Наше сиво

Около 1/3 от работещите занаятчии в Кюстендилско са в сивия сектор – без регистрация и без финансов отчет и контрол на постъпленията, казаха от регионалната занаятчийска камара. На среща с общината и НАП е решено да се подават сигнали за работещи без регистрация работилници и занаятчии, за да бъдат санкционирани. При това данъчните се смилили и обещали да проверяват и такива, на които не е дадено от сигнализиращия ЕГН-то. Де да видим колко ща има резултат това. Регистрираните занаятчии в областта са около 700, работещите без регистрация са поне наполовина. Това е проблем и той е от години,трябва да се засили контролът от страна на общините, финансовите и данъчните служби, казва председателят на регионалната занаятчийска камара в Кюстендил Даниела Стоянова.
Какво като го казва. Някога, при соца, бдителни комшии, водени от завист и от нашенската нагласа да вреди на кой, „що докарва пари“ – нищо, че е с труд за сметка на почивката и заседяването в кръчмата, донасяха в общината кой какво поработва извън правилата. Шивачи, дърводелци, бояджии се криеха и заключваха докато направи един прозорец в мазето или съшие един панталон на роднина, на колега, на зрелостник абитуриент и му вземе 3 или 5 лева. И сега всичко се знае. Колко са автоспецовете, които дори и електрониките на модерните коли се захващат да поправят. А имат един лаф за процеса с будалкането на клиента, че работата ще стане – „тоя още го греем“ /сиреч – готвя го, докато го съдера/. И всичко става с устна уговорка и пазарлък, с цени, каквито му хрумнат на капацитета, който те „грее“. А колко занаяти умират – в Кюстендил остана само един часовникар. Няма нито един, освен в циганската махала, който дамаджани да плете – примерно. Или да поправя чадъри. Затова пък се роят коафьорите, автотенекеджиите, автомивките, тези, които ваят татуировките, как им викаха. За жалост и траурните бюро и агенции. Лошо нема, ама да се регламентират, да сложат на видно място сертификата, разрешителното за дейност. Ами! Ами най-древният занаят – платената любов. Там какво правим. Какъв е регламентът при жриците на най-древната професия. То и в литературата – при социалистическия реализъм, имаше сив поток. Уж всички го заклеймяваха, а пък той виря до края. И сега го.

Преди две-три години унгарският премиер Виктор Орбан беше на посещение, а нашият министър-председател Бойко Борисов му се похвали, че кабинетът му е събрал 3,5 милиарда от сивия сектор. Унгарецът почти се ошашави – щом така набързо се събират над 3 милиарда лева от сенчестия бизнес, то колко ли е той реално като размери и мащаби. Изобщо колко е българското сиво. Кого да питаш?

Юг News

Засега е така

 
Кюстендилската поетеса Екатерина Йосифова е тазгодишният носител на златния „Орфеев венец“ за високи постижения в съвременната поезия, който традиционно се присъжда на най-изявения през годината поет. Отличието й бе връчено от министъра на културата Боил Банов,който пристигна в Пловдив, за да поздрави нея и събралите се на Античния театър хиляди пловдивчани, дошли за официалната церемония по откриването на 15-я Литературен фестивал „Пловдив чете“. Орфеевият венец” за първи път се присъжда на жена – поет. Сред книгите й с поезия са: „Късо пътуване”, 1969; „Нощем иде вятър”, 1972; „Ръце”, 2006; „Тази змия”, 2010; „Тънка книжка”, 2014. Пише и книги за деца: „Истинска приказка за Поли”, 1994; „Легенда за магичния певец”, 2000; „Дракончето Поли”, 2012 г. Тя е носител и на наградата „Хр. Г. Данов” на министерство на културата за художествена литература („Нагоре – Надолу”). През 2014 г. Екатерина Йосифова получава и голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тая добра новина дойде преди дни, но съгражданите на Катя Йосифова май не и обърнаха никакво внимание.Самата Катя все по-рядко стъпва в родния град, където е учила, била е учителка в Станке Димитров /Дупница/, председател на дружеството на Съюза на българските писатели в Кюстендил. Подавала ръка на няколко от стихотворящите през годините хора от града – последно покровителства /без лош подтекст на думата/ Биляна Попова. Преди нея Роза Анастасова, дали не и Цветанка Ризова. Както и да е. Наградата на Катя поражда нелицеприятни въпроси и констатации. Защо „Пловдив чете“, а Кюстендил не чете. Впрочем чете – дамско поетическо ателие се скъсва да чете пред деца на предучилищна възраст едва ли не, до хора от социалните домове, правят литературни десанти, дано не тръгнат по предприятията и колективите, както през онова време. Единствената кабеларка в града върти някаква ама толкова тромава и напълно безинтересна рубрика – „В света на книгите“. И това е май. Отделни проблясъци от време на време – като младия белетрист Калин Василев например, който спря и захвърли перото, вече работи като юрист в митницата. Това ли го стъписа. А напъни доста – и режисура опитват някои сред тийнейджърите /пак от женския пол/. Има и доста поетеси все още в тоя град. Но ниво няма. „Засега е така“ озаглавила е едно от стихотворенията си наградената и в Пловдив кюстендилска поетеса Катя Йосифова. Засега е така и ще става по-зле. Става въпрос за четенето, поезията, духовността изобщо на родния й Кюстендил. Затова спря да идва. Засега е така.

Юг News

Царските очаквания

Симеон Сакскобургготски стана на 80 години. Раждането му на 16 юни 1937 г. като дълго чакания наследник на цар Борис III е било национален празник. Само на 6 години Симеон, който е родственик с всички европейски кралски фамилии, става последният български цар. Царуването му продължава до 1946 г., когато на референдум България е обявена за република. Почти целият живот на Симеон Сакскобургготски минава в емиграция, най-вече в Испания. Присъствието му в българската политика започва да се усеща веднага след 1989 г. Първоначално той дава няколко интервюта, а през 1996 г. се връща за пръв път в България, като посрещането му е като на истински цар. 5 години по-късно Симеон се връща в българската политика, основавайки своята партия НДСВ. Царската партия печели 120 мандата в парламента, Симеон става премиер, като прави коалиция с ДПС.

За правителството на Симеон Сакскобургготски, както и за следващото правителство на тройната коалиция, в което НДСВ е коалиционен партньор, оценките продължават да се противоречиви. От една страна, в този период България изживява най-добрите си години от икономическа гледна точка след 1989 г. Все още обаче се спори доколко това е заслуга на правителството и доколко плод на добра международна конюнктура. Факт е също така, че в този период България стана официално член на ЕС и НАТО. Както изчисли неговият външен министър Соломон Паси пред бТВ , тези два национални приоритета са реализирани средноаритметично за 797 работни дни. А Симеон и до днес се помни с прочутите си 800 дни. „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви“, каза Симеон преди изборите през 2001 г. в известната си реч от 6 април. И огромна част от българския народ му повярва.
Предположението на Паси, че един ден историците може би ще наричат този период „златния Симеонов век“, е твърде пресилено. Факт е, че присъствието на Симеон в българската политика спомогна за формалното присъединяване на България към ЕС и НАТО. Всички водещи западни политици, включително американският президент Джордж Буш, го гледаха със страхопочитание на различни международни форуми. Според сполучливото обобщение на проф. Андрей Пантев „в сравнение със Симеон членовете на Камарата на лордовете във Великобритания са селяци“. Факт е обаче също така, че именно в този период олигархичното задкулисие окончателно се окупира във властта. Достатъчно е само да се отбележи, че и Бойко Борисов, и Делян Пеевски започнаха политическите си кариери от НДСВ. България все още не успява да стане реален член на ЕС. Правосъдната ни система продължава да е под европейско наблюдение, а влизането в Шенген и еврозоната е отложено за далечно бъдеще. И проблемите, с които и до днес не успяваме да се справим, бяха заложени точно когато Симеон бе във властта. Преди правителството на НДСВ България изпреварваше Румъния в своето европейско развитие, докато сега ситуацията е точно обратната.
Сакскобургготската фамилия като цяло няма положителен имидж в българската история. Фердинанд има заслуги за изграждането на модерна България. Но има заслуги и за това, че България не успя да реализира своя национален идеал. Вярно, цар Борис III остава в спомените на българите като добрия цар, който е бил загрижен за народа си. Симеон обаче като че ли по-скоро прилича повече на дядо си.

Това пишат обиграни анализатори, политолози, стратези и пр. А обикновеният народ дали и в тоя ден, честит да му е 80 .г юбилей на царя, си дава сметка какво аджеба стана с връщането на Симеон от Мадрид. Ход, с който червените /през Москва/ спечелиха срещу СДС на Иван Костов през 2001 год. Иначе нямаше как да стане. Че и той и сестра му Мария Луиза са имали за главна цел при връщането реституцията на техните и това което над техните имоти им даде тогавашната оформила се покрай него управленска върхушка имоти. И съдебните спорове още продължават кое е тяхно, кое не е, докога ще е тяхно и пр. В партиен план. Що за сурогат и недоносеност беше това НДСВ, което се пръкна минути след неговото идване. Та той поопипа почвата, с една коалиция недоразумение, в която беше партньор. И каца на летището в Горна Оряховица /!/ в разгара на предизборната кампания. Какво да кажем и за това – в ръководния съвет на едва що учреденото НДСВ влезе кюстендилската учителка от кв. Въртешево Елка Анастасова. Съседите и подмятаха, че до идването на Сакскобургготски и тръгването му към властта г-ца Анастасова си връзвала косите с обикновен ластик от гащи /дано да не е било така, била е учителка, все пак/. Впрочем и след падането им от властта Анастасова беше на 200 % сигурна в 800-те дни на нашето оправяне, с които анонсира управлението си Смеон I. Всичко било разчетено до цент каква финансова интервенция, нещо като „план Маршал“ за България трябвало да се осъществи. И как е провалено всичко. От мутренските и срасналите сe с властта мафиотски „параформирования“. И провалът станал неизбежен.
Колко е така, и г-ца Анастасова не може да обясни с днешна дата. Нея я отнема тотално, някъде по Апенините се е зареяла, не щяла и да чува за Кюстендил и за България. Едва ли и се иска да чуе е за царя. Край с царските очаквания. Има ли още някой да очаква нещо – не само от царя. До 90-годишнината Ви, Ваше величество.

Юг News

Аз съм българче = 100 лева

От 50 на 100 лева става таксата за регистрация на чужди граждани в Кюстендил, решиха съветниците. Решението вече е влязло в сила стана ясно на месечното съвещание с кметовете на населени места днес. Цялото тичане по регистрацията на кандидатстващите македонци, сърби, черногорци, шиптъри е за кметовете – „от-до“. При това селските управници не взимат никакъв хонорар. „Карам ги такива, които и при нас са десетки всеки месец, да изрецитират поне един куплет от „Аз съм българче“. Доста се затрудняват“, шегува се кметът на близкото с. Жиленци Камен Златков. Над 12 хиляди са вече „чужденците“ с двойно гражданство в община Кюстендил, казаха администратори.
Затова пък даващи адреса си на кандидати за двойно гражданство кюстендилци припечелват добре от „чужденците“. Коментира се, че тарифата е 80-100 лева на човек, а посредниците им взимат още толкова, поне 50 евро, твърдят информирани. Хазаи се оказаха с по 500-600 квартиранти македонци и шиптъри по Кюстендил допреди две-три години. После промениха закона – не можеш да отдаваш повече от на трима за една стая, т.е. с три стаи можеш да прибереш най-много 9 новоизлюпени българи. Които са българи колкото ние, българите, сме от Самоа. Ама нали с българското гражданство се ползват с всички облекчения и привилегии из страните на ЕС. Сега, и след падането на роуминга за страните членки плюс Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, македонците масово ще стават абонати на наши мобилни оператори, просто ще си купуват карти. 2/3 от колите в Босиелеградско са с номера „Кн“. При гласуване, при бедствия – не дай, боже, даже за празниците – не идват, няма ги. Ама се ползват максимум от регистрацията си в Кюстендил. Такъв изроден платен и плащан патриотизъм едва ли има някъде другаде. „Аз съм българче, обичам…“, поне дотам, до „обичам“, да го научат.

Юг News

Какво ти пикаене

Инспекцията по труда в Кюстендил направи бърза проверка в ТЕЦ „Бобов дол“ по сигнали и оплаквания на работници там в медиите, че от ръководството на централата отменили двете 10-минутни почивки на работниците. След направено предписание заповедта е била отменена. Според нормативите и организацията на труда работниците имат право на 10-минутна така нар. физиологична почивка след втория час от започване на работа и още толкова следобеда. Особено тези, които работят на конвейр, с продължително оставане на едно място, извършващите монотонна работа, в административните офиси. Те трябва да се раздвижват – макар и за десетина минути. На места са въвели и упражнения срещу монотонността и заседяването. Според шефовете на ТЕЦ „Бобов дол“ обаче с тези минути се злоупотребявало. Често пъти те продължавали по-дълго, работниците пиели кафе и пушели цигари извън регламентираното време. Затова забранили почивките. Това е неправилно, заповедта е неправомерна и затова е отменена. Шефът на централата инж. Емил Христов сам я отменил. Явно е бил афектиран и ядосан, за да я издаде изобщо, коментират инспектори.

Няма да се пикае и толкова. Защото българинът много умело използва ходенето до WC, за да кръшка. Както и пушенето. Застанете пред някой шивашки цех и ще видите какво става. По всяко време отпред има поне 4-5 шивачки, които пушат и клюкарят ли клюкарят. В 19 без нещо, в 11 без нещо. Все така. Май няма противодействие срещу произвола да пушим, да бъбрим, да се помотаваме. А трябва да се работи. Защо в тоя съвременен век и при нас не се въведат електронните карти. Като отиваш да тоалетната, маркираш, че си напуснал работното място. При връщане – фиксираш връщането. Като си тръгваш – „щрак“ с картата. В края калкулират какво си свършил през работния ден. И ти начисляват надника. Като направиш няколко мижави надници – аут. Отиваш да пикаеш, да пушиш и да си бъбриш с такива като тебе. Често пикаещи.

Юг News

Банкомат – ега ти и лесното

Около 2,30 през нощта е бил взломен единственият банкомат в центъра на гр. Бобошево, съобщиха от полицията. Отнети са касетите с неустановена сума пари. Предприети са незабавни действия по установяване на извършителите от екипи на РПУ в Дупница, написаха в полицейския бюлетин. Според коментари в града банкоматът, който е бил поставен скоро, е измъкнат с въжета, като е теглено с джип. Има и свидетели, които са ги наблюдавали. Но не са посмели да излязат и да предотвратят екшъна. Извършителите били маскирани. Предполага се, че задигнатите суми не са сериозни, защото ползвателите на банкомата в Бобошево, с около 1200 жители, не са много. Банкери поясняват, че такава „кутия“ събира до 120 хиляди лева.
За малкото Бобошево случаят си е събитие отвсякъде. А то нищо особено. Първо в Сапарева баня опитаха – там засече дърпателното устройство, просто кутията е била по-добре запоена за металните греди на сградата. После насред Дупница, до пл. Свобода, наблюдаван денонощно от над 20 видеокамери, изскубаха банкомат на ДСК, зареден догоре за Коледните празници. Не след дълго намериха захвърлена металната каса на бунище до магистрала „Струма“ в м. Попови кошари при с. Дяково. Твърде лесно се справят банкоматаджиите. При такава „бдителна“ охрана. Полицейски участък има и в Сапарева баня, и в потърпевшото от днес Бобошево. Участък с над 10 униформени. А престъпленията за цяла година са под 100 – по 5-6 на месец. Ама и тях не могат да разкрият. Ами общинските охрани – и в Бобошево пазачът е бил на метри. Не е ли чул как скърцат метални въжета, двигател ръмжи, нещо пука и трещи. Ама къде ти. В 2 часа през нощта – трябва да се спи по това време. Пазачите също.
Абе, толкова е лесно. Следващия път да вържат с въже и пазача, дано го събудят. Ако не е и той от маскираните.

Юг News

Славчо Пеев на 560

Общинският театър „Невена Коканова“ в Дупница изпитва сериозни затруднения в дейността си поради нарушено и бавено с месеци финансиране от страна на общината, казаха на пресконференция днес шефът на трупата Славчо Пеев и актьорът Иван Иванов. Въпреки, че за м.г. театърът има приходи от близо 15 хиляди лева, а от началото на тази година за 23 представления в касата са влезли малко над 10 хиляди, пари за дейност от общината не са отпуснати. Системата, по която театърът взима заработеното си, е сложна и тромава, минава през „n“ счетоводства. Така или иначе, но преди всяко пътуване играещата група тръгва с нула средства и трябва да прави невероятни усилия, за да покрие разходите за транспорт, за наем за залите, за декори, за хонорари. Всички разходи по европейското им турне през март тази година например са поети от спонсори. Актьорите спали в посолството ни в Лондон. За да играят “Господин Ганьо Балкански” пред българските емигранти в Германия, Англия, Белгия и Австрия, целият състав на трупата е ползвал неплатен отпуск. Директорът Славчо Пеев е с основно месечно възнаграждение от 560 лева. Актьорите пък все още получават минималната за страната заплата – 480 лева. Въпреки това театърът ще продължи да играе за публиката и за името на Дупница, увери популярният актьор Славчо Пеев, очевидно благодарен на Дупница. Която – вече под 30 хиляди жители, всичко забягна навън, държи и театър да има.
Шефът на местното Гражданское позорище /както са наричали театъра през Възраждането ни/ се позова на блестящ етюд на покойния Константин Коцев „Всички крадат /от държавата – уточни цитиращият го негов колега Сл. Пеев/. А ние откъде да крадем. Декори ли да крадем и да ги изнасяме и да ги продаваме навън“, изигра го в познатия си стил и стилистика Пеев. Но настоя да се знае, че театърът ще продължи да играе и да защитава името на Дупница. Страшно се дразни, когато по столични афиши обявяват някое представление на театър „Невена Коканова“, но не от Дупница, а от Ямбол. Тъпа работа. То се знае – кметът на Дупница се отзовава и на всяка молба съдейства да се отпусне нещо и за театъра. Който и при тия приходи няма как да си изкара заплатите сам. Щом и счетоводител имат – в ролята е актьорът Иван Иванов. Че не разбира нищо от финанси, Славчо Пеев го доказа и вече си изпати – имаше доста търкания, пререкания и съдения /май се стигна и дотам/ със столичната „Топлофикация“. Нещо сметките му за топло – докато бил по чужбина /преживявал по Кипър/ не се засекли с тези на топломонополиста за столицата ни. С 560 лева заплата /пенсията му не се знае и няма защо да се знае/ Пеев трудно ще покрива харчовете си. Затова стои кротък и прави театър в Дупница. А ако и оттук го сиктердосат, да запее любимата си песен от недалечното минало с рефрена: „А ние ще гоним Михаля“…

Юг News

Червено желязо

Бившият шеф на ДАИ в града, сега бизнесмен, собственик на цех за ковано желязо, Росен Раденков стана нов лидер на общинската организация на БСП в Кюстендил. Той надви опонента си Йордан Татарски – доскорошен областен шеф на Кюстендил, иначе родом от Кочериново, с 44 срещу 37 гласа. „Дано новият партиен председател предпочете похода за спечелване на местните избори през 2019 г. пред похода да сваля Корнелия Нинова от председателството на БСП, каквито наченки бяха зададени публично на 29.05.2017 г. пред съвместното събрание на три основни партийни организации”, казал пред репортери неудържимият към някакви свои пропартийни цели и амбиции Татарски след загубата. Номинираните да оглавят общинската БСП структура били освен Росен Раденков и Йордан Татарски и Пламен Крумов, той кое е, и д-р Лилия Чингарска, която отсъствала от форума, но комисията не я изключила от номинираните. Това за протокола.

 
Най-напред бившият областен шеф /и той областен – и Татарски като него/ се обиди на всички леви без изключение в региона, задето не станал водач на листата на Да- България на парламентарния вот. Скара се персонално и със сложената на трета позиция Мая Шишкова, Каракашки беше четвърти – тя ще го яде до гроб, хеле пък и защото с преференциалния вот я измести от третото място. Какарашки, чиито сватове са от с. Стоб, община Кочериново на Татарски, отдавна не обича и не ще и да чуе за Татарски. Бил висаджия, ниско ниво и т.н. Какво ти ниско ниво. Седмица, след като сдаде губернаторството същият Татарски успя да получи редово членство в кюстендилската БСП организация и излезе на таен вот да й стане главатар. Не успя за малко, 7 гласа. И в изявления след загубата защитава лидерката К. Нинова. Е, какво да му кажеш на такъв. Д-р Чингарска па не дошла, и тя върти някакви номера. В името на какво. Едва ли се е втурнала с всички сили като М. Шишкова към София. И затова железарят Росен оглави нещата в кюстендилската левица – „от немай къде“. Кой ще го крепи – не е ясно. М. Манолова е деполитизирана /а, стига, де/. Катя Янчева, лидерка преди И. Каракашки , се докопа до много здрав и повече як пост и на платена позиция по столицата. Така, че сам да си кове желязото Раденков. И ще си го кове до края, и сам в Кюстендил. Че тръгването за София не е за всеки. Каракашки тръгна и сега наникъде. „Кой срещу кого“, по перифраза на Ленин. Под червеното знаме, което „роди ни“. А бащите на тия, които сега са се вкопчили в битки за постове, депутатство, власт, рецитираха и на ум и на глас: „И винаги за тебе ще се раждаме!“. А, де!

Юг News

Бедната Рилска обител

  
Рилският манастир започна аварийно укрепване на най-старото крило в обителта – източното, след като чака 3 години Министерството на регионалното развитие да издаде разрешение. Освен аварийния ремонт на крилото в манастира тече и спасителна дейност на стенописите в централния манастирски храм, укрепване на покривните конструкции, както и хидроизолация на църквата до гроба на Св. Иван Рилски.
Стартът на строителството стана повод игуменът на манастира Евлогий за пореден път да се оплаче от безпаричие, тъй като от поисканите от Министерството на финансите 600 000 лева манастирът тази година получил само 200 000 лв. Освен че държавата му орязала бюджета, игуменът се оплаква, че за всички разрешителни, които се вадят, плащал съответните държавни такси, а те не били никак малки. В жалбите си Евлогий неизменно напомня, че в България само Рилският манастир е паметник на културата не само от национално значение, но и от световно значение към ЮНЕСКО, и дори през турското робство тогавашната власт успяла след пожара на 13 януари 1833 г. за няколко месеца да издаде съответното решение за възстановяване на манастира, и то в по-голям мащаб.
Само преди няколко години излезе официална статистика, че със стойността на църковните имоти и парите на клира може да се изплати външният дълг на България. Според синодалните архиви преди национализацията църквата е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини, над 5000 дка земи в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на селищата, отделно стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини, а сред тях Рилският е най-богатият.

 
Приходите от всички тези земи и сгради, повечето от които са дадени под наем, остават за ползване от самата църква, а според нея държавата е длъжна да се грижи за ремонтите на храмовете й, общините всяка година трябва да ги освобождават от данъци за имотите и такса смет, а тъй като според Закона за вероизповеданията сделките, които църквата извършва, не са търговски по смисъла на Търговския закон, БПЦ законово има право да заменя имоти, отстъпва права на строеж, емитира и продава собствените си т.нар. ценни книжа – марки, събира такси за извършване на обреди, участва в търгове и т.н., без да дава 1 стотинка в държавната хазна. Тя е освободена и от ДДС върху продажбите на свещи и целия останал т.нар. църковен монопол, с който търгува в храмовете и манастирите.
На цялото това имане според Св. синод дарителите са длъжни да събират пари за нови църкви и параклиси, защото те пари за такива неща нямат, а когато миряните ги построят, е редно да ги дадат като дарение на БПЦ.
Рилският манастир освен че е най-богатият в България, е свързан и с доста странни сделки. Още през 1990 г. предишният игумен на манастира дядо Йоан сключва съдружие с ДАРУ АВ – фирма на Валентин Тилев /известен с това, че е брат на тогавашния шеф на БЗК Атанас Тилев/ и Бриго Аспарухов. Тримата създават общо търговско дружество „Рилски манастир“ ООД, 60% от акциите на което остават собственост на Драговитийския игумен, а останалите 40% – на ДАРУ АВ. Сред имотите, описани като апортна вноска на манастира в „Рилски манастир“ ООД, са бившият магазин на „Кореком“, ресторант „Дружба“, манастирската туристическа спалня, няколко магазина, разположени в самата обител и на пътя към него, и хотел „Рила“. Годишният наем, който трябва да плаща „Рилски манастир“ ООД на обителта, е в размер на 1 000 000 недоминирани лева.
През 1993 г. съдружниците теглят от БЗК заем от 1.3 млн. долара за модернизирането на хотел „Рила“. Банката на Тилев отпуска заема, като гарантира прибирането на парите си с ипотека на манастирската фурна, с правото на строеж на новия хотел „Царев връх“ и със залог на ресторант „Рила“. Заедно с ремонтите игуменът започва и ударно производство на ракия „Рилски манастир“, която залива цяла България. През 1999 г. дядо Йоан обаче тайно от съдружниците си дава под аренда търговските обекти около манастира, с които преди това като апортна вноска е влязъл в ООД-то, и на общо събрание акционерите изхвърлят игумена от фирмата. Месец по-късно дружеството „Рилски манастир“ ООД е обявено в несъстоятелност. На 12 април 2001 г. от името на фалиралата банка БЗК се завежда дело срещу ООД-то. Претенциите на кредитната институция са за главница и лихви в размер на над 5 млн. лв.

Сегашният игумен епископ Евлогий Адрианополски продължава усилената търговска дейност на предшественика си. Още когато идва в манастира през 2005 г., той регистрира „Царев връх“ ЕООД. Дружеството е с капитал от 5000 лв., а негов съдружник при регистрацията става напетата 23-годишна дупничанка Радостина Данаилова. Самият той фигурира в регистрацията на дружеството със светското си име Божидар Стоянов Стамболджиев. Сферата на дейност на „Царев връх“ ЕООД е мащабна – „всичко позволено от закона“. 4 г. по-късно дупничанката се оттегля от управлението на дружеството, но остава управител на хотела, който формира едно от многото приходни пера на Рилския манастир. Въпреки мизерния екстериор двойна стая в него струва 52 лв., а тройната е 67 лв. Хотелската база разполага общо със 130 легла, ресторант със 100 места, както и лятна градина с барбекю със 130 места. Цените в ресторанта са безумно скъпи – 1 кюфте е 4 лв. Свободни легла рядко има, защото официално всяка година Рилският манастир се посещава от над 780 000 души от цял свят. Когато леглата в хотела се изчерпат, най-напористите вярващи могат да спят в самата света обител, където цената е между 8 и 12 лева за нощувка на човек.

Десетки павилиончета, хлебарница, ресторанти и какво ли не в района на манастира се дават под наем на търговци. Под наем е и земята, на която преди години, когато манастирът все още води десетки дела за връщане на собствеността си, ресторантьори са вдигнали незаконно заведенията си. Става въпрос за 16 фирми с над 40 обекта, разпрострели търговската си дейност върху 300 дка манастирски имоти. Още през 2002 г. ДНСК обяви, че ще ги бута, но игуменът на манастира реши, че е много по-изгодно да изкара от тях пари, и започна да събира наем от манастирската земя. Според ресторантьорите Евлогий всяка година вдигал наема и в момента той е на ниво 3000 лв. месечно за земя под средно по големина заведение. След като тази година държавата обаче реши да раздели между 3 манастира субсидията от 600 000 лв., която до момента се отпускаше само на Рилския, собствениците на заведения върху манастирски земи били предупредени, че до края на годината ще последва ново, драстично увеличение на наемите им. Този наем също влиза в бездънната манастирска каса. Там се прибират и парите от наемите на паркингите, дадени от Евлогий на частна фирма. Наемната цена е строго секретна, но пък за никого не са тайни цените, на които частните охранители позволяват паркиране – 4 лв. за кола, 6 лв. за микробус, 8 лв. за автобус, естествено, без за това да се издава билетче или фискален бон.
И докато игуменът проси пак пари от държавата, търговията под манастирския покрив върви с пълна сила. Освен Евлогий със силен афинитет към нея е и управителката на хотела му, която има на свое име регистрирани 2 фирми – ЕТ „Радостина Данаилова-Ранел-Европа“, чийто предмет на дейност са реклама, развлекателни паркове и рекреационни центрове, и търговската „Киара-13“ ЕООД. Няма данни каква е реалната дейност на тези фирми, но във всички случаи не е рекламата на хотела, защото собственичката им рекламира главно себе си в социалните мрежи – яхнала породист жребец, с приятелки, с колега… За разлика от нея, клиентите на хотелския комплекс са много по-активни, макар и в областта на антирекламата. Сайтовете са пълни с техни критики по отношение на стаите в хотела, матраците, леглата, храната в заведенията… „Гранясъл суджук, боб чорба с 3 пръста олио…“ е сред най-добронамерените коментари.
Този текст е препечатка, материалът е подписан от Боряна Цонева. Едва ли е с истинското си име. Но няма значение. Само един факт от недалечното минало – при печалба от 600 хил. лева за година предишният игумен Драговитийския епископ Йоан се оплакваше пред VIP гостите си в игуменарницата, че нямат пари и за едно шише ракия, с което да почерпят гостите си. Наследникът му Адрианополския епископ Евлогий беше оспорил в съда задължение от 20 лева към общината.
В понеделник наемателите отново са привикани при дядото. Вероятно, за да разберат новият размер на наемите си. Ще целуват ръка.

Юг News

И докторите са хора

Лекар от Дупница се регистрирал като безработен и това е първи случай не само в града, а и в Югозападния район изобщо, медик да отиде на борсата за последните години, казаха от бюрото по труда. 55-годишният д-р Николай Апостолов, който доскоро работел в закъсалата финансово общинска болница в Дупница, не си намерил работа в спешната помощ и вече е безработен. Д-р Апостолов напуснал общинската болница по взаимно съгласие, по здравословни причини. Подал молба в областния спешен център в Кюстендил да бъде назначен на работа в някое от спешните отделения в областта, но не бил одобрен. Той искал да е в отделението в Дупница или в спешното в гр. Рила /при съгражданина си д-р Панчо Панайотов/. За там обаче нямало свободни места, каза шефката на Спешното в Кюстендил д-р Анелия Георгиева. Според коментари заплатата на д-р Апостолов в общинската болница била около 600 лв. месечно. Като обезщетение за безработица ще получава 60% от нея, или 360 лв. месечно. За да стане джипи трябва да събере минимумът пациенти, поясниха от здравната каса. Според колеги д-р Апостолов скоро ще бъде нает при тая криза с кадри в здравеопазването. Просто за момента решава някакви свои лични проблеми и е въпрос на лична тактика.
Оказва се, че не само д-р Апостолов е стигнал до трудовата борса. Доктори коментират, че и сегашният и позадържал се на поста шеф на Регионалната здравна инспекция д-р Христо Кознички за известно време е бил със статут на безработен. Злите езици говорят, че тогава взимал по около 1 500 лева месечно от борсата, полагащите му се 60% като за останал без работа.А колко доктори работят до и над патриаршеска възраст. Каква ти безработица в това съсловие! Д-р Елена Ливадийска беше джипи на община Трекляно /19 села/ докоро, въпреки доближаването на 80 г. Стоматологът д-р Кирил Петков през август т.г. ще направи 90 г., а още практикува в Дупница и е неуморим като краевед изследовател на родното му с. Дяково. Доктори пенсионери работят на дежурство и в спешната помощ – д-р Аспарух Льондев в Сапарева баня, д-р Славчо Чепенков в Кюстендил, споменатият д-р Панчо Панайотов в Рила и др. Така, че – спокойно. И докторите са хора.

Юг News