Асфалтецът

Възстановена е маркировката и са отстранени неравностите по платното в посока София на автомагистрала „Струма“ при дупнишкото село Дяково, повредени при пламналия в движение македонски автовоз преди месец, съобщиха пътни експерти. Ограничението на скоростта от 90 км. в час там вече отпада. При пожара с македонския автовоз от Скопие, станал на 8 септември т.г. по обяд, и гасенето на пламналата платформа е унищожена маркировката в участък около 15 м., засегнато е и асфалтовото покритие, което е възстановено на трите ленти. Възстановяването на маркировката и на част от повредените мантинели се финансира с пари от агенция „Пътна инфраструктура“- средствата обаче ще бъдат покрити изцяло от застрахователи, които поемат щетите при пътно-транспортното произшествие с полица „Гражданска отговорност“ на водача от Скопие.
Така – до кв. милиметър по автомагистралата се възстановява почерняло, не и чак толкова разрушено, асфалтово покритие. И маркировка се полага – в технологичния срок. Де да беше така и по „прилежащите“ села край аутобана. А то – истинско гробище. Пътят в най-оживената махала на същото Дяково – Кокая, е непоправима трагедия. По него и рокер се опита да скъси разстоянията до поредния мотосъбор в Кюстендил и удари доктора легенда за Дупнишко, стоматолога д-р Кирил Петков /90Г/, озовал се на трасето му. А малко асфалтец трябва – пътят в тая паланка е асфалтиран за пръв и последен път през 1975 год. Ама, къде ти. На нов асфалт всички се радват. Във филм на соцкиното ни асфалтирането на мегдана на помашко село в Благоевградско показаха точно тая мъка и последвалта всенародна радост – новоасфалтиране. И там чакаха асфалта със седмици и работниците играеха карти и вършеха разни глупости, докато безделничат. Сега върви тотално асфалтиране по Бобов дол, а където асфалтът не хваща – направо бетон изливат, разпореди кметицата Елза Величкова. Първи и е този мандат на Величкова, ама добре е схванала, че новият асфалт, т.е. асфалтецът или дори бетонът – в краен случай, е за всеобща радост на населението. И си заслужава.

Юг News

Мургавите

 
5 стъкла на мотрисата „Дезиро“, пътуваща по направлението София-Кюстендил, са счупени, след като върху композицията се изсипала канонада камъни, хвърляни от живеещи по ромския кв. Изток в Кюстендил, съобщиха от полицията. Около 21:40 ч. „Дезиро”-то е замервано в участъка между Копиловци и Кюстендил, сигнализирал на тел. 112 началник-влакът. При инцидента няма пострадали пътници или служители на железницата, но посегателства от този род сериозно застрашават живота и здравето на клиентите и служителите на БДЖ. Нанесените щети на мотрисата се равняват на 12 000 лв., като цената на едно ново странично стъкло е около 3 000 лв. Благодарение на това, че стъклопакетите са двойни и закалени, камъните не са стигнали до пътниците и няма пострадали. Полицията работи по издирване на нападналите. Това не е единствен случай, и друг път пътнически влакове са нападани от вероятно непълнолетни от ромския кв. Изток и това остава безнаказано, казаха жп работници. Подобни посегателства допълнително усложняват състоянието на дружеството, като фактически саботират всички усилия на неговото ръководство за предлагане на по-добра и по-качествена услуга. От началото на 2017 г. това е 75-ият случай, при който влакове на „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД са замеряни с камъни, коментираха от ръководството на компанията. Тенденция е изключително тревожна, нададоха вой от БДЖ централата.
Е, как. Мургава мангалска агресия. Не за пръв път. Минете по центъра в Кюстендил и други градове. Вървят на групички, по 5-6-ма, с прически „Роналдо“. Гъзарят се по отвратителен начин и предизвикват. Най-вече – момичета, спретнати и готини и бели момичета. С нещо се повтарят издевателствата на имигранти в Кьолн преди една Коледа, дано да си спомняте. Горе-долу и тука взе да става. „Да натрескам една от тия ученички, а“, е безобидна реплика между такива суперменчета от махалата. Вие си го преведете. 21 март, цял град е навън, празник на пролетта. А улиците – залети от цигани. Заведенията препълнени, цели маси и сепарета са с хора от боята. Лошо нема. Само, дето стават неудържими и арогантни, агресивни. 15 септември – нова учебна година, химн се изпълнява, циганчета отзад хабер си нямат какво следва от това, хилят се и да не казвам какво. Та една „умряла“ мотриса „Дезиро“, пъплеща накъм Кюстендил край рампата, ли. „Абе, една каруца е по-силна от тоя влак и си движи по бързо. Ако я вържем за коня, ще побегне и она“, подхвърлят покрай жп прелеза мургави левенти.

Юг News

Що значи народът ликува
Първата информационна среща с населението от област Кюстендил по предстоящото БГ председателство стана в читалище „Пробуда – 1919“ в Кочериново. Организира я общинската управа и областната администрация със съдействието и препоръките на министерството по председателството т.е. министър Лиляна Павлова. Темите – 10 години от членството на България в ЕС и Българското председателството на Съвета на ЕС, което ще започне от 1 януари 2018 год. Срещата откри областният управител на Кюстендил Виктор Янев. Той поясни, че срещата е част от дейностите по реализиране на комуникационната стратегия на правителството и цели повишаване на информираността на гражданите на относно ползите от членството на страната ни в ЕС, както и по отношение на подготовката на първото ни Председателството. Пред жителите на града, областният управител представи мултимедийна презентация, с помощта на която „онагледи“ въпроси, свързани с функционирането на институциите на ЕС и представи обобщени резултати за икономическите и социални ефекти от 10-годишното членство на България в ЕС и от предстоящото Председателство. Информация беше предоставена и за същността на ротационното Председателство, неговите приоритети, послания и ползи. Стана и полезна дискусия с присъстващите, в която се включи и кметът на Кочериново Иван Минков. Сред въпросите, които интересуваха хората, бяха каква е ролята на българските министри в процеса на взимането на решения по време на Председателството и каква ще е посоката на отношенията ни със Западните Балкани и темата за бежанската криза. Кой процес ще има повече поддръжници за вбъдеще – евроскептицизмът или еврооптимизмът, също вълнува хората в Кочериново. По този въпрос областният управител изрази мнение, че младите поколения са тези, от които зависи евроатлантическата ориентацията на страната ни и цитира анкетно проучване, което твърди че 80% от българите одобряват членството ни в ЕС. Кметът Иван Минков представи ползите за община Кочериново по отношение реализираните проектни дейности на местно ниво, финансирани от ЕС, както и във връзка с готовите проекти за новия програмен период.
Срещата продължи с презентация на тема „По стъпките на Римските императори“ по европейския проект „Еразъм +“, която беше представена от ученици от 10 и 11 клас от ОУ „Христо Ботев“. Те показаха снимки от посещението им в девет различни държави и разказаха за впечатленията си от чуждия бит и култура. По програмата за ученически обмен в момента децата се готвят да посетят още Хърватия и съседна Македония. В съпътстваща културна програма на събитието участие взеха танцьори и инструменталисти от фолклорен ансамбъл „Пирин“ и танцов състав „Кочеринка“, които показаха пирински, шопски, тракийски, родопски и дунавски народни танци. Учениците от 5-ти клас на местното основно училище пък демонстрираха както български традиционни, така и танци на европейските народи. Награденият с титлата „почетен гражданин“ на Кочериново творец Славчо Багашки представи художествена експозиция с картини от региона и разказа за житейския си път, преплитайки възможностите на миналото и настоящето. Събитието завърши с право българско хоро от гости и домакини, което символизира съединението, единството и съхраняването на българските културни традиции. А участниците, които се изявиха в комуникационната инициатива получиха грамоти и подаръци лично от областния управител.
Такова нещо като тект подадоха от екипа на областния шеф Янев. И да се чудиш – Кочериново, което само преди месец псуваше на майка същия тоя областен управител, наред шефовете на „Кюстендилска вода“ и заради сухи с месеци чешми .и жажда ,сега заигра хора с тях. И взе да евпопредседателства. Знаете ли колко му пука и дали знае и бъкел по въпроса с БГ председателството на чичо от Пороминово и Стоб. Изобщо не му пука, ама изобщо. Ама, щом го събират в общината, ще иде и хоро ще играе. Да се чудиш тоя народ кога му е добре. Когато жадува, когато хоро играе и се весели, когато го будалкат за едно или друго. В случая с БГ председателството. Кога ликува. Kогато псува – тогава е най-нашенско и най се получава.
 

Юг News

Неразочаровани от социализма

Надписи и абревиатури от времето на социализма могат да се видят по пирамидите и съоръженията при граничната полоса с Македония и Сърбия, установили кюстендилски туристи, качили се последния уикенд над с. Жеравино, където се събират трите граници. „СФРЮ“ и „НРБ“ стоят от десетилетия под номерацията на пирамидите, които обозначават началото и откъде точно започва татковината. При положение, че има и изцяло обновени такива „символи“ по полосата. Издигнати и демонстративно открити, докато външен министър беше Соломон Паси при управлението на НДСВ – например. „Прави впечатление, че обозначенията са доста стари и изтрити е редно вече да се обновят – СФРЮ /Социалистическа федеративна република Югославия/ вече го няма. НРБ – също. Има „Република България“. От друга страна, пък ти става приятно – един спомен от детството ни, когато ни водеха по граничните застави /с пионерски връзки на раменете – б.а./. Които /и заставите и пионерските връзки/ вече също ги няма, и охраната на границата е друга“, отбелязва планинарят инж. Севделин Атанасов /61Г/, бивш общински съветник в Кюстендил.
Носталгията по социализма ще ни съпътства до края. Някои селца си написаха на входа „Холивуд“, а държавата не може да смени надписите по граничната си полоса. Или може да не иска да ги сменя – кой-знае защо. То и конгресни призиви и надписи по Кюстендил и по важни обекти от социалистическото съзидание още си стоят неизтрити от десетилетията време. „Да претворим в дела решенията на X конгрес на БКП“, още призовава от входа на напълно съборения бивш завод за прежди в Кюстендил. И никой не го трие. Като на пирамидите на границата. Разочаровани и отчаяни от социализма няма.

Юг News

Гранатата Лиляч

Бойна граната е намерена на дъното на язовир „Лиляч“, чиито води са паднали до 40-50 сантиметра това лято, съобщиха от полицията. Сигналът е подаден на тел. 112 анонимно, вероятно от въдичар. Гранатата е тип „лимонка“, била леко корозирала – предполага се, че е хвърлена във водите на язовира преди години. Три дни екип ченгета е охранявал обекта, докато към обяд в понеделник пристигнали сапьори и от служба ДОТИ при РДВР, които извадили гранатата и тя е била взривена на полигона на военно поделение. След неконтролирано селско изпускане за поливане на земеделски имоти това лято язовир „Лиляч“ е източен почти на 100 %, на дъното му е останала малко вода и тиня. Бракониери опитват да извадят от оцелялата риба в него. Възможно е на дъното му да има и други находки и изненади, опитва на шега да взема ставащото кметът на Лиляч Райна Алексова.
Да припомняме ли, че граната беше намерена и на стената на язовир „Дренов дол“ миналото лято. Завряла се между каменната облицовка на стената, отвътре. И пак ченгета, пак сапьори и пр. Е, та за диверсия ли става дума или за чести опити за бракониерско избиване на риба – в случая с истински боеприпас. А уж „Лиляч“ бил под денонощно наблюдение от агенцията по рибарство и аквакултури, от горските, обикаляла да наглежда и полицията. Точно никога. Имаше следи от гуми на джипове, явно са вадили рибата до последно от гьолчето с мрежи, кошове и др. Било имало табели „риболовът забранен!“ Няма такива. Изобщо никой нищо не предприема да пази, да контролира, да наказва от разните агенции и служби. Тия по рибарството – там и жени се подвизават, които не знаят и въдица как се държи, но контролират горките. Ето, как – гранати по дъната на язовирите. Общината в Невестино /тя е собственик/ – и там нищо. Областните служби по „пожарна безопасност и защита на населението“. Ами, ако тия гранати са гръмнали, какво става. Язовири са това. През стената на „Лиляч“ и път минава – към местния храм. Пълно безхаберие за всичко. Синдром как на никой, за нищо и никога на му пука. Някаква „лимонка“.

Юг News

Всичко, що земята…

10-ят пореден „Празник на плодородието“ мина без нещо особено по и около пл. Велбъжд в Кюстендил. Дори и мотото на спретвания с тичане и доста старание форум: „Всичко, що земята е родила“, е като че ли опровергано. За втора година реколтата в района като от божие наказание е тотално провалена, на места добивите са нулеви. Като че ли най-добре нещата схванало момиченце, участвало в първия, организиран заради празника , пленер „Творческо плодородие“. Девойката беше нарисувала дърво без нищо зелено и листа по него – дънер и клони. Същото момиче е сред отличените и изпратено на пленера като номинация от конкурса „Пролет върху листа“ преди празника 21 март. Есента и на децата май им говори повече, а пролетта си остава върху листа.
450 грама беше най-голямата ябълка на Празника на плодородието. Тя е произведена от семейство Кадийски /Никола Кадийски, виден деец от времето на социализма, активист и общественик, читалищен деец, фолклорист, краевед и пр. /- сорт Флорина, като бе представена от НЧ „Пробуда 1928” – село Жабокрът. Председателят на журито проф. Димитър Домозетов мери публично едрите плодове на сцената на площад „Велбъжд”. Второ място в надпреварата е за ябълка от НЧ „Славчо Темкин 1911”- Драговищица, която тежеше 424 грама. Читалището от Драговищица обаче спечели заслужено първа награда за най-добре аранжиран щанд. Зам.-кметът на община Кюстендил Росица Плачкова връчи плакет и грамота на кметът на селото Софка Плачкова /и двете Плачкови/. То всичко като, че ли се повтаря. Едни и същи – и ябълките, и фамилиите, и награждаващите и всичко.
При анонсирането на празника на плодородието, общинарите все се хващат за първия национален овощарски конкурс, станал 1896-а. Константин Иречек в “Пътувания по България” – в началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така: “…Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.” Какво да му направиш на Иречек. Писал, писал човекът. При него е истинско. Сега – някак не.

Юг News