Month: ноември 2017

Брезата като такава

Брезата като такава


Започна изкореняването и прeзасаждането на около петдесетината 40-годишни брези край река Банщица. Дърветата се изкореняват от терен в центъра на града, върху който се прави паркинг и се изгражда инфраструктура на парк „Галерията“. Три от брезите вече са на новото си място с очакване да се вкоренят. От месеци еколози и създадено в социалните мрежи движение „Спаси Кюстендил“ се противопоставяше на изкореняването на брезите. Според тях дърветата са обречени и най-вероятно ще изсъхнат – голям риск е десетилетни брези да се вкоренят наново по брега на реката. Презасаждането се прави по специална и според коментари и скъпа технология. Премесването се отложи заради вегетативния период на дърветата – сега, в края на ноември, когато е приключил листопадът им, е най-подходящият момент да се презасадят в прясно изкопани дупки с около 1,50 м. дълбочина, казаха специалисти по растениевъдство. Новозасадените дървета се връзват с въжета, за де не пострадат при силен вятър или буря. Засега няма реакции от движението „Спаси Кюстендил“.
Каква ти реакция – цялото врене беше от комплексирани местни активисти, обществени инфантили, фейсаджии. Десетина – не повече. Някои прехождаха и от София. В невъзможност да си осмислят някак си ваканцията. Не, че не бяха прави, ама и така не става. Сега да отпишем окончателно въпросните брези. Няма спасение. Само се отиграва спасение. То и новозасадени фиданки трудно оцеляват покрай Банщица, та едни олющени и полуизсъхнали от допира на багерите и от натрупаните години брези. Другото е по-важно. Това, че кметът Паунов отново показа 200% инат и ще успее и този път да го покаже. И, че никой, ама никой, не можа и не може да се противопостави. И за едни брези в случая. Иначе те не заслужаваха такава участ като такива. И това се знае. И без да се включваш чак толкова в някаквото „Спаси Кюстендил“. Впрочем какво беше това със „спасението“.

Юг News

Югосмърт и в Хага

Югосмърт и в Хага

Бившият командир на босненските хървати Слободан Праляк почина, след като изпи отрова в Трибунала в Хага, който потвърди 20-годишната му присъда за военни престъпления, съобщиха световните медии. След заседанието 72-годишният Праляк е починал в болница. След произнасянето на окончателната присъда за военни престъпления срещу босненските мюсюлмани Праляк е отпил от малко шише, изправил се е и изкрещял: „Аз не съм военен престъпник, отхвърлям тази присъда.“ Линейка и парамедици веднага са го откарали в болницата. Праляк беше осъден за масови убийства, извършени от командваната пряко и непряко от него армия на Босна и Херцеговина. По това време той е висш чиновник във военното министерство. Днешното заседание на съда в Хага бе прекратено. Същият трибунал осъди преди седмица на доживотен затвор за геноцид друг бивш военен командир на босненските сърби Ратко Младич.
Тия югогенерали и командири, в случая само военен чиновник, се издирваха години наред. Кой така ги пазеше, та не ги откриваха дълго, дълго. Народът ли. Сетне смени на правителства в остатъчна Югославия доведоха до това да ги предадат – и Слободан Милошевич, и Радован Караджич, и Радко Младич и Шешел и др. Никой не каза срещу какъв пазарлък – заради европеизацията на бившите или на част от югорепубликите, тези главатари и обявени за военни престъпления водачи ли бяха предадени. И Трибуналът изигра ролята и театъра си. Ама какъв финал само. Дни преди да закрият трибунала /освен ако не го подновят заради престъпления в Сирия или нещо такова/ един достоен хърватин застреля тия истукани прокурори и съдии от Трибунала, поглъщайки отровата от шишенцето и пред камерите на заснемащите всичко медийни и репортерски екипи. Кой даде шишето. Кой и преди години нещо обърка лекарствата на Слободан Милошевич и го върнаха и него в ковчег в родната Сърбия.
И само жест да е това на Праляк, достойно е. Колко от съвременните лидери, водачи, генерали и пр. ще го направят – да се запитаме.

 

Юг News

Обувка по обувка – язовир

Обувка по обувка – язовир


Общината в Кюстендил отдава на концесия за 35 години микроязовира „Света вода” край с. Грамаждано. Наблизо има и извор, наречен от кюстендилци – „Светената вода“. Както и частен параклис „Св. Георги“. Единственият кандидат за обекта се оказа бизнесмен, известен производител и износител на дамски обувки. Планираните инвестиции в програмата /офертата/ на кандидата са в размер на 128 800 лева, при определена от общинския съвет минимална 68 000 лева. И малко ТТ данни. Язовирът е в експлоатация от 1964 год. Залятата му площ е около 10 декара и се пълни чрез деривация от река Глоговска. Пълният му обем е 56 000 куб. метра, височината на стената – 14 м., тя е дълга 177 метра. Според местните хора тъкмо стената трябва да се укрепи и ремонтира. Язовирът е и една атракция и предпочитано и от въдичарите място. Бизнесменът е изградил имение наблизо, там живее със семейството си. Развъдил и коне. С концесията ще облагороди целия район, убедени са негови приятели.
Язовирите са израз на растящо богатство, самочувствие и имидж за новобогаташите. И мутрите преди време арендоваха де що има изкуствено езеро. Язовир „Дяково“например  , най-големият в Югозапада, се държеше от дупнишки мафиот лихвар, убит с 18 куршума незнайно от кой преди 14 години. В случая със „Светена вода“ нещата са съвсем други. Бизнес проспериране, известна марка, супер семейство. В добавка и язовир – на „свещено“ място. Като им върви на някои, върви им. Но да не завиждаме.
Казано е „капка по капка – вир, стръкче по стръкче – язовир“. Е, тук е обувка по обувка. И т.н. Ясно е за какво става дума.

Юг News

Петима срещу Ньой в Босилеград

Петима срещу Ньой в Босилеград


При засилено полицейско присъствие пред паметника на Левски в Босилеград се проведе девети възпоменателен протестен митинг по повод 98 години от Ньойския договор, организиран от Демократичния съюз на българите. На събитието дойдоха представители на генералното консулство на България в Ниш, на Държавната агенция за българите в чужбина, на младежката организация на ВМРО София, на общинската организация на ВМРО Кюстендил, на гражданския комитет „Западни покрайнини“ и на Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в град Русе. Част от тръгналите от София и Кюстендил граждани за събитието в Босилеград не бяха пуснати на границата поради „дефект“ в електронната система на гранично-пропускателния пункт „Олтоманци – Рибарци“. Председателят на Демократичният съюз на българите Драголюб Иванчов откри събитието и каза:
„С този диктат Западните покрайнини, включително и Босилеград – противно на всички международни и човешки норми, са предадени на отдавна вече несъществуващата държава на сърби, хървати и словенци. 11 месеца по-късно сръбската окупационна армия окупира Босилеград и Цариброд. Повечето от нашите предци поемат пътя на емиграцията, а тия, които са останали, са обречени на страдания, изселване, сърбизиране, обедняване и понижаване. След 98 години ние сме изправени пред дъното на пропастта. И въпреки това ние няма да се примирим и няма да престанем да протестираме и да се борим за свободата си, докато тук живее и последният българин. Защото ние знаем, че всеки народ, който се бори за правата си, накрая побеждава, па макар и след петстотин години. Целта на този митинг, както и на всички проведени от 1920 година досега, е да напомним за себе си на Сърбия, на България и на Европа, и да припомним причината за драмата, която продължава и днес. А причината е много проста и всички я знаят – великосръбската завоевателна политика, която доведе до една световна и една гражданска война в бивша Югославия. Политика, която изправи всички югославски народи и малцинства и половината човечество срещу Сърбия. Идеолозите на тази политика бяха осъдени и отречени от целия свят и от Международния Трибунал в Хага.
Само ние все още сме жертва на тази политика. Само нашият въпрос все още е на дневен ред. Обединена Европа стана възможна след като се освободи от бремето на Версайските договори. Трайното омиротворяване на Западните Балкани ще стане възможно само ако и ние се освободим от бремето на Ньойския диктат, от страха и терора като начин на живот и като метод на управление. Ние не можем вечно да сме заложници на границата която през изминалия 20 век три пъти бе премествана. През 21 век, следвайки европейските принципи, тази граница следва да бъде премахната завинаги“.
Иван Николов говорител на Демократичния съюз на българите каза:
На днешен ден преди 98 години в парижкото предградие Ньой бе подписан Ньойския диктат, с който ни предадоха на отдавна вече несъществуващата Държава на сърби, хървати и словенци. Този ден е отправната точка на нашата историческа борба и ние днес отново сме принудени да напомним за себе си. Защото там, в Ньойския дворец, е генезисът на нашите проблеми, историята на болестта, която бавно и мъчително ни унищожава. В навечерието на подписването на този диктат, тук, в центъра на Босилеград, на 15 октомври 1919 год. е проведен митинг, на който 15 000 наши деди и прадеди са гласували резолюция против решението на Версайската конференция. Думите, които те тогава са изпратили на Лойд Джордж и Клемансо, са толкова свежи и актуални и днес и отново могат да бъдат изпратени на всички европейски адреси. Цитирам: „Протестираме против чудовищния метод да се късат скъпи кътове от нашето отечество, да се хвърлят в страшна мизерия и да се предават на мъчителна стопанска агония. Високи и непроходими планини ни делят от населените центрове в Моравската долина, а от естествените центрове на нашата родина ще ни раздели сега черната бразда на новата граница, израз на пъклена гавра с правото, истината и свободата. Протестираме с жар, защото тези решения, след като отбягват болезнено истината, ни дават възможност да видим колко много сме се мамили, като сме разчитали на мощното слово на великите в своята история и култура народи. Не молим за милост, защото сме вече убедени, че тя е умряла в сърцата на силните, а със стиснати зъби и осенени от черните знамена се кълнем пред лицето на демокрациите от Стария и Новия светове, че сме решени да загинем, вървейки твърдо към нашата Голгота, преизпълнени с още по-силна вяра в неизпълнените и предвечни истини за свобода и висша правда, които ще надживеят амбициите на личности и народи”. Подписали са се старите босилеградски фамилии Данев, Иванчов, Захариев, Янев, Раденков и Спасов.
Днес равносметката е ужасна. След 98 години, нас ни стопиха от 120 хиляди на 18 000 души. Само за последните 15 години в Босилеград ни преполовиха. Без икономика, без инфраструктура, изолирани отвсякъде, подложени на жестока асимилационна политика убиваща националното ни и човешкото достойнство. Въпреки това ние никога, докато ни има, колкото и да сме слаби, няма да престанем да се борим за отнетата свобода и погазеното достойнство. Колкото и неконфортно да се чувстват ония, които трябва да се занимават и да решават нашите проблеми. За съжаление, можем само да констатираме, че дадените обещания на срещите на държавно равнище не само не бяха спазени, но и демонстративно бяха погазени и компрометирани. Нека да припомним. Един български премиер каза, че пътят на Сърбия към Европа води през Босилеград и Цариброд. После това обещание се превърна в безусловна подкрепа за сръбското еврочленство. На 18 септември 2013 г. тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич в София заяви: “Ще посветим особено внимание на тези общини, в които живеят българи. Веднага ще се включим в отпечатването на учебници по български и ще обновим българските паметници, които съществуват на територията на Сърбия.” На 03 октомври 2013 г. тогавашният премиер на Сърбия Ивица Дачич в Белград каза: „Правителството на Сърбия ще настоява да подобри икономическото развитие, образованието, информирането, издателската дейност и защитата на културното наследство на българите в Сърбия”. Само през последната година се проведоха шест срещи между държавните представители на Р България и Р Сърбия и всичките тия обещания многократно бяха повторени.На практика нито едно не бе спазено. Учебниците и до днес не са преведени и отпечатани. Българската вицепрезидентка Илияна Йотова, която трябваше да открие паметната плоча на жертвите от Босилеградския погром /1917 год. – бел ред./, даже не бе посрещната от кмета на Босилеград и председателя на Националният съвет на българското национално малцинство в Сърбия Владимир Захариев. Самата паметна плоча бе прибрана от полицията и вече 6 месеца отлежава в прокуратурата във Владичин Хан. Това бе премълчано от българска страна Вместо „подобрение на икономическото развитие“, единствената българска компания КАЛИНЕЛ, която след един век дойде в Босилеград, след подписано инвестиционно споразумение със сръбското правителство и в присъствието на българският посланик, прекрати производството и се изнесе като остави 110 босилеградски граждани без работа на прага на зимата. И това бе премълчано от българска страна. На 9 ноември в една показна полицейска акция бяха задържани трима лекари, които с най-благородни намерения дойдоха да помогнат на нашите съграждани. Но това не бе премълчано нито от българска, нито от сръбска страна. Въпреки бурните реакции на българското общество, от телевизионните студия, адвокатите на сръбската политика срещу нас, които никога не са стъпили в Босилеград, тръгнаха да ни дават акъл и да ни упрекват – че не сме спазили законите на Р Сърбия и съответната административна процедура за провеждане на такива хуманитарни акции?!
Уважаеми дами и господа, български, сръбски и европейски политици, дипломати и журналисти в София, Белград и Брюксел! Ако бяхте проявили същата загриженост за прилагането на Конституцията и законите на Р Сърбия, които ни гарантират правото на здравеопазване, на образование на майчин език, на работа, на свобода на словото, на мирен и спокоен живот, тогава – уверявам ви, нямаше да имаме никакъв проблем. Но днес има проблем и той се дължи на нашето, но и на вашето дългогодишно мълчание и грешки. Ние, българите от Западните покрайнини, които след разпадането и на последното югославско формирование живеем върху ничия територия, се обръщаме към вас и ви казваме: преди да искате от нас да спазваме законите на Р Сърбия, ние искаме от вас да приложите собствените си закони и ангажименти към своите сънародници зад граница, собствените си закони и европейските критерии за правата на човека и малцинствата и да решите наследените проблеми от Версайското устройство на Европа, които ни пречат да живеем свободно и човешки. Законите, с които ни обричате на асимилация, безработица, мизерия, страх и терор, лошо здравеопазване и емиграция, фалшификации и унищожаване на историческото и културно наследство – ние няма да спазваме. Каквото и да ни струва. Това е суверенно право на всеки човек, на всеки народ на планетата земя и вие сте длъжни да ни разберете и да се съобразявате с това. Защото нашите искания не са насочени срещу никого и с нищо не застрашаваме нито сръбските, нито българските, нито които и да било други интереси. Босилеград е огледало в което днес се оглежда моралният образ на сръбските, българските и европейски политици, дипломати и журналисти.
98 години след Ньойския диктат, по деветдесет и осми път, ние призоваваме всички наши сънародници да се солидаризират в борбата ни за свободен и достоен живот и непрекъснато да държат българската политика и дипломация отговорна за това. Ние призоваваме държавните институции на Р Сърбия, които така внимателно ни следят да не нарушим закона, със същата бдителност да прилагат законите в областта на икономиката, просветата, здравеопазването, провеждането на изборите, човешките и малцинствени права и свободи, реда и сигурността на гражданите. И накрая, но не на последно място, призоваваме и представителите на европейските държави, в това число и на България, в рамките на отварянето и затварянето на преговорните глави за членството на Сърбия в Европейския съюз да ни обърнат необходимото внимание и на нас.Накрая , Регионален съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва в град Русе връчи почетна грамота и значка на Иван Николов председател на КИЦ „Босилеград“ за принос за опазването на българщината.
Босилеград, 27.11. 2017 г.
Е – „от Босилеград бяха 5-6 души, един и същи – служебно. От България бяхме повече от босилеградчани. И полиция, полиция“, каза на връщане от Ньойския протест в Западните покрайнини пратеник на Агенцията за българите в чужбина. Това е. Петима срещу Ньой. Догодина – не се знае.

Юг News

 

Извън София

Извън София

 
Масов бой на фенове спря в 41-ата минута мача между Локомотив и ЦСКА. Вандали от червената агитка пробиха загражденията. В чашата на стадиона бяха само гардове на АЛФА СОТ, които не успяха да удържат вандалите. Полицията беше около стадиона и докато дойде, на пистата стана страшно. Запалянковците тръгнаха към централната трибуна. В същото време черно-бели ултраси излязоха от трибуна Бесика и на пистата се заформи страховито меле. Едва тогава полицията се намеси. Най-малко 12 души са арестувани заради хулиганското нахлуване на фенове на терена, което прекъсна мача Локо – ЦСКА на Лаута. Това съобщи директорът на пловдивската полиция старши комисар Атанас Илков. Според него частната охрана не е успяла да удържи положението при атаката на запалянковците и се е наложило да се намесят частите на полицията, които са дежурили извън стадиона.
И 202-ма да арестуват – все тая. ЦСКА взима трите точки, може и служебно 3:0 да им присъдят, та става 4:0. Поредните наивници. Този път са пловдивчани. Преди години – в Перник, преди това – в Кюстендил. Май имаше и в Благоевград. ЦСКА и Левски /наричан, ама най-голямата несправедливост и тъпотия е това на света/ „отбор на народа“ , си вземат това, за което са дошли според схемата на първенството и толкоз. Не е само футболът. Ами във всичко. Животът на българите е „в София“ и „извън София“. Наглост и бруталност – какво друго от тая София. Ботев е счел да напише за обесения Апостол – „плачи – близо край град София“. Едва ли е изтървано това „град“. На фотографиите от времето на предосвобожденска България София е с две купи сено отпред, на входа откъм Копитото. Ама руската административна хегемония от страна на поробителя след 1878 год. отреждат друга перспектива и съдба на тоя град, както го е вкарал в неотразимото си стихотворение Ботев. Е, при соца нещата дръпнаха страшно лошо и напред. Нали правешкия сатрап беше от Правец, Софийско.
Да забравим. Нали сме по нови демократични правила. Какво извън София се пръкна и създаде и не беше обсебено и ограбено в столицата ни. И да завършим пак с футбола. Един Лудогорец се мъчи от името на Разград да бърка тая аномалия „София и другото“, та де що има медии, се чудят като как да вкарат като втора, че и трета новина в емисиите си евромач на гарнитурата на братя Домусчиеви. Преди това ни се въртят кадри как някой треторазряден играч на Левски е под въпрос заради контузия. Или, че козирката на сектор „А“ на стадион „Георги Аспарухов“ ще се ремонтира и пребоядисва 5 месеца след направата й.
Пълна несъстоятелност. София. А извън нея. Бой, пръти и кръв – тоя път на Лаута в Пловдив. Нищо ново и доникъде.

 

Юг News

Всичко номинирано

Всичко номинирано

   

Кюстендил е одобрен в пет от пет категории, за които е подадена заявка за участие във вторите годишни награди в туризма, организирани от Министерството на туризма. Община Кюстендил е една от 6-те общини, които се състезават в категория „Община на 2017 г. “ за балнео и СПА туризъм, като се конкурира с Велинград, Гърмен, Минерални бани, Сапарева баня и Стрелча. 14 общини се конкурират в категорията „Община на 2017 г.“ за културно-исторически туризъм. Сред тях са Кюстендил и Сапарева баня. Кюстендил и Сапарева баня се конкурират с други 10 общини в категория „Туристическа дестинация“. Кюстендил е финалист и очаква подкрепа в гласуването за туристическо събитие с Празника на черешата. Финалист в категория Туристическа атракция – обект е музеен комплекс Свети Георги в Кюстендил. Министерството на туризма (МТ) е обособило общо 16 категории за Годишните си награди. Гласувайте на адрес: http://tourismawards.bg. Целта на конкурса е да насърчи развитието на българския туризъм, чрез:
Популяризиране на туристическите обекти и дестинации;
Повишаване на конкуренцията в туризма и качеството на туристическата услуга;
Подпомагане на преодоляването на сезонността в туризма, чрез стимулиране на специализирани, устойчиви видове туризъм;
Стимулиране на въвеждането на иновативни практики в индустрията, с цел постигане на по-висока ефективност и ефикасност в предлагането на туристическите услуги;
Стимулиране на всички заинтересовани страни към активно участие в предоставянето и подобряването на туристическите услуги.

Не е по-назад и Сапарева баня. Която отново с редица номинации в годишните награди на Министерство на туризма, похвалиха се и оттам. Сапарева баня получила няколко номинации от Министерство на туризма и е финалист в цели пет категории на Годишните награди в туризма за 2017 г. Малката курортна община кандидатства и е номинирана в категориите: „Община на 2017 г. за балнео и СПА“, „Община на 2017 г. за планински туризъм“, „Туристическа дестинация“, „Туристическо събитие” и „Община на 2017 за културно-исторически туризъм”. Следват указания В посочените категории всеки, който желае, може до подкрепи Сапарева баня до 10 декември и да гласува в платформата: http://tourismawards.bg/. За реален глас ще се отчита само едно заявено желание за кандидатура в дадена категория, направено от едно устройство. Всички подадени повторно гласове от същия IP адрес ще се регистрират като недействителни. Това е второто издание на наградите. В миналогодишния конкурс община Сапарева баня бе отличена от Министерство на туризма за балнео и СПА туризъм в категорията „Община на 2016 г. за балнео и СПА туризъм“.

И второто издание на призовете е организирано в 16 категории, които ще представят постигнатото през изтеклата година. Наградите ще бъдат връчени на победителите  на тържествена церемония на 12 декември 2017 г. в София.
Ето-о. И Враца е с 5 номинации. Какво ли да кажат Хисар, Велинград, родопските градчета. Ами – Банско. В същото време има и номинации за „Кмет на месеца“, гласувания за „Дърво с корен“, където кюстендилските секвои над Ючбунар май доникъде не стигнаха.Номинации за събитие на годината, при спортистите пък всеки спорт, клуб и игрище дори си прави номинирания. Постоянно си вървят конкурсите за миски, какви ли не призове. И т.н.
Всичко е така комерсиализирано. В туризма всяка година и всеки сезон отчитат ръст. И Кюстендил току го споходи някоя номинация – вече е „по пътя на римляните“. А не може да си плати още за щетите при пороите. Всичко е една манипулация и порнография. Качете се на който искате рейс с ентусиазирани туристи закъм Македония, събрани и кандардисани от местните туроператори. Някои и не знаят закъде са тръгнали. Където ги карат. И суха храна си носят дори. И ще е весело, няма да дома и да скучаят. Да го номинираме тоя туризъм за някоя от премиите на министерството. Редно е да вземе някоя от статуетките. И как иначе – има хора, които за един ден минават хиляда километра до Гърция или Албания, в рейс. Пекат се на някой неизвестен плаж там, хапват от изваденото от чантата. Дремят на връщане. Другата събота пак тръгват. Да ги номинираме.

Юг News

 

Ранните елхи

Ранните елхи

 
Напълно нова и оригинална в сравнение с предишни години ще е коледната украса в центъра на Дупница, обявиха от общината. Всичко по създаването на празничната атмосфера е под наслов „Да съхраним Коледния дух“. Различна като аранжиране и ефекти ще бъде украсата и на 15-метровата елха, която вече е монтирана на пл. „Свобода“. Светлините ще бъдат запалени на тържество на връх Никулден – 6 декември, когато са предвидени множество изненади. Вече върви конкурс с награди за най-красиво украсен частен дом, за обществена сграда, за бизнес сграда и обект, за най-добре украсено за Коледа училище и детска градина. Идеята е по-скоро самите дупничани да си създадат празничното настроение и коледен уют. На 6 декември се надявам целият град да бъде една красива, осветена коледна елха. Нека визията на Дупница да я променим заедно в тези дни и празничното настроение да струи от всяка къща, блок, сграда, дърво… А как ще изглежда самият пл. „Свобода“ – изненадата ще я научите на 6 декември“, лично ангажиран е с това градът да преживее красиви и вълнуващи празници кметът на Дупница инж. Методи Чимев.
9-метрова елха сложиха и до 103-градусовия гейзер в Сапарева баня. Поне е ясно, че няма да измръзне. Постепенно ще и слагат едно-друго по нея. И пред общината в курорта 3-годишно борче набира сили – то е далеч от Гейзера, но един ден и него ще закичват чиновниците за Коледа. Въпросът е колко рано могат да се слагат коледните символи и атракции . Ако питате търговците, ще ги почнат от септември. Комерсализацията дразни, а тя е в сила от-до за Коледата. Наеми за къщички в Коледния кът, такси и пр. По-непринудените неща създават по-празнично настроение. Да видим какво ще стане от конкурса в Дупница за най-добре украсен частен дом или търговски обект например. Това хваща – без цени и фактури и проверяващи инспектори на данъчното. Твоята елха, семейната елха и украса. Може да я сложиш на 24-и декември по обяд. Ама да те радва истински. Ако и една елха не ни радва – нещата са зле.

Юг News

По пороите

По пороите

 

Община Кюстендил е в съдебен куриоз, гърмят от два-три дни централни медии. Осъдена е да заплати за извършване на непоискани дейности, за чиято необходимост не е била уведомена, разкри кметът Петър Паунов. Той разказа, че за първи път орган на публична власт е осъден да заплаща суми за извършване на хипотетични дейности, без да е възлагал каквито и да е било дейности, без да е уведомяван за тях и без да е приемал тяхното извършване. Паунов разказа, че казусът всъщност започнал преди малко повече от 8 години. Тогава наводнение донесло многобройни щети за региона, след като река Бистрица излязла от коритото си. Тогавашният областен управител е посочил изпълнители за възстановяване на щетите, сключени били договори с тях, а около половин година по-късно към свършеното били предявени претенции за извършване на допълнителни работи в района на село Сажденик. През 2012 година е заведено дело пред кюстендилския окръжен съд. То е приключило с влязло в сила решение, защото не е било допуснато касационно обжалване. Преди около 10 дни е излязло определение на Върховен касационен съд, с което в актовете на съдебната инстанция е прието, че община Кюстендил не е възлагала дейности за изпълнение извън сключения договор, а в него присъства клауза, че надработеното е за сметка на изпълнителя. Според съдебната инстанция на основание на член 59 от Закона за задълженията и договорите Община Кюстендил е осъдена да заплати повече от 290 000 лева заради неоснователно обогатяване, което се изразява в конкретен брой машиносмени и количества инертна маса на повече от 1000 м надморска височина. „Община Кюстендил не ги е възлагала, не ги е приемала и не е била уведомявана за тяхното извършване”, каза Петър Паунов. Лихвите до момента са над 170 000 лева, а разноските по делото са над 20 000 лева.
Резонно кюстендилският окръжен съд излезе с прессъобщение във връзка с коментари по медиите на кмета Петър Паунов, че на основание на куриозно съдебно решение общината трябва да плати около 500 хил. лева за ремонтни и укрепителни работи след наводнение по поречието на река Бистрица преди 8 години за дейности, които не е възложила и не е приемала със съответната процедура. Магистрати казаха, че решението по финансирането на извършени извън договора СМР е напълно издържано и е по законовите разпоредби при решаването на такъв спор между фирмата изпълнител и общината. Като първа инстанция окръжният съд в Кюстендил е присъдил общината да плати 340 хил. лева за допълнителни строително монтажни работи, извършени от фирмата при възстановяване на общински път при с. Сажданик, а след обжалване от общината Апелативният съд е намалил размера на 290 хил. лева, каквото е решението и на ВКС. В прессъобщението си окръжният съд посочва стъпка по стъпка развитието на съдебния спор в потвърждение на тезата си, че законът е спазен напълно. „Решението по този спор е окончателно и е в сила – независимо дали се харесва, или не на някоя от страните“, добавиха магистрати от правораздавателното ведомство.
То, бива, ама и така не става. Пороите бяха всепомитащи. Ама защо не пометоха и нездравите амбиции и крамоли на кметове, областни и пр. Кметът Паунов от първите секунди на бедствието си правеше пиар, после дойдоха пресмятанията коя фирма къде ще прави нещо, има ли ги преведени парите, кой и кога ще плаща .Та до днес – така. Пак пиар, постпоройни. При това въпросното Сажданик не е на брега на Бистрица, а на Елешница, без това да има кой-знае какво значение. Бившият областен шеф Анчев беше обвинен, две години се разкарва по съдилища, беше оправдан на всички инстанции. Осъди прокуратурата за 15 хил. лева, които Паунов не плати, а данъкоплатецът. Сега пак улави работи. Отново пиар. Този пък с очакването Бат Бойко да вдигне един пръст на ръката и да разпореди – 500 хиляди лева за общината в Кюстендил. Да се бори с пороите. Няма значение кои – все са пиарски.

Юг News

Кое семейство

Кое семейство

 

 

44 семейства, празнуващи „златна“ сватба и 6 – „диамантена“, подновиха днес в Дупница своите брачни обети. Това стана по време на церемония в един от ресторантите на града на пищно тържество. За 5-а поредна година традицията беше спазена и двойките отново казаха заветното „да“ на своите спътници в живота. Този път подписването в летописната книга стана едновременно. Момичета и момчета от ФТА „Актавис“ посрещнаха всяка двойка с питка и мед и китка здравец. Най-възрастното семейство Иван и Драга Михайлови по стар обичай предадоха питката с тайната на дългогодишния съвместен живот на най-младото семейство в Дупница Владимир и Адриана Лазови. Кметът на общината инж. Методи Чимев поздрави семействата и им пожела да предадат своята мъдрост и разковниче за съжителство на своите деца и внуци. „Защото от семейството по-ценно и скъпо няма. Вие сте хората, които сте пример за нас – младите, и вие сте тези, които трябва да помагате в насоките, за да празнува всяко семейство своята златна или диамантена сватба, както вие днес“, обърна се към празнуващите инж. Чимев. Огромна торта бе подготвена за тържеството и бе разрязана от най-старото семейство и кметът. Музикална програма бе подготвена от танцьорите от ФТА „Актавис“, а след края на официалната част, всички се хванаха на огромно хоро, след което продължиха с празника на дансинга.
Само да не заплачем. Ден на християнското семейство – Въведение Богородично. Жесток символ. Бъдещата божия майка – 3-годишната Мария, влиза в храма. И сама изкачва 15-те стъпала. Е, колко днешни Мирии са така. И родителите им. Часове преди Деня на семейството едно кюстендилско семейство финализира трагедията си – съпругата падна от 7-я етаж, бившият й съпруг се събрал и живее с първата й братовчедка. Изоставената майка гледа двете им деца, момчета – едното от които е със здравословен проблем. Защо полетът от 7-я етаж е финал – само тя си знае. Съседи намесват украинец, с който се познавала и той често гостувал в апартамента й. Няма да стане, ама полицията дано да поизясни кое е довело до този край на една семейна интрига, преамбюл към непоправимата трагедия. Друг случай – даскал по физическо, бивш уреден за митничар и станал скоропостижно шеф на смяна, впоследствие разведен /всичко дотук дължи на първата си съпруга/, е разследван сега за педофилия. Опипвал ученички в школото си. Бивш НСА-кадър, специалност „ръгби“. Създал за втори път семейно гнездо. И лидер на местната структура на политическа формация с парламентарни амбиции. Свещеник от Дупница се женил четири пъти. Негов колега е с първата си съпруга, с дъщери, но за него бабите по селата се кръстят: „Тоя е пун /пълен/ с греове / грехове/.
Поповете, ченгетата, съдиите да кажат кое семейство честваме и благославяме.
Юг News

Нагришовяхме се

Нагришовяхме се
Цяла България е на крака! Първата ни ракета – Григор Димитров, разби Давид Гофен в битката за трофея на Финалния турнир на ATP в Лондон. Нашето момче надви белгиеца и записа уникална победа с резултат 7:5, 4:6, 6:3. След равностойна игра на двамата тенисисти в първия сет и 5:5 в геймовете, Григор успя да пробие сервиса на Гофен в най-критичния момент и затворени сета със 7:5. Във втората част на мача, след двойна грешка при сервиса на българина, съперникът му успя да вземе сета с 6:4. След голяма битка, решаващият сет завърши в полза на родния ни спортист с резултат 6:3. През всичките 2 часа и 29 минути на зрелищния мач, множество национални знамена се вееха от трибуните на залата в английската столица, а възторжени и окуражителни викове ехтяха в подкрепа на нашето момче. Цяла България беше пред екраните, а социалните мрежи бяха залети от хвалебствени публикации за хасковлията, който вече заема третото място в световната ранглиста.
И нито дума, че на моменти Гришо късаше нервите на цяла България като истински българин – лабилен на моменти, огъващ се, при 0:40 позволяваше Гофен да вземе гейма. Случайно ли беше , че Гофеновите сета ставаха за 5-6 минути, нашият се бореше двойно по-дълго като време. Но, слава на бога – всичко свърши за кеф на целокупното българско гражданство и население.
Дразнещо е нагришовяването. Ясно беше, че в деня след триумфа в Лондон телевизиите ще отидат при първия му треньор, при класната,която ще извади дневника с бележките в училище, кметове ще венцехвалебстват без умора по Хасково. Преди четиридеситина година такова нещо се случваше по Самоков и със скиора ни Петър Попангелов. Военните по казармите в града спирали занятията, за да гледат негов слалом по единствената тогава БНТ. И той все падаше или пропускаше врата. Ама еуфорията беше всезавладяваща – нищо, че падаше при накоя от вратите по трасето. Сега гришовеем. Имаме талантливо момче в плуването – дай, боже и той да стигне до челните тройки в съответната дисциплина. И тогава ще мерим размерите на басейна, в който е провел първа тренировка, първият му треньор ще извади най-добрата си усмивка с изкуствени зъби, за да каже пред доприпкалия репортер с микрофона, че тъкмо той го открил и изтезавал на тренировките и пр. И пак класната с дневника, кметът на населеното място. И т.н. После поздравителните телеграми и овациите на президент, премиер, министър на спорта, шеф на НС. Знаем си ги тия безпаметни ликувания от победата на „наш Гришо“ или … как се казваше плувецът ни бъдещ рекордьор по сините коридори.
Това си е чиста манипулация на масовото хорско настроение, а и комплекс за национална малоценност. Сърбите обичат и се радват на Ноле Джокович. Но едва ли са организирали детско движение „По стъпките на Ноле“. А, я вижте в Хасково какво става. Цели отряди деца хващат ракетите и хукват към … Лондон. Натам, натам.

Юг News