Зонално

XVIII издание на Зонална изложба „Струма” събра 113 художници с над 200 творби в градската художествена галерия в Благоевград. Изданието бе открито на символичната дата 18 ноември, която съвпада и с броя на изданията на възстановената изложба. Тя обединява таланта на художниците от Благоевград, Кюстендил и Перник. Благодарности към кмета на Благоевград д-р Атанас Камбитов и общината за възстановяването на традицията, която пази духа на творците и ги мотивира да оставят ярък отпечатък в историята на изкуството, изказа директорът на градска художествена галерия Иван Милушев от името на всички участници. Експозицията на Зoнална изложба „Струма” представя произведения във всички жанрове – живопис, графика, скулптура и приложно изкуство – /дърворезби, керамика/. Жури от експерти определи и присъди 4 равностойни награди на изявени художници и една специална награда на Съюза на българските художници. С награда за живопис бе отличен Пламен Бонев от Благоевград. В същата категория бе награден и Здравко Стойнев от Перник. Награда за пластика получи Георги Андонов от Кюстендил, а отличието за млад автор бе връчено на Димка Ставрева от Благоевград. Наградата на СБХ отиде при Спас Цветков от Благоевград. До 18 декември, жители и гости на Благоевград ще имат възможност да видят изящните произведения на изкуството, които поради големия брой, ще бъдат разпределени в Градска художествена галерия и залите на регионален исторически музей. Зонална изложба „Струма“ е открита за първи път в Кюстендил на 11 октомври 1977 година и на нея са представени 70 автори със 103 творби. В същата година голямата награда на изложбата е присъдена на Елица Тодорова за живопис. На първото издание на зоналната изложба са отличени още Любен Гайдаров с първа награда за живопис, Стойне Шаламанов с първа награда за графика, Емил Попов и Богомил Живков с първи награди за скулптура и Христо Бараковски с първа награда за декоративно-приложно изкуство.
Супер! Няма само автотърговците, контрабандата с цигари и дрогата да върлуват по Югозапада. Да мине малко и изкуство. Но оттук нататък следват безброй въпроси. Дали пак нещата не стават по конюнктурата. Награди, участници. Не се пръква нещо ново, свежо, талант от регионално значение, пред която всички да се възхитят и зарадват. То и наградата на името на Майстора беше възстановена, но какво – все академици от София я печелят, не че са опрели до тия 7 хил. лева премия, отпускана от общината. По-дeмократично и ларж с младите – особено с тях, творци. Да не се робува на утвърденото, примадоните да разчитат само на себе си и  на никакви толеранси. И да не се благодари непрекъснато на кметове, на СБХ, на организатори, домакини и пр. Да благодарим на истинските художници, на извънконюнктурните.

Юг News

Съдия в забоите

 
Безпрецедентно дело е насрочено срещу 85 миньори от „Открит въгледобив-Бобов дол“, участвали в стачката през май т.г. заради невзети заплати, казаха магистрати. Първото съдебно заседание е насрочено за 21 ноември в кюстендилсикя окръжен съд. Искът е от работодателя – собствениците на „Открит въгледобив-Бобов дол“. Юридическият екип на Христо Ковачки спретва този съдебен мадригал, за да стресне готовите във всеки един момент да гракнат все недоволни бобовдолски миньори. След като забавили заплатите им с два дни на 11 и 12 май т.г. въгледобивниците и работници от открития рудник „Христо Ботев“ предприели стачни действия.

Работодателят счита, че стачката е незаконна – не са спазени процедурите по уреждане на колективните трудови спорове, не са водени преговори, няма участие на синдикатите. Съдът трябва да се произнесе дали стачката е в нарушение на трудовото законодателство и КТД в мините. Не се говори за паричен иск спрямо незаконните стачници. Ама, знае ли се какво ще стане, ако съдът се произнесе в полза на Ковачки. Тогава изобщо може да не взимат заплати с месеци – не дай, боже.
84-те миньори са получили призовки всеки един – въпрос на техен избор е дали ще се явяват лично, или ще наемат адвокат, поясниха юристи. Подобно дело имаше преди години в Кюстендил, когато работодателят италианец заведе съдебен иск срещу над 400 работници от завод за кондензатори в областния град. Заседанията бяха в столичен съд и някои от стачкувалите кондензаторджии пътуваха до столицата. Па не си носили личните карти за пред състава, мъки големи. Накрая се стигнало до подписване на споразумение. И двете страни останаха доволни. А италианецът продаде завода. Сега същото, но не продажба, а по-вероятно – закриване, ще стане и в мини „Бобов дол“. А за да не бият път до Кюстендил – хеле, трябва два рейса да напълнят с почернелите си куртки и ватенки, по-добре съдиите да слязат в мините. И там да четат жалби, искове, мотиви, присъди и т.н. Таман ще усетят как е долу, по забоите, как се работи, как не се взима заплата, как се стачкува – и против закона да е. Като ти писне, няма закони и договори. И да се чуе и на 500 м. под земята едно: „В името на народа“.

Юг News

Цървулите на тавана

Детската работилница към кюстендилския музей, през която са минали за две години над 2 хил. малчугани, възпитаници на почти всички училища в града, на школи по изкуствата и др. , за втори или трети път избра за тема на занятията си цървулите. В работилницата с вход 2 лева с часове децата изучават усърдно как се правят пясъчни часовници, редят древни мозайки, бродират народни носии. А тази седмица в три дни шият цървули. Цял клас има урок по ръкоделие в музейната работилница по направата на цървули. Те са втори клас, 9-годишни, и знаят за този артикул колкото аз за ракетостроенето. Не са и гледали и филма „С цървули по дивия Запад“, и в къщи не са чували за „опинците“ на прабабите и прадядовците си, но са навели глави над парчетата декоративни кожи /мостри /. Направата на цървули – дори с модела от картините на Вешин, е трудна работа, не крие уредничката на музея и ръководител на работилницата Владислава Таскова. Има си хас да е лесно.
Дечицата, горките, бодат нещо с шило и конеца. Никой не се впряга толкова много. Само организаторите на заниманието. И тук престараването е пълно. Откъде накъде целта на урока е децата да научат доста за цървула като такъв, но и да го свържат с историческото събитие Българо-Сръбсата война от 1885 год, когато нашите войници били обути в цървули. Ами, с какво да се обуят, това е било част от униформата. Сърбите как са били обути. Че и Левски на някои от фотографиите е с цървули. Дори при опита да избяга от обсадата на турците на Къкрина скача през плета и тогава навущата му се закачат на коловете и това се оказва фатално за най-чистия българин. Така пишеше в учебниците по история през 60-те години на миналия век. Цървулът е голямо нещо, не са нужни доказателства от историята.
Но цървулът е преди всичко символ, метафора, емблема дори. Всеки един от нас, ако се качи на тавана на къщата си, ще намери дядовите опинци. Ей това да се кажеше на тия дечица, що вдяваха без никакъв интерес конеца по предварително очертаните по декоративна сувенирна кожа дупки и от това да излиза „опинче“.

Юг News

40 … лева

По 40 лева за Коледа ще получат над половината от пенсионерите у нас, реши правителството. Това ще бъдат хората с пенсии или сбор от пенсии за декември до 321 лева включително. Прагът е равен на предложения за догодина размер на линията на бедност. Около 1.2 млн. пенсионери ще получат добавка от 40 лева, заедно с пенсията си за декември, обяви социалният министър Бисер Петков. По думите му броят на хората с право на добавка е приблизително същият като миналата година, а за целта подоходният критерий е увеличен със 7 лева до размера на предложената за догодина линия на бедност. „С тази стъпка приблизително се запазва обхватът на пенсионерите, които ще получат еднократната допълнително сума. Имайте предвид тенденцията на намаляване броя на пенсионерите, която наблюдаваме през последната година, така че има и малка разлика, но като цяло съображенията при подготовката на решението беше да се запази обхватът“, каза министърът. Празничните добавки, които ще стигнат до 57 процента от пенсионерите, ще струват на държавата близо 50 милиона лева, а парите ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на бюджета за тази година.
Никаквите 40 лева ще „зарадват“ 1/4 от българите /реално живеещите в страната не надхвърлат 5 милиона, а тук са само децата и пенсионерите/. При Сергей-Станишевото правителство дали по 50 лева. Възрастно семейство от кюстендилското с. Полска Скакавица тогава със 100-те лева дори си купили телевизор. И вероятно още го споменават Станишко. А ГЕРБ – 40 та 40. При това веднаж гербаджиите пропуснаха да зарадват най-големите бедняци – беше за Великден. Честито на тия, които ще вземат 2×20 или 4×10 лева около 7-и декември. То е ясно – ще намажат и внуците на ощастливените пенсионери, ще имат нещо отгоре за дискотека или за някой по-така модел смартфон тийнейджърите. Както и да е.
Въпросите остават обаче. На каква методика линията за бедност през 2018-а е фиксирана на 321 лева. Кой да ти каже. При ръст на икономиката около 4 % бедността би трябвало да се измества и тя нагоре, в процентно отношение. И защо пенсионерите не взеха по 60 лева при такава дръпваща икономика. Изобщо как така всичко се решава на око и на хрумка. Всички знаем , че овощията в Кюстендилско за втора поредна година измръзнаха. Десетки кандидатстваха за обезщетение от земеделското министерство. Някои взели и пак ще вземат. Лани – по 20 лева. Сега – по 200 лева, на декар. Мразът лани е бил по-суров, морът по градините е бил същият, както сега. Ама някой решил – м.г. 20, сега 200. Кой решава. За пенсионерите и овощията няма кой да го обясни. И няма защо. Все е мръзнене.

Юг News

Да не дава господ болница

Над 2 мил. лева са задълженията на общинската болница в Дупница, стана ясно на заседание на здравната комисия при областния управител на Кюстендил Виктор Янев, обявиха от администрацията. Здравното заведение оцелява благодарение на банков кредит от 1 мил. лева, по който гарант е общината. Болницата има непосилни стари задължения, които трябва да погасява – само от лихви по съдебни дела досега са платени 72 хил. лева, каза временният управител доц. Димитър Недин. Трябва да се плащат и задължения към ВиК, към ЧЕЗ, пощите и мобилните оператори. Въпреки сериозните финансови проблеми болницата има положителен баланс за последните три месеца – за юли 20 хил., за август -13 хил., за септември 8 хил. лева. Заплатите на медицинските специалисти и екипи, на администрацията и персонала – общо около 290-300 души, се изплащат редовно. Както Kmeta.bg писа, за последните 3 години болницата смени шестима управители, а един от тях – Росен Тимчев е с обвинение и присъда пробация за заемане на длъжността с фалшив диплом за здравен мениджмънт.
Общинската дупнишка болница единствена от 7-те здравни заведения в региона, която е зле и със задължения, стана ясно на заседанието на областната здравна комисия. Шефът на кюстендилската болница д-р Александър Величков каза, че с 300 души по-малко е броят на пациентите, ползвали болнични услуги в сравнение с по-предните години. Той го обяснява с прогресивното намаляване на населението и с лимитите върху болничната дейност от 2015 год. Иначе в болницата няма съществени промени, довели до затворени дейности поради липса на персонал или техника. Болницата поддържа щатната си бройка от 426 човека. Във връзка с финансовото състояние на болницата д-р Величков увери, че тя няма просрочия и задължения, но констатира финансови загуби от лечението на здравно неосигурените лица. Устойчиво е развитието и на частната МБАЛ „Свети Иван Рилски – 2003“ в Дупница. Д-р Матей Попниколов, хирург, който работи там, посочи, че се запазва миналогодишния обем на дейност, а техниката с която разполага болницата е сред най-добрата в страната за извършване и на безкръвни операции. Любопитен факт за дейността на болницата е, че 45% от пациентите са жители на други области и общини. Шефът на центъра за спешна медицинска помощ д-р Анелия Георгиева коментира проблема с квалификацията на кадрите, което в перспектива значително затруднява работата на центъра. На един етап незаетите лекарски места в звеното стигна 16. Тя каза, че е много важно да бъде запазен броя на екипите във четирите филиала, за да бъдат обхванати максимален брой граждани. Иначе спешният център в Кюстендил няма задължения и просрочия, но продължават да срещат трудности с комуникацията във връзка Националната система 112 и скъпоструващата поддръжка на автомобилите със специален режим на движение, заедно с медицинската апаратура в тях.
Последните дни все по се лансира идеята от Босилеградско да се лекуват в кюстендилската болница. Организирано, с предварително записване, да ги транспортират който има необходимост. „А кой ще плаща“, веднага изкоментира здравен шеф в Кюстендил. Д-р Георгиева не коментира нещата със здравния кабинет в Рилския манастир пред комисията при областния. Там над 8 години беше перманентно дежурен фелдшер от Кюстендил, който падна, потроши се, не можа да се възстанови и се пенсионира. На негово място пратиха друг фелдшер – от сапаревобанското с. Овчарци, той също се „замонашил“. Фелдшери – никой доктор не иска да се самозаточава в Рилския манастир. Откъде ще докарва добри печалби – потребителски такси /в Дупница взимат и за медицински бележки за неизвинени отсъствия на учениците/ , прегледи, рушвети и пр. Абе, ясно е – може ли болниците да са търговски дружества и здравето на хората да е бизнесът им. Затова и народът има супер реакцията: „Да не дава господ“. Продължението в случая е – „да влизаш в болница“.

Юг News

Докога Майстора

Календар за 2018 година под наслов „Кюстендилски Мадони“ издадоха отдел „Култура“ при общината и регионалният музей в града. Календарът е 8-страничен, луксозно издание, ще бъде предоставен за ценители по 12 лева. Фотосите на момичета с характерните автентични за Кюстендилско носии са решени по прочутите Мадони от платната на Владимир Димитров-Майстора – така, както ги е видял и рисувал техните баби и прабаби големият ни художник. Аранжировката и композирането е на издателство „Българските корени“, като календарът е посветен на 135-годишнината от рождението на Майстора. Консултанти са Веска Спасова – асистент и Валентин Дебочички – директор на регионалния исторически музей  “Акад. Йордан Иванов“. Такъв календар, който ще бъде част от подаръците и сувенирите за Нова година, се прави за пръв път от общината и музея. Отделно всяка година календар прави и градската художествена галерия с репродукции от картините на Майстора от фонда си.
Ще сложим и тоя, поредния календар с Майстора. То в Кюстендил вече не минава нещо без негово участие. Но взеха да прекаляват културните чиновници, псевдотворците и арт изкушените. Все Майстора, та Майстора. Книги, изложби, пленери, мегаформати по площада, магнити, календари. Преди време го сложиха и на бутилки плодова от Винпром-Кюстендил. Както и на безалкохолни – една от Мадоните му украсяваше бутилка швепс. Тоя град като че ли нещо друго не може да извади. Добре, че родното му Фролош си трае – поради обезлюдяването. Иначе ще иска обезщетения и бонуси като родното му място. Няма да се случи – разбира се, ама докога с Майстора.

Юг News

Какво правят трима доктори

Демократичният съюз на българите в Сърбия остро осъжда нечовешката постъпка на полицията в Босилеград и на отдела на здравната инспекция в Ниш, които на 10 ноември 2017г. в центъра на Босилеград проведоха показна полицейска акция и арестуваха и задържаха за няколко часа тримата български лекари д-р Валентин Янев, д-р Красимир Андреев и д-р Цветанка Цолова. Това става по време на провеждането на хуманитарни медицински прегледи на социално-застрашени и нуждаещи се от специализирана медицинска помощ граждани в КИЦ „Босилеград“, се казва в официално съобщение до медиите два дни след бруталните действия на босилеградската полиция, подписано от лидера та ДСБ Драголюб Иванчов.
Тази брутална и дълбоко антихуманна по същността си показна полицейска акция нямаше нищо общо с рутинен инспекционен контрол на здравната инспекция от Ниш, която – според думите на самите инспектори, за последно е идвала в Босилеград преди осем години! Ние задаваме въпроса къде беше здравната инспекция, когато босилеградските граждани умираха в линейките на път до специализираните клиники в Сурдулица, Враня и Ниш? Кога здравната инспекция за последен път е проверила дали и как се правят медицински прегледи на все още живите възрастни и безпомощни хора в отдалечените босилеградски села? Къде беше здравната инспекция да контролира как и с какви коли се извозваха тежко болните от Босилеград до ВМА в София, когато това го организираше общината в Босилеград? Знаят ли господата здравни инспектори, че повечето босилеградски граждани предпочитат на собствени разноски да се лекуват в България, вместо да бъдат подлагани на изпитанията и униженията, на които ги подлага сръбската здравна система, на която цял живот плащат медицинските си застраховки?
За сръбските полицейски и здравни инспектори през последните осем години най-голямото престъпление е хуманитарната акция в която българските лекари оказват медицинска помощ по покана на КИЦ „Босилеград“. За полицията в Босилеград е много по-важно дали на сградата на КИЦ „Босилеград“ стои българското знаме, дали и как се отбелязва Деня на Западните покрайнини, поредната годишнина от подписването на Ньойския договор, и пр. От това как например се провеждат и фалшифицират изборите за местна власт в Босилеград, какво е качеството на питейната вода, на хигиената в града, на околната среда и други жизнено важни неща. Опитвайки се да стоварят отговорността върху КИЦ „Босилеград“, сръбските власти за пореден път се опитват да хвърлят прах в очите на българската общественост и на представителите на българската държава, за да не видят купища други проблеми които застрашават самото оцеляване на българското малцинство в Сърбия. Арестувайки тримата български лекари, полицията в Босилеград изпълни една мръсна политическа поръчка на кмета на Босилеград Владимир Захариев, с която той си отмъщава заради това, че българската държава пое в свои ръце оказването на медицинска помощ на българи от Западните покрайнини във Военномедицинска академия и го лиши от възможността той да я използва за собствени политически цели.
Нервни са, но са и прави от БСБ-Босилеград. Дали обаче си дават сметка как с трима призовани и отзовали се софийски доктори ще спасяват затъналото в бедност, болести и несрети българско население оттатък границата. Така се случи, че по телевизията вървsха заедно кадри от скандала с медиците в Босиилеград и журналистическият репортаж от Голо Бърдо в Албания. Където пак българи са осиротели и изнемогват. Тия в Албания изглеждаха по-добре и жизнени отколкото нашите по Западните покрайнини Като бит, съсухрено изражение, естетика, излъчване изобщо – по всичко. Така, че само с трима доктори нищо няма да се реши и народът ще боледува и ще се чуди откъде помощ да търси. И с декларации не става. Скачат му непрекъснато наши на босилеградския номер 1 Владимир Захариев, ама човекът кара четвърти пореден мандат. Кой го избира. Не са ли болните в Босилеградско.

Юг News

Не сме в десетката

10 ноември. Денят, в който управлявалият 35 години Тодор Живков пада от власт. Днешната дата е една от най-паметните в историята на страната ни – датата, която сложи край на една епоха – тази на „бай Тошо“. Някои си спомнят с носталгия за онези времена, други са против комунистическия режим. До ден днешен обаче репликите на генералния секретар на ЦК на БКП се цитират. Ето някои от най-запомнящите се лафове на председателя на Министерския и Държавния съвет на България Тодор Живков:
„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“
„Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…“
„Това е политиката – да се слееш с народа.“
„Тази година завод за полупроводници, догодина – за цели проводници.“
„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“
„Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.“
„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
„Според последното преброяване мечките ги водеха некъде към 1300 души…“
Лафовете могат и да се продължат. И анекдотите. В Самоковско се коментира, че станала популярна архивна снимка, на която Тодор Живков е с пистолет, всъщност не доказва участието му в съпротивата и в партизанското движение. Историята била съвсем друга. Бай Тошо ергенувал по Говедарци, откъдето е първата му жена – Маруша. Падал си по сценичното изкуство и се включил в трупата на местното читалище да играят пиеса от Възраждането и революционните борби на българите. Имало сцена, в която трябвало да се гърми. Ще гърми Т. Живков. Постановчиците помолили местния пристав /в Говедарци/ да предостави пищова си, със свален пълнител, за представлението. И бай Тодор да го насочи към опонента си според сценария. Така с пищов в ръка го снимали на читалищната сцена. Снимката му свършила чудесна работа след десетилетия.
Дали и с оставката си на 10 ноември 1989 год. не е отиграл такава постановка. Кой знае. И защо комунистите изневериха на 9-та, нали на 9.9.1944 год. стана революцията им? Та решиха да е 10-и. Няма кой да го обясни. Но и да не го обяснява – изобщо не сме в десетката. По демокрация, по благосъстояние /къде ти/, по икономически ръст /ни най-малко/, по раждаемост. И т.н. Не сме в десетката. И никога няма да бъдем.

Юг News

Не банкомат, а банка

 
МВР издирва Т. Б, 41-годишен, К. Й., 40-тодишен и К. М., 35-годишен. За тримата има издадена общодържавна заповед за издирването им във връзка с тежък криминален случай. Умоляват се гражданите, които са забелязали хората от снимките, да сигнализират на тел. 112 или в най-близкото полицейско управление. Анонимността им е гарантирана. Това пусна в късния следобед в четвъртък МВР, след като цял ден не можаха да открият и задържат трима от четиримата, взривили и задигнали банкомат в центъра на Сапарева баня. Бойните действия бързо се преместиха по Пернишко. Πaвeл – Πaвĸaтa и Kpacимиp Йopдaнoв – Джoнĸaтa ca двaмaтa зaдъpжaни зa взpивeния бaнĸoмaт в Caпapeвa бaня, пише „Mиpoглeд“. Te ca oт гpyпaтa нa Baлeнтин Йopдaнoв – Πyйĸaтa, ĸoйтo oбaчe нe e cpeд издиpвaнитe. Πaвĸaтa дъpжи aвтoмopгa в пepнишĸия ĸвapтaл Moшинo, твъpдят ocвeдoмeни. Tя билa пpeдимнo зa aвтoмoбили oт мapĸaтa „Ayди“. Извecтeн e ĸaтo ĸoвчeжниĸa нa Πyйĸaтa. Toй нe e ĸpиминaлнo пpoявeн. Джoнĸaтa пъĸ e c дългo ĸpиминaлнo дocиe. Toй oт тийнейджър ce зaнимaвa c ĸpaжби нa ĸoли. Cлeд тoвa пъĸ ce зaxвaнaл и c ĸacopaзбивaния и oбиpи. Йopдaнoв имa чacтeн бизнec. Toй дъpжи ĸaфeнe в ĸвapтaл Изтoĸ. Πepниĸ e пoд пoлицeйcĸa блoĸaдa oт cyтpинтa. Kpиминaлиcти издиpвaт пoд дъpвo и ĸaмъĸ oщe двaмa oт извъpшитeлитe нa дpъзĸия oбиp. Cпopeд пoлициятa тe ce yĸpивaт в гopaтa нaд ceлo Бocнек. Жaндapмepия, бapeти, xeлиĸoптep и cлeдoви ĸyчeтa yчacтвaт в мaщaбнa aĸция cpeщy бaндититe, ĸoитo в пocлeднитe няĸoлĸo мeceцa взpивиxa и oбpaxa ceдeм бaнĸoмaтa. B cpядa cpeщy чeтвъpтъĸ пpeз нoщтa в Caпapeвa бaня e извъpшeн пopeдeн oбиp. Toй ce cлyчвa пo-мaлĸo oт 24 чaca cлeд пocлeдния пoдoбeн cлyчaй. Toзи път oбaчe пoлициятa бъpзo влизa пo cлeдитe нa ĸpaдцитe.
Много са печени перничаните, щом потънаха вдън земя и цели потери ченгета, жандармерия, дронове, хеликоптери, следови кучета цял ден претърсваха около Боснек сантиметър по сантиметър, но нищо. Не ги хванаха – въпреки твърдо обявеното от главсека Младен Маринов, че всичко е въпрос на часове. Но и не са печени чак толкова банкоматаджиите. Щом обират такива метални кутии и клетки. А не банки. Ако обираха банки, както Цветан Василев например, няма хващане. В най-лошия случай да обитават някой първокласен хотел по Сърбия или по друга дестинация. А не да ги гонят с хеликоптери и кучета „вдън гори телилейски“.

Юг News

Майка Индия

Продължително, леко изтощително, но изключително опознавателно и обогатяващо пътуване реализираха танцьорите от ТФ „Партньори“ в Азия. Много емоции, нови приятелства и нови познания съпровождаха всеки ден от интензивната програма, подготвени от организаторите на 14-я международен фолклорен фестивал „Удбав удсав“ гр. Гвалиор, Индия. Кюстендилските представители имаха възможност да се срещнат с кмета на Гвалиор, както и с представители на много образователни и културни институции в многомилионния град, да се докоснат до културата, традициите и душевността на гостоприемния индийски народ. Нашите танцьори имаха поредица от участия, в рамките на фестивала, като навсякъде впечатляваха с добро настроение, бързи ритми и стилни костюми. Нашият танцов фолклор е относително непознат за публиката, но бе много добре приет по време на всички концерти. Нашите танцьори взривиха многобройната публика с традиционни български танци, предимно от шопска и пиринска етнографска област.
Много богата съпътстваща програма бе предложена от организаторите – посещения на емблематични за региона и за Индия културни паметници – мавзолея на Тансен и двореца в Гвалиор, Тадж Махал и червената крепост в Агра, Дворец на ветровете и Кехлибареният дворец в Джайпур, най-високата каменна кула Кутб, храм Акшардам, Индия гейт, Червената крепост и храма във форма на Лотос в столицата Делхи. Интересно и ползотворно бе сътрудничеството, комуникацията и обмяната на опит с останалите международни групи от Ирак, Киргистан, Словакия, Бангладеш, Шри Ланка и Южна Корея. Изключително богат и красив букет от различни култури, ритми и невероятен колорит! Трудно е да се опише с думи всичко, което преживяха „Партньори“ в петнадесетдневното си турне, но най-трудно е да се опише гостоприемството и всеотдайността на домакините. Много съпровождащи участията дейности, много общуване, много нови приятелства, които ще запазят за дълго топлината в сърцата на всички, които бяха част от това турне!
Направо разбива сърцето това турне. Нищо, че една от танцьорките тръгна за мургавата дестинация с 5 хиляди лева джобни. И как иначе. Но за турнето. Е-ле пък, ако можеше да се засече групата от Кюстендил по летищата с Димитър Бербатов, който часове по късно кацна на индийска земя, за да започне подготовка и мачове с новия си индийски тим, нещата ставаха неописуеми. Колко добре е да се изявяваш в Индия. Някога, при Тато, имахме само приятелски отношения с милиардната страна. Да се чудиш как толкова многолюден народ се диви и ни се възхищава. В случая на танците и на футболен гений като Бербатовия. Защо нашите национали да не изиграят една контрола с индийците, ще си качим веднага мястото в класацията на ФИФА, като ги бием с 3:1 например. Да се обзаложим ли, че Бербатов в края на сезона, който продължава само 4 месеца в индийското първенство, като нищо ще договори приятелски мач. Не само, че сме приятели още от Тодор-Живково време. Индия – щом ни се възхищават на танците и на футбола , то си е майчинска ласка и жест. Нямаше ли някакъв такъв филм „Майка Индия“. За качества не говорим.

Юг News