Month: юли 2017

Зъбите на корояда

Зъбите на корояда

Да бъде обявено бедствено положение за Сапарева баня и района заради масовото съхнене на белия бор, което вече обхванало над 60% от този вид, се казва в писмо от общинската управа и общинското лесничейство до областния управител на Кюстендил Виктор Янев. При бедствено положение ще може да стане бързото изсичане на изсъхналите територии, които се увеличават с дни, смятат вносителите. Същото искане постъпило и от лесничейството в областния град. При обявено бедствено положение в засегнатите площи, вкл. и в частните горски територии, могат да бъдат извършени санитарни сечи и без съгласието на собственика на гората, се казва в писмото до областния управител Виктор Янев. Горите, засегнати от „върхов корояд” в Кюстендилска област и тези, собственост на община Сапарева баня, като цяло са стотици пъти повече в сравнение с площите, засегнати от пожари. Бедствено положение не е редно да се обявява, защото ще се стигне до нерегламентирана сеч и на несъхнеща дървесина. Може обаче да се разреши по-либерален режим за изсичане на съхнещия бял бор, извън процедурата по Закона за обществените поръчки и това е коментирано на среща при областния управител и регионалната агенция по горите и лесничействата. Кметът на Сапарева баня – ако прецени, може да обяви бедствено положения само за тази община, каза областният шеф Янев. Той уточни, че от 22 хиляди декара с бял бор в областта изсъхналите са 634 декара. Явно бърка решително в декарите.
„Не иска областният да захапе дървото и препраща нещата към кметовете и лесничействата“, приемат подобна позиция експерти по горите на местно ниво. И предупреждават, че вече е много късно да се преследва короядът и че нещата са неспасяеми. Белият бор, а и черният вече е обект на атаки по Родопите, си отива. Някога пръскали по родните гори срещу корояди, оси, борови процесионки, гъби и пр. Сега Европа забранявала използването на препарати, усложняващи екологичната обстановка. И короядът напредва. Имал 6 зъба вредителят, казват учените – няма спасение. Дали, па де не се пусне свободната сеч – и сухо и сурово под резачката. Ама има ли държава и ред да го започне и контролира. И короядът ще се озъби – къде ще иде. При съседите.Там да се зъби.

 

Юг News

Хвърли ме, мамо, на смет

Хвърли ме, мамо, на смет

Изоставено в количка столче бебе в столичния кв. Младост бързо стана новина номер 1 в горещия летен неделен ден на 30 юли. По-късно стана ясно всичко, но без чак толкова упоритите усилия на полицията. Майката просто отново влязла в ролята си, като чула новината по медиите. Това не попречи по сайтовете да изпишат : „МВР разкри майката на изоставеното бебе в Младост“. Но това е друга тема. „4 дни преди да ми започне майчинството, останах без работа. Преди три месеца родих Александър и го гледах сама с майка ми. Издържахме го със 180 лв. на месец и го изоставих за по-добър живот – а-ха да се просълзи каза майката пред tv камерите. Тя обясни, че заради гинекологичен проблем се наложило да влезе в болница преди няколко дни. Изписали я оттам днес около 13.00 ч. Минути по-късно оставила детето край блок в столичния квартал „Младост“ заедно с дрехите, играчките му и храна. „Мислех си, че го оставям като кученце с надеждата да го намери някой и да има по-добър живот“, разказа през сълзи Мария. „Имам и друго дете – момиче на 12 години. То живее при баща си“, каза още майката. Тя обясни, че Александър също е дете от бившия й съпруг. След като оставила детето, тя взела маршрутката до село Габра, където живее с майка си. По-късно видяла съобщението на полицията за намереното бебе и сама се свързала с органите на реда. Те пратили кола, която да я отведе на разпит в 7-мо районно управление. „Сега си искам детето. Трябват ми храна, памперси и дрехи“, каза на излизане от разпита Мария. Жената обясни, че най-много се надява да получи предложение за работа. Последните 13 години тя е била сервитьорка, завършила е средно образование.
Почти всичко казва на българите тази жена, ама кой ще я чуе. Не е нужно да се гледат серияли от сорта „Откраднат живот“ /най-малкото това/ със свалките по лекарските кабинети и купони, интригите по лаборатории и болнични коридори. Даже и Елин Пелин ще й завиди – „Сиромашка радост“ е разказът му по темата, само че развръзката е друга. Дали сюжетът случайно е от Елин-Пелинско, а? „Жената обясни, че най-много се надява да получи предложение за работа“. Колко бюра по труда ще се затичат да и предложат някоя оферта, проект, програма, някакво будалкане да я включат там и там. Дано да я вземат за сервитьорка. На морето, има повече от месец до края на сезона. Може и малкия Александър да вземе, но да не го слага на пясъка „като кученце“. Ама па там да не я изрита някой малоумен швед борсук в хотела, който си харесва камериерки, ама знае ли се – и пак лошо. Или да не издържи конкуренцията на украинки, молдовки, нашенки от Западните покрайнини, които работят за по 3 месеца. И те имат невръстни деца и пеленачета да хранят. Ако я пратят за зелен хайвер /в буквалния смисъл на думата, има измамени българи и по тоя казус, по Дания / – ще й дойде мисъл в главата да се самоубие. Затова просто да изрецитира първата част на сентенцията – „Роди ме, мамо, с късмет, пък …“

Юг News

Жаждата

 Жаждата
Кюстендил е на критичния минимум с дебита за питейната вода заради продължителното засушаване, обявяват от оператора „Кюстендилска вода“. За областния град са необходими по 240 литра в секунда. Които в почивните дни не могат да се осигурят, ако не се включат помпите на кладенците по река Струма. Засега няма намалено налягане – нещата обаче наистина са предкритични. През почивните дни консумацията на вода се увеличава заради многото гости, гастарбайтери в чужбина и отпускари, които са в града и при родителите на село, и се налага да се подава вода на помпажен принцип от 25-те кладенеца по река Струма, поясни гл. инженер на „Кюстендилса вода“ Владимир Джоров.
Двадесетина селища в региона са с режим на водата – в общините Кюстендил те са 5, като най-зле е с. Дворище. В Бобошевско те са 3, в Кочериново – 4, като местните в с. Крумово се оплакват, че цяла седмица чешмите им били сухи. В Бобов дол една махала в с. Коркина се мъчи без вода. Общо около 2 300 жители в областта са на воден режим, каза шефът на оперативния отдел на оператора Йорданка Харалампиева. Нещата се влошили още през зимата, когато на много места водоизточниците замръзнали. „Ако и следващата зима е такава и температурите паднат до -30 градуса, водоподаването става сериозен проблем, нещата стават зле“, прогнозира инж. Джоров.
Няма как – суша е. Ама и във водния сектор не само на регионално ниво е пълен хаос. Кметът на Кочериново Иван Минков открито признава, че по Рилското корито над 90% от къщите и домакинствата нямат водомер. И това се знае, ама не се предприема нищо. В циганските гета е страшилище – там няма никакъв ред колко вода се харчи – добре, че мургавите са мързеливи и не садят зеленчук покрай къщите си. Милиони отиват за подмяна на ВиК мрежата, а течовете остават. Кой и кога чисти каптажите над селцата, кой подменя тръбите. В с. Ветрен водопроводът е запушен от години – трябвало металотърсач да открие къде е аварията. „Копаем като луди – на 1,5 километра разстояние сме стигнали, а не откриваме нищо. И вода няма и няма. На бунарите сме. Страшна работа“, вайка се кметът Радойчо Атанасов. И т.н. Кога ще почнем да броим и да плащаме всяка капка по капка. За да я има. Водата е най-неоценимото нещо в битието на човека – без злато може, без хляб дори, без вода – не. И кога ще се урегулират нещата. Ама само при водите ли е така. Короядът ликвидира около 60 % от горите по Нашенско. Безводието ще свърши останалото.

 

Юг News

Всичко към Македония

Всичко към Македония

„Всичко за Македония“ е надсловът на паметника на Тодор Александров в центъра на Кюстендил. Македонците разбират от паметници – такава помпозност са съградили в Скопие, че „думи немам“, а, не се сещат да благодарят на един кюстендилски даскал по история в първите месеци на демокрацията, който изнуди общинарите да вдигнат тая композиция по средата между общината и областта. Както и да е.
Общински съвет – Кюстендил прие декларация в подкрепа на инициативата на министър-председателя Бойко Борисов за включването на трансевропейския коридор № 8 в инвестиционния план на ЕС за европейска интеграция на Западните Балкани. В декларацията се казва още: “Изразяваме подкрепата си за инициативата на премиера, свързаността между страните от нашия регион да се превърне във водещ приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС…  Подкрепяме активната политика на българския премиер и на правителствата за установяването на качествено нови добросъседски отношения на България със страните от региона, основани на ясни правила и насочени към градивно сътрудничество и развитие”. Общинският съвет предлага Кюстендил да стане домакин на една от срещите, свързани с подготовката на българското председателство. С декларацията се отправя и покана към министър-председателя Бойко Борисов /както и към министъра по европредседателството Лиляна Павлова /и други от министрите му/. Конкретно се има предвид изграждане на транспортния коридор № 8 и жп връзката София-Кюстендил-Скопие. Това се обещава да стане до 2027 год. /тунелът под Ламанша го изградиха за 3 години!/.Тука и 10 няма да стане. Кюстендил беше домакин на срещата на тогавашните премиери на България Пламен Орешарски и на Македония Никола Груевски и на водени от тях екипи на 28 юли 2013 год. Точно преди 4 години. „От тази среща не произлезе нищо. Аз като домакин запомних само това, че Никола Груевски носеше бронежилетка под ризата“, припомни на заседанието на съветниците градоначалникът Петър Паунов.
То е ясно, че нищо няма да излезе и с тоя договор и с тая евроинтеграция на Западните Балкани, просто се отиграва някакъв евродипломатически сценарий, при който е поверена голяма роля на Бойко Борисов /в частност/. Отпорът в Македония, в Сърбия /налаган от Русия/ ще бъде голям и всепоглъщащ. Затова да не се радваме предварително. Но сега моментът е удобен – както го каза от микрофона на сесията на минипарламента кметът на Кюстендил Петър Паунов. И затова – не „Всичко за Македония“, а „Всички към Македония!“. Сега е моментът.

 

 

 

Юг News

Банщица ще кротува 100 години

Банщица ще кротува 100 години

Маловодната колкото една бара в наши дни река Банщица, течаща през целия Кюстендил, няма да излезе от коритото си поне за 100 години. Това е заложено в проекта за корекция и облицоване /зидане/ на коритото и бреговете и, реализиран през 70-те години на миналия век. Тогава от ОК на БКП възложили на хидролози, геодезисти и специалисти по териториално селищно устройство да разработят нещата така, че да се гарантира пълно спокойствие откъм наводнения за града. Просто е пресметнат дебитът и водосборът на изворите и потоците, даващи началото на реката – при всякаква промяна на климата, за 100 години. И тогава е решено колко високи да са каменните зидове по брега и, как да се окамени самото корито и т.н. Изпълнението на проекта е перфектно – от тогавашните Строителни войски, от Благоустройство и комунално стопанство. Кметството, при тогавашен кмет Георги Михайлов-Михаката, контролирало. Иначе самият проект е замислен и реализиран от-до под персоналното наблюдение на тогавашния секретар на ОК на БКП инж. Никола Тасев – Чичо Кольо.Така реката заспива – и в буквалния и в преносния смисъл на думата, за столетия. А иначе не е била кротка. При едно прииждане дотам наводнила брега, че се удавило детенцето на известен лекар от града – пози, боже!
Банщица дотолкова е укротена, че сега по брега и могат и се правят всякакви интерпретации. В първия си мандат кметът Петър Паунов искаше да я покрива цялата. Не се знае кой и кое го отказа. Но пък вече върви проект за префасониране на крайречното пространство. Багерите къртят неуморно, вади се стар паваж по единия бряг и се полагат бордюри, плочки. Говори се, че там ще презасадят и обречените на преместване петдесетина брези от парка при галерията. Какво ще стане – ще се види. „Още като го проектирахме тогава, сме заложили възможността да се изграждат лекостроителни обекти. Така, че това, което се прави сега при реката, е нормално и законно“, отбелязва Чичо Кольо. Михаката се спамина и не може да се произнесе. Какво ще стане при Банщица, ще се види скоро. Живеещите в кв. Запад се притесняват, че багерите – спрели засега при Женския мост, ще щурмуват и горната от градската част на реката и ще пометат градинките им, ще отиде зеленчукът , отглерждан с невероятно старание и денонощно усърдие. Няма страшно, строителите не са от бързите, не са като Строителните войски може и да спрат при Женския мост, просто парите да свършат дотам. И да продължат например след 10-15 години. Ще се види. Има обаче нещо друго. Така и така са я разбутали в долната й част реката – нека се направят съоръжения, филтри, пречистване и пр. – така, че да не мирише и смърди лятото. Някога и риба са ловели по Банщица. За 100 години са я укротили от ОК на БКП-Кюстендил, нека за 100 години напред и да е чиста и да не мирише.

 

 

 

Юг News

Тайсън съм аз

Тайсън съм аз


26-годишният рецедивист Стефан Бориславов, известен с прякора Тайсъна – срещу чието име има официално заведен 14 присъди, нападнал „с гол в ръката нож“ ченгето на криминална полиция в Дупница Кирил Дишов. За да се защити униформеният възпроизвел изстрел, при което нападателят е ранен в крака. Оказана му е помощ в спешния център в Дупница, той е без опасност за живота. Раната е в лявата подбедрица, простреляният Тайсън е закаран в столична клиника – под конвой, разбира се. Стефан Бориславов-Тайсъна е известен на полицията с множество разнообразни престъпления – кражби, грабежи, повреждане на чужда собственост, нанасяне на телесни повреди. Официално му се водят в актива два случая. Осъждан е многократно. Инцидентът станал в иначе кротката Горна махала в Дупница. Полицейските служители издирвали мъжа за изясняване на съпричастността му към извършени кражби. Уведомен е дежурен прокурор за случая, пише в полицейските сводки. На мястото бил и шефът на полицията в Дупница Борислав Динев. „Колегата е действал в условия на неизбежна охрана. Води се следствие. Ромът на няколко пъти е замахнал с кухненски нож към него. Той и съпругата му са съпричастни към серия престъпления. Колегата е стрелял първо във въздуха, дал е предупредителен изстрел, след което го е прострелял в крака. Не смятам, че трябва да чака да бъде заклан от рецидивист“ – каза пред репортерите Динев. Установено е, че става въпрос за прочутия криминален „звяр“ в Дупница Тайсъна, който живее на улица „Саморанска“, пред стадиона.
Районна прокуратура – Дупница образува досъдебно производство срещу полицейски служител от Районното управление за причиняване на средна телесна повреда при изпълнение на службата – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, в сл. на чл. 129, ал. 1 от НК. На 24.07.2017 г., около 15.30 ч., служител на РУ – МВР в гр. Дупница посетил адрес в града, на ул. „Саморанско шосе“, за връчване на призовка. Излезлият от дома – криминално проявеният Стефан Методиев нападнал служителя на реда, като извадил нож и започнал да го размахва. Полицаят извадил служебният си пистолет, произвел предупредителен изстрел във въздуха, след което стрелял в краката на Стефан Методиев. Куршумът преминал през меките тъкани на дясното му бедро и се забил в лявата подбедрица на мъжа, причинявайки средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движението на долен ляв крайник. На пострадалия била оказана спешна медицинска помощ, след което той бил транспортиран във ВМА-София. В хода на образуваното от РП-Дупница досъдебно производство са извършени всички възможни първоначални следствени действия – оглед на местопроизшествие, разпити на свидетели, взети кръвни проби за наличие на алкохол и наркотични вещества от участващите в инцидента. Полицейският служител е предал доброволно служебния си пистолет за назначаване на експертиза. Разследването на случая се извършва от следовател при Окръжна прокуратура – Кюстендил под надзора на Районната прокуратура в Дупница.
„Тайсън съм аз“, сигурно си припява циганинът в болничната стая на ВМА, където ченгетата го закарали – „за всеки случай – ами, ако даде фира, какво става! Трябва и да го лежи ченгето стрелец“. Ромите в града изобщо не допускат версията техният човек да е вадил нож. Ченгетата просто си стрелят на месо – когато и да и стане нещо по гетото, казват в хор те. „Циганска наглост, това племе не разбира от нищо друго освен от бой и стрелба“, подхвърлят дупничани. А други са още по-крайни. „Толкова ги тренират в стрелба полицаите, защо не се мерят където трябва – по-нагоре“…

Юг News

Друго е на Югозапад

Друго е на Югозапад
Средногодишният доход на лице от домакинството в страната се увеличава от 2001 до 2016 год. средно с 240 лв. годишно или с 20 лв. месечно, достигайки 5 167 лв, сочи анализ на Института по пазарна икономика. След известно колебание в годините на кризата делът на доходите от работна заплата нараства чувствително, обобщават експертите. Това означава, че значителна част от доходите на българските домакинства в някои области се формират на първо място от работна заплата и едва след това от други приходоизточници като пенсии и социални помощи. През миналата година най-високи заплати са получавали работещите в София – над 7 300 лева годишно на човек /е, как иначе!/. Перник се доближава /Браво!/ най-много до доходите в столицата. Извън столицата, най-добре заплатени са хората във Варна, Русе, Плевен, Стара Загора, Пловдив и Смолян.
Най-ниско е било заплащането във Видин, Кърджали, Сливен, Силистра, Търговище (под 4 000 лева на човек годишно). Относителен спад на доходите пък се вижда в смесените области, както и в Северозападна България. Съпоставката между доходите на човек от домакинството, местното население и територията показва, че приносът на тези области към общия доход на населението става все по-ограничен. Това се дължи както на тяхното намаляващо население, така и на сравнително неблагоприятната структура на доходите на домакинствата и тежкото състояние на пазара на труда. Все още е видимо изоставането в други области като Пловдив и Бургас. Там, обаче, повишената инвестиционна активност и възстановяването на трудовите пазари дават надежда за покачване на благосъстоянието на домакинствата в следващите години, смятат анализаторите. Експерти очакват разликата между най-богатите и някои от най-бедните области да продължи да се задълбочава. Причината е, че доходите от пенсии не могат да поддържат същия темп на растеж, какъвто виждаме в трудовите доходи. Това важи с особена сила за области със застаряващо население и недостатъчно добре развит пазар на труда като Видин и Кюстендил. Това са и областите, в които пенсиите формират най-висок относителен дял от общия доход на домакинствата – съответно 48% във Видин и 41% в Кюстендил.
И 5% да е верен този анализ на Института по пазарна икономика, има един лаф, който върви за случая – „Какво пиеш“. Защото – я, го вижте къде е Югозапада. София я забравяме – една държава, в която всичко е в София, не е държава. Но Перник – пътувайки всяка сутрин в километрични колони до столицата, където бачкат кой каквото уредил, кюмюрите докарват добри приходи. Благоевград очевидно е в златната среда, язък – не е при Пловдив, Бургас, Варна, кои бяха още богатите. Ще ги стигнат, има много време занапред, векове. Ама Кюстендил – мили, боже! Споменат е само при застаряващото и разчитащо единствено на пенсиите население. Не e вярно. Тия от пазарната икономика да се разтичат и да открият къде са останките от империята ВИС-2 и с какво се занимават, колко печелят. Контрабандата ни цигари. На една среща РЗС лидерът Яне Янев обяви, че Кюстендил е второто най-голямо депо за папироси без бандерол. И никой не реагирал. Ама дрогата и канабисовите сюжети – има ги и в Кюстендилско, и в Дупнишко. Ако и черешите не мръзнеха, какво би се получило. Ами даване адресна регистрация на вече около 12 хиляди чужденци – срещу 50 евро на човек. Абе, и тая класация и графика на Пазарната икономика да се скрие. Друго си е на Югозапад, на две, а обезлюденото на 100 % с. Жеравино е и на три граници. Каква ти бедност.

Юг News

След разстрела /и червеите/

След разстрела /и червеите/

 

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и…
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
Преди 75 години е писано – часове, преди да проехтят изстрелите на командваните войници в гарнизонното стрелбище. Един от които се е целил в Никола Вапцаров – така му се паднало. Дали войникът, оказа се, че е от Ловешко и доскоро бил жив според един от филмите на племенницата му Мая Вапцарова, е знаел по кого стреля. Вапцаров е син на известния воевода от българското националноосвободително движение в Македония – Йонко Вапцаров от Банско. Бащата е и личен приятел на цар Борис III. Сега повечето българи знаят Банско като ски и зимен център, в което всяка година за откриването на сезона ходи скиорът от Люксембург Марк Жирардели и италианецът Алберто Томба. Но това е друго. Как се е забъркал с червените коминтерновски или БРП-БКП конспирации. От наивната вяра /колко често я използва в поезията си/, че е възможно справедливо и социално хармонирано общество. Никога и никога. Особено пък в България!
Червените носят пълната вина Вапцаров да е възприеман десетилетия като пролетарски поет. А защо да е така? То и Смирненски едва ли се чувства толкова добре в пролетарската поезия, ама защо ли му е трябвало за пише „Червените ескадрони“. Ето ви тема от соцреализма, при това – на кандидат-студентски изпити през 70-те години. „Силата и красотата на лирическия герой в поезията на Хр.Ботев, Хр. Смирненски и Н. Вапцаров“. До припадък и по най-несъстоятелния и идеологически начин се преподаваше неговата „Вяра“, „История“, „Пролет“. И изобщо цялата му поезия. „Моторни песни“ със завода, „над него облаци от дим. Народът прост , животът тежък скучен“. Какво се е променило. На това „народът прост“ какво можем да отвърнем. Малко е сега да ходят овластени червени особи в тунела, съпровождани от гвардейци – на всичкото отгоре, леви и леви държавници , за да се поклонят на поета.
Как ли е попаднал в червените конспирации?. Ще попитаме отново. Няма да са разбере никога. Кой го е вербувал. Нали е участвал и в прословутата Соболева акция. От състрадание към бедните и онеправданите се е ръководел. Арестуван е и изтезаван жестоко. Дълго време на читателя и почитателите му се е спестявало мъчението, на което го подлагат в ареста, при което той признава своето участие в съпротивата. „Някои писатели злословят след 1989 г., че Вапцаров си е признал всичко и питат какъв герой е. Разбира се, при онези мъчения как човек да не си признае“, коментира историкът акад. Георги Марков.
Ей, това поне да не се изопачава и изопачава. По човешки, без героизация да прочетем и рецитираме и Вапцаров. Не само него, а и Ботев, Смирненски. Без помпозни думи и венцехваления. И той е бил един обикновен „бачо Кольо“ от Банско, както дълго време го е наричала и пишела в спомените си „след победата“ сестра му Райна Вапцарова. Както и това „В бурята ще бъдем пак със тебе, народе, мой“. „Защото се или те обичахме. Вече в минало време. И бурята, и народът. И разстрелът. /Дано и червеите/.

Юг News

Кръвта остава

Кръвта остава

 

Намаляване на кръводарителите, но и на нуждаещите се от кръвопреливане пациенти, отчитат от кръвна станция в болницата в Кюстендил. Спрямо нуждите са винаги и броят на донорите, казва д-р Десислава Илиева, шеф на отделението по трансфузионна хематология на болницата в Кюстендил, което снабдява с кръвни продукти и дупнишките болници. Д-р Илиева отчете като положителни акциите в община Кюстендил, където са се отзовали 15 човека, при 4 през миналата година, както и тази по покана на Ротари клуб в Дупница. За Денят на семейството е планирана акция по безвъзмездно кръводаряване по покана на община Дупница. “Не бих казала, че се е повишила обществената култура. Редовните, безвъзмездни донори си идват регулярно. По-скоро при един зов, както преди години при един пожар в Кюстендил, се отзоваха много, след това броят им спадна. Културата за кръводаряване се създава още на училищната скамейка, а там пропуските са огромни. В българската образователна система тази тема не е застъпена. В Кюстендил се оттегли незнайно защо и БЧК, констатира докторката Илиева.
Как няма да намалява и едното и другото – и кръводарителите и нуждаещите се. Та областта се стопява с около 2 500 души за година. Регионът се обезкръвява. И да не дава бог да ти се налага кръвопреливане – или на близък. Доста ще се усучеш накрая пак ще опреш до щедрите цигани, които се навъртат наблизо. Но и сред тях взеха да отпадат донори – заради прекарани хепатити, венерически усложнения, изобщо контингентът намалява. А цените растат – до 100 лева за банка, иначе мургавите не скланят. Но и когато дадат, системата е толкова неясна. Наскоро наш близък имаше нужда от 3 банки в частна болница. Изпратиха чантата с исканата „суровина“ и уверение, че кръвта е дадена в съответния град. Само, че в областната болница може да я отпуснат и изпратят. Разкарвания, разкарвания. Болният стене и пъшка, а въртележката докъде да пропътува спасителната за него банка кръв, го решават болничните чиновници. При това всичко е скъпо – изследванията за съвместимост например са почти 200 лева. А болният бере душа. А тичащите да го спасяват мъкнат ли мъкнат едра празна чанта и плащат ли плащат – за всичко. Какво да кажат кръводарителите. Или така често струпващите се пред кръвните центрове миньори, изобщо работници, когато стане нещо лошо с техен колега. При социализма да започнеш шофьорски курсове, искаха да си дал кръв. При започване на работа – кажи-речи, също. Като студенти. В казармата – под строй. Сега полу-полу доброволно е. Къде отива тая кръв? Никой не ти казва. Но се знае – кръвта остава, само прелятата – не.

 

 

Юг News

Кръстът горе

Кръстът горе

 
8,5 м. стоманен кръст е монтиран на връх Голаг над с. Коркина – пуснато е и осветление, така че композицията свети и нощем се вижда от километри, каза кметът на селото Любен Лазаров. Стоманата е от най-издръжливите, неподатлива на атмосферните влияния, взета е от снето оборудване в мини „Бобов дол“. 20-на осветителни тела се пускат автоматично в определен час вечер. Така, връх Голаг, висок 916 м., буквално свети нощем. Освен новопоставения кръст сияе и древен тракийски каменен кръст с височина около 1,5 м. Преди двадесетина години иманяри го подкопали и разрушили част от него. Впоследствие кръстът е възстановен от местните хора. Двата кръста се виждат от кюстендилското Гюешево до самоковското с. Клисура – на около 80-100 километра в диаметър, хвалят се по Бобовдолско. Парите за изработването и монтирането са от кметството, към 5-6 хиляди лева. На Илинден, 20 юли, на Голаг става съборът на Коркина – св. Илия е закрилник на този край. Тогава правят водосвет със свещеник и празненство, на което се очакват стотици живеещи по Разметаница или техни земляци.
С два кръста е и напълно сдалото откъм население Цървеняно. Единият е на около 1000 м в планината. Стоманен и не трепва. 5 м. на височина. Наблизо има сковани нетрепващи и те пейки, всичко е налице за правене на курбани и събори. Другият е в по-накъм центъра на Цървеняво, дестинация денонощно преминавана от стотици по направлението Кюстендил-София и обратно. Кръстове се извисяват на много места по Югозапада – но все са високо. Така и трябва. Някаква местна Голгота, нережисирана и чиста. При по-долния кръст при Цървеняно също е монтирано и осветление. Кръст преди години сложи на Бухалските скали под Хисарлъка тогавашният и посмътрен лидер на ВМРО „Св. св. Кирил и Методий“ адвокатът Анани Константинов. Държеха да имат кръст при новоремонтирания си храм „Св. Пророк Илия“ и в граничното селце Илия. На слизане от Рилския манастир, на 2-3 клометра преди Рила, на една от издигащите се като свещи скала се „извисява“ бял кръст. Не е Рафаилов. Но е там, горе! Чист и достъпен само за най-искрените и честни, носещи кръста си хора.

Юг News