Ден: 24.09.2017

Предмитрополитско

Предмитрополитско

 

  

Видинчани искат епископ Поликарп, досегашен викарий на починалия видински митрополит Дометиан, за негов наследник, съобщи богословът Владимир Велков. Само за 2 дни във фейсбук се е събрала група от 700 души, които подкрепят това искане. То е поставено на вниманието на патриарх Неофит и Светия Синод. Във Видин започва и подписка за събиране на подписи за издигането на Поликарп за глава на видинската епархия. Епископ Поликарп е роден през 1978 година в Кюстендил със светското име Петър Петров. От 2008 година е на служение във видинската епархия. Председател е на най-големия храм – „Свети Димитър”. През 2014 година е въздигнат в сан епископ с титлата Белоградчишки. На 20 септември т.г. веднага след кончината на митрополит Дометиан епископ Поликарп бе преместен в Пловдив и назначен за трети викарий на тамошния митрополит Николай и ректор на пловдивската духовна академия. Той е познат на видинчани като много енергичен духовник, предан на вярата и християните и милеещ за всички миряни.
Такива неща тръгнаха по Видинско в прогнозите кой ще оглави митрополията, овдовяла след кончината на дядо Дометиан. Поликарп /Петър Трендафилов Петров/ е роден на 21 септември 1978 г. в гр. Кюстендил от православни родители Трендафил Петров Христов и Татяна Михайлова Петрова. Има двама братя Михаил и Мирослав. От своите родители и най-вече от своите баба и дядо по бащина линия е възпитан в православната християнска вяра, добродетели и морал. Те изграждат в него желанието за поемане по пътя на духовенството в служение на Бога и Неговата Църква. Живее в село Блажиево, община Бобошево, и в гр. Бобов дол, община Дупница. Основното си образование завършва в с. Блажиево през 1993 г., като един от най-примерните и ученолюбиви ученици. Впоследствие през 1993 г. записва и завършва девети клас в Професионална гимназия по машиностроене в гр. Дупница, след което, разбрал за съществуването на Софийската духовна семинария, напуска дупнишкото училище и с голяма ревност през 1994 г. се явява на изпит и се записва в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, гр. София. По време на своето обучение в Дупница той се запознава с иконом Стефан Гиздов, енорийски свещеник на Ресиловската света обител „Покров Богородичен“, който периодично го взима със себе си в светата обител на богослужение и така го свързва със сестрите от манастира, която духовна връзка продължава неизменно и до днес. Преди да постъпи в семинарията, архимандрит Поликарп посещава неделните богослужения, чете и пее на клироса, както и помага на свещеника в светия олтар. Той става част от светата обител, като първото момче допуснато до сестринството. Иконом Стефан Гиздов през 1994 г. извършва св. тайнство Кръщение над младия Петър в Ресиловския манастир и от тогава, виждайки добрия монашески пример на сестрите монахини и имайки пред себе си благия и добродетелен живот на отец Стефан, той възжелава да поеме по пътя на монашеството и от дете се старае да бъде монах не само на име, но и по живот. Още в първата година на семинарското си обучение в класа на г-н Желязко Тенев, сега йеромонах Павел в Бачковската света обител, бъдещият епископ Поликарп с ходатайството на сестрите от Ресиловския манастир две години и половина прекарва като кандидат послушник Петър в дворите на св. Йоан – Рилската света обител, под строгия, но справедлив поглед на Негово Преосвещенство Драговитийския епископ Йоан, тогавашен игумен на манастира. Там като послушник неуморно служи, клисарува, помага във всичко на братята и привлича в манастира и други момчета, които поемат по пътя на послушничеството. Епископ Йоан назначава послушник Петър за отговорник на послушниците, което задължение и послушание той изпълнява с ревност и отговорност. Поради любовта си към младия послушник, игуменът се обръща винаги към него с името „Петьо“. При идването на епископ Сионий за ефимерий на Софийската духовна семинария през 1995 г., а през 1996 г. за нейн ректор, младият послушник поема пътя на духовния си живот под прякото ръководство на епископ Сионий, тогава още йеромонах. По време на семинарските години, еп. Поликарп е вдъхновен за монашески подвиг и от Пловдивския митрополит Николай, който тогава изпълнява длъжността ефимерий на семинарията. След приемането от еп. Сионий за послушник, той е представен на Видинския митрополит Дометиан и одобрен като достоен кандидат за монашеско житие. Под мъдрото ръководство на еп. Сионий и с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан младият послушник е постриган за монах в Клисурската света обител „Св. св. Кирил и Методий“ край гр. Берковица, с името Поликарп. Пострижението е извършено от митрополит Геласий, главен секретар на Светия Синод на БПЦ в присъствието на Видински митрополит Дометиан и Плевенски митрополит Игнатий. Пострижението е извършено на 23 ноември 1996 г. – тогава еп. Поликарп е трета година в Софийската духовна семинария. Младият монах като послушник на еп. Сионий е на послушание в семинарията и послужва добре за придобиване на решимост от страна на много други младежи да станат бъдещи монаси. На 2 март 1997 г. младият монах е ръкоположен от митрополит Геласий в храма на Софийската духовна семинария в йеродяконски чин.
Паралелно с петата година от своето обучение в семинарията, 1998 – 1999 г., младият йеродякон е изпратен от своя митрополит и своя духовен отец с благословението на Светия Синод на БПЦ в Гърция, в гр. Килкис, където завършва Църковния лицей „Св. св. Кирил и Методий“ при ректорството на архимандрит Григорий, един от видните канонисти на Православната църква. Там той, наред с изучаването на гръцкия език, изучава и богословските дисциплини. След завършването на Софийската духовна семинария и Църковния лицей в Гърция с отличие, на 27 юли 1999 г. младият йеродякон е ръкоположен в йеромонашество от Видинския митрополит Дометиан в митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“ в гр. Видин. Като йеромонах през 1999 г. Светият Синод на БПЦ-БП го изпраща като студент по богословие в Московската духовна академия в Троицко-Сергиевата лавра в гр. Сергиев посад – Русия. Там завършва първата година от своето следване, като е запленен от духовността, вярата, богословието и живия пример на духовници и вярващи християни, които отдават целия си живот на Бога. Той е вдъхновен в своя монашески живот и от живота на св. Сергий Радонежки. По време на обучението си в Московската духовна академия – 2000 г. той подава документи за записване в Атинския и Солунски богословски факултети. Приет е и в двата факултета, като в Солунския е приет като стипендиант на Външно министерство на Гръцката държава. От Москва, той се прехвърля в Солунския богословски факултет при Аристотелевия Университет и от 2000 до 2006 г. учи в Солунския богословски факултет. Завършва с отличие и се дипломира в Солунския Университет. По време на своето обучение в Солун живее и служи в манастир „Св. Теодора“, Солунска митрополия, в центъра на гр. Солун, и участва дейно в живота на Солунската православна общност. Там изгражда приятелства с духовници и богослови както от Гърция, така и от целия свят. От тогава съществуват и силните му връзки със Света Гора – Атон, където ходи и се докосва до благодатните струи на монашество, подвиг и духовна ревност. До днес епископ Поликарп поддържа връзка с много светогорски манастири и скитове.
По време на своето обучение в Солун, с благословението на Негово Светейшество Патриарх Максим, след като преминава на служение в Софийска епархия, е назначен за игумен на новоизграждащия се Руенски манастир край с. Скрино, родното място на св. Йоан Рилски. Заедно с монахините от Ресиловския манастир той започва изграждането на манастира, който е изграден без преди това да е имало нещо на това място, освен стари руини и гора. Събират се първите братя. Първите монашески пострижения са на Лазаровден 2002 г. и за кратко време манастирът достига до братство, наброяващо численост 30 човека – монаси и послушници. В никому неизвестния манастир започват да идват поклонници от България и чужбина. Братството се занимава с ръкоделия, иконопис и много и различни дейности, украсяващи монашеския живот. В манастира младият игумен създава и първото Православно радио в България, както и манастирско издателство, което наброява над шестдесет издания, богословска литература, нотни пеенки, списания, детски книжки и икони. Манастирът се изгражда изцяло под ръководството на своя игумен Поликарп и днес е един от най-красивите и привлекателни места в Софийска епархия. След напускането на манастира, о. Поликарп оставя и завещава всичко изградено и придобито на светата обител, той не взима нищо със себе си. Част от монасите са назначени и поемат ръководство на много изоставени и лишени от монашество манастири в Софийска епархия.
След напускането на Руенския манастир през 2008 г., с благословението на Негово Светейшество патриарх Максим о. Поликарп се връща отново във Видинска епархия, където е приет от Видинския митрополит Дометиан, и е назначен за председател на катедралния храм „Св. вмчк  Димитър Солунски“, гр. Видин. Там изпълнява още и послушанията: председател на митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“, игумен на Бдинския манастир „Успение Богородично“ и Духовен надзорник на Видинска и Кулска духовни околии. Освен административните си задължения, о. Поликарп се включва дейно в културния и социален живот на епархията. От идването си във Видин той подготвя и води радиопредаване „По пътя към храма“ по програмата на Радио Видин всяка неделя, телевизионно предаване „Духовно огледало“ по телевизия Видин, ежедневна рубрика „Православен календар“ по телевизия „Фанти Г“, както и дава ежедневни интервюта по местните медии, радио, телевизия и вестници. Той участва и е търсен и от национални медии за интервюта по актуални въпроси. Възведен е в архимандритско достойнство на 21 ноември 2008 г. от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Дометиан в катедралния храм на Видин. Архимандрит Поликарп има написани множество богослужебни текстове, акатисти, канони, песнопения, както и духовни стихотворения и разкази. Голямо е числото на неговите статии, коментари и размишления върху проблемни места от духовното и социално ежедневие на Църквата и хората. Неговите проповеди по време на църковната богослужба са вдъхновени от благия евангелски пример и живот и радват вярващите християни, изпълвайки душите им с умиление.
Архимандрит Поликарп е инициатор на сайта на Видинска митрополия, както и участието и актуалното присъствие на Видинска епархия в социалните мрежи. Под негово ръководство са проведени десетки конференции, семинари и богословски събирания, както и различни културно-просветни и катехизаторски срещи в епархията и извън нея. На 03.07.2014 г., по решение на Св. Синод на БПЦ-БП от 02.07.2014 г., архим. Поликарп е наречен за Белоградчишки епископ и определен след епископската си хиротония да стане викарен епископ на Видинския митрополит. Хиротонията на Белоградчишки епископ Поликарп е на 27. 07.2014 г. в Лопушанската св. обител „Св. Йоан Предтеча“. От същия ден епископ Поликарп е назначен и за викарен епископ на Видинския митрополит Дометиан.
Толкова много нещо е минал дядо Поликарп за няма и 40 години житейски път. В биографията си има и гафове – като сделката за частно радио в Дупница например. Покрай опита да поддържа първото църковно радио у нас – „излъчвано“ от килия в руенската обител. Задлъжнял към банки и набутал Синода в харчове, трябвало да се изнесе надалеч, към Видин и т.н., подхвърлят по Бобошевско. Както и да е. Дай, боже да стане и оглави Видинската митрополия час по-скоро. И да не му мине котка /някой от епископите/ път. Щото Кюстендил и Кюстендилско от векове нямат духовник от такъв ранг. След св. Иван Рилски – като че ли.

Юг News