. От противоположната страна на огромното конско стадо – всякакви марки руски превозни средства от това време. И едната, и другата гледка бяха плод на реалния социализъм. Моите съборяни вече опитваха домашната двойно препечена ракия. Чичо от Перник се интересуваше от всичко, свързано с родното село. Питаше коя нива с какво е засята. Каква реколта очакваме. Как стоят дръвчетата с плодородието, увеличихме ли добитъка. Говори ли се кога ще получим ток, нас децата ни питаше как се справяме с школото, знаем ли стихотворения. Макар че получава държавна заплата, много му се иска, след дядо ми, да си получи част от земята. На дядо не беше все едно, че толко рано го „отписва” от живота, а пък баща ми му напомняше, че живеят в две различни държави и по-добре той да си гледа държавната работа, отколкото да мисли за белутските дерета. Чичо ми не беше настоятелен, но вярваше, че един ден той ще идва в родното си село без паспорт и свободно ще си обработва неговата част, защото: „където вода е текла, пак ще тече”! Аз тези думи на чичо не ги разбирах, но, като сега я гледам, как баба се прекръсти и каза „дай Боже!” На пернишката ми стрина много ѝ допадаше агнешкото и сирпогачата. Питаше баба коя от етървите я е омесила. Баба беше такава жена, че си защитаваше снахите, особено пред абанджии. Ние, децата бяхме доволни, защото получихме халва, бонбони, имаше дори и вафли и обезателно захарно петле, на което много се кефех.
Мъжете се разходиха из събора, а етървите вардеха багажа. Чичо с поглед сочеше към портрета на Георги Димитров и казваше, че бил умен човек, но нямал късмет да живее, той щял да оправи положението и на нас, отвъд границата. В късните следобедни часове Славчето остана една стъпкана ливада. Една година живот може ли да се разкаже за няколко часа свиждане?! Колко сълзи, колко мъка и клетви стоеха зад тези братски прегръдки, от желанието за среща.
Ето тази отворена рана, Славчето, която кървеше с десетилетия в душите на западнопокраинци, сега пак ще я разравяме. Защо?
––––
Автор на очерка е поетът от босилеградскаото с. Белут Радко Стоянчов /62г/. Написан е през 2005 г. и е публикуван в „Бюлетин”-а на българския културно-информационен център /КИЦ/, както и в издадения през 2015 г. прозаичен сборник „Докога?” на Радко Стоянчов. Утре, 24 юни 2017 год., стотици от двете страни на границата отново ще стъпят на Славчето. С вълнение – дълбоко в сърцето.

Юг News

Чакали вият

Ловно-рибарското дружество „Елен“ в Кюстендил намали наполовина премията при отстрелян вреден дивеч, обявиха шефовете на организацията. При отстрелян вълк възнаграждението вече ще е 50 лева, при 100 досега, за чакал – 15 лева, за лисица – 5 лева. До драстично намалените премии се стигнало, след като ловци от някои дружинки предали само за седмица 8 убити чакала и 3 лисици, при това – замразени. Това породило съмнение, че хищниците са отстреляни в други райони на страната, където не плащат премии, и те са предоставени на колеги от кюстендилските дружинки, за да печелят. От съседна Дупница например. За една година на ловци от Кюстендилско са изплатени 8 500 лева за отстреляни хищници, каза секретарят на „Елен“ Венко Калинчев. „Някои ловци започнаха да хитруват и да донасят за изплащане отстреляни замразени хищници чакали и лисици, които са били предавани във ветеринарните лечебници.Това даде повод да бъдат намалени изплащанията на хищници“, пояснява Калинчев. Затова отстреляните хищници занапред ще бъдат приемани лично от председателя, т.е. от Венко Калинчев. Съмненията за замразените хищници дошли заради дружинки, които преди това са имали нисък отстрел на хищници, докато напоследък предават едната седмица 10 чакали, другата седмица – 8. Па и замразени.
То ловджийските лакардии нямат край. Преди години имаше редовни хайки по изтребването на чакалите по поречието на Струма, защото почнали да се разхождат из дворовете и да посягат на стоката на нашенеца из селата. Тогава бяха обявени отличниците, поразили най-много хищници. Похвала пред строя. Сега пък – далавери. Ами за 15 лева никой няма да хаби време, гориво за джипа и за патрони. Тогава. Чакалите ще си вървят и ще си вият на воля. Както и вълците. За тях таксата /възнаграждението/ падна от 100 на 50 лева. А някога и горското даваше по 2 кубика качествен чамов материал, нарязан. И това вече го няма. Криза е. За какви премии може да става дума. Да им дават по една грамота на вълчарите и чакаларите и толкоз. На хартиен носител. Или безплатна снимка с убития чакал. Нещо такова. А чакалите да си вият на воля.

Юг News

Сега па саламандър

След зашеметяващия си успех м.г., когато направиха мегапортрет на Майстора върху декар и половина площ на паважа на централния пл. Велбъжд, възпитаниците на школата „Новите майстори“ в Кюстендил са пред ново предизвикателство. Те ще рисуват саламандър, или по известен като дъждовник, върху 300 бетонови стъпала, водещи към Хисарлъка, по които вървят предимно разхождащи се и природолюбители за към парка, обяви пред медиите шефът на школата Евгени Серафимов, който води класовете по изобразително изкуство в едно от кюстендилските училища. Инициативата се финансира от Младежка банка /Браво на банката!/. Но защо саламандър?  „Този подстъп към Хисарлъка не е е много любим на хората, тъй като е доста стръмен. Челата на стълбите обаче предлагат една изобразителна повърхност във височина. Идеята е това стълбище да се направи цветно, да се направи с ярки цветове, но не просто да се нашари, а да се направи силуетът на един дъждовник, който, погледнат отдолу, ще се вижда, че все едно се изкачва. Саламандърът населява лесопарк Хисарлъка и това е и причината да бъде изобразен той”, тълкува замисъла си пред репортери художникът Евгени Серафимов. В проекта ще участват 20 млади художници от школата „Новите майстори”. Началото на мегарисуването ще бъде 10 юли. Саламандърът ще бъде оцветен в черно и жълто, като този път боите ще бъдат по-трайни за разлика от „Майстора върху един декар” на площада. Целта е тази рисунка да остане няколко години. Ще го направят като жив младите майстори, радват им се отсега кюстендилци.
За да се обърне внимание на изкуството в днешно време то трябва да бъде скандализиращо в положителния смисъл на тази дума, убеден е Серафимов. Някои са готови да приемат, че кюстендилските подрастващи майстори на четката подражават до известна степен на Кристо – хващат огромно пространство и го обединяват в една „живописна идея“. И т.н. Ако за Майстора ги видя целият свят и ги поздрави, сега обаче младите кюстенидлски майстори няма да получат овации. Стълбище, закрито отвсякъде от некастрени с години шубраци, дървета. Сенки. Къде ще се види цял саламандър. Защо не направиха някое мегапано при миришещия още на латекс и бои парк хотел „Кюстендил“. Или метри по-надолу, при поизтърбушения на доста места спортен комплекс „Осогово“. Там по фасадата можеш да нарисуваш деветте кръга на ада. Или по-нагоре – при порутените казарми. Да нарисуват един войник с каска и „калашник“ с нож през рамо. Или пано с живи брези край Банщица. Ще видим докъде ще изпълзи саламандърът. Да му отредят една клетка в наследения от покойния Иван Ников и на нищо не приличащ зоопарк „Хисарлъка“. Нещата ще се вържат.

Юг News

„Само Марек“ за тризнаците от Лондон

 
След близо 60 години Дупница се радва на тризнаци – две момичета и едно момче Айс, Мей и Фюриън Капитански, се родиха в Лондон, но са граждани на Дупница и вече са им връчени актовете за раждане, съобщиха от общината. За техен град претендира и Кюстендил, след като майка им и едната баба са от там. Трите бебета се родили на празника св. Мина на 11 ноември м.г. Едното от тях тежало 917 грама, другите две по 1 килограм и 600 грама. Чак сега, като заякнали, пътували от Лондон до Дупница и заедно със своята майка Радостина Капитанска и двете баби Силвия и Димитринка гостуваха на общината, за да си получат удостоверенията. От общинската управа ги обявиха за талисмани на Дупница. Заради ангажименти с футболния си отбор в школата на английския елитен тим „Брайтън“ бащата на трите малчугана Иван Капитански, който е бивш треньор в „Марек“, не успял да присъства. Тризнаците ще бъдат кръстени на 2 юли в кюстендилския храм „Св. Мина“ . Причината да бъде избран този храм е, че Айс, Мей и Фюриън се появиха на бял свят именно на този празник, припомнят родителите им, бабите и дядовците в Дупница и Кюстендил.
Как не се заформи агитка и да ги посрещне с дупнишкото: „Само Марек! „Нищо – като тръгват в първи клас или за абитуриентската им вечер. Или по някакъв друг повод. Кюстендилци обявиха, че дядото на Айс, Мей и Фюриън е новоизбраният лидер на БСП в Кюстендил Росен Стоименов. Някои соцактивисти веднага се размечтаха – „край, имаме вече структура и в Лондон. С трима души членове първоначално“. Но Кюстендил губи спора дали сладките мъничета са дупничанчета и кюстендилчата. Бащата е от „Марек“. Следователно и бебетата са от Марек-Дупница, категорични са местни капацитети. Добре са го измислили родителите и кумовете – ще ги кръстят в кюстендилския достолепен храм „Св. Мина“. Където ще им дадат църковните свидетелства. Дупница е шампион по подпомагане на двойките с репродуктивни проблеми. Проплакали са над 20 бебета за последните 5 години. Сред тях и близнаци. И Бог помага. Тризнаците от Лондон са по естествен начин заченати и родени. Но и това е знак. Живи и здрави – всички! И дупничанчетата с английски имена! Всички!

Юг News