Month: септември 2017

Зебри

Зебри

Многото пешеходни пътеки по главния бул. „Цар Освободител“ в Кюстендил трябва да бъдат намалени. Особено тези в района на пазара – заради задръстванията, които се получават в пиковите часове. Това предложиха група общински съветници на последната сесия на минипарламента. Предложението предизвика дебати, родиха се крайни идеи като изобщо да няма пешеходни пътеки в този участък. Най-недоволни са от разположените през 30-40 метра „зебри“ самите шофьори. „Минават като че ли са на разходка по площада. Една по една, никой не бърза. А ти си на съединител, губиш време нерви. Така не може“, нерви се таксиметраджия. Обсъжда се идеята да се поставят 2- 3 пешеходни светофара на бул. “Цар Освободител” – при пазара, при бившия ГУМ и при Съдебната палата. Това ще понамали напрежението. Кметът на града Петър Паунов видимо е съгласен.
Не само пазарът – повечето баничарници са оттатък булевард „Цар Освободител“, гледано от пл. Велбъжд. И пресичат ли – пресичат. Старци с понакупено нещо от пазара в чантата, едва минават. Не са виновни. Ако има светофар, да им осигури 30 секунди – о,кей и за него. И що за нашенски манталитет – никой не си дава зор при пресичането, яваш-яваш. На „зебрите“ и протести спретват, циркулирайки – първи го приложиха в Усойка на гл. път Е-79, колко помогна, е друг въпрос. И друга зебра – при градската поликлиника в областния град, стана място и символ на протест, художник софиянец и добави зелени листа, в „памет“ на обречените за изкореняване брези при градската галерия. Многото зебри – при това по централен булевард, е вид популизъм, демократизъм кметски някакъв. При тоя тромав и клекав пешеходец си е пълно изнервяне за шофьорите. Да се приложи цивилизован подход. Модерна технология – светофар за пешеходеца, подлезче – едно-две, дори регулировчици на едно две места – от общинската „Охрана“, примерно. Но както е сега – не става. Общината очерта в името на таксите платени паркинги по главната, там постоянно някой паркира или излиза, магазини зареждат и маневрират, а закъм БИЛА вървят и на заден ход ТИР-ове с храни и стоки. Зебрите не помагат. За пред училищата и детските ясли – нека. По главната обаче – няма кой да дави колата си на спри-тръгвай, спри-тръгвай. Пак спри, че на зебрата стъпя … пешеходец.

 

 

Юг News

Балнеобаданарка

Балнеобаданарка

 

Община Кюстендил получи приз за „Най-бързо развиваща се СПА дестинация“ на церемонията по връчване на годишните награди на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, на чиито 4-и конгрес градът беше домакин. Кметът Петър Паунов получи наградата от последния й носител – кмета на Хисаря Пенка Дойкова. „Предавайки любовта от мен, от екипа и нашите съграждани, поласкани сме и ви очакваме отново в Кюстендил”, заяви с познатия прочуствено смиренски тон от сцената на градския театър кметът Паунов. Като домакин на събитието и 4-тия конгрес на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм градоначалникът изрази надежда, че всички участници ще си тръгнат удовлетворени от Кюстендил “Един прекрасен и полезен форум. Никога не забравяйте, че в Кюстендил винаги ви очаква една слънчева прегръдка”, отблагодари се на балнеокорифеите Паунов.
„Баданарка“ му е решението в такива ситуации. Съюзът на Шарлопов и замът Сийка Кацарова от години прави неслучайни интервенции по Кюстендил със 74-градусовата минерална вода, ползвана още от римляните. И стъпи на „Пътя на римляните“ /преди Кюстендил беше Хисаря – нима е случайно, че сега и този приз се прехвърля между двата глада/. Това е евросуперпроект за привличане на туристи от цял свят. Това добре. И призът, който кметът Паунов може би още държи в ръце от кеф и гордост – и то добре. Следват безпощадните въпроси какво оттук насетне, къде са туристите, вървящи след римляните, какво СПА явление да очаква замиращият град и клетите му жители. Има само един СПА център в Кюстендил и го взеха фамилиите Първанови-Добреви. Втори няма – парк хотел „Кюстендил“ нещо мърля и опитва, дотук почти нищо. А тия нагласени съюзническо-браншови жестове с награждавания, домакинствания, десанти, помпозности и пр. Кому помагат освен на оглавяващите съюза да си правят своето и да се доудовлетворят всякак. А Кюстендил. С приз – нищо, че циганите карат с каруци в бидони въпросната минерална вода и въртят търговия с нея. И това е балнеология.

 

 

Юг News

 

Това е то благотворителност

Това е то благотворителност

Вернисаж – пърформанс, промоция и пр. на дипломна работа на младия художник Бисер Кирилов – „Приветствие“, организираха в Кюстендил. Стенописът е на фасада на сграда по ул „Райна Цанева” в центъра на града. За откриването дойде и кметът на общината Петър Паунов. След като в същия ден среща и домакинстваше часове наред министър Лиляна Павлова и уважи форума на Съюза по балнеология и СПА туризъм. Но – пърформанс. Подобна мащабна работа не е реализирана повече от тридесет години в Кюстендил, казаха хора от гилдията на художниците и „пространственици“, изявяващи се в този жанр. Собственици на сградата в близост до паното, финансирали начинанието, са кюстендилката Виолет Вьорнер и съпругът й, швейцарецът Даниел Вьорнер. Семейство Вьорнер станаха любезни домакини на пърформанса и спонсор на дипломната работа на художника Бисер Кирилов, абсолвент в Художествената академия и бивш възпитаник на кюстендилската школа „новите майстори“.
Върви му на Кюстендил – да кажем. Отиде си Лили Шмидт, появи се Виолет Вьорнер. Няма празно – и в благотворителността. При това по западен тертип. Без простотии, по кебапче-две или черпак супа за бедните. Вернисаж, художници, пана. Всичко става в двора на къщата за гости на Вьорнер. Ама – дори и така да е. Дано в повече дворове да грейнат такива пана – Швейцария ли!

Юг News

Евровихрите

Евровихрите

250 събития са в графика в дневния ред за периода на европредседателството ни, през 6-те месеца след 1 януари догодина, през които ще сме ръководещите европроцесите и ЕС програмата. Ще бъдем посетени от около 22 хиляди души. Това каза в Кюстендил, откъдето започна серията от регионални срещи по обществено разясняване на редицата въпроси по старта и по самото председателство министър Лиляна Павлова. Тя обяви, че Кюстендилска област и по-специално Рилският манастир ще са част от културната програма по време на Българско председателство на Съвета на ЕС. До 10 октомври се набират доброволци , млади хора, които знаят езици, за да се включат в организационно–логистичната част от председателството. Българският език ще бъде официален по време на Българското председателство. „Именно, за да запазим традицията да се чува българската реч, да се превежда на български език, всички документи, регламенти и закони, всички дебати ще ги има задължително на български език. Това е с цел да го популяризираме, да го отстояваме и да защитаваме този прекрасен и богат език”, коментира още Павлова. Черноморското сътрудничество, развиване на Балканското сътрудничество и взаимодействие и туризмът ще са главните приоритети през европредседателвството ни, обеща Павлова пред 4-я конгрес по балнеология и СПА туризъм, започнал по същото време в града.
По-късно пък се разбра, че Кюстендил ще е домакин на форум по време на Българското председателство в контекста за създаването на „свързаност“ със страните от Западните Балкани. Амбицията на ръководството на града е да организира среща на кметовете на градовете, през които минава Транспортен коридор № 8. Идеята беше споделена от министър Павлова. Пак пиарщини, то не беше „Зона-50 без граници“, „Кюстендил -център на Балканите“, като преди 7-8 години. Какво пречи отново. Само, че така брутално разкопаният град трудно ще хване око за пред такива солидни гости, дори и да не са толкова солидни. Виж, Рилският манастир вече е с новоасфалтиран път, като нищо еврошефовете и депутатите от Брюксел да идат дотам – поне веднаж, за да видят като как я караме с религията. Може да се уреди и още някоя местна дестинация – Скакавишкият водопад например, който също се реновира и рехабилитира и префасонира.
Евровихрите ни завихрят – вижда се. Ще прискърцаме, ще се почудим и … пак същото. И пак сме си тия. Да свършва по-бързо.

Юг News

Ако е шоу

 Ако е шоу


Ветераните на „Марек“ и „Левски“ зарадваха около 400 зрители по трибуните на митичния „Бончук“ в неделния следобед. Два повода предизвикаха шоуто, организирано от общината – 65 години от откриването на стадиона, както и 40 години от успеха на „Марек“ над „Байерн“ Мюнхен. Няколко поколения футболисти си дадоха среща преди мача, а и след това. Сред дошлите бяха най-успешният треньор на България за всички времена Димитър Пенев, проф. Васко Жечев, свързан със спорта Батето Славков преди години, докато Иван Славков беше жив, пом. треньорът на Стратега – Красимир Борисов, сините легенди водени от Николай Илиев, Дончо Донев, Краси Коев, Емил Спасов, Стефан Павлов-Фифи Перото, Ангел Станков, Кирил Ивков и други. Ангажименти възпрепятстваха Наско Сираков и Петър Хубчев.
Отново пък с екипа на „Марек“ феновете видяха голяма част от играчите от различните дни на слава и срив на футбола в Станке Димитров /Дупница/ , които години носеха радости: Любен Колев, Сашо Кючуков, Станке Божурин, Асен Арсов, Димитър Авджийски, Краси Влахов, Георги Станчев, Стефан Кирилов, Веселин Лахче. Горещи наставления им даваха влезлите в ролята на треньори Камен Шербетов, Васко Гиздов и Николай Кавдански. Нямаше ги братята Иван и Венцислав Петрови, а и защо не се появи най-успелият треньор за всички времена и епохи треньор на града Янко Динков-Влао. Къде е капитанът Сашо Паргов. Браво на свръхветерана Георги Сапинев – дойде с бастуна, но дойде.
Иначе е ясно – специален поздравителен адрес по случай двата повода изпрати пък министърът на спорта Красен Кралев и бе изчетен от водещия на шоуто Константин Соколов. В ложата пък освен депутатите Ивайло Константинов и Иван Ибришимов, бяха още зам. кметът на община Дупница Крум Милев, председателят на ОбС Емил Гущеров, общински съветници, шефът на РУП-Дупница Борислав Динев, бившият дългогодишен президент на клуба Стойчо Милев, легендите на клуба Стоян Стоянов, Николай Вуков, Емил Кючуков и други гости от БФС и бивши футболисти. Рефери на срещата пък бяха международниците Георги Игнатов, Крум Стоилов и Цветан Трифонов, които допринесоха за шоуто на стадиона. Всички играчи излязоха под аплодисментите на публиката, а всеки един получи и подаръци от община Дупница. С минута мълчание в памет на починалите легенди на „Марек“ започна срещата, като някои от играчите не скриха сълзите си. Макар и понатрупали годинки и килограми, ветераните показаха, че все още има какво да покажат. Срещата завърши 3:3 след голове на Димитър Авджийски (на два пъти) и Даниел Белчев, който игра като полеви в този мач. За „сините“ с два гола се отличи Дончо Дончев, а един добави Емил Спасов.
Е, няма ги Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Дупница няма шанс да се побратими с Барселона. Та и шоуто се оказа рехаво. Само 300-400 души! Някога – на самия мач с „Байерн“ /Мюнхен/ имаше зрители по тополите край стадиона, как не се задушиха някои от натъпкалите се по трибуните трикратно надвишаващи капацитета на стадиона, още да се чудиш. А сега – нищо. И натежкарелите и натежали софиянци, и хора, които са „яли хляб“ с футбол в Дупница, трябваше да дойдат. Като преуспелия треньор Георги /Гочето/ Василев например, играл с номер 8 в трудни, но и успешни години за „Марек“. По неофициална статистика „Марек“ е изпадал най-много пъти от „А“ група – 5 или 6. И на няколко пъти под това име футболният клуб в града приключваше и се регистрираше наново. Затова имаше „Марек-2010“, „Марек-2015“. Бивш президент на „Марек“ го биха и потрошиха по столицата – „он си знае защо“. Но сега сме на шоу, без нелицеприятни спомени и фактология. Ако е шоу това, което мина, като далечен отглас и подражание на Христо-Стоичковите или на Димитър-Бербатовите фиести и комерсиално замислени „празници“ на стадионите в София и Стара Загора. Какъвто неуспешно се опитаха да правят и в Дупница.

 

 

 

 

 

 

 

 

Юг News

 

Предмитрополитско

Предмитрополитско

 

  

Видинчани искат епископ Поликарп, досегашен викарий на починалия видински митрополит Дометиан, за негов наследник, съобщи богословът Владимир Велков. Само за 2 дни във фейсбук се е събрала група от 700 души, които подкрепят това искане. То е поставено на вниманието на патриарх Неофит и Светия Синод. Във Видин започва и подписка за събиране на подписи за издигането на Поликарп за глава на видинската епархия. Епископ Поликарп е роден през 1978 година в Кюстендил със светското име Петър Петров. От 2008 година е на служение във видинската епархия. Председател е на най-големия храм – „Свети Димитър”. През 2014 година е въздигнат в сан епископ с титлата Белоградчишки. На 20 септември т.г. веднага след кончината на митрополит Дометиан епископ Поликарп бе преместен в Пловдив и назначен за трети викарий на тамошния митрополит Николай и ректор на пловдивската духовна академия. Той е познат на видинчани като много енергичен духовник, предан на вярата и християните и милеещ за всички миряни.
Такива неща тръгнаха по Видинско в прогнозите кой ще оглави митрополията, овдовяла след кончината на дядо Дометиан. Поликарп /Петър Трендафилов Петров/ е роден на 21 септември 1978 г. в гр. Кюстендил от православни родители Трендафил Петров Христов и Татяна Михайлова Петрова. Има двама братя Михаил и Мирослав. От своите родители и най-вече от своите баба и дядо по бащина линия е възпитан в православната християнска вяра, добродетели и морал. Те изграждат в него желанието за поемане по пътя на духовенството в служение на Бога и Неговата Църква. Живее в село Блажиево, община Бобошево, и в гр. Бобов дол, община Дупница. Основното си образование завършва в с. Блажиево през 1993 г., като един от най-примерните и ученолюбиви ученици. Впоследствие през 1993 г. записва и завършва девети клас в Професионална гимназия по машиностроене в гр. Дупница, след което, разбрал за съществуването на Софийската духовна семинария, напуска дупнишкото училище и с голяма ревност през 1994 г. се явява на изпит и се записва в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, гр. София. По време на своето обучение в Дупница той се запознава с иконом Стефан Гиздов, енорийски свещеник на Ресиловската света обител „Покров Богородичен“, който периодично го взима със себе си в светата обител на богослужение и така го свързва със сестрите от манастира, която духовна връзка продължава неизменно и до днес. Преди да постъпи в семинарията, архимандрит Поликарп посещава неделните богослужения, чете и пее на клироса, както и помага на свещеника в светия олтар. Той става част от светата обител, като първото момче допуснато до сестринството. Иконом Стефан Гиздов през 1994 г. извършва св. тайнство Кръщение над младия Петър в Ресиловския манастир и от тогава, виждайки добрия монашески пример на сестрите монахини и имайки пред себе си благия и добродетелен живот на отец Стефан, той възжелава да поеме по пътя на монашеството и от дете се старае да бъде монах не само на име, но и по живот. Още в първата година на семинарското си обучение в класа на г-н Желязко Тенев, сега йеромонах Павел в Бачковската света обител, бъдещият епископ Поликарп с ходатайството на сестрите от Ресиловския манастир две години и половина прекарва като кандидат послушник Петър в дворите на св. Йоан – Рилската света обител, под строгия, но справедлив поглед на Негово Преосвещенство Драговитийския епископ Йоан, тогавашен игумен на манастира. Там като послушник неуморно служи, клисарува, помага във всичко на братята и привлича в манастира и други момчета, които поемат по пътя на послушничеството. Епископ Йоан назначава послушник Петър за отговорник на послушниците, което задължение и послушание той изпълнява с ревност и отговорност. Поради любовта си към младия послушник, игуменът се обръща винаги към него с името „Петьо“. При идването на епископ Сионий за ефимерий на Софийската духовна семинария през 1995 г., а през 1996 г. за нейн ректор, младият послушник поема пътя на духовния си живот под прякото ръководство на епископ Сионий, тогава още йеромонах. По време на семинарските години, еп. Поликарп е вдъхновен за монашески подвиг и от Пловдивския митрополит Николай, който тогава изпълнява длъжността ефимерий на семинарията. След приемането от еп. Сионий за послушник, той е представен на Видинския митрополит Дометиан и одобрен като достоен кандидат за монашеско житие. Под мъдрото ръководство на еп. Сионий и с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан младият послушник е постриган за монах в Клисурската света обител „Св. св. Кирил и Методий“ край гр. Берковица, с името Поликарп. Пострижението е извършено от митрополит Геласий, главен секретар на Светия Синод на БПЦ в присъствието на Видински митрополит Дометиан и Плевенски митрополит Игнатий. Пострижението е извършено на 23 ноември 1996 г. – тогава еп. Поликарп е трета година в Софийската духовна семинария. Младият монах като послушник на еп. Сионий е на послушание в семинарията и послужва добре за придобиване на решимост от страна на много други младежи да станат бъдещи монаси. На 2 март 1997 г. младият монах е ръкоположен от митрополит Геласий в храма на Софийската духовна семинария в йеродяконски чин.
Паралелно с петата година от своето обучение в семинарията, 1998 – 1999 г., младият йеродякон е изпратен от своя митрополит и своя духовен отец с благословението на Светия Синод на БПЦ в Гърция, в гр. Килкис, където завършва Църковния лицей „Св. св. Кирил и Методий“ при ректорството на архимандрит Григорий, един от видните канонисти на Православната църква. Там той, наред с изучаването на гръцкия език, изучава и богословските дисциплини. След завършването на Софийската духовна семинария и Църковния лицей в Гърция с отличие, на 27 юли 1999 г. младият йеродякон е ръкоположен в йеромонашество от Видинския митрополит Дометиан в митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“ в гр. Видин. Като йеромонах през 1999 г. Светият Синод на БПЦ-БП го изпраща като студент по богословие в Московската духовна академия в Троицко-Сергиевата лавра в гр. Сергиев посад – Русия. Там завършва първата година от своето следване, като е запленен от духовността, вярата, богословието и живия пример на духовници и вярващи християни, които отдават целия си живот на Бога. Той е вдъхновен в своя монашески живот и от живота на св. Сергий Радонежки. По време на обучението си в Московската духовна академия – 2000 г. той подава документи за записване в Атинския и Солунски богословски факултети. Приет е и в двата факултета, като в Солунския е приет като стипендиант на Външно министерство на Гръцката държава. От Москва, той се прехвърля в Солунския богословски факултет при Аристотелевия Университет и от 2000 до 2006 г. учи в Солунския богословски факултет. Завършва с отличие и се дипломира в Солунския Университет. По време на своето обучение в Солун живее и служи в манастир „Св. Теодора“, Солунска митрополия, в центъра на гр. Солун, и участва дейно в живота на Солунската православна общност. Там изгражда приятелства с духовници и богослови както от Гърция, така и от целия свят. От тогава съществуват и силните му връзки със Света Гора – Атон, където ходи и се докосва до благодатните струи на монашество, подвиг и духовна ревност. До днес епископ Поликарп поддържа връзка с много светогорски манастири и скитове.
По време на своето обучение в Солун, с благословението на Негово Светейшество Патриарх Максим, след като преминава на служение в Софийска епархия, е назначен за игумен на новоизграждащия се Руенски манастир край с. Скрино, родното място на св. Йоан Рилски. Заедно с монахините от Ресиловския манастир той започва изграждането на манастира, който е изграден без преди това да е имало нещо на това място, освен стари руини и гора. Събират се първите братя. Първите монашески пострижения са на Лазаровден 2002 г. и за кратко време манастирът достига до братство, наброяващо численост 30 човека – монаси и послушници. В никому неизвестния манастир започват да идват поклонници от България и чужбина. Братството се занимава с ръкоделия, иконопис и много и различни дейности, украсяващи монашеския живот. В манастира младият игумен създава и първото Православно радио в България, както и манастирско издателство, което наброява над шестдесет издания, богословска литература, нотни пеенки, списания, детски книжки и икони. Манастирът се изгражда изцяло под ръководството на своя игумен Поликарп и днес е един от най-красивите и привлекателни места в Софийска епархия. След напускането на манастира, о. Поликарп оставя и завещава всичко изградено и придобито на светата обител, той не взима нищо със себе си. Част от монасите са назначени и поемат ръководство на много изоставени и лишени от монашество манастири в Софийска епархия.
След напускането на Руенския манастир през 2008 г., с благословението на Негово Светейшество патриарх Максим о. Поликарп се връща отново във Видинска епархия, където е приет от Видинския митрополит Дометиан, и е назначен за председател на катедралния храм „Св. вмчк  Димитър Солунски“, гр. Видин. Там изпълнява още и послушанията: председател на митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“, игумен на Бдинския манастир „Успение Богородично“ и Духовен надзорник на Видинска и Кулска духовни околии. Освен административните си задължения, о. Поликарп се включва дейно в културния и социален живот на епархията. От идването си във Видин той подготвя и води радиопредаване „По пътя към храма“ по програмата на Радио Видин всяка неделя, телевизионно предаване „Духовно огледало“ по телевизия Видин, ежедневна рубрика „Православен календар“ по телевизия „Фанти Г“, както и дава ежедневни интервюта по местните медии, радио, телевизия и вестници. Той участва и е търсен и от национални медии за интервюта по актуални въпроси. Възведен е в архимандритско достойнство на 21 ноември 2008 г. от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан в катедралния храм на Видин. Архимандрит Поликарп има написани множество богослужебни текстове, акатисти, канони, песнопения, както и духовни стихотворения и разкази. Голямо е числото на неговите статии, коментари и размишления върху проблемни места от духовното и социално ежедневие на Църквата и хората. Неговите проповеди по време на църковната богослужба са вдъхновени от благия евангелски пример и живот и радват вярващите християни, изпълвайки душите им с умиление.
Архимандрит Поликарп е инициатор на сайта на Видинска митрополия, както и участието и актуалното присъствие на Видинска епархия в социалните мрежи. Под негово ръководство са проведени десетки конференции, семинари и богословски събирания, както и различни културно-просветни и катехизаторски срещи в епархията и извън нея. На 03.07.2014 г., по решение на Св. Синод на БПЦ-БП от 02.07.2014 г., архим. Поликарп е наречен за Белоградчишки епископ и определен след епископската си хиротония да стане викарен епископ на Видинския митрополит. Хиротонията на Белоградчишки епископ Поликарп е на 27. 07.2014 г. в Лопушанската св. обител „Св. Йоан Предтеча“. От същия ден епископ Поликарп е назначен и за викарен епископ на Видинския митрополит Дометиан.
Толкова много нещо е минал дядо Поликарп за няма и 40 години житейски път. В биографията си има и гафове – като сделката за частно радио в Дупница например. Покрай опита да поддържа първото църковно радио у нас – „излъчвано“ от килия в руенската обител. Задлъжнял към банки и набутал Синода в харчове, трябвало да се изнесе надалеч, към Видин и т.н., подхвърлят по Бобошевско. Както и да е. Дай, боже да стане и оглави Видинската митрополия час по-скоро. И да не му мине котка /някой от епископите/ път. Щото Кюстендил и Кюстендилско от векове нямат духовник от такъв ранг. След св. Иван Рилски – като че ли.

Юг News

Висиш, та празнуваш

Висиш, та празнуваш

Интензивно е движението по автомагистрала „Струма“ и главен път Е79 в посока „Кулата-Промахон“. Пет километра е колоната от тежкотоварни автомобили при „Дунав мост 2“ на изход от страната. На вход опашката е два километра.На българо-румънската граница трафикът също е интензивен. На българо-сръбската, българо-македонската, българо-гръцката и българо-турската граница трафикът е нормален на всички гранични пунктове.Такива телеграфно неща се написаха по сайтовете в сутрешните часове в Деня на Независимостта. Не съвсем точно, защото и на българо-македонската граница имаше опашки преди обед. 200-300-метрова, но колона. Висиш и чакаш и празнуваш независимост. Празнуваш, висиш и чакаш. Пълна тягост. Митничари сноват по платното, и жени в униформа в това число. Усмихнати, свежи, бодри, тържествени – би трябвало, нали е 22 септември. А колоната почти не потръгва. Не им ли се работи, компютрите ли нещо сдават. Никой нищо не ти казва. Не е ли редно да има уредби, по които на два езика /за ГКПП-Гюешево това не се налага/ – роден за съответната територия и английски, примерно, да се казва каква е причината и колко ще се чака.
И като де знае, че мало и голямо ще хукне извън България за трите почивни дни, не можеше ли да се създаде такава организация, която да облекчи трафика, проверките да стават по-пъргаво и безболезнено. Знаеше се, че ТИР-вете не се движат. И пак колони. Допотопен бус, каращ трупа деца от държавния театър „Проф. Стефан Халачев“ го проверяваха повече от час. Отиваха на фестивал в Крива паланка. Искаха карнетка за ръждясалия микробус, справки всякакви. На тия деца как не им се отщя да идат на театро по Македония, да се чудиш. Излиза, че митницата си е митница. Каквото и да става. За българина – си е чакане. А иначе и веселба става. И митничарски хумор може да се случи. „Къде сте тръгнали, брато?“ „За Охрид?“. „Да не източите езерото, ей! То не се пие“. Или, ако видят, че жена е зад волана, а в нея се возят и мъже. Почват да ги изреждат поименно. „Тоя Валери, тука ли е?, „Мартин – вътре ли е? Пияни ли са, та ти караш“. И т.н.

Юг News

 

Еднонационализъм в действие

Еднонационализъм в действие

  

Около 200 кюстендилци заминаха на Мала Богородица за Босилеград, Сърбия, за събора и най-големия празник на града – 21 септември, Малка /Мала/ Богородица. По този повод гостувала и група от културни дейци и администратори от Перник, както и екип от столицата. Във фоайето на центъра за културата в Босилеград е открита изложба под наслов „Да бъдем равнопоставени на европейските народи“, експозицията е от картини, собственост на Факултета по библиотекознание и информационни технологии от София, включва и 16 платна за Васил Левски по повод честваната през юли 180-годишнина от рождението на Апостола. Кметът, четвърти мандат, на общината Владимир Захариев поздравил съгражданите си. Празненствата ще продължат до късно тази вечер. В късната петъчна вечер в двора на местното училище ще има концерт на рок формация от Търговище /България/. 21 септември е официален празник на Босилеград от десетина години, по народно-църковния календар се чества от векове, „от памтивека – както се изразяват местните. Населението на Босилеград е вече под 5 хиляди души, за общината – около 7-8 хиляди, сочи неофициална статистика. Поне за празника са позабравени противоборствата между културния център на сънародниците ни в Босилеград и местната управа, както и миждуличностните крамоли, политическите и партийните ежби и пр., каза поетът от село Белут и гл. счетоводител на КИЦ-а Радко Стоенчов.

На 22 септември пък е съборът на добросъседството и приятелството на Бобешино, при храма „Св. Йоан Предтеча“, чиито стрехи буквално са надвесени над Сръбско, текат по граничната бразда. Бобешинци и до днес споменават евроземлемерите, които трябвало да прокарат новата граница след Ньойския договор 1919 год. С черпене и молби местните измолили границата да мине оттатък и храмът да остане при нас. Успели. В края на август имаше събор на трите граници над с. Жеравино – пак същото. През юли – на Петровден, на Голеш. В дните 22-24 септември е „Балканската черга -2017“ в Шишковци, селото на Майстора. И отново. Знамена, сцена, танци и песни, кебапчета, срещи и раздумки, прегръдки и веселба. Има хора, които ходят от-до на тия сбирки. И минават границата и за Сърбия, и за Македония, ако ги поведат, и по Черна гора ще тръгнат, абе – навсякъде! Интернационалисти. Всъщност – еднонационалисти, все българи. И затова всяка среща си прилича толкова много в сценария и изпълнението му. „Джамборе да става“, Някога при соца една от комунистическите добродетели беше интернационализмът. Особено, ако е действен. Какво да искаме повече. И по Сръбско, и по Македония и по Нашенско – тъжно да ти стане. Необработени земи, неугледни села, грозни дворове, пустеещи и сухи до отчаяние поля. На съборянстващите – не им пука. Важното е да се видят и да заседнат. Еднонационално – границите не важат.

 

Юг News

Стига с Едуардите

Стига с Едуардите

 

 

Специализираната полицейска операция „Едуард“ започна днес в Кюстендил и Дупница – тя ще продължи до полунощ на 21 срещу 22 септември, обявиха от областната дирекция на полицията. При старта участваха и доброволци на БЧК , които раздадоха информационно-нагледни материали на участниците в движението. Операцията се провежда по линия на ТИСПОЛ. По предложение на Европейската мрежа на службите на пътна полиция ТИСПОЛ   21 септември е обявен за европейски ден без загинали на пътя. Идеята е по време на операция EDWARD да има 24-часово видеонаблюдение, записващо в реално време събитията и „брояч“ на деня, като детайли от всички произшествия ще бъдат записвани и представяни онлайн на обществеността. Информацията ще бъде публикувана и ежечасно актуализирана на страниците на Министерство на вътрешните работи. „Ще бъдат изведени всички налични сили и средства, с които разполага сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Кюстендил. Ще бъде осигуряван контрол на скоростния режим на водачите, ще се проверява за употреба на алкохол и наркотични вещества и наличие на Гражданска отговорност. 21 септември е последният работен ден преди серията почивни, за целта в помощ на Пътна полиция на терен ще бъдат изведени всички служители на Транспортна полиция, ще се патрулират всички важни пътни артерии, автомагистрали за недопускане образуването на колони и тапи, за да може всички да се приберат живи и здрави”, с бодър и оптимистичен тон обясни шефът на сектор КАТ- Пътна полиция в ОД МВР- Кюстендил Радослав Боюклийски.

Май не остана ден, в който да не извъртят някой пореден „Едуард“. И на самите катаджии им е тягостно – въпреки участието на млади червенокръстки. Зададе се първи учебен ден – хайде, „Да пазим децата на пътя“, отчети, сводки, всичко кампанийно, режисирано, служебно изпълнено. И ефектът е никакъв. Европа – и тя. ТИСПОЛ предприема разни неща, а преди два дни пиян италианец сгази млад наш сънародник на едно от междуградските пътища на Апенините и избяга. Разбрал, че е станал смъртен инцидент, чак като станало. Тоя италианец не го ли хващат „Едуарди“. Но, хайде – за употреба на алкохол, шофиране под въздействието на опиати, превишената скорост и пр. да приемеш, че има някакъв смисъл. Макар, че така няма да стане по-спокойно по пътищата. Ама „Гражданската отговорност“! Защо пък тя – ако нямаш „актуална полица“, ще е животозастрашаващ компонент от безопасността на пътя. Та и нея ще я искаме за „Едуард“-а.
Така нещата не се получават, не се води борба с нарушенията по административно-правен ред. Нали по едно време беше постановено катаджиите да не те спират без причина – сега, заради „Едуард“, спират наред. За да ти връчи БЧК някоя диплянка и след това да отчете принос и участие в борбата срещу лошото шофиране и нарушенията по пътищата. Е, стига вече. Трябва да има закон за движение по пътищата, но всеки да си носи последствията. Пиеш, шмъркаш дрога, самоманипулираш се и караш. Нека, ама стане ли нещо – без церемонии и безконечни съдебни процедури и перипетии, в дранголника. За години без право на снижение и намаляване на срока зад решетките. Или в най-добрия случай да има право да откупува част от наложената присъда затвор – с пари в бюджета. Не за адвокатите.

Юг News

Бобовдолският септември

Бобовдолският септември

 

Минор е загинал в рудник „Бобов дол“ към мини „Бобов дол“, във вторник по обяд, съобщиха от полицията. Трудовата злополука станала в забоя по обяд. Миньорът Васил Кьосев пробивал дупки във въглищния пласт за взривяване с машина, когато голяма буца въглища се стоварила върху главата му. Той починал от тежка черепно-мозъчна травма. Екип на инспекцията по труда в Кюстендил разследва на място причините за трудовия инцидент. Според коментари загиналият миньор е на 48 години, от дупнишкото с. Крайници. Семейството има двама синове студенти, хората в селото са потресени от трагедията
То рудници не останаха по Бобов дол, ама смърт и трагедии стават ли стават. И по неписано правило – през септември. На 1 септември 1997 г. в рудник “Иван Русев” в 10,50 часа се взривява газ гризу. На място загиват 7 миньори. Впоследствие в института “Пирогов” угасват още трима. Повече от двадесет са ранените и пострадалите по-леко. Шефът на рудника е кюстендилец . „Наближи ли 1 септември, тоя човек се затваря някъде, не излиза, не говори с никого. Смазан е“, разказват съседи. За 4 септември 1999 год. и взрива в погребите на мини „Бобов дол“ и загиналите четирима полицаи и двама пожарникари, знаят всички по Разметаница и Югозапада. Фатални случаи като днешния, наричани по Дупнишко „сакатлъци“ стават по мините – и през септември, и през другите сезони, и преди празник и на делник. Септември обаче е като че ли най-черният месец според статистиката. Защо е така, няма обяснение. След отпуските ли, ама миньорите почиват по различно време. Прокоба ли някаква. Имаше терористична организация „Ръката на черния септември. „Черният септември (на арабски: أيلول الأسود) е термин, отнасящ се до гражданската война в Йордания, която започва през септември 1970 и приключва през юли следващата година. Конфликтът се води между два основни компонента на йорданското население, палестинците, представлявани от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), под ръководството на Ясер Арафат, и местните йорданци, представлявано от йорданските въоръжени сили под ръководството на крал Хюсеин. Същността на гражданската война е да се определи дали Йордания да бъде управлявана от Организацията за освобождение на Палестина или от Хашемитската монархия. Войната води до смъртта на хиляди хора, повечето от които са палестинци. Въоръжен конфликт завършва с изгонването на ръководството на ООП и хиляди палестински бойци от Ливан.
Каква Палестина, каква Йордания. Тук става дума за мини „Бобов дол“. Бобовдолският септември. Светла му памет на поредния загинал миньор, вече са цял забой.

Юг News