Месец: август 2017

Защо ретро

Защо ретро


За пръв път в Дупница със съдействието на общината и под егидата на кмета на града инж. Методи Чимев беше организиран първият в града парад на ретро автомобили. Уникални марки и модели коли от 1955-а до 1996 година, привлякоха погледите на стотици любители и познавачи. На площад Свобода около 5 хиляди любители минаха покрай наредените в права линия автоуникати. Дупничани претендират да познават добре особеностите на няколко поколения коли, двигатели, окачвания. Невероятен форд от 1978 год., докаран от САЩ от колекционер впечатли всички. Колата има дори електроника, а шасито и дизайнът ѝ предизвикаха истинска възхита. „Музея на колела“ при дебюта на града в този жанр събра около 60 коли. Най-старият автомобил взел участие в събитието се оказа Мерцедес 190 D от 1953 г. на Маргарит Карабуров, а Мерцедес Пулман от 1996 г. беше най-новият. Информирани обявиха, че от въпросният Пулман съществуват само още четири автомобила. Возилото, докарано на пл. Свобода, пък е собственост на дупнишкия бизнесмен. Следващата година ретропарадът ще има второ издание, обявиха в аванс от общината.
Всичкото това е добре, но защо да е ретро. В разгара на подреждането на уникатите но площада допърпори трабантче, зелено – направо дрънка“. Собственикът още си го карал за едно за друго. Доскоро в с. Дяково местен караше трабантче, с което на всеки вот придвижваше бабите да урните. В областния град Кюстендил часовникарят Васил Лапев подкарва волга, наричана „кубадинка“ по името на тогавашния член на Политбюро Пенчо Кубадински. Още и пердетата не е свалил от задните и страничните стъкла. Бивш военен контраразузнавач от с. Ваксево си кара по реката и из селото пълна антика „Победа“ /Варшава/ от Сталиновото време едва ли не. И с камъни я товари. Прокурор от Дупница взема една от наградата на прехваления ретропарад с „булгар-рено“-то на баща си, даскал от Дяково. Тази марка просъществува за няколко месеца в началото на 60-те години на миналия век и дотам. А колко жигулита още се тътрят по родните пътища – даже са и служебни коли за някои ведомства.
Така, че – какво ти ретро.То си е авто настояще. Парадът да докара за догодина истински ретро возила – до 1935-а най-старите.

 

Юг News

Паневритмуване

Паневритмуване

 

 
Най-истинските последователи на учителя Петър Дънов са на лагера на Бялото братство на Седемте рилски езера – часове преди танца Паневритмия и настъпването на тяхната Нова година. Доброволно братята правиха голямото почистване на района на циркуса, каза комендантът на палатковия комплекс Димитър Първанов. Почистването от отпадъци от големия наплив на туристи по Седемте езера е по предварителен график – всяка от групите доброволци има определено езеро /или по две езера/ и маршрути до него, които почиства. Акцията не е лека, защото езерата са с денивелация от първото до седмото езеро от около 500 метра и има доста катерене. Събраното ще бъде транспортирано с коли на общината до градското сметище при Сапарева баня – Бялото братство има договор с кметството за извозване на отпадъка. Самият лагер ще бъде почистен след развалянето му /около 300 палатки/, което ще стане на 31 август. „Те са много, адски дисциплинирани са и чистенето там не е проблем“, отбеляза планинар от Кюстендил. „Абе, да не са се преработили. Горе се въртят в кръг, с дни наред. Кога работят тия хора и колко годишен отпуск ползват“, злословят някои.
Паневритмията се чака от стотици и хиляди – всяка година. И от търговците и бизнесмени по планината. Заради сериозния наплив на хора около 19 август и от дружеството „Рила спорт“ са готови да поемат стотиците туристи в петък и събота по циркуса. Седалковият лифт работил от 7,30 ч. в петъка, и от 6,30 ч. в събота, за да могат повече да отидат на танца Паневритмия, който започва от 10 ч. на 19-и август. За да няма опашки, отваря и втора каса при съоръжението, каза шефът на дружеството Славейко Стайков. Има доста групови заявки, каза той. Цената на билета остава същата – 18 лева в двете посоки. Туристите могат да се изкачат до хижа Рилски езера и с помощта на джипове или с хеликоптер до 5-тото езеро. Както винаги по време на събитието ще се четат духовни беседи, ще се пеят химни и песни и ще се произнасят молитви. Дъновистите вярват, че изгревът на Молитвения хълм в Рила на 19-ти август има магическа сила и че посрещането му високо в планината зарежда с енергия и здраве за следващите 12 месеца. С всяка изминала година участниците в „лятната духовна школа“, както я наричат дъновистите, привличала все повече участници от страната и чужбина. Това последното, писано по сайтовете, едва ли е вряно. Май намаляват. Някои взеха да си спестяват качването точно при тая „гмеж“ около Паневритмията. Просто избягват колективните сбирки и навалицата. Бившо ченге от Кюстендил ходел почти всяка година, сега тръгнал с група на екскурзия към … Македония, отбеляза жена му. Говори се вече за разслоение и в Бялото братство – делят се на елит и редови последователи. На Седемте езера това няма как да проличи в концентричните кръгове на паневритмуващите. Три кръга. Молитвеният хълм е един. Един е и учителят Дънов. Да не се появи на някоя полянка в съседство и паралелен кръг. Кой знае.

Юг News

Духов четвъртък

Духов четвъртък

Стане ли четвъртък, на Арката при пл. Велбъжд гръмват децибелите изпод инструментариума на градския духов оркестър на Кюстендил. Духа здраво поразнебитената, иначе облечена в униформа, команда. Без диригент, без аранжьор – всеки хваща инструмента си и се почва. За начало – марш от Естония! Какво знаете вий. Изсвириха нещо – горе-долу. „Няма да вадят репертоар като за преди 20-25 години, я“. Формацията изглежда доста свита – и като щат и бройка, и като потенциал. Не като липса на самочувствие. По-възрастните си спомнят тежките времена, когато се налагало да учат с часове, в изтощителни репетиции химна на Европа, израелския химн, този на САЩ, откъси от класическа музика дори. Караха ги на стадиона да засвирват при всеки гол на местния „Велбъжд“, докато отборът беше на ВИС-2. Сега им е по-лесно и препускат по нотите, без много-много да се притесняват. Малобройната публика на амфитеатъра им се кефи и радва. Няма да завъртят някоя полка, румба, безконечните валсове, та някой офицерин с лъскаво пременена мадама да се завъртят във вихъра на танца и емоцията. То и офицери няма, за мадамите – няма какво да се каже.
Добре, че са и те. Някога всякое училище имаше духов оркестър, немалко от читалищата, профсъюзни домове на културата. Да не говорим за военните гарнизони. Там нещата трепереха под звуците на маршовете, изпълнявани в най-тържествените случаи. БНА дисциплина. Не е нужно сега. Да не споменаваме Радичков с неговата Берковската духова музика. И по селата я е имало. А сега. Измъчено, но пък духат момчетата с побелели и странни прически от градския духов състав в Кюстендил. Дори се задъхват в жегите – макар и на стъмване. Ама, то май друго няма в тоя така закъсал град. Август си отива. И духовите четвъртъци – също. Давайте, момчета.

Юг News

Манастир да куупи…

Манастир да куупи…

 

  
Архиерейският наместник на Кюстендил отец Генади Генадиев оглави службата в недовъзстановения манастир „Св. Йоаким Осоговски“ край с. Кутугерци за празника на светеца – 16 август. Храмът беше реставриран преди около 10 години с дарения и спомоществования. Има замисъл да се възстанови и административната част, но това не става по финансови причини, няма пари, отбеляза отец Генади. На един етап тук трябвало да служи отец Яков, със светското име Росен Дончев, родом от този край, съвипускник в Духовната академия на настоящия Пловдивски митрополит Николай. Години наред Росен се грижел самоотвержено за кутугерската обител. Впоследствие обаче я напуснал, поканен от Пловдивския митрополит Николай да ръководи богат манастир в Пазарджишко. Така там той приел монашество с името Яков. Мястото е труднодостъпно, в Кутугерци са останали под 10 постоянни жители. Луд е монахът Яков да се забие в тая пустош при Кутегерци. Къде къде е по-перспективно в някоя обител в Пазарджишко, под закрилата, наставленията и протекциите на дядо Николай.
Но да се върнем в Кутугерци. Според архивите и описания на краеведи като Йордан Захариев кутугерският манастир е съществувал до 1913 год. Със сигурност – до 1905 год, за което има неопровержими доказателства. „Имало е и пряк път по планината между този манастир и манастира „Св. Йоаким Осоговски“ край Крива паланка в Македония. И между двата манастира се е стигало бързо“, разказва сегашният архиерейски наместник на Кюстендил Генадий Генадиев. Недалеч от селото и днес могат да се видят стари основи на жилищна сграда, останали от този единствен манастир в пределите на България, посветен на осоговския пустиножител св. Йоаким Осоговски, казват информирани местни хора. Някога манастирският комплекс е служил като метох на Осоговския манастир, останал зад държавната ни граница в днешна Македония след трагичното за народа ни териториално прекрояване в миналото, пишат изследователи на Каменичко.
„Бях обещал пред Свети Йоаким и на моя приятел отец Яков, който служеше в района, да възстановим храма. Той сега е игумен на Батумския манастир в област Пазарджик. Надявам се в скоро време да изградим отново и целия манастир“, каза пред репортери основният дарител на кутугерската обител Димитър Стоянов. Нека се надява и да потананика песента „Продават се мамо – белите манастири…. Манастир да купиш, мила, мамо“. Нали така беше. Манастирът в Кутугерци е съществувал до 1913 година, когато е бил разрушен. Йоаким Осоговски, наричан понякога и Яким Осоговски или Сарандапорски, e български светец, който заедно с Гаврил Лесновски и Прохор Пчински били верни последователи и ученици на първия просиял български светец Иван Рилски. Не е известно от къде е родом, от житието му се знае, че дошъл от запад в Осоговската планина, където потърсил монашеско убежище. Неизвестен по име болярин от село Градец, недалеч от Крива паланка, днес в Македония, му посочвa търсеното oт него място за монашеско уединение – една пещера край река Сарандапор, днешната Крива река. Тук свeти Йоаким прекарва живота си като отшелник, в пост и молитва, а местните българи го почитат като свят човек. След смъртта му през 1105 година неколцина ловци го погребват пред неговата пещера. След още петдесет години овдовелият свещеник Теодор от Овче поле се заселва на същото място, приемайки монашеското име Теофан. Той открива чудотворните мощи на светеца, които са положени в построената в негова памет църква. В средата на 12 век, култът към свети Йоаким става толкова популярен, че около храма е изграден едноименният манастир, който се превръща в едно от огнищата на българщината в района. Манастирът е посетен от цар Калоян в началото на 13 век. В Осоговския манастир през 1393 година самостоятелният феодален владетел на Северна Македония Константин Драгаш пренася от Търново мощите на свети Иларион Мъгленски. Българската църква чества паметта на свети Йоаким Осоговски на 16 август. Още от Х век в Каменишкия край са формирани и действали богомилските общини: Кутугерци, Драговищици, Недокръщеници. В източните склонове на Осоговската планина са били разположени още две богомилски селища – Еремия и Богослов. И днес една малка пътечка, наречена Богомилска, слиза от село Богослов към Кюстендил. Наблизо се намира и манастирът „Св. Йоаким Осоговски”. Името на село Кутугерци е свързано с богомилите–кутугери, живели тук до XV век. По спомени на старите хора тук е имало три манастира и манастирски път, който ги свързвал със „Св. Йоаким Осоговски” (днес той е в пределите на Македония).
Толкоз като историко-църковна справка. Въпросът е дали ще се намери , мила мамо, някой да купи тоя манастир. Братя Галеви позлатиха и помрамориха ресиловския манастир „Покров Богородичен“, който е на около 500-600 метра от имението им. Вървят догадки кой праща пари за руенския манастир „Св. Иван Рилски“ над родното на светеца с. Скрино. Говори се за известна бизнес фамилия по София, чиято втора майка е от Бобошево. Черквата „Св. Иван Рилски“ е на няма и 2 км. в с. Пиперков чифлик, щедро и щедро финансирана заради личната мома оттук Ирина Борисова при премиер Сергей Станишев всеки момент ще сдобие статута и благосоловията на св. Синод на манастир. В Кутугерци едва ли ще се случи нещо такова. Покойният озеленител на Кюстендил Григор /Гришата/ Владимиров даваше мило и драго за възстановяването на кутугерската обител. Така си и отиде, без да дочака манастир край така обезлюдялата паланка. Две неща смущават – толкова е затънтен Каменичкия край, кой да дава излишна пари, като няма кой да стъпи после и да благославя такъв дарител /в повечето случаи – с гузна съвест/. Второто – Богомилството. То си остава ерес. Във всички времена след появяването на учението. Затова – един архиерейски един път на година в Кутугерци, и това е много.

Юг News

Пак помогни на нас сега

Пак помогни на нас сега

Да припомним пятата в недалечното минало от Славе Трифонов песен –
Име твое, слава твоя, Богородице
Ти помогни на нас сега да оцелееме…
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й̀. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Така е според сегашните, не по евангелските писания. Въздигахме хляба с Панагия до пл. Велбъжд. Хиляди минаха през централния кюстендилски храм „Успение Богородично“, който стана на 201 години, да запалят скъпа свещ, да целунат иконата, да чуят литургията. Добре облечени, замогнали се хора сведоха глави пред иконата на Божията майка в центъра на храма. Някои нашепваха нещо молитвено. Поповете се поизмориха и на един етап се изпокриха – миряните сами се ръсеха за здраве на входа. Дарено агне цял следобед предния ден приблейваше горкото в задния двор – просто го хвърлиха отзад. В самия храм за празника беше едно чакане, бутане, лутане. Един ден в годината имат да посрещат толкова народ и все не се справят.
Но дано Богородица пак да ни чуе. Пак да оцеляваме. Все оцелямаме. Тоя път /не от бедност, а от гузна съвест май повечето хора влизаха вътре или от надеждата нещо да се промени в тоя тежък и „скапан живот“/. Духовното,  моралното оцеляване е на по-трудно и там е трудно да се помага.
Ти помогни на нас сега. И сега. Дай, боже!

 

Юг News

П-ч-мостът

П-ч-мостът

Мостът на река Банщица накъм централната алея в Кюстендил, наричан „женския“, „голия“, „п…ч…ин“ и пр. – заради мощните статуи на голи жени в четирите ъгъла на „карето“, е бил измит и освежен през уикенда, забелязаха минувачи. От близкото кафене разказват, че екип от строителна фирма действал със струя пясък, примесен с някакъв жълт препарат. В резултат фигурите лъснали и вече светят на августовското слънце. Операцията била част от цялостното преорганизиране и префасониране на пространството по десния бряг на реката, което се прави от месец-два по проект на общината. За два-три часа движението по моста на МПС и хора е била отцепено. Продавачка на вестници отсреща роптаеше, че се вдигнало много прах. „Като ги почнаха – едната, втората, третата, четвъртата. Наред! Прахолякът остана две сутрини неизбърсан. Сега са по-красиви жените, ама трябва да се поддържат. Не може на 30-40 години веднаж“, обобщи вестникарката.
Женските голи фигури са замислени и монтирани на моста през 60-те години на миналия век. Преди тях на реката имало железен мост. Смел замисъл за ония соцвремена са голите жени. А те наистина са голи, с изваяни пищни форми, но без еротика и предизвикателства – все пак, произнасят се естети. Разбира се – всичко е подчинено на социалистическата символика, идейност и романтика – едната жена държи тас, символизиращ балнеологията на града, другата – ябълка, в просвала на Кюстендил като овощната градина на България, другите две обаче са си чисти боркини – едната е вдигнала меч и ще сече, а другата носи в едната ръка шмайзер, отпуснат покрай крака й. „И е зареден“, шегуват се бабаитите.

При голия мост става Богоявленския ритуал на 6 януари, дали поповете не са вложили някакъв подтекст и в това. Едва ли – просто ги мързи да ходят до Дренов дол или до язовир „Лозно“, а под моста – два самосвала пръст да препречат реката и готово. Повечето кюстендилци отминават с безразличие импозантните голи дибидюс мадони. На това може би се дължи девствеността им – все още. По тях няма и една драскотина или графит някакъв. И слава, богу. Не се е сетил някой „авангардист“ да ги вкара в някой арт етюд. Или Стахановската команда от живописци на Евгени Серафимов да ги вкара в някой свой проект голям формат. Като „Саламандърът“ им например. Или КАТ да им даде по една палка и да почнат да регулират движението /вместо светофарите/. Изобщо да ги пораздвижат тия прелестни създания от здрав и непоклатим и недосегаем гранит, да станат и туристически обект и да докарват приходи за общинската хазна. Да пеят няма да стане. Нито да се разтанцуват. Какво друго. Абе, да си останат п-ч-мост. И по-често да ги къпят. Едната, втората, третата, последната.

 

Юг News

Години ли са 90

Години ли са 90

Известният в Дупнишко и в Бобов дол, където завеждал кабинет над 30 години, стоматолог д-р Кирил Петков /90г/ събра най-близките от семейството, за да почерпи за юбилея. Сновеше между домашните и гостите си, сякаш наближава 50 г. „Не ги броя годините. Нямам време. Във всяка една минута имам идея какво да почна като работа и занимание и забравям за другото. За годините също забравям“, издава философията на дълголетието си докторът. Междувременно той издаде третата си книга – краеведческото изследване на родната му махала „Кокая – минало и настояще“. Докторът е роден в близкото с. Дяково. В книжката си с пословична педантичност е описал географията, флората и фауната, жителите, истории от махалата си. Първата му книга е наръчник и помагало за решаване на кръстословици – в 500 страници стоматологът напътства как да се намират по-лесно термини и думи за кръстословичните квадратчета. Във втората си книга е описал фамилията си – родословието му е от чорбаджии земеделци, имали воденици по Дяково. Богат е бил дядо му – Вебинко Петков. Но и следовниците му са много трудолюбиви и отговорни. Такъв е и д-р Петков. Всичко е илюстрирано със стари, пазени като реликва снимки.

В тесен семеен кръг д-р Петков отбеляза 90-годишнината си този уикенд – роден е на 10 август 1927-а. Още практикува и затова не изключваше джиесема си. „Не връщам никого, това е моят лекарски дълг“, мобилизира се докрай, стане ли дума за работа на зъболекарския стол докторът. Сам кара колата си до Дяково и до Сапарева баня, където има и поддържа вилата си. Там покани и за купона си. „За поне четирима души си спомням, че съм ги спасил с намесата си като стоматолог, сигурно са повече, на четирима ги помня“, връща се назад, докато слушаше поздрави за 90 г. д-р Петков. Радваха му се двете му дъщери – Любка и доц. д-р Малина Петкова, внуци, правнуци, приятелите. А попитан как е на 90 г. и как се чувства, с усмивка отговаря – „С господа – отлично. С хората – различно!“ Какви ти 90, стотакът предстои!

Юг News

Тимчев докрай

Тимчев докрай

 

Пробация за бившия шеф на общинската болница Росен Тимчев постанови районният съд в Дупница, съобщиха от прокуратурата. Тимчев, който е син на националния консултант по онкология проф. Костанца Тимчева, беше обвинен, че е представил фалшив диплом за завършен здравен мениджмънт, с който е заемал поста управител на болницата. Той саморъчно е фалшифицирал дипломата си – това станало през март м.г. малко след като станал шеф на здравното заведение. “ Не ми се занимава повече , защо да се влачим с години в съда за глупости. Нито те, обвинението, нито аз мога да докажа тезата си. Затова нека да приключи всичко. Цялата история е скалъпена – нещата не са такива за каквито се представят, но – да, аз поемам отговорност, че някакъв документ е попаднал под мой надзор без да окажа контрол. Един подметнат документ, ксерокс копие“. Това каза по повод присъдата си Тимчев по джиесема си днес по обяд. Напълно невъзмутим, спокоен, „сякаш нищо не е било“.
Ами, май не е било. В хода на досъдебното производство той отричаше да е фалшифицирал диплома си. Поне така каза пред една от телевизиите. „Няма такова нещо“, отсече Тимчев пред репортерка, прикарала го на пейка в дупнишки парк. Пред съдебния състав обаче си признал – „за да не се влачим по съдилища“ /прав е/. Докато го разследваха, му беше наложена мярка „парична гаранция“ от 1000 лева, за която той представил фалшиво платежно, че е била внесена. За кратко беше в полицейския арест, докато не плати изцяло едно към едно гаранцията. Къде ще иде. В месеците, докогато беше управител, Тимчев сключил договори, които ощетили болницата, коментират хора от екипа на здравното заведение и сегашният управител на болницата доц. Димитър Недин. Общинската болница в Дупница е с около 1, 2 мил. лева задължения, тя оцелява благодарение на банков кредит от 1 мил. лева, гарант по който е общината.
Да разбираме ли, че Тимчев не се разкайва – за нищо. Даже и дипломата била подхвърлен ксерокс документ в папката при назначаването му. То и диплом не се искало да представи тогава. А платежното за гаранцията. Колко пъти ще фалшифицира. Колкото трябва. Дърпаха го и за 5 хиляди лева, които трябвало да отидат за ремонт на черква в Сапарева баня, пък ги превели на личната му смeтка. Стари истории. „Няма логика този лист, ксерокопие /дипломата му/, да е поставен в документите ми от мен. Но няма значение, поех отговорността за това, че не съм догледал нещата. Надявам се темата вече да приключи. А ако има хора, които се съмняват в интелектуалните ми качества, нека заповядат заедно да се явим на тест за интелигентност. Ако някой постигне по-добър резултат от мен, ще му стисна ръката“, казва Тимчев. Би се пред парламента в разгара на някакви протести преди години, прави се църковник в Сапарева баня, беше кандидат-кмет на Дупница. Следващото му превъплъщение – какво ще е, в коя сфера. Може би, майка му да каже. Няма значение – ще си остане Тимчев до край. И системата, която го допуска също.

 

Юг News

Роялът

Роялът

Пети роял дариха на централното градско читалище „Братство“ в Кюстендил, каза възрадван неговият шеф Иван Андонов. Дарителят се оказа кюстендилец, музикант и педагог – Мирослав Господинов. Работил преди десетилетия като преподавател по пиано в детската музикална школа към бившия профсъюзен дом на културата в града, уточни Андонов. Оглавявал на един етап консерваторията в Никозия /Кипър/. Роялът е на около век, хвали се Андонов. По-стари са само три рояла, докарани от Швейцария преди четири-пет години заради международния фестивал с клавирен конкурс „Велики учители“, и оставени за школите на читалището. Петият си е собствен на читалището, основано през 1869 год. Така читалището вече разполага с 15 пиана и 5 рояла. Всичките те ще бъдат доста натоварени на започващия на 10 август X-и международен фестивал „Велики учители“, който ще приключи на 20 август.
Соцкиното ни има едно заглавие -„Роялът“, с Георги Калоянчев и още неколцина от тогавашните прими на българското кино. Бригада първенец в социалистическото съревнование беше наградена с концерт на … пианист. Трябваше да се намери роял, да се вкара в залата, всеки трябваше да се облече според -за случая и т.н. Мъки големи. Сега роялите се даряват щедро – чак от Швейцария ги карат до Кюстендил например. Дали някои знатни семейства не се отървават от тази „вещ“ – кой съвременен музикант се посвещава на такъв инструмент, във века на електрониката. Сред журналистическите среди се коментира, че немци искали да дарят орган на наше читалище, черква, музикално училище – който има нужда и би могъл да го използва . Никой не го пожелал. Закарали го в Румъния, където му се израдвали. Но по същество. Наистина в читалище „Братство“ се натрупаха пиано върху пиано. Кой и как ги поддържа, акордира и пр., си знае само Иван Андонов. Важното е тия пияна и рояли да са в звучеж, да не бездействат. Току-виж и наследниците на самия академик Марин Големинов вземат да дарят нещо от инструментите му. Да не стане като с органа, заминал за Румъния.

 

Юг News

Сестри и майки

Сестри и майки

Сестра Фотиния оглавила отскоро граничкия манастир „Св. Лука“, каза самата тя при едно от редките си идвания в архиерейското наместничество в Кюстендил. Пращат я от Русенската епархия. Сестра Фотиния наследила покойната сестра Агатия, споминала се преди повече от година. Майка Агатия, както с вълнение я нарече наследницата й, изкара десетилетия в светата обител над с. Граница в Осоговския балкан. Беше известна и с това, че е съгражданка на Лили Иванова – родена е в Кубрат и си спомня с умиление детството. Но не се познавала с примата на българската естрада. Няма спомен да са си играли заедно като момиченца. Новата игумения поела поста с летящ старт, както се казва. Непрекъснато се грижи за доброто състояние на светатаобител. Тези дни тича по подготовката на каноничния ритуал „Панагия“ – Въздигане на хляба. Тук ще стане замесването на хлябовете, с което ще стартира традиционният празник Панагия, правен от общината в Кюстендил. И един сериозен проблем не скри сестра Фотиния – нашествие на съсели, които редовно нападали манастира. Дори се наложил спешен ремонт на храма, но засега не могат да се справят. „Правят много бели тия гризачи, които са кръстоска от катерица и плъх. Дано да се отървем – слагаме капани, лепила, гоним ги, но резултат няма“, притеснява се тя.
Майки и сестри. Канонично. Граничкият манастир скоро ще благославя и покровителства замисления от общината и вече напът да стане детски православен център. Дай, боже! Сестра Фотиния изглежда комуникативна – поне това. А, ако и се наложат и преподавателски функции в бъдещия православен център с деца, дали ще може. Дано да е по-грамотна от местните попове, взети заедно. Едва ли. Женското духовенство в расо в региона изглежда доста зле. Престарели игумии доскоро в метоха в Самоков, в женския манастир „Покров Богородичен“ в Ресилово /сестра-майка Мелания /. За майка Агатия се каза достатъчно. Какви монахини се подвизават тъдява, няма данни. Имаше и скандали. Самозванка кюстендилка надяна расото, обиколи няколко манастира, включително и мъжкия „Благовещение“ при с. Копиловци, за да се устрои чисто битово и заради подслона. Отнема я някъде. Има текучество при самите послушници. Сега храмът „Св. Иван Рилски“ в с. Пиперков чифлик се амбицирал да става манастир. Дал подслон на болнава послушница, просто спретнали една стая за сестра, да спестим името й – заради канона. Три духовно надарени млади жени, поетеси и проповеднички, водят богословие по кюстендилските училища. И те би трябвало да са сестри. Нищо, че не са на пост и молитва в някой манастир, палят по цигара, поразведени са щастливо с първобрачните си мъже. И т.н. Да не се влиза в храма, още по-малко да се водят беседи и по урочна система, ако не си канонично чист, праведен. Да не се устройват закъсали и неудачни в житейския си път съвременнички, расото да скрие мъки, скърби, неволи, прегрешения и грехове и пр. „Достойн“, каквато е „паролата“ от амвона. Майки и сестри – не да гонят съсели, а да носят, да служат и да излъчват вярата.

 

 

 

Юг News