Month: октомври 2017

Вързани

Вързани

 

Наркозависим буйствал в спешно приемното отделение на кюстендилската болница, казаха хора от дежурните екипи при инцидента. Няма сериозно пострадали – за щастие. Главният лекар на болницата д-р Александър Величков потвърди за случая, но спести подробности. Шофьор на линейка каза, че мъжът скъсал усмирителния колан и се нахвърлил върху една от сестрите, шофьорът успял да го хване навреме. Случаят е от преди седмица, но не беше огласен и коментиран. Няколко дни по-късно мъжът постъпил отново в болницата, в много тежко състояние, а вчера починал. Той и известен и с криминални прояви, познат е с прякора Лиско. Около 37-38-годишен. При такива пациенти е необходимо по-надеждно обезпечаване на персонала и дежурните лекари, износените усмирителни колани не вършат работа, каза шофьорът на линейката, станал свидетел и предотвратил по-сериозен инцидент в спешно-приемното отделение на болницата.
В една система, ведомство, институция и пр. шофьорите са най-добрият ориентир, барометър за нещата в съответния колектив и система да го кажем. Ето, че и спасяват положението – охраната къде е. И са прави линейкаджиите да искат по-здрави колани и по-надеждно обезпечаване на дежурните и персонала, когато им карат разните Лисковци. Шофьорите знаят много и за нещата нагоре – кадрови, финансови, комбинации и „изпълнения“. И в кюстендиската болница е така, и не само в нея. Шофьорите само не казват кои още са за връзване в здравната система. Та дано да тръгне на някъде, на оправяне и стабилизиране. Къде, ти. Най-много се краде в тази система, и по болниците – в частност. Кой да върже корумпираните. Такива като Лиско из приемните отделения не са страшни. И да са страшни, бързо дават фира.

Юг News

Да, бе – полиция

Да, бе – полиция

 

 

Изнесени приемни в малките населени места, където няма постоянно полицейско присъствие, започва областната дирекция на полицията в Кюстендил, съобщават оттам. Мобилни екипи на охранителна, криминална и икономическа полиции на дирекцията се срещат с кметове, кметски наместници и жителите на по-малките населени места. Хората и представителите на местната власт ще имат възможност да споделят със служителите проблеми, свързани с обществения ред, извършвани престъпления, както и да подават сигнали, които налагат действия от други компетентни институции. Целта на тези изнесени приемни е да се постигне по-добър резултат в работата по опазването на обществения ред, противодействието на конвенционалната престъпност в населените места, в които няма постоянно полицейско присъствие.
171 са населените места в региона – не навсякъде полицията може да стигне, освен ако няма конкретна причина или извършено престъпление, коментират кметове. Има паланки, където не са и виждали ченге на живо. Но и да видят – все тая. По градовете, като ги срещат и виждат, та какво. „Файда нема“. „Полицията пази властта – не народа“, знае си го нашенецът. Като има избори, на всяка секция има и униформен. Тогава смогват, с коли ги пращат, с денонощия наред. При разкарването на бюлетините, при отчитането на протоколите. След това – до следващия вот, ги няма по селца и паланки. Каквито и екшъни и издевателства да стават с хорицата там. В същото време има привилигировани райони, като Бобошевско, например, където цял полицейски участък с десетина щатни униформени „кибичат“ за едната заплата. Участък искаха да правят по времето на Цветан Цветанов като МВР шеф и в Трекляно, където в 19 села живеят вече под 300 души за постоянно. Точно в Треклянско се затриха двама тийнейджъри с мотор на междуселски път посред нощ. Там крадец задигна жигулито на фермер и пропътува с нея до Кюстендил. Хванаха го случайно. Къде са ченгетата да ги спрат. Какви приемни, каква полиция. По селцата си ги знаят „зърната“, що ги тормозят ден и нощ. Знаят кои са крадците кокошкари и тези по-наедро. В дупнишкото Дяково кучетата на мутра ще изядат, де що им се мерне, и хора – буквално. И да ги кажат поименно на приемните, ако отидат – няма смисъл. Нищо няма да последва. Каква ти полиция.

 

Юг News

Стрелките лоши

 Стрелките лоши

 

 

Братята от манастира „Благовещение“ край кюстендилското с. Копиловци и този път не смениха часовото време и не преместиха стрелките на часовниците, каквито на практика и не ползват, каза игуменът йеромонах Касиян. В „Благовещение“ са известни и като старостилци – те не признават смяната на календара през 1968 год. и празниците, които отслужват, се разминават с тези, които стават в останалите храмове в района и страната. Та ще ти местят стрелките. Те се ръководят от традиционното време. От биологичния часовник. „Смяната на часовото време е административна мярка, която ние не приемаме. Някой наредил нещо. Защо. Това не е от бога дадено, не е по канона „, категоричен е дядо Касиян. По едно и също време – рано сутрин, монасите са в храма, за първата за деня молитва. Следва постна закуска. И всички отиват на полето или в помощното стопанство, или в овощната или в зеленчуковата градина и работят до тъмно. Изнурителен труд. Без да погледнат часовник. Отглеждат над 100 декара градини, в стопанството им са около 50 крави и овце, имат пчелин в Земенско, развъдник за пъстърва в Треклянско. Пътуват денонощно с коли, които сами шофират. Но часовник не ползват.

Блазе им на братята старостилци. Без часовник я карат. Колко народ по съвременния свят може да си го позволи – май никъде. Времемерът тормози всички ни, часовниковите стрелки са лоши и безмилостни. Не само, че измерват отредената ни възраст. А, че ни и пришпорват и те гонят в деня и нощта. По принцип е така. Да оставим лафа за „дванадесетия час“. И като е така, като ни доближават до развръзката житейска и неизбежния край, защо па и да ги местим. И да си докарваме още по този кошмар преди и закъм края.

 

 

Юг News

Наздраве, Бобов дол

Наздраве, Бобов дол

Цяла седмица, а тази вечер е кулминацията, е празнично на Бобов дол, обявен за град с указ, подписан от самия Тодор Живков на 27 октомври 1967 год. Стотици жители на миньорската община, гости от Дупница, Радомирско, Пернишко, дойдоха на площада за молебена и тържеството. В празнично си слово кметът кметът Елза Величкова поздрави хората от Разметаница. Тя припомни праисторията на селището – съществувало още от тракийско време. Основаването му през Средновековието, първото му споменаване в аналите в годините на робството. Въпреки стагнацията, качващата се безработица при закриването на част от рудниците, градът има самочувствие и настроение. „Миньорите сме весели хора и ще пийнем вино, ще замезим добре с кебапчета. Миньорите са добре – пенсионерите са още по-добре“, обобщи нещата дългогодишният шеф на минноспасителната служба инж. Сашо Стоичков. „Докогато издържим, дотогава е купонът. Цела нощ“, подмятаха от масите в близкото заведение. През седмицата за децата имаше бонуси – безплатни електронни игри и занимания, а и градският транспорт в петъка беше без билет – през цялото денонощие за празника.
Та, това е. Понамалели са бобовдолци – при първия кмет гражданин Вергил Велинов са били 13 700, сега са наполовина. Тогава работели 5 рудника с около 8 хиляди въгледобивници, сега работи само откритият и малка част от подземните рудници. Нещата са несравними. Бедни и дори бедстващи от беднотия хора могат да се видят по града. Изнурени физиономии. Груби нрави, ежедневни нелицеприятни неща, ако се поразходиш по диагонал из миньорските квартали. Но и зад тая грубост и нелицеприятия си личат силата и издръжливостта на хората тук. Просто се справят – а това изобщо не е малко.
Наздраве, Бобов дол!

Юг News

Мирис на нафталин

Мирис на нафталин

 

 

Общинският съвет в Кюстендил даде съгласие за безвъзмездно придобиване от общината на поземлените имоти държавна собственост, предоставени за управление от министерството на отбраната. Стартира процедурата по деактуването на бившия казармен район, поделение 52 670 в местния кв. “Колуша”. Докладната бе предложена от кмета Петър Паунов. На заседанието на минипарламента стана ясно, че инвеститор е проявил интерес към терена на бившите казарми в Кюстендил за изграждане на мултифункционален спортно-туристически и балнеоложки комплекс. Така се отваря добра перспектива най-после порутените казарми да минат към общината и за тях да се реализира някоя изгодна оферта. Сапьорното поделение 52 670 в Кюстендил е закрито преди повече от 20 години. На един етап с него се разпореждаше областната управа. Няколкото търга на военното министерство не дадоха никакъв резултат. Обектът е с обща площ 128 декара, по средата има и открит 50-метров басейн. Военното ведомство обяви начална цена 8 490 605, 80 лв. Обособени са 5 имота – най-големият е от над 39 дка с 12 сгради при първоначалната тръжна цена 2 193 241 лв., друг от 34 дка и 23 сгради е оценен на 3,5 млн. лв., два имота от по 32 дка. – за близо 3 млн. лв. и един от 4 дка за 610 655 лв. Нито на първото, нито на второто наддаване се явиха купувачи. Преди повече от 5 години софийско дружество искало да закупи част от поделението с намерение да прави база за балнеолечение, но и тази оферта не се реализирала, обяви тогава бившият депутатът от ГЕРБ Валентин Микев. Според изработвания план за интегрално развитие на Кюстендил казармите попадат в така нар. индустриална зона. Имотът е много апетитен, до международни път за ГКПП – Гюешево, коментират местни предприемачи.
Дали под казармените руини няма артисал някой тон нафталин, щедро използван срещу вредители по войнишкото облекло и униформа. Или отлежала от 20 години боя за войнишкия чепик, която има неповторим аромат. И те да влязат в сделката с имотите. Нека. Но тоя лунен пейзаж в бившото поделение няма ли най-накрая да се махне, та ако ще и гола поляна да остане и там да пуснат кози и крави от близкия кв. Въртешево. Ама да се знае, че нафталина го няма. И иначе се знае. Какво ти СПА, мултикомплекси и пр. Нищо няма да излезе и от тая „процедура“. Впрочем злите езици твърдят, че Кюстендил не е чак толкова демилитаризиран град. Вече 3 цеха действали в района за манипулация с боеприпаси. Ако е така – да ги съберат на едно в бившите казарми. И да гръмнат като в Челопеч – не дай, боже, не е страшно и гадно. Поне не толкова колкото нафталина.

Юг News

Дано да свети

Дано да свети

Ново художетсвено осветление, отговарящо на всички световни и европейски изисквания за експониране на арт и музейни „стойности“, е монтирано и пуснато в залите, фоайетата и коридорите на градската галерия „Владимир   Димитров-Майстора“ в Кюстендил, обяви шефът на комплекса скулпторът Валентин Господинов. Така светлината в залите е почти като дневната – покрива на 93% спектъра на естественото осветление. Или – картините като цвят се виждат еднакво – и отвън и вътре в залите на галерията, поясни той. Новото осветление е въведено на 100% в комплекса с обща покрита и експозиционна площ от около 1 400 квадратни метра. Ако при класическото осветление, монтирано при пускането на галерията през 1972 год., е било с мощност 140-150 киловата, то новото осветление е до 8 киловата. Това означава спестена еленергия в десетки пъти. Новата система е норвежка, монтирането и отнело около година и половина-две. Посетителите вече се чувстват като в най-модерните галерии и артцентрове в Европа, коментират уредници.
Дано всичко да свети в кюстендилската галерия, ама едва ли. Първо ще трябва да се изчакат строителните офанзиви в пространството пред сградата на Майстора, там ще се копае, стърже, налива и разлива още около година. Второто е по-важно. Да не се допускат посредствености в тоя комплекс. То Сульо и Пульо взе да се показва там – нови стихосбирки на самозвани автори/ки/, дарения от книги от нагласени меценати, разни годишнини и пр. Трябва да се вдигне нивото на съдържателната част, да се промени политиката на тази местна културна институция да я наречем. И норвежкото осветление няма да светне само по картините и експозициите. Време е за голям художник – ако Кюстендил изобщо вече е град на художниците.

Юг News

Промил

Промил

 
Няма да има увеличение на таксата битови отпадъци за 2018 год. за домакинствата в Кюстендил и общината, която сега е 1,6 промила, каза зам.-кметът по финансите Надя Каратова. Няма да се променя таксата и за фирмите, добави тя. Таксата от 1,6 промила за домакинствата е социално поносима и затова ще се запази и догодина, пояснява зам.-кметът Каратова. Още повече, че все още няма законово решение все още за промяна в основата и методологията, по която ще се начислява таксата смет занапред. Запазва се и досегашният принцип за фирмите и юридическите лица, които плащат според броя и вида на ползваните съдове за смет и според честотата на сметосъбирането. До 30 септември 58% от дължимите суми като такса смет за т.г. са внесени, този процент ще се увеличи към края на годината, прогнозират финансисти. Около 75 хиляди са партидите по плащаните местни данъци и такси в общината – с отписалите се и дописаните. Само доброволците към отряда за действия при бедствия аварии са освободени напълно от плащането на таксата битови отпадъци, казаха администратори.
От десетилетия – още при покойния червен кмет инж. Кирил Алексов, за Кюстендил е застъпено правилото – „по-ниски налози, за да си ги плащат повече хора“. Дали сработва, си личи по процента на събиряемост /в случая тя е 58%/. Дай, боже, да расте. Но нещата не са в процентите. А в самото сметосъбиране и оттам възможностите чрез таксуване да се променя манталитетът и философията на нашенеца какво и къде го изхвърля. Крайно време е да се стимулира разделното сметосъбиране. Чрез кооперациите и блоковете – покрай санирането бяха изградени разни комитети, управителни съвети и пр. Да им се вмени правото сами да организират сметосъбирането в блока си. И според това как се справят, от общината да бъдат насърчавани. Да я караме само с досегашните контейнери, не е добре. И до контейнерите – какво ли не джитнато. Наскоро до кооперация в бившите оранжерии в областния град се въргалял огромен гипсов бюст на … Сталин. Комшии разясняваха, че е бил част от реквизита на театъра. Кой го е донесъл да го хвърли точно тук и колко такса смет ще плати тоя. Та комшиите ли не знаят кой каква смет отделя и как я „експлоатира“. Или по улици да става, като се въведе райониране – всяка улица да се чисти не само в един ден в годината по време на Ленинския съботник – както е сега, а постоянно да контролира кое и как е по „бобърите“ и около тях.
Т.е. да има промили за модерно сметосъбиране, облекчение, за колективна хигиена и чистота. Не, като хвърляш поредната за деня торбичка с отпадъка от обяда и кухнята, тя да пада върху стария балтон на по-възрастния съсед, запокитен преди тебе на боклука от съпругата. Що за култура – и твоето от кухнята, и нейното с балтона. Какво като промилът и за нея, и за теб и за тоя, който може и нищо да не хвърля, е 1,4.

Юг News

Постсиндикално

Постсиндикално

 

 
Събирането на членския внос по ведомост по синдикалните организации в ТЕЦ „Бобов дол“ и в мини „Бобов дол“ е преустановено със специална заповед /със стара дата – при това/ на ръководството, казаха синдикални лидери в двете дружества. Събирането на членския внос е регламентирано в колективния трудов договор и следва да бъде възстановено. Нов такъв договор се договаря и до момента, но в закона няма фиксиран срок докога това трябва да стане и затова се стига до такива напрежения, казват от синдикатите. Издадената заповед е опит за удар върху синдикалните структури в мините и ТЕЦ-а, събирането на членски внос от човек на човек е почти невъзможно – в двете дружества в КНСБ, КТ „Подкрепа“ в браншови организации членуват общо над 1000 работници и служители, недоволстват засегнатите синдикални местни централи. „Това ще съсипе организацията. В нашия синдикат членуват 450 човека и ще бъде много трудно да събирам членския внос от човек на човек. Аз съм инженер в дружеството и плюс служебните си ангажименти върша синдикална работа на обществени начала, не получавам заплата за това. Христов /шефът на ТЕЦ-а инж. Емил Христов/ не зачита браншовия колективен договор, както и останалите национално представени договори в сферата на енергетиката. Не членува и в браншовата камара на енергетиците, въпреки това, че 90% от студения резерв на държавата е в неговите ръце. За какви закони, за каква правова държава и за каква демокрация говорим, след като в 21-и век посяга на правото на работниците да участват в синдикати. Хората са изключително обезверени и отчаяни. Правихме общо събрание, на което ги информирахме, че до второ нареждане събирането на членския внос по ведомост е преустановено. Информирали сме за това и ръководствата на браншовия синдикат и на КТ „Подкрепа”, коментира председателят на „Подкрепа” в дружеството Ивайло Димитров. Той допълни, че от синдиката настояват за промени в Кодекса на труда, които да регламентират събирането на синдикалния членски внос по ведомост. „Искаме събирането на синдикалния членски внос по ведомост да се регламентира в трудовия кодекс, за да не сме зависими от прищевките на работодателите. Всичко, което се прави в ТЕЦ-а от ръководството, е в ущърб на работниците. Не се признават класовете за прослужено време. Орязани бяха и социалните придобивки, които получавахме преди приватизацията на централата, като бонуси за Коледа, Великден, Деня на енергетика и за по-добри производствени резултати. Работим на пълен капацитет, а заплатите ни не са повишавани от 10 г. Напротив – намалени бяха. Това обаче не се отнася за заплатите на шефовете”, коментира Димитров. И според областния координатор на КНСБ в Кюстендил Яни Георгиев събирането на членския внос от човек на човек е невъзможно и води до пълен провал.
Лошо за синдикализма – казионен или близък до казионния. То още при несломимите протести на миньорите от бившия рудник „Бабино“ по Нова година бачкаторите си го казаха ясно и открито. „Синдикати ли – ние ви храниме. Инженери се водят подземни, а не са стъпяли долу, те са синдикалисти на щат. И са слушачи, подписват на шефовете каквото им кажат, за да вземат заплата. Ние им я изкарваме. Е…те си майката. Платете си ни заплатите и да не сте се вяснали пред нас никакви“, изобличаваше синдикалния конформизъм един от протестиращите. Ако се стигне всеки доброволно да си плаща членския внос и от това да се издържат синдикатите – край, никакви такива като синдикални структури, позиции и пр. Ами, защо не – при ченгетата има 7-8 структури. От какъв зор. Ай, стига! Парлами.

Юг News

Полека с върховете

Полека с върховете
 

 


8 дни по Пирин.
80 часа катерене.
44 върха.
Около 190 видени езера, някои повтарящи се…
Около 1 700 снимки.
Прекрасно време…
Неописуема красота!

Стоте върха!
Поставената задача е изпълнена!
Сто изкачени и изкатерени върха в чест на 100 годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция!
Не гледайте, че някои от върховете нямат имена! Не знам защо нямат.
Щом съм се качил на него, щом съм слизал, щом е хвърчала пот по скалите му – значи е връх!
Даже надминах 100, станаха 102, като не броя 7-8 по-малко връхчета по билата.
И това е защото ще има и други годишнини, защото Ленин живя, Ленин е жив, Ленин ще живее!
Както и великото дело на Революцията!
Вярвам в единний, светлий комунистический строй на цялото земно кълбо!
Свобода! Равенство! Братство!

Такива щуротии написа за 102-я си пореден връх, който изкачил, природозащитникът от Кюстендил инж. Севделин Атанасов /61г/, обяви той самият на слизане от Пирин преди уикенда. Първият му за т.г. е Виден /1 487м/, първенецът на Конявската планина, на който бил на 2 януари, стотният – /Кутело-I /2 908 м/ в Пирин. На Нова година инженерът обяви, че планира през 2017 год. да покори 100 планински върха и не каза нищо от какъв зор тръгва на такова нещо, да го наречем предизвикателство. Но дори и преизпълнил амбициозната си задача и в Пирин бил на още два върха в района над Банско. Водел си прецизна статистика в кой ден и час е минал през поредната кота. Надморската височина определял по картата и по модерния си мобилен апарат. Някои качил сам, други – с партньори по катерене, както станало последната седмица в Пирин. „Някои от върховете нямат имена. Не знам защо нямат /ами да се казват Севделин I, Севделин II и т.н/ . Щом съм се качил на него, щом съм слизал, щом съм лял пот по скалите му – значи е връх! И го включвам в статистиката си“, отбелязва в дневника си и в социалната мрежа инж. Атанасов, пенсиониран специалист от ТЕЦ „Бобов дол“.
Ако времето позволи – не падне дебел сняг из планините, инж. Ататасов планира да направи още изкачвания до края на 2017-а, да стигне за пореден път и на Седемте рилски езера, например.
На тоя човек нещо му има. Ще качи 102 върха, а 44 от тях само с едно излизане по Пирин, ама „на върба в петък“. Да му се признае издръжливостта на тия години да катерчи /при хубаво време/ по балканите – все пак. Ама да е покорител на 100 върха за 9 месеца – не се връзва някак с реалностите. Чист пиар за наивниците по мрежите, неизживени юношество и нещата около пубертета. По-полека с върховете. Всяка следваща скала по маршрута не е връх. И пък планинарството изключва стахановщината. Дори да я посветиш на Великата октомврийска социалистическа революция.

Юг News

При контейнера

При контейнера

    

 

Случи се и това – клошар, ползвайки виртуозно смартфон, чевръсто рови в поредния контейнер с боклук на главната улица в Кюстендил, при входа на историческия музей. За 4-5 минути прерови основно „бобъра“ – с eдната ръка, в която държеше нещо като харпун, за да не се навежда в контейнера надълбоко. И не спря да говори, като отривисто даваше наставления по мобилната връзка на някого. До следващия контейнер – за да допълни чувала с изровеното от сметта. Без да пуска смартфона си. Да имаше, да имаше 25-30 години. Не повече. Ловко избяга от заснемане, озърта се навсякъде и реагира навреме. Абе, печен в занаята.
И да се чудиш – откъде го има тоя смартфон – купил си го е на старо, намерил го е в някой от постоянно преравяните с харпуна контейнери, подарен му е, откраднал го е. Няма как да се знае. Но пък кой му плаща сметките, той ли ходи по офисите на оператора. С одеждите, с които се навежда под вдигнатия капак на „бобъра“. Сам ли изкарва парите, с които да си плати. В мрежа ли е с колеги и събратя по ровене в контейнерите. Има ли изобщо лична карта, на него ли е регистриран апаратът. И т.н.
Но пък е грамотен, за да борави. Тогава защо не се захване с някаква работа, при това – млад е. Клошарството да не би да е само фасон. Виждал съм ровещ по сметта вечерта на изложби по живопис в кюстендилската галерия. Почти до клошарство се докара последният комендант на мавзолея на Георги Димитров, мъжът е кюстендилец. Така, че въпрос на съдба е. Или на пълното смесване при нас, българите – знаеш ли го кой какъв е, какви и къде ги върши.

Юг News