Ден: 18.07.2017

Става тя каквато става

Става тя каквато става

 

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски, е български национален герой, роден на 18 юли, 1837 година в град Карлово. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е и като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционната мрежа за освобождаване на България от отоманско владичество. Пътува по страната и създава частни революционни комитети, които да подготвят обща революция. Неговата мечта е чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.
Левски е национален герой, защото до последния дъх се бори срещу тиранина за освобождението на своето отечество. За свобода се бори, за свобода и правда. На 6 февруари (18 фев.), през 1873 година той бива обесен в центъра на днешна София, а близо до това място днес се намира неговият паметник.
. Според думите на Михаил Буботинов, предадени от отец Тодор Митов, който е бил свещеник-изповедник на Левски, едни от последните думи на героя са: „В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното отечество, която … дано!“. Тук Левски се просълзил и помолил свещеника да се помоли Богу за йеродякон Игнатий. И т.н. А-а и да се стигне и до най-истинската фраза, казана от Апостола пред бесилото: „Стана тя каквато стана – тя се нареди. Да свършваме, отче по-бързо“. Да, става тя каквато става. Ако по тоя повтарящ се, номенклатурен, изтъркан, безсъдържателен начин ще го отбелязваме, по-добре и като че ли е време да го оставим намира. Ама, къде ти!
Кюстендилци от всички възрасти – от малчуганите от детските градини до ветерани от войните, запасното войнство, пенсионери, десетки граждани отдадоха почит на Васил Левски. Пред бюста на Апостола на Ларгото бяха поднесени венци и цветя. На отбелязването 180-годишнината от рождението на най-големия българин бяха почти цялото областно ръководство с областния управител Виктор Янев, кметът на общината Петър Паунов и от общинската администрация, представители на обществени, неправителствени и спортни организации и др.  Участниците чуха думи за безсмъртието и чисто човешкото обаяние на Апостола. В биографията му няма нито сянка или каквото и да е съмнение в самоотвержената му преданост за свободата на Отечеството, прозвучаха възхвала за Дякона. С музикално-поетична програма започна честването на 180 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски в Дупница, пред паметника на Дякона в градинката „Левски“. Събраха се десетки политици и граждани да се преклониха пред делото му. „Ако е за България, то времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ний него обръщаме.“ Тази мисъл на Васил Левски е написана от него, сякаш за да бъде завещание към нас: както и да ни обръща времето, да обичаме България, да отстояваме вярата си в нея и в собствените си сили. Днешна България може и иска да обърне времето, за да съхрани най-ценния си национален капитал – възрожденската вяра на Левски, че човеколюбието, свободата и демокрацията са достойни за саможертва“, каза в словото си кметът на Община Дупница инж.Методи Чимев. Програмата включи и рецитал на общинския духов оркестър, на възпитаници от читалище „Ген. Георги Тодоров“. Както и изпълнения на вокалната група при ОУ “Христо Ботев”- с. Самораново с ръководител Лилия Дотина, те трогнаха всички присъстващи, сред които депутатът Иван Ибришимов, председателят на общинския съвет в Дупница Емил Гущеров, зам. кметът Крум Милев, директорът на исторически музей Анелия Геренска, общински съветници, кметове на села и други. През целият ден има организирани мероприятия от Община Дупница във връзка с честването на Апостола. Вечерта от 18 ч. в двора на Тюрмето (Джамията) дупничани ще могат да се насладят на концерт – пърформанс и пленер с участието на цигуларя Владимир Тасев и художниците – Иван Попов, Ангел Илчев, Георги Кацарски, Елена Марулевска, Мария Атанасова, Сашка Митева, Румен Георгиев, деца от Арт ателие “Дон Кези”. Така – дон Кези, някой си, и стрина Пена, и Тартаран Тарасконски. Да го оставим намира. Редом с тефтерчето му за извадим и казаното пред иконом поп Тодор при изповедта му пред бесилото. И стига с декламациите. Повтарящи се всяка година по два пъти – на 19 февруари и на 18 юли. Стига Ето и 10 негови цитата:
И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Днешният век е век на свободата.
С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.
Трябва да се жертва всичко, па и себе си дори.
Оръжие, оръжие и пак оръжие.
Дела трябват, а не думи.
Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
Най-много са виновни чорбаджиите.
Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.
Плюс – „От едно място трябва да се свири“. Плюс това: „За чиста и свята република“. Няма такова нещо.

Юг News