Сиренен вой

 
2 юни. 12 часа. почва сиренен вой – 2 минути, /при социализма май баха 3/. Шофьор слязъл от автомобила си и развял националното знаме на страната ни в 12,00 часа по време на сирените. Мястото – кръстовището на бул. „България“ и „Тодор Каблешков“ в София. „Да развееш националния флаг на България в този момент е чест и е достойно! Респект! Чудесно!“, коментира потребител на Фейсбук. Друг пък пише: „Трябваше да снимате и кръстовището на бул. „Брюксел“ и ул. „Мими Балканска“. Никой не спря. А освен това и сирените на летището почти не се чуваха. Т.е. съвсем не се чуваха. Куче ли лае, чудеше са какво става старица от Дупнишко.
Ден на Ботев и на падналите за свободата на България е формулировката, под която минава „мероприятието“. Редовно се тестват сирените месец-два преди това. Уж не е само заради 2 юни. И пред партизански и антифашистки символи и плочи свеждаха глави чавдарчета и пионерчета, войници под строй изкарваха. Редом с Ботев. Абе, има и досега нещо сбъркано в тия сирени. Самият Ботев едва ли би приел 2-минутен вой в негова прослава. Сирената асоциира тревога, бедствие, паника. На Ботев по-отива стих, песен /я надуй, дядо кавала“. Кавалът. Не сирените.

Юг News