Царските очаквания

Симеон Сакскобургготски стана на 80 години. Раждането му на 16 юни 1937 г. като дълго чакания наследник на цар Борис III е било национален празник. Само на 6 години Симеон, който е родственик с всички европейски кралски фамилии, става последният български цар. Царуването му продължава до 1946 г., когато на референдум България е обявена за република. Почти целият живот на Симеон Сакскобургготски минава в емиграция, най-вече в Испания. Присъствието му в българската политика започва да се усеща веднага след 1989 г. Първоначално той дава няколко интервюта, а през 1996 г. се връща за пръв път в България, като посрещането му е като на истински цар. 5 години по-късно Симеон се връща в българската политика, основавайки своята партия НДСВ. Царската партия печели 120 мандата в парламента, Симеон става премиер, като прави коалиция с ДПС.

За правителството на Симеон Сакскобургготски, както и за следващото правителство на тройната коалиция, в което НДСВ е коалиционен партньор, оценките продължават да се противоречиви. От една страна, в този период България изживява най-добрите си години от икономическа гледна точка след 1989 г. Все още обаче се спори доколко това е заслуга на правителството и доколко плод на добра международна конюнктура. Факт е също така, че в този период България стана официално член на ЕС и НАТО. Както изчисли неговият външен министър Соломон Паси пред бТВ , тези два национални приоритета са реализирани средноаритметично за 797 работни дни. А Симеон и до днес се помни с прочутите си 800 дни. „Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви“, каза Симеон преди изборите през 2001 г. в известната си реч от 6 април. И огромна част от българския народ му повярва.
Предположението на Паси, че един ден историците може би ще наричат този период „златния Симеонов век“, е твърде пресилено. Факт е, че присъствието на Симеон в българската политика спомогна за формалното присъединяване на България към ЕС и НАТО. Всички водещи западни политици, включително американският президент Джордж Буш, го гледаха със страхопочитание на различни международни форуми. Според сполучливото обобщение на проф. Андрей Пантев „в сравнение със Симеон членовете на Камарата на лордовете във Великобритания са селяци“. Факт е обаче също така, че именно в този период олигархичното задкулисие окончателно се окупира във властта. Достатъчно е само да се отбележи, че и Бойко Борисов, и Делян Пеевски започнаха политическите си кариери от НДСВ. България все още не успява да стане реален член на ЕС. Правосъдната ни система продължава да е под европейско наблюдение, а влизането в Шенген и еврозоната е отложено за далечно бъдеще. И проблемите, с които и до днес не успяваме да се справим, бяха заложени точно когато Симеон бе във властта. Преди правителството на НДСВ България изпреварваше Румъния в своето европейско развитие, докато сега ситуацията е точно обратната.
Сакскобургготската фамилия като цяло няма положителен имидж в българската история. Фердинанд има заслуги за изграждането на модерна България. Но има заслуги и за това, че България не успя да реализира своя национален идеал. Вярно, цар Борис III остава в спомените на българите като добрия цар, който е бил загрижен за народа си. Симеон обаче като че ли по-скоро прилича повече на дядо си.

Това пишат обиграни анализатори, политолози, стратези и пр. А обикновеният народ дали и в тоя ден, честит да му е 80 .г юбилей на царя, си дава сметка какво аджеба стана с връщането на Симеон от Мадрид. Ход, с който червените /през Москва/ спечелиха срещу СДС на Иван Костов през 2001 год. Иначе нямаше как да стане. Че и той и сестра му Мария Луиза са имали за главна цел при връщането реституцията на техните и това което над техните имоти им даде тогавашната оформила се покрай него управленска върхушка имоти. И съдебните спорове още продължават кое е тяхно, кое не е, докога ще е тяхно и пр. В партиен план. Що за сурогат и недоносеност беше това НДСВ, което се пръкна минути след неговото идване. Та той поопипа почвата, с една коалиция недоразумение, в която беше партньор. И каца на летището в Горна Оряховица /!/ в разгара на предизборната кампания. Какво да кажем и за това – в ръководния съвет на едва що учреденото НДСВ влезе кюстендилската учителка от кв. Въртешево Елка Анастасова. Съседите и подмятаха, че до идването на Сакскобургготски и тръгването му към властта г-ца Анастасова си връзвала косите с обикновен ластик от гащи /дано да не е било така, била е учителка, все пак/. Впрочем и след падането им от властта Анастасова беше на 200 % сигурна в 800-те дни на нашето оправяне, с които анонсира управлението си Смеон I. Всичко било разчетено до цент каква финансова интервенция, нещо като „план Маршал“ за България трябвало да се осъществи. И как е провалено всичко. От мутренските и срасналите сe с властта мафиотски „параформирования“. И провалът станал неизбежен.
Колко е така, и г-ца Анастасова не може да обясни с днешна дата. Нея я отнема тотално, някъде по Апенините се е зареяла, не щяла и да чува за Кюстендил и за България. Едва ли и се иска да чуе е за царя. Край с царските очаквания. Има ли още някой да очаква нещо – не само от царя. До 90-годишнината Ви, Ваше величество.

Юг News