Ден: 03.07.2017

Философът, който не пишеше двойки

Философът, който не пишеше двойки

Като навсякъде – и в Кюстендил, учениците си имат свои критерии и класация за „най-готин даскал“. Така, на лафче по кафенета и купони, споменават кой им допада, кой ги кефи, не им наскучнява. Интересното е, че един от безспорните любимци на тийнейджърите в града, а и на завършили преди години, не е математик или българист, а професионалният философ Динчо Желязков /63г/. Който от 1 юли 2017 г. е пенсионер, но, „още не мога да се почувствам щастлив“, отрони той пред познати, срещнали го на алеята.
Повече от години води „предмета“ – „философски цикъл“ в кюстендилската природо-математическа гимназия. Школо, не съвсем с философски профил. Заради Желязков обаче десетки неволно изневеряваха на основната си дисциплина – математика, информатика, биология и др. и записваха да учат философия. По „Фейсбук“ „колегиално послание“ му изпратила възпитаничката на гимназията Анастасия Стойнева. Госпожицата вече е доктор по философия, защитила научната степен в университет в Чикаго /САЩ/.
Завършил в СУ и до 1994 год. Желязков работел в Института по философия при БАН, с чиито екип и досега поддържа контакти. Вече не пише дисертации, защото ежедневните му дисертации бяха пред учениците от 9 до 12 клас в ПМГ-то, в 10 паралелки. Според урочната схема философия се преподава по час и половина седмично. Излишно е да се спори дали са достатъчни. „Всеки урок трябва да е предизвикателство – и за мен, и за момчетата и момичетата по банките в класната стая. Трябва да им задържиш вниманието – с всичко, което казваш, с което те възприемат, а те са безпощадно чувствителни и критични за всеки жест, дума. Абсурдна е повтаряемостта, схемата, догмата към прилагането на учебника. Акцентът е в интерпретацията. Умната, актуалната, съвременната интерпретация. Независимо от това каква е конкретната тема, конкретният урок“, представя подхода си философът преподавател. Разбира се – не си прави излишни илюзии. Може би най-добре от всички колеги в школото той знае нагласата, нивото, потребностите, стремежите и амбициите за реализация на днешните тийнейджъри. „Моделът на цивилизацията вече е друг. При Гутенберговата цивилизация беше книгата, напечатаното слово. Сега, в ерата на компютъра и онлайн „мисловността“, е образът. И те, учениците, боравят с образа, с изображението, галерията, която им е качена на мониторчето на джиесема, на айфона. Няма начин преподавателят да е изостанал в тези технологии и комуникации. Затова от години имам блог, в него дори изпитвам някои от учениците ми. А, ето, го компютъра ми, в чантата ми е /дори доскоро ходел на работа с торба от противогаз – бел.авт./, постоянно. Отдавна отмина времето на черната дъска и тебешира в клас – макар, че и те още вършат работа. Вече всичко е съвсем друго – не само в арсенала на преподавателя, но и в методиката, в стила на преподаване и учене“, категоричен е Желязков.
Философът си дава сметка и за нулевия интерес от страна на някои от тийнейджърите към ученето изобщо, не само към неговия предмет. „Има ученици, чиито речник е 200-250 думи, не го казвам пресилено. Често при преподаването спирам и непрекъснато ги питам – „тая дума знаете ли какво означава“, „а този термин?“. И т.н. Разяснявам, карам ги да пишат, да оформят текст. Давам им да правят разработки, да си избират сами темата, по която да пишат. /“А, при Желязков можеш да препишеш и с голи ръце, не е Цербер, адски либерален е!/, споделят бивши и настоящи възпитаници на ПМГ. И понеже стана въпрос за изпитване, за бележки – както сам признава и го е наложил като принцип, не пише двойки. „За тези двадесетина години я има да съм поставил 10 двойки, я не. Обидно е да оцениш някого със „слаб-2″. Само при най-тежките случаи, когато няма накъде – както се казва“, мотивира критерия си за оценяване философът.
Желязков смело разчупваше уроците си – като форма и съдържание. Изнасял и занимания навън. Закарал една от паралелките в кафене в ромския кв. Изток, където местно сдружение довело момчета и момичета от махалата. Да си беседват с гимназистите. „Заведохме и Мими, която беше станала „Мис ПМГ“. Тя се държа много непринудено, ощипа за бузката едно от мургавите момчета на първия ред. Оня се облещи“, разказва преподавателят философ. Каква по-удачна форма за илюстрация на темата за ромската интегрция и отрицание на расизма! Наскоро пък като „доминиращ“ акцент на един от уроците се наложила ядрената енергетика. Интерпретирал го в два класа. До Кюстендил няма действаща АЕЦ да „демонстрира“ такава ядрена мощност, но станала оживена дискусия, учениците питали за много съществени неща.
Часът при Желязков не е заковаван между двата звънеца, понякога карал повече от 45 минути, понякога давал внезапни паузи за остроумие, за индивидуална изява на някой ученик, който има и държи да каже нещо. „Трябва да си актуален, да задържаш вниманието им. Това е изкуство, талант. Не трябва да се прекалява обаче. Спомням си за един станал световно известен случай – в държавно училище в Бруклин /САЩ/ учител преподавал английска филология в стил рап. „Пази боже, и при нас да се опитват такива неща. Учителят не трябва да е шут, трябва да я има и дистанцията учител-ученик“, отбелязва Желязков.
С часове Желязков може да говори за съвременното ни образование, за очевадните му недъзи и пропуски. „Училището не е някакъв оазис, някакво изключение, нещо друго, от живота ни. Но това са реалностите – българският учител е като българския полицай, като българския чиновник. Образованието е задължително и това води до някои несъответствия. Има ученици, които са скарани с училището – тотално. Но са в клас, стоят там. И решават проблема на семейството – детето има къде да си прекарва деня. За много родители, за съжаление, учителят е някаква гледачка, бавачка. Когато вървеше учителската стачка, недоволни родители създадоха инициативен комитет, разтревожени – „сега кой ще ми гледа детето!“ Но има и доста калпави колеги, процентът на неграмотните, на неподготвените учители се увеличава. За съжаление. За мен те са като армията с ослепените войници на Самуил. Но какво да се прави – не можем да противодействаме. Като че ли е време да има някакъв орган ли, национален съвет по образованието например, който да контролира, да отзовава, поне да пресява неподготвените от нас. Да има морално-етичен кодекс както е при лекарите например. Но и това го няма в тази, учителската, професия“, навлиза в сериозните недостатъци на призванието учител Желязков. И не само философски си признава, че се чувства доста уморен. Едва ли затова реши най-накрая да се пенсионира. Не е за вярване дали няма пак да закрачи към ПМГ-то някоя сутрин. Но преди това ще мине покрай обречените за рязане петдесетина брези при галерията на Майстора. И там сигурно ще напише една от редките си двойки – на кмета и на екипа му, ако изкоренят брезите Динчо е от най-отявлените противници да махат дърветата.

 

 

Юг News