Ден: 15.08.2017

Пак помогни на нас сега

Пак помогни на нас сега

Да припомним пятата в недалечното минало от Славе Трифонов песен –
Име твое, слава твоя, Богородице
Ти помогни на нас сега да оцелееме…
Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, честван еднакво и от православни, католици и от други християнски деноминации.Този ден е посветен на смъртта на Божията майка или на успението й̀. Според преданието, на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, за да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. Българската православна църква отбелязва празника на 15 август. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Три дни преди смъртта Архангел Гавраил й съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното й желание е да види Светите апостоли заедно. По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“ В памет на явяването й пред апостолите, църквата определя в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигане на хляба“.

Така е според сегашните, не по евангелските писания. Въздигахме хляба с Панагия до пл. Велбъжд. Хиляди минаха през централния кюстендилски храм „Успение Богородично“, който стана на 201 години, да запалят скъпа свещ, да целунат иконата, да чуят литургията. Добре облечени, замогнали се хора сведоха глави пред иконата на Божията майка в центъра на храма. Някои нашепваха нещо молитвено. Поповете се поизмориха и на един етап се изпокриха – миряните сами се ръсеха за здраве на входа. Дарено агне цял следобед предния ден приблейваше горкото в задния двор – просто го хвърлиха отзад. В самия храм за празника беше едно чакане, бутане, лутане. Един ден в годината имат да посрещат толкова народ и все не се справят.
Но дано Богородица пак да ни чуе. Пак да оцеляваме. Все оцелямаме. Тоя път /не от бедност, а от гузна съвест май повечето хора влизаха вътре или от надеждата нещо да се промени в тоя тежък и „скапан живот“/. Духовното,  моралното оцеляване е на по-трудно и там е трудно да се помага.
Ти помогни на нас сега. И сега. Дай, боже!

 

Юг News