Такива хора вече няма
Единственият жител на кюстендилското с. Леска Санде Стойнев (91 г.) се споминал, съобщи кметът на съседното с. Радловци Маргарита Кьосева, която отговаряше и за Леска. Старецът, който допреди Нова година не мърдаше от къщата си в паланката и живееше сам с кучето си Мечо, е погребан в Кюстендил. Така решили близките му. Волята му сигурно е била по-друга. Сега кучето вече само обитава цялото село. Докато го лекували в болницата, често повтарял на близките и санитарите да идат до Леска да обидат кучето му. Което със сигурност сега е най-скърбящото за стареца същество. В дупнишкото с. Дяково разказват как – като се  споминала 92-годишната баба Малина Петкова на един етап не могли да открият никъде кучето й. Докато не я заизнасяли към катафалката – било под обвития с черги ковчег с мъртвата си стопанка.
Дядо Санде е легенда с мохиканството си. Доскоро старецът гледал и животни, хранел се само с естествена храна, а от магазина – подвижна УАЗ-ка, която обикаля селцата край границата, си купувал само бонбони лукчета, които хапвал за тонус. Често го навестявали от Червения кръст – нашия и от европейски дестинации. Не искал помощи, благодарял за вниманието и си я карал неговата. У дома, не мърдал никъде, докато не се наложило да го свалят в града заради тежко заболяване. Той най-добре си е чувствал, че това – слизането в града, е краят му. Така и стана.
Дядо Санде е увековечен в портрет от софийски художник, който преди няколко години минал през Леска и гостувал на дядото. Платното е показвано на изложби в Кюстендил, след което авторът си го прибрал. Дядо Санде не е ходил да се види на изложбата – едва ли са му показали портрета му, на който „позирал“, казват уредниците. Сега Леска, както и граничното с. Жеравино, е без ни един жител, става ясно от официалната статистика. В Жеравино до последно останал около 50-годишен мъж, безработен и безпризорен. Ходел 8 километра пеша до най-близката секция в Бобешино да гласува. Никой не го карал, но сам чистел канавките около пътя. Без да му плащат. При Жеравино се събират трите граници – българската, македонската и сръбската. Т.е. безработният бил нещо и като охрана на границата. Последен мохикан и той. Споминал се и той.
Такива хора вече няма. И няма да има.

Юг News

103 градуса по Менделсон

103-градусовият гейзер в Сапарева баня се оказва от предпочитаните места за сключване на брак в курорта. Няколко двойки ще си кажат заветното „да“ пред изригващия на всеки 15-20 секунди стълб от жежката минерална вода – символ на Сапарева баня. От началото на 2017 г. сватбите в община Сапарева баня са двойно повече, радват се от администрацията. Само до началото на юни т.г. в курортната община са минали под венчило 10 двойки. През трите летни месеца ще се бракосъчетаят още 11 двойки, а още 5-6 запитали за свободни дати до есента. В сравнение с 2016 г., когато на територията на общината се бракосъчетали общо 13 двойки, тази година се очаква броят им да скочи поне двойно.
Освен до гейзера, най-предпочитано място за ритуала е районът на параклиса в курорта Паничище, както и храмът в с. Сапарево „Успение на Пресветата Богородица“. Има двойки, които избират да сключат брак и в някои от СПА и на плувните комплекси в курорта. Градът е уникален с 8-те си басейна на открито и 4 закрити. До плувните комплекси на няколко места има археологически останки от древна Германея – това също привлича сватбарите. Заради красивата природа малката и китна курортна община се превръща в желано място за бракосъчетания – не само от местните жители, но и от гости от други населени места и райони. Пък и не е скъпо. Бракосъчетание в зала струва 50 лева, а когато е на изнесено място – 100 лева. Църковният брак тръгва от 60 лв. нагоре, според това дали се допуска в храма камера, участие на църковен хор и др. канонични екстри.

То и да не си при Гейзера, жениш ли се температурите се вдигат над 100 градуса – неизменно. Пък и можеш всякъде да се ожениш и да вдигнеш сватба. Така, че в Сапарейро да не се хвалят много-много какви виртуози женячи са. Защо тогава още не могат да ударят тъпана и да оженят Кобрата /Кубрат Пулев/ и изгората му Андреа, която е от тукашния кв. Гюргево. Или седем сватби едновременно на Седемте рилски езера – при нашествието на дъновистите например. Менделсон върви навсякъде. После е по-сложно. От общината да дадат статистика и на разводите. И те са драма, с много градуси.

Юг News

Прокурорска фиеста

Окръжната и районната прокуратури в Кюстендил вече ползват новите си офиси, за които чакаха и мечтаеха почти 10 години. На два етажа, закупени от правосъдното министерство, чиито ремонти се забавиха около 8 години поради организационни и финансови причини, около 80 обвинители и администрацията вече разполагат със свои самостоятелни кабинети. Прокурорските офиси са със застроена площ 2 320 кв. м. Години наред районните прокурори се помещаваха в сграда от 30-те години на миналия век, която дори беше обявена за опасна от органите на Гражданска защита. Купуването на двата етажа от банкова сграда в центъра на града и ремонтът струват 3 084 623 лева лева, от които 971 621 лева са прехвърлени от ВСС, останалите – 2 113 000 лева са от правосъдното министерство. Оборудвана е конферентна зала за 49 места, архивни помещения, стая за съхраняване на веществените доказателства по различни дела, компютърни звена. Зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова и зам.-главният прокурор Ася Петрова поздравиха колегите си с новия им дом. Преди да прережат лентата свещеници отслужиха водосвет. Дошли на ритуала веднага отбелязаха, че водещият водосвета отец Венци Шияков за пръв път в „словото“ си не пожела на новодомците повече пари и печалби. Шияков е бивш счетоводител и се сеща кога и къде трябва да споменава парите. Не и пред прокурорите. Има идея един от по-долните етажи да се ремонтира и оборудва за окръжното следствие в Кюстендил, каза шефът на звеното Емил Митов. Така в Кюстендил ще има втора съдебна палата.
Сгодата си е сгода – работата обаче да върви. А прокурорите не са от блестящите професионалисти според общественото мнение. Човек чувства неудобство в съдебна зала по което и да е дело, как местни обвинители се гънат пред софийски адвокати и магистрати, просто издишат, не е въпрос на самочувствие – явно. Има нещо особено в маниерите, вкуса и нравите на тукашните прокурори. На откриването на новия им дом се появи побелелият на 100% и посмъкнал се бивш обвинител номер 1 за окръга Серафим Гонев /80/. Но не дойде наследилия го Камен Пешев /66/, по чието време се задвижиха нещата с ремонтите на двата прокурорски етажа. Малко са тегави в тази гилдия. Доста коментари вървяха и по това как се аранжирали за церемонията по откриването прокурорите и прокурорките. Нови и скъпи дрехи – то е ясно, но си личала провинцията. Както и да е. По-добре да ги виждаме в нови дрехи, отколкото в туниките, с които четат обвинителните си актове. Честито два етажа! Прокурорска фиеста.
 

Юг News

Изпадналите

След 9 гола на стадион „Осогово” и две греди „Велбъжд” загуби от „Марек 1915” с 3:6, пред около 300 зрители, сред тях и десетина от Дупница. Кюстендилският отбор завършва на предпоследното място в Трета Югозападна лига. Старши треньорът на „Велбъжд“ Юлиян Кръстев подаде оставка, като пое вината за изпадането на отбора, но намекна, че „Велбъжд” ще бъде в Трета лига още през следващия сезон. „Играхме за честта си. Съжалявам за „Велбъжд”. Старата вражда между двата клуба я няма, ние поддържаме много добри взаимоотношения с колегите от Кюстендил”, каза треньорът на „Марек 1915” Цветан Видински. „Не можахме да намерим верния път. Имахме много къса резервна скамейка, не успяхме да привлечем класен футболист на полусезона и в много от мачовете нямахме и късмет. Поемам отговорност, подавам оставка още утре. Надявам се „Велбъжд” да започне ново начало и да влезе, колкото се може по-бързо във „В” група. Има и вратички и почти съм убеден, че „Велбъжд” ще остане още този сезон в групата /Трета лига/. Юли Кръстев обяви, че е имал пълната подкрепа от ръководството на клуба и, че не обвинява за ситуацията наличните футболисти. „Велбъжд” ми е на сърцето и така ще си остане. Само от към футболисти куцаха доста нещата. Всичко се свежда обаче до парите. Бюджетът определял с какви футболисти да разполагаш, а нашият беше малък”, заключи Кръстев.
Драмата е пълна. Може ли съседният „Струмска слава“ Радомир да е водач в групата, в която до вчера играеха и кюстендилци, а Велбъжд да е предпоследен. Или съседният „Марек“ да вкара 6 гола на „митичния“ стадион „Осогово“. Може. Кюстендил е изпаднал и без тия 6 гола. Градът е изпаднал. Страшното е, че не е само с футбола. Ако е футболът – и Плевен, и Шумен, и Хасково, и Сливен, и Видин, Търговище, Перник, Силистраа – абе, и Бургас изпадна в по-долната група. Който си няма ВИС, СИК, ТИМ или някой големец, няма на какво да се надява. Изпада и това си е. Защо злополучният Юли Кръстев дава такива дразнещи изявления сякаш е бил начело на „Барселона“ – най-малко. Два стадиона има в Кюстендил. Идете да видите в какво състояние е единият – „Странджата“. Горният – що-годе. До него и параклис поръчаха и докараха от Гърция. Добре е – да палят свещ хората – за футбола и за всичко в тоя град. Бог да помага! /тук кметът Петър Паунов може да каже нещо повече/.

Юг News

  Сиренен вой

 
2 юни. 12 часа. почва сиренен вой – 2 минути, /при социализма май баха 3/. Шофьор слязъл от автомобила си и развял националното знаме на страната ни в 12,00 часа по време на сирените. Мястото – кръстовището на бул. „България“ и „Тодор Каблешков“ в София. „Да развееш националния флаг на България в този момент е чест и е достойно! Респект! Чудесно!“, коментира потребител на Фейсбук. Друг пък пише: „Трябваше да снимате и кръстовището на бул. „Брюксел“ и ул. „Мими Балканска“. Никой не спря. А освен това и сирените на летището почти не се чуваха. Т.е. съвсем не се чуваха. Куче ли лае, чудеше са какво става старица от Дупнишко.
Ден на Ботев и на падналите за свободата на България е формулировката, под която минава „мероприятието“. Редовно се тестват сирените месец-два преди това. Уж не е само заради 2 юни. И пред партизански и антифашистки символи и плочи свеждаха глави чавдарчета и пионерчета, войници под строй изкарваха. Редом с Ботев. Абе, има и досега нещо сбъркано в тия сирени. Самият Ботев едва ли би приел 2-минутен вой в негова прослава. Сирената асоциира тревога, бедствие, паника. На Ботев по-отива стих, песен /я надуй, дядо кавала“. Кавалът. Не сирените.

Юг News

Детството мое

Пак е 1 юни. И добре, че химнът на той ден „Детство мое“ не се раззвуча чак толкова. Кое дете може с чиста съвест да изпее това „Детство мое реално и вълшебно, детство мое – така си ми потребно /текст Богомил Гудев/. Точно никога. Кога детството е било „мое“. Я прочетете това „За поредна година дамите от ГЕРБ организираха незабравима забава за децата от Кюстендил по повод празника им – 1-ви юни. На тържеството имаше аниматори, които забавляваха малчуганите с различни игри, гатанки и фокуси. За включилите се в игрите бяха предвидени много и различни образователни подаръци. Присъстващите деца на празника поздрави Михаела Крумова – член на НИС на ГЕРБ и председател на ОбС-Кюстендил. В инициативата се включи и областният координатор на жените и общински съветник – Реонита Йорданова. Общинско ръководство и съветници от ГЕРБ – Бобов дол също за поредна година организират тържество на малчуганите в с. Бабино /нищо общо със закриването на рудник „Бабино“/ . Празникът ще се проведе днес, 1 юни, от 18 ч. в кметството на Бабино. За малчуганите са подготвени различни арт занимания, рисуване и много игри. Лакомства и подаръчета ще има за всички присъстващи хлапета.

Та ето. Държат ги от ГЕРБ. От районната противопожарна служба за турнирите „млад огнеборец“. Библиотекарите за маратона на четеното и за самия 1 юни. Дори ги вкараха и в кампания „за чистотата на българския език“, където ожесточено преследват звука „Л“. От туристическото дружество – за някой колопоход до Богренци например. Разбира се – горските за Седмицата на гората. БЧК – постоянно за всяко „мероприятие“ – без изключение, може би само в акциите по кръводаряване. Танцови формации. Спfртни клубове. Скоро и от черквите ще отворят неделни училища – то и сега са вкарани в някаква „Духовна пътека за млади зографи“ с месторазположение – отдел „Култура“ на общината. Полицията – в Кюстендил, в Дупница, Кочериново, Бобов дол успешна завърши учебната година в детските полицейски управления /мили, боже!/. В музея – детска работилница, в София ги пращаха с оръжие на рамо на почетна стража пред паметника на Левски /пълно безумие/. Ами спортните клубове – всеки първи малчуган тренира и бъхта някой силов спорт, „даже“ – борба. „Донадиади“, спортни празници, спартакиади, олимпиади. А търговците и цветарите в тоя ден 1 юни – такива залагания за печалби, че и космическа техника била изкарала, за да накарат родителите да се бръкнат и да купят неща на „мамината кукла“, „Съкровището на мама“ и пр. То няма край.
Какво остава, детство мое?

Юг News