Day: 13.09.2017

Що е поезия

Що е поезия

Добре – 50-60 кюстендилци дойдоха на кея при не дотам поддържаните чисти Езера под гаровия площад за поредната къса стихосбирка на Методи Джонев. „Самодив“ – е, хе-е!  Къде стъпя. Сред разбиращата /повечето от слушателите/ аудитория имало и от Швейцария, Америка, Израел, както прочувствено благодари от микрофоните развълнуваният поет. И той се запъваше в изказа, това е разбираемо. Не е допустимо обаче високопарните слова, които му посветиха и отредиха редакторът му Пламен Анакиев, рецитаторът четец режисьор и актьор Душко Добрев. Музикален съпровод докара и сега Павел Чавдаров. Впрочем в този състав занимаващи се с промоциране на кюстендилска поезия и арт ставащото в града са едни и същи. „Опитвам се да се опазвам, като се оприродявам. На ти съм с всички борове из Хисарлъка. Те са най-изразителните удивителни в поезията на гората. Високи, строги, много значещи. И много видели и знаещи. Закачливо ми изпращат шишарки послания и аз се стремя да ги разгадавам, да усещам цялата им мъдрост и прелест, цялата им значимост и ирония. От лисото око на бора слисан шишарка крокодилска се отрони. Когато видя някой бор отскубнат от бури и смирено полегнал напреко, ми става действително скръбно на душата. Защото падналият бор е само дървесина, както безсмисленият човек не е личност. За мен ще е истинска награда, ако някога по някакъв начин боровете ме приемат един от тях“.
Това е най-дългият текст в новата книга на Методи. Тук, за боровете, е доста словоохотлив и горските спокойно могат да го спонсорират за бъдеща книга и … първо да го прочетат. Ето още една друга ловно-горска асоциация, добра метафора, между другото.
САМОДИВ
Ловувам
себе си – предимно
в забранените сезони.
Къси, но силни са нещата и в тази книга на Джонев. Макар непосветената в тайнството, силата, в подтекста на словото поне, слушаща и четяща част от кюстендилци да се питат по повод  Методиевите писания – „поезия ли е, афоризми ли са, наброзки ли са, негова си словесна ч…я /онаниране/ ли са“. Ами, не е редно да се задават такива въпроси. „Най-хубавите стихове са късите/ най-хубавите хонорари – дългите“, има една максима сред словотворците в по-нови времена. За Методи май само първата част на този стих е валидна. Но да не му пука. Я го чуйте, посветено е на Катя Йосифова:
Вечер пиша стихове на пясък,
сутрин уговарям водата да ги трие.
Свободата на моето слово си е
моя.
Попитан колко са поетите в Кюстендил в днешно време, зам. кметът по духовните дейности Светослав Василев рече – „много са, не могат да се преброят“.
Край !

Юг News