Само бедни

По препоръка на министъра на образованието Красимир Вълчев черно-белите варианти на учебници за 8-и клас няма да се разпространяват в търговската мрежа. По-рано днес стана ясно, че от издателство „Просвета“ са отпечатали цветни и черно-бели варианти на едни и същи учебници за 8-и клас. Много хора обаче видяха в това дискриминация спрямо децата от по-бедни семейства, което предизвика спорове в социалните мрежи. По думите на министъра на образованието Красимир Вълчев черно-белите учебници отправят неуместно послание и затова препоръча да не се разпространяват. „Факт е, че наредбата за учебниците и учебните помагала позволява да се одобряват черно-бели и цветни учебници едновременно по един и същи предмет, но смисълът на този текст не е да се допуска образователна дискриминация. Въпреки това ние ще променим наредбата, така че да избегнем повторни случаи. Никой не е очаквал, че ще се използва за ценова дискриминация една такава възможност“, каза Вълчев. Черно-белите учебници са с 30 на сто по-евтини и са наполовина по-леки, което ги прави по-удобни за ползване, това пък каза пред репортери шефът на издателството Никола Кицевски, дългогодишен първи зам.-главен редактор на „Труд“. „Категорично възразяваме срещу невярната и манипулативна интерпретация, че целта на черно-белите учебници е да се внесе социално разделение между децата. Истинската цел на тяхното издаване е първо, да осигурим право на избор на родителите и децата; второ, да намалим с повече от 50% тежестта на учебниците; трето, да използваме екологична хартия, което спасява от изсичане хиляди дървета; четвърто, да намалим цената с 30% и пето, което е много важно и досега не сме го съобщавали, да осигурим електронен учебник в пакет към всеки черно-бял учебник. Съжаляваме, че едно добро начинание е на път да се провали“, казва още Кицевски. А той знае много добре кои са бедни и кои богати в тая държава.
При соца афоризъм – разбира се, приписван отново на Радой Ралин, разказваше как на занимание на дружеството по партийни знания „Георги Кирков“ в залата лекторът отбелязал :“Това е капитализмът – при него има бедни и богати“. Седнал на първата редичка бай Радой не се сдържал: „А при социализма има само бедни“… Та така – защо всички да не учат с черно-белите учебници плюс електронната добавка на Кицевски. В името на справедливостта. „При социализма има само бедни“. Защо да скъсваме с това духовно, мирогледно и матерално наследство. То и за VIP ученици да се състави учебник, със златно писмо вътре в него, ефектът е никакъв при тоя пълен бардак в образованието ни. Нали трябваше да се напечатат навреме учебниците – това беше проблемът. Сега па напечатали два варианта. Кога смогнаха. В името на печалбата ще отпечатат такъв и на суахили. А учениците, които след 15 дни отново са призовани да се явят, хич, ама хич не им пука какви учебници са им напечатали. Смартфонът е в ръцете им, то залози, порнография, електронни пари /биткойни ли бяха/. Но…  „Клас стани!“

Юг News

По водата

Режим на питейната вода се въвежда в Кочериново – градът ще бъдат без водоподаване до 15 септември в часовете от 21 ч. вечер до 10 ч. сутрин. Това обявление от оператора „Кюстендилска вода“ предизвика гняв и недоволство в Кочериново. За четвъртък в ранната утрин пред училището местните хора излизат на протест, каза кметът Иван Минков. Той самият не може да си обясни причините, довели до това водно страдание за 2 500-хилядиня град и над 10 села. Причина за наложения режим е продължилото засушаване и намалените водни количества от язовир “Калин”. Дебитът на подаваната вода за Кочериново е паднал на около 40 литра в секунда. По думите на кмета Минков няма обяснение за тази ситуация при положение, че от язовир „Калин“ за двете общини Рила и Кочериново се подават между 145 и 180 литра в секунда. Вероятно ползването на вода в Рила е неправомерно завишено – още повече, че 99% от домакинствата в Рила са без водомери, а в съседния град 99% са с водомери и отчитане на разходваното от чешмите до капка, недоволстват в съседното Кочериново.
Екип на оператора „Кюстендилсак вода“ беше на място по намиране решение за водния проблем за района на Кочериново. Гл. инженер на дружеството Владимир Джоров каза, че режимът на водата по чешмите е неизбежен. Освен спада на дебита от язовир „Калин“ е паднало нивото и на река Робовица, която захранва с вода няколко села – Драгодан, Крумово, Бураново и др. Сега и те трябва да са „вържат“ към централния водопровод от Рила, което още повече усложнява ситуацията. По-възрастните имат един лаф – като искаш да имаш вода – тръгваш по нея. От извора до последния кран. Стъпка по стъпка. Така и „Кюстендилска вода“ да направят. Иначе водната вода Кочериново срещу Рила пламва. Има някаква разпределителна шахта по колко да се пуска в съответната посока. То и Бобошево е на тоя, рилския канал, ама кога ще ги огрее – никога. След 9.9.1944 г. в Рила се имат за богоизбрани. Всяка втора къща – партизанска. Е, как няма да има вода /това да не е кюстендилското Полетинци, за което Юг нюз писа, че жадува цяло лято/. И какви ти водомери – без такива. В Рила ще има, за надолу – да се оправят. То е рилският кмет Георги Кабзималски, четвърти мандат, нали е от ГЕРБ, а кочериновският, изкарал 12 години заместник на лежалия в пандиз Константин Катин, се извъртя от ГЕРБ, нещо го отиграва обиден, независим и т.н.  Тогава да кара вода с водоноски. Може да ги пълни чак от язовир „Калин“. Проблемът си е негов. И да тръгва по водата – да я търси. С протести не става.

Юг News

По Паисия

В Дупница ще преписват „История славянобългарская“ – това ще стане през септември, а стартът ще даде кметът на града инж. Методи Чимев на 4 септември, обяви шефът на отдел „Култура“ при общината Таня Камбурова. Бъдещият препис вече е оформен като книжно тяло, направен е и график по запълването му със съответния текст – страница по страница. Ученици от местните школа, в читалища в града и селата, активисти и общественици, съветници, както и „доброволци“ ще могат да се включат в преписа – саморъчно. Ще стане известна „шарения“ в почерка, но това не е проблем – не всеки може да докара зографисването на черковнославянските букви от оригинала на безсмъртния св. Паисий. Преписът трябва да е готов до 1 октомври и е посветен на 255 години от излизането на Историята на Паисий. „Акцията“ е и част от инициативите на Европейските дни на наследството, поясни културната шефка на града Камбурова.
Аман от истории, възстановки, демонстрации на исторически дадености и недадености. Та един Паисий ли – ще го препишат организирано по Дупница, като „стой та гледай!“. То и самият той е прeписвал – мощно е ползвал първоизточници по Мавро Урбини и Цезар и Цезар Бароний. Добре, е че дупничани следват буквално заветите му – да я разнасят историята сред орачи и копачи, да я разясняват и т.н. Първо обаче да я прочетат. Макар и да не е задължително.

Юг News

Борис Три

Панахида за смъртта на цар Борис III беше отслужена на гроба му в централния храм на Рилския манастир днес. Починалият на 28 август 1943 год. цар Обединител е погребан вдясно от централния вход на манастирския храм. Там сега е само сърцето му – препогребано в стъкленица през 90-те години на миналия век. Тогава мощни флексове срязаха около 30-сантиметровия мраморен под на храма, оформиха дупка, през която пуснаха стъкленицата. Така беше.
Всяка година на Голяма Богородица /по стар стил/ стотици привърженици на монархията и на семейството на Борис III и сина му – бившият премиер Симеон Сакскобугготски идват за панихидата от кончината на починалия в разгара на Втората световна война български управник. Само два автобуса „царисти“ от столицата, миряни, поклонници бяха на панахидата, отслужена от игумена Адрианополския епископ Евлогий и монасите от Рилската обител. Дошлите се поклониха пред гроба на Борис III. Запалиха свещи в знак на почит към личността и паметта му. Този път нямало представители на царското семейство, отбелязаха хора от екипа на светата обител.
Ами – така е. В началото на 90-те години, когато царица Йоана Савойска, дъщеря и княгиня Мария Луиза, накрая и самият Симеон Сакскобургготски, стъпяха един след друг на родна българска земя, в Рилската обител ставаше свръхстълпотворение. Манастирът едва побираше всички царуващи се в тия времена. Игла нямаше къде да пуснеш – в буквалния смисъл. При всяко „царско“ посещение на човек от семейството. А на 28 август – задължително. Сега – само два рейса от столицата. Където отидоха тия Куртевци, Маргарит-Мицевци, Станимир-Илчевци, царските депутати и министри, промонархически формирования. Или Тошо Пейков и Весела Драганова. Къде са. Къде стигна царската обич. Кой изманипулира така добре всичко. Чак дотам, че треньорът легенда по футбол от Мировяне Димитър Пенев в шоуто „Стани богат“ го нарече … Борис Три. Католиците си знаят папите – до Бенедикт XVI. Малко припомняне….На 28 август през 1943 г. умира Цар Борис Трети, а на 28 август 1993 г. за 50-годишнината от кончината му Толев обявява идеята за утвърждаването на 28 август за Ден на безсмъртните българи. За първи път денят е отбелязан през 1998 г. Листата на 13-те безсмъртни българи е утвърдена, съгласно Решение на Общински съвет на гр. Велики Преслав, от 28 януари 2003 г. В листата на 13-те безсмъртни българи са Цар Борис Трети – обединител, Хан Аспарух – основател, Княз Борис – покръстител, Цар Симеон – просветител, Св. Климент Охридски – азбучник, Св. Йоан Рилски – покровител, Св. Патриарх Евтимий – мистик и войн, Отец Паисий – будител, Васил Левски – икона на българската свобода, Баба Тонка – майка на безстрашието, Княз Александър Батенберг – съединител, Пенчо Славейков – прозрението на българския гений, Ванче Михайлов – воин на оскърбените българи. Толкоз.

Юг News

Мърша в Рила

Лешояд е засечен по долината на река Дупнишка Бистрица и в района над Рибните езера над Кирилова поляна в Рила, съобщиха от администрацията на Националния парк „Рила“. Оттам поясняват, че птицата е една и съща, тя е проследена с GPS система. На попадението се натъкнали експерти от Фонда за дивата флора и фауна буквално преди няколко дни – но преди пожарите по Кресненското дефиле. Така, че лешоядът не е избягал от огъня и дима, а следва естествения си режим и поведение. Т.е. търси мърша. Тя е прелетяла от Кресненското дефиле, където била освободена преди време в рамките на програмата за възстановяване на вида в района. Посредством GPS предавател се извършва проследяване на защитения вид. И карта се прави за движенията му – на всеки 5 минути се отбелязва със зелена точка месторазположението му /виж изображението/. Пребиваването на белоглавия лешояд във високопланинските части на Рила става все по-често след успешното възстановяване на вида в Кресненския пролом. Годишно се получават данни за наблюдавани от туристи или установени с предаватели между 3 и 12 птици. Това показва, че Рила е привлекателно място за вида и че е възможно той да бъде възстановен – около половин век след изчезването му от района. Белоглавият лешояд e една от най-едрите хищни птици в Европа, с размах на крилете от 2,7 м. и тегло около 8 кг. ДНП „Рила“, дирекция „Природен парк Рилски манастир“ и ФДФФ, съвместно с още три партньорски организации подготвят идеен проект, с който този вид да бъде върнат в природата на Рила планина.
Чудесно – чиновниците, този път в НП „Рила“, пак гушкат проект. А природозащитници и планинари коментират, че появата не лешояд в този район на Рила не трябва да учудва – този вид пребивава, дори и за кратко, където открие хранителна среда. Последните години по Рила планина се развъждат стада овце, крави, коне за конен туризъм, дивите кози обитават, гонени и стреляни и убивани от бракониери. Дори и под връх Кабул /2 516м/ се забелязват стада. След тях лешоядите намират умрели животни, които ги привличат. Дали тия стада регламентирано са по високата част на планината. Издадени ли са разрешителни къде да се изкарват на паша, къде бивакуват. Ами, конете – те по цяла зима са безстопанствени – и по планината, и край пътищата и магистралата. В Конявския балкан половината планина е дадена под аренда на фермер с крави и коне – коси я, подстригва я, наторява я, т.е. кравите му я засирват. И при връх Кабул сигурно овцете наторяват. Чак там. Така, че лешояд по Рила не е чак такава сензация, освен за чиновниците с проектите. Защото – той търси мърша, и я открива безпогрешно.

Юг News

Диагноза

74-годишна жена от Кюстендил стана поредната жертва на телефонна измама. Тя предала около 65 000 лв., на ало мошеници, като опаковала парите в торбичка и я окачила на входната врата на къщата си. И този случай е по схемата за оказване на съдействие на полицията. Градът е шокиран. По случая е започнато досъдебно производство в РУ Кюстендил, уведомен е дежурен прокурор.От полицията отново напомнят, че всяко обаждане, свързано със искане на пари, е измама. Дрън-дрън и ала-бала, взети заедно. Полицията не е имала изобщо случай да прави разработки с пари по залавянето на телефонен измамник или мулето му, побързаха да изкоментират от областната дирекция. Тогава защо гениалните измамници успешно прилагат схемата? И как така – СРС-та под всякаква форма, а подслушване на потенциално застрашени от телефонна интервенция от мошеници – не. Колкото и да си преправят гласа, все нещо ще подскаже на разследващите – ако разследват изобщо, кой е сценаристът и изпълнителите. БТК-СРС-та, има технологична възможност да се осъществи. Тогава вместо с жертвата измамниците ще говорят с ченгетата. И да видим.
Въпросът е и друг. Как след толкова измами тоя народ от и над средната възраст не се вразуми да не дава поръчаното по телефона. Що за психология, интелектуална несъстоятелност, неадекватност в пълния смисъл на думата. Диагноза. И синдромът да къткаш парите у дома, също диагноза. То банките са едни, ама и в бюфета и под дюшека си търсиш белята. За доверчивостта говорим. Как няма да се хване възрастната женица, щом оттатък и говори полицейски шеф или доктор, който ще оперира дъщеря й. Пред такива инстанции спираш да мислиш, а действаш механично. Защо измамниците не се представят за агрономи, които ще искат от бабката хилядарки за някой суперскъп препарат, от който добивите …  Няма такова нещо. Следовател или прокурор, полицейски шеф, когото познават всички в съответния град и район, доктори – при това ало мошениците си служат и с истински, реални имена, представяйки се за травматолога д-р С…ов. Щом те търси полицията или ти говори доктор в слушалката – ще изпълняваш. Няма друг начин. Диагноза.

Юг News

Партизани, партизани-и-и…

Най-партизанското село в Кюстендилско – Полетинци, с 16 жители при последното преброяване, бедства за вода цяло лято, че и от пролетта е така, оплакват се местни. Проблемът е, че от „Кюстендилска вода“ не отстраняват многото аварии, които си текат от години. Вода за Полетинци се подава с помпи от каптаж край близкото с. Брест. Пълни се резервоар, изграден по времето на соца. Но водата си изтича по авариите, а от ВиК-Кюстендил отказват пак да пускат помпите, защото били натрупали заради Полетинци близо 1000 лева разходи към Енергото. И се получава омагьосан кръг. „Подавал съм десетки жалби и сигнали в „Кюстендилска вода“ за авариите в Полетинци, пазя си и входните номера, квитанциите. Но това не помага. Вода няма и няма. Аз съм в Полетинци по цели седмици, ремонтирам наследствената ми къща. И софиянец, който е шеф на федерацията по триатлон, има къща в селцето, точно под паметника на паратизанския отряд е. Прати човекът майстори да я възстановяват, но като няма вода, – бригадата се изнесе, заминаха си. Нетърпимо положение. Но ще продължавам да им досаждам в „Кюстендилска вода“ с жалбите. Веднаж, след една авария ме накараха аз да сложа дървена тапа на един кран, който оставили незарит, беше през зимата. Та те да не пътуват до Полетинци от ВиК, мен накараха. Пропусна тапата, всичко се заля с вода, замръзна. Лоша работа. Сега водата тече из ливадите, а по чешмите я няма“, ядосва се бившият миньор по мините в Чехия, сега пенсионер, Васил Ш. /53г/. В същата паланка глобяват старица, която имала 7 нерегламентирани чешми в двора – трябвало да ги декларира и регистрира, водомер да сложи и т.н. Тя горката и хабер си няма какво трябва да се направи. Ама…

И така – с помпи от Брест, където до лани се подвизаваше сал един жител – партизанинът от Босилеградския отряд Райчо Стоев, качват вода на партизанското Полетинци. Докато обикновеният от нашенско носеше вода в стомни. Оная власт и пътища им направи до последната махаличка. В Полетинци имало и къща с музейна сбирка за кюстендилския партизански отряд, зимата покривът хлътнал, фотосите, вещите, снаряжението на бившите антифашисти мухлясва. Сега и водата така тече по ливадите, по които за малко партизанска кръв не се е проляла преди 70 и няколко години. Е, ако това не е най-красноречивото доказателство, че времената се менят, какво друго да си помислим. „Където е текло, пак ще тече“. Май е вярно. Преди две-три години бежанци напипаха партизанските пътеки тъкмо при Полетинци и успешно се придвижваха до Босилеградско. Пак партизанско завещание и наследство по стратегия и тактика. Бежанци, пресъхнали извори и чешми, срутени музеи на героизма и славата. Ще се обърнат в гроба партизаните, ако станат и видят какво е станало. Нека, а дали пак не си казват, че и да запеят : „Бой последен е този-и-и … “

Юг News

Боклучаво

Дупница е пред криза и обявяване на бедствено положение с депонирането на отпадъците, казаха от общината. Изпратено е писмо до министерството на околната среда за решаване на проблема. Депонирането на отпадъците след 1 януари догодина е мисия невъзможна. Градското сметище се затваря – както това в Кюстендил, в Бобов дол, в Сап. баня. Според зам.-кмета на Дупница Красимир Георгиев министър Нено Димов вече е поел ангажимент да съдейства по решаване на проблема, който стои от месеци. Общината в Дупница е получила отрицателни отговори от 6 от 7-те общини, до които има изпратени писма с искане да приемат отпадъците след 1 януари 2018 год. Чака се отговорът от управата на Сандански, но няма изгледи той да е положителен. Общините Перник, Костинброд, Самоков, Разлог, Гоце Делчев, Симитли не са съгласни да им кара дупнишки отпадък – въпреки, че беше предложено общината, която приеме боклука, да може след това да депонира същото количество в бъдещия центъра за преработка на отпадъци в Дупница. Предстои среща на министъра на околната среда и водите Нено Димов с кметовете на Дупница и на други общини от Кюстендилска област по осигуряване на депо, където те да карат боклука си. Има и клауза в Закона за управление на отпадъците, която позволява обявяване на бедствено положение и тогава министерството трябва да определи място, където да се поеме отпадъкът на тези 6 общини. За тези общини трябва да се прави ново депо край дупнишкото с. Джерман. Местните са готови на „бунтове и въстания“, “ и кръв да пролеят“ но да не допуснат и грам боклук да се преработва край селото им. И проектът зацикля. А от 1 януари старите сметища се затварят. На пресконференция за представянето на приоритетите в сферата на околната среда, заложени в управленската програма на правителството за 2017-2021 г. министър Димов заяви, че при незатваряне на старите депа на страната ни ще бъдат наложени санкции. Посочи за пример Италия, която е била глобена еднократно с 40 млн. евро плюс дневна санкция до изпълняване на изискванията. Министърът е категоричен, че старите депа ще бъдат затворени, а там, където все още се изграждат новите системи, отпадъците ще се извозват към съседни общини.
Стана тя каквато стана. Мафия и боклук са неразривно свързани. Дупница и Кюстендил ще имат много боклук за Нова година, но няма да има мафия, която да се заеме с него. В същото време по сайтовете написаха, че в Ловеч – града на космонавта Георги Иванов и на патриарха почти столетник Максим, ще рекултивират градското сметище. Министърът май нещо си противоречи. Впрочем ядно е, че ще остане и след 1 януари догодина старото положение. Ще си карат всички където си караха досега.Старото положение /въпросните сметища трябваше да затворят още през 2011-а, ама нейсе!/. Т.е. остава си боклучаво.

Юг News

Кучи работи

С 52% се е увеличила събираемостта на такса куче в община Кюстендил, която от края на м.г. е 1 стотинка, съобщиха от администрацията. До 31 юли таксата за домашен любимец са платили 152-ма. До ноември 2016 год. таксата е била 10 лева. Като собствениците на кучета са имали право на безплатна ваксинация на домашния любимец в общинския приют за животни край с. Радловци. И това не ги е накарало да декларират в общината лаещия си четириног член на семейството. За миналата година са я платили 100 собственици на кучета. Решението за символичната такса от 1 стотинка е на общинския съвет преди Нова година и поражда доста коментари. Очакванията са платилите таксата куче да стават все повече. Не е било прието предложението да се налагат глоби за нерегистрирано куче, ако бъде срещнато стопанинът му да го води на улицата или при проверка на двора, то отпаднало като прекомерна мярка. „Абе, минават некакви и ме питат през оградата „Това куче в двора твое ли е?“. „А, регистрирано ли е? Внимавай“, разказва възрастна кюстендилка, която живее при ваксевските общежития. Според някои кюстендилци 1-та стотинка се прави не толкова, за да се съберат средства от данъци – до 1 август те са 152 стотинки, а за да се знае точният брой на кучетата. Впоследствие пък данъкът им ще се вдигне и ще последват санкции, ако не се плаща. Дали ще стане така, ще стане ясно догодина.

Кучи работи. Дали общината наистина е заложила някаква уловка с регистрацията. Може би – регистрираното куче подлежи на задължителна ваксинация, трябва да има паспорт, могат да го викат за „справка“, все неприятности. Затова – и половин стотинка да е данъкът, малко ще се регистрират. Пък и на кучето му е все тая. И да почнат да пращат съобщения и призовки на стопанина му, най-много да излае.

Юг News

Дупките на Дупница

Около 100-на дупничани излязоха тази вечер на пл. Свобода, за да протестират срещу крайно лошото според тях състояние на улиците и изобщо при многото проблеми по инфраструктурата в града. Те поискаха оставката на кмета на общината инж. Методи Чимев. В прав текст. Още утре сутринта. Ако ли не – ще има нови барикади при „дупнишките барикади“. Лошото състояние на уличната мрежа, следите от ВиК авариите, липсата на инфраструктура в социалните жилища, са малка част от проблемите, провокирали дупничани да дойдат на протеста. Хората заявиха, че не вярват на обещания, тъй като са получавали такива, но и до днес те не са изпълнени. Най-зле е положението с ул. „Бригадирска“, ул. „Велико Търново“, ул. „Райна Княгиня“, кв. Подина. Поставен в упор беше и въпросът за инфраструктурата на социалните жилища или по-скоро за липсата на такава. И още – липсата на достатъчно площадки, както и такива, пригодени за деца с увреждания, липсата на маркировка на места и още много въпроси, които обаче бяха задавани един след друг и реално част от гражданите така и не успяха да получат отговор на поставеното питане.
Въпросите бяха чути от кмета и заместниците му, които слязоха, за да се срещнат с протестиращите. Те се опитаха да обяснят, че предстои старта на големите проекти за „интегриран градски транспорт“ и тотален ремонт на жк. Бистрица, както и отваряне на офертите за ремонт на 4 улици, включително и „Евтим Трайчев“. Спонтанно събралата се протестираща „агитка“ не вярва на думи. На брифинг градоначалникът заяви, че това не е най- удачният вариант за комуникация. Виканията и свирканията не сработват. Методи Чимев допълни, че е склонен срещу всеки проблем да запише режим и срок, както и, че е готов да се срещне с хората, но акцентите да бъдат разписани. „Няма как проблеми трупани по 30-40 години да бъдат решени за кратко време”, коментира кметът. Чимев заяви, че се търсят всички възможни варианти, включително се водят разговори на ниво министерства, за да бъдат осигурени средства за подмяна на водопровод.

Дупки колкото щеш по цяла Дупница и всичките съставни 16 села. Според някои градът достойно защитава името си, което произлизало от … дупка. Според други – от дъб, „Дъбница“ и т.н. Няма ги дядовците и бащата на Веска Меджидиева, издали цяла поредица за миналото на Станке Димитров /Дупница/ и околността. Градът обаче е склонен на спонтанни масовки, дирижирани от властимащите а момента. Някога синият кмет д-р Панчо Панайотов водеше автошествия под прозорците на Българския футболен съюз да искат оставката на секретаря на съюза „мошеника“ Иван Вуцов. Що митинги имаше в защита на Братя Галеви при кметуването на Първан Дангов. Много преди това тръгваха колони от протестиращи работници на ХФК. Сега се иска главата на градоначалника инж. Методи Чимев. Май сам си го докара това улично вълнение. Праща флага и герба на Дупница до Атлантида, за да не отклони усмивките и молбите на професора Пимпирев. Слага и развява на космически като височина пилони на Дренския рид трикольорът. Редовно влизаше в „Дупница Арена“, докато „Марек-Ивкони“ мачкаше противниците и се устремяваше към поредна волей титла. А за дупките забрави. Дали пък няма някакъв ГЕРБ сценарий по всичко случващо се. Врат, врат дупничани, искат новоасфалтирани улици, модерна инфраструктура, може и отбор в „А“ група да заискат догодина. Кой ще им го осигури. Не е ли ясно – Бат Бойко някога окуражи дупничани, че с магистралата, която им направил ще си пият кафето в София. Да, ама защо нищо не им каза по какви улици всяка сутрин пълзят с колите си. Решението – бързи субсидии за гербаджийския град на Марек. Не стана ли така,кога се пратиха в рамките на часове милиони за Благоевград да си довърши ремонтите, преди ерата на доктора Камбитов. А дупки ще има винаги. В Дупница – непременно.

Юг News