ВОСР

Около 20-30 привърженици на комунистическата идея се събраха пред Паметника на Съветската армия в София, за да отбележат 100 години от Октомврийската революция, които се навършват днес. Повечето от тях бяха възрастни хора. В събитието не се включиха известни политици. Единственото партийно знаме, което се вееше пред паметника, бе това на Българската работническа партия (комунисти). В България отдавна вървят дебати дали Паметникът на Съветската армия не трябва да бъде преместен в Музея на социалистическото изкуство. Този паметник е място, където се събират привърженици на комунистическия режим, обявен у нас за престъпен със закон. Паметникът често става обект на посегателства, срещу които Русия реагира гневно. При последния такъв случай говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Червената армия е спасила българските евреи. Преди няколко дни комунисти в Москва също отбелязаха годишнината с манифестация. Днес в руската столица също има парад, но той е посветен на една друга годишнина. През 1941 г. съветските войски правят парад, като веднага след него отиват на фронта, за да се сражават срещу хитлеристка Германия.
То и в не отчаяния от комунизма Кюстендил имаше сбирка за 100 години от Великата октомврийска социалистическа революция. В синята зала на читалище „Братство“ с лектор – има си хас, о.р. полковник, поканен от Севда Демиревска от партизанската фамилия Дмиревски в Дупница и сподвижници. Е, как да не те е срам. Покойната Миланка Грозданова някога инициира подписки за създаване на антинатовски комитет в Кюстендил. Буквално месеци, преди да влезем в Алианса. И пак и все в Кюстендил. А и на каквото и да е манифестиране на ултракомунистически плам и патос неизменно но на първата редица се явява бившият шеф на кюстендилския театър при соца /то па беше един таатър!/ Димо Илинкин. Вгледайте се и днес в лицата, развяващи червено знаме със сърпа и чука и при паметника на Съветската армия за 100 г. от Великия Октомври. Там отново е той. В центъра на Кюстендил, на десетина метра от входа на общината си стои паметната плоча, под която са тленните останки на трибуна на комунистическата кауза в Кюстендилско Димитър Каляшки. Бивш деец и местен трибун Гале Христов пише поредна книга за Каляшки. Е, аман. И докога! Димо Илинкевци, Гале Христовци, Каляшки Маляшки и пр. И за 200-годишнината, пак ли.

Юг News

Сега и корейци

На едно от най-големите в света атрактивни шоу-програми с елементите на бойно изкуство ще могат да се насладят феновете в Дупница. Само след три седмици – на 28 ноември т.г., в спортната зала „Арена Дупница“ ще дойдат легендарните бойци от демонстративния отбор на световната федерация по олимпийско таекуондо-WTF. Мъжете от Кукион, които са предимно южнокорейци, пълнят залите в цял свят заради уникалните си изпълнения и спиращи дъха атракции. Те са в България по покана на родната федерация и ще имат две изпълнения в София и в Пловдив. Президентът на родната ни централа Слави Бинев обаче е успял да убеди Кукион да направят и трета двучасова демонстрация в Дупница. „Благодарим на г-н Бинев, защото това е признание за успешните ни последни години на „Гладиатор“, както и за първата в историята на България спечелена световна титла в този спорт именно от момче от Дупница. Освен това, организацията на Балканиадата беше перфектна и Слави Бинев успя да договори и гостуване в Дупница на демонстративния отбор, а техните изпълнения се помнят с години“, коментира треньорът на „Гладиатор“ и виновник за успехите на дупнишките бойци Христо Михалчев. Залата събира 1500 зрители, но се очаква да дойдат и много зрители от съседните градове, защото входът е безплатен. И ако в София и Пловдив залите ще съберат всички фенове, то дупнишката модерна зала, може да се окаже тясна. Само това притеснява на този етап организаторите домакини.
Ега ти и еуфорията по бойните изкуства – този път с носител корейци, по Дупница. Билетите се разпродали за минути. Откъде се взе такъв интерес. По азиатската телесна и на духа /не духовна/ култура. Ама, как няма, щом всяко второ дете – не сам в Дупница, тренира нещо от „източните“ силови „кълчотини“. За всеобща радост на бащи, майки, лели, стринки, вуйчовци и вуйни, комшии и сватанаци. Но всичко ще се събере на 28-и т.м. в „Арена“-та в Дупница. Нищо, че градът си има толкова много ядове – „Юнион Ивкони“ почит през час докарва някаква беля или усложнение по родните пътища и разписания. Футболът в града и след препререгистрациите пак е на селско ниво. Улиците са все по и все по… Кабелактата им се закрива, защо пари за нея не се намерят, а за корейци. И те, дупничани, с бойни южнокорейски звезди се вдъхновяват и истериират. Какво пък – може нещо от това изкуство да може да се приложи и в управлението на града и да помогне срещу някой от изредените и още куп други нерешени дупнишки „недоимъци“ или проблем. С един удар и … залата се вдига на крака. Всичко е супер.

Юг News

Бащата на яйцето 

Драстично – с около 10 стотинки за брой, поскъпнали яйцата по магазините и на сергиите на местния битак в Дупница, казаха клиенти. В квартален магазин допреди седмица продавали кокошия продукт по 22 стотинки, този уикенд на етикетите вече се появила неподозирана цена от 32 стотинки за бройка. Доставната цена вече скочи на 30 ст. 2 стотинки е надценката, поясни продавачката. На битака с наближаването на зимата се очакват цени по около 35 стотинки за яйце – каквото не е било никоя есен или зима, коментират ежедневно „проверяващи“ цените на кооперативния пазар дупничани. Поскъпването при яйцата се обяснява със сезона – носливостта на кокошките пада в късната есен. Както и с намалелия брой на носачките в района. Дори и птичият грип, появил се в Ямболско и Сливенско тези дни, повлиял търговците смело да вдигат цената нагоре, разтълкуваха скока местни птицевъди.
Кокошката или яйцето е първото е все още неразгаданият философски въпрос. В „Господин за един ден“ Тодор Колев увърта отговора според изгодата да момента – все пак редовно вадеше изпод ризата по някое яйце, за да му сипе местният кръчмар една ракия. Борис Христов има един роман, на който критиката и читателите не можаха да обърнат кой-знае какво внимание – „Бащата на яйцето“. Не е късно да го изчетем. Кой е бащата, кой не е, но яйцето си е яйце. И върши работа, търсено е във всички времена и епохи. И ето го с такава невероятна цена на дупнишкия битак. Кокошките не поскъпват, а тях ги унищожават с хиляди заради епидемията „птичи грип“. Вносните яйца /от Полша/ са евтини. Всеки яйчен продукт от Европа почти се явява с различни и все опасни съставки и примеси. При това положение всеки ще търси истинското яйце. С ясни майка и баща. Е, щом е така, пък и кокошките да са щастливи, ще се стигне и до 40 стотинки за яйце. Монасите в Рилския манастир му изсмукват съдържанието, зографисват черупката отвън и после го пласират до свещите в храма – срещу 10 лева бройката. Нищо, че е празно. Кой е бащата на тая манипулация? Въпросът не е философски – търговецът.

Юг News

Кюстендилски медиен срив II 

Ние, колективът на ТВ Запад, чувстваме необходимост да изпълним журналистическия си дълг докрай. Повече от 20 години ТВ Запад ви е информирала обективно и своевременно за случващото се в целия Югозападен регион и сега няма да направи изключение.Години наред заедно търсихме истината, решение на проблемите и се радвахме на вашите успехи. Благодарим ви, че ни допуснахте в домовете си и вдъхвахте увереност, карайки ни да се чувстваме полезни. А ние винаги влагахме и сърцата си… Вашето признание за работата ни, позволяваше да вървим с високо вдигнати глави! Отново изразяваме благодарност и официално потвърждаваме информацията,че ТВ Запад ще спре излъчване на 01.01.2018 година.
Такива ги пише в мрежата, почти през сълзи, репортерката от обречената на закриване TV Запад Оля Архипова. Приоритет й бяха черковните ритуали и празници, попските мотиви. Дойде моментът да пали свещ на медията си. Лошо, но и това го има.
А Юг нюз единствен писа преди повече от година за медийния пълен срив в Кюстендил. Сега е продължението – „II“. А в първите години на демокрацията Кюстендил /и Югозападът/ бяха силно медийно „застъпени“ и пренаселени. Да припомним. В Кюстендил имаше две tv кабеларки, на един етап и общината поддържаше tv екип /Росица Благоева и Цанко Хаджийски/ – и доникъде. И в Сапарева баня бившата телевизионерка и червено парламентарно острие Клара Маринова беше създала и ръководеше tv екип. 7 частни радиа – „999“, „Перун“, „Ултра“, „Ритъм плюс“, „Осогово“, „Фокус“ и „Дарик“, останаха само три, като „ритъма“ си е“ бам башка“. И в съседна Дупница имаше две радиа, а братята от руенската обител „Св. Иван Рилски“ пуснаха и църковно радио, което не се утвърди въпреки ентусиазма на редакторите в монашеско расо и солидната подкрепа от „светски лица“ и институции. И няколко хартиени издания просъществуваха – „Нова България“, „Пауталия“ /на общинска издръжка до закриването й на 19 февруари 2000 год./, „Стримон“, „Кюстендил“, „Сряда“, седмичникът „Наблюдател“, който /слава богу още крета/. В Дупница опитаха с три вестника, но оцеля само „Вяра“. Имаше и опит за литературно списание с начинател Райка Добрева. Защо да не добавим и упорито издавания бюлетин на сънародниците ни от културно-информационния център /КИЦ/ в Босилеград, който по едно време се и печаташе в Кюстендил, тук ставаше и предпечатната му подготовка. По едно време се нароиха сайтовете – „Kn nеws“, „Кубер“, „Кюстендил прес“ /за някой и друг месец/ и др. Сега е само „Кубер“-ът списван с арабски синтаксис и отразяващ всякакво дребнотемие.
Примерите могат да се допълнят, но и без тях е ясно, че в града /така е и в региона/ има доста медийно изкушени хора и капацитети, както се казва. Медийният срив обаче за града е като че ли предначертан и неизбежен. Колко опити и издания приключиха с фиаско и тъжният им залез направо отчая инициаторите им. TV кабелът „Колор“, сега и конкурентът му TV Запад. Няма вече да има новинарска емисия от екран. И ОКО спира – два пъти умира, коментират по Благоевградско.
Какво не достига, щом има толкова ентусиазирани медийно хора. Пари /така е – няма ги/, професионалисти в подготовката, списването и издаването им – такива има. Подкрепа от местните институции. Наскоро се разбра, че бивша кюстендилска репортерка се устроила в общински /!/ вестник в … Казанлък. Кюстендилец от 30 години е в екипа на радио Благоевград. В столицата изкарват хляба си в телевизии, агенции и ежедневници над 10 репортери, родени и работили в Кюстендил. Нещо в самата нагласа на хората тук, в механизмите неадмириращи такива начинания като медиите. Обезлюденият град. Само с един вестник – кметският „Наблюдател“. Бог знае дали и кметът /силно набожен/ се радва на това.

Юг News

Под роуминг

Mеморандум за намаляване на цените на роуминга със страните от Западните Балкани ще бъде подписан до едни месец, заяви пред журналисти транспортният министър Ивайло Московски. По думите му документът ще предостави възможност на телеком операторите да подпишат споразумения, за да паднат цените. „Не може да имаме 6-7 лева на минута с Македония или със Сърбия. Това са чудовищни цени. До месец ще подпишем меморандум с всички държави от Западните Балкани. Предполагам, че до края на годината и телеком операторите ще го направят“, каза транспортният министър. Глоба до 2 милиона грози мобилните оператори, ако нарушат новите правила за роуминга Министър Московски уточни, че в момента се подготвят меморандумите с всяка една държава от Западните Балкани.
Дай, боже, че е истински кошмар за българите по Македония да се устроят с качествен и евтин интернет, сигнал за мобилните апарати, изобщо – с модерните комуникации не са много гостоприемни комшиите. „Качих се на връх Руен на Осогово. Реших да звънна на мой приятел от Стара Загора и да му се похваля. Да съм говорил 30-30 секунди. После на сметката ми отчело 6 лева“, вайка се турист кюстендилец. Македонци пък тичат на един хълм, до селце при Крива паланка, въоръжени с български СИМ карти, да си звънят по цяла Европа, свидетелстват наши туроператори. След месец ще може да му опише и туристките с него в групата, качила първенеца на Осогово. Какво по-добре. Ще стане едно говорене под евтиния роуминг, нямаме си представа. По комшийски. Все за пазарлъци, устройвания, далавери, мошениците ще се възползват първи – ще се интернационализираме за отрицателни минути под роуминга. Не, че не го надхитрихме и роуминга. Ще се наложи Емир Костурица да прави римейк на филмите си с балканска проблематика – като „Черна котка, бял котак“ например. Трансграничните търговии /далавери/ ще се устройват вече много лесно и бързо. Абе, блестящо балканско бъдеще ни чака. И едно роуминг гражданство да се въведе. Всички да сме и към един оператор. Това, което възрожденците ни възпяваха – „от изток сърби черногорци в тоз час ще да се появят „… и т.н. Всички сме в една мрежа, едно семейство и си бъбрим до насита срещу никакви такси. Какво повече като сближаване. Беднотията не можа да ни сближи, нито НАТО, ЕС. Джиесемът, джиесемът.

Юг News

  Кои са те

Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите, на борците ни за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал. 1-ви ноември е общобългарски празник на историческа памет и национално самочувствие. За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. Инициативата за въвеждането на празника тръгва от група пловдивски учители в края на учебната 1908 -1909 г. Тъй като нито един от българските възрожденци не бил канонизиран за светец, учителите решили да честват Деня на будителите на 19 октомври, когато се прекланяме пред паметта на небесния закрилник на българите – Св. Йоан Рилски. След установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година Българската православна църква не извършва поправка на църковния календар и продължава да извършва служението по Юлианския календар, според който денят 1 ноември по държавния календар съответства на 19 октомври по църковния Юлиански календар, който е Ден на Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец. На този ден точно е решено да се отдаде почит и на всички български възрожденци от Паисий Хилендарски до героите на Илинденско-Преображенското въстание. Министерството на просвещението също подкрепя и покровителства тази инициатива и празникът постепенно се налага в цялата страна. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. След като е бил забранен през 1945 г., честванията се възобновяват през 1992 г.
Календари, забрани и какво ли не. Кои са те и будители ли са чак дотам. И някой деец на съпротивата отпреди 70-80 години ще го сложат като нищо при будителите /при подбудителите – по-скоро/. То и санирането влезе в тоя Ден – в Кюстендил откриха новосанирания детски комплекс „Славейче“. И хидроинженерът Павел Петришки спретна една изложба според възможностите си и събра приятели и авери във фоайето на кюстендилския театър – баш на 1 ноември. Всички будят – наред. И никой или нещо събудено. Кои са будителите, а кои са събудените българи днес. Имат ли влог в КТБ, нямат ли? Купуват ли си самолетни билети от Спас от Кочериново, или не? Сред алоизмамниците ли са? Или сред ежедневните им жертви? Сред враждуващите по Черноморието групировки а ла Митьо Очите. Или пък, може би търновлията Митьо Пищова. Кои са?

Юг News