Day: 01.10.2017

Всичко, що земята…

Всичко, що земята…

 

    

10-ят пореден „Празник на плодородието“ мина без нещо особено по и около пл. Велбъжд в Кюстендил. Дори и мотото на спретвания с тичане и доста старание форум: „Всичко, що земята е родила“, е като че ли опровергано. За втора година реколтата в района като от божие наказание е тотално провалена, на места добивите са нулеви. Като че ли най-добре нещата схванало момиченце, участвало в първия, организиран заради празника , пленер „Творческо плодородие“. Девойката беше нарисувала дърво без нищо зелено и листа по него – дънер и клони. Същото момиче е сред отличените и изпратено на пленера като номинация от конкурса „Пролет върху листа“ преди празника 21 март. Есента и на децата май им говори повече, а пролетта си остава върху листа.
450 грама беше най-голямата ябълка на Празника на плодородието. Тя е произведена от семейство Кадийски /Никола Кадийски, виден деец от времето на социализма, активист и общественик, читалищен деец, фолклорист, краевед и пр. /- сорт Флорина, като бе представена от НЧ „Пробуда 1928” – село Жабокрът. Председателят на журито проф. Димитър Домозетов мери публично едрите плодове на сцената на площад „Велбъжд”. Второ място в надпреварата е за ябълка от НЧ „Славчо Темкин 1911”- Драговищица, която тежеше 424 грама. Читалището от Драговищица обаче спечели заслужено първа награда за най-добре аранжиран щанд. Зам.-кметът на община Кюстендил Росица Плачкова връчи плакет и грамота на кметът на селото Софка Плачкова /и двете Плачкови/. То всичко като, че ли се повтаря. Едни и същи – и ябълките, и фамилиите, и награждаващите и всичко.
При анонсирането на празника на плодородието, общинарите все се хващат за първия национален овощарски конкурс, станал 1896-а. Константин Иречек в “Пътувания по България” – в началото на 80-те години на 19 век описва кюстендилския край така: “…Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.” Какво да му направиш на Иречек. Писал, писал човекът. При него е истинско. Сега – някак не.

 

 

Юг News