Драмата Освобождение

Стотици дупничани излязоха днес – въпреки студа, за да видят „на живо“ с така старателно подготвената възстановка на освобождението на града, станало преди 140 години. Освободителите майор Орлински и войниците му, яхнали на коне, влязоха в Дупница и освободиха града. Посрещнаха ги с хляб и сол при популярния бивш комплекс ресторант Рибарника на входа откъм София. Дословно беше изигран диалогът между руския пълководец и дупнишките свещеници – така, както е съхранен по архивите. Поповете на града, водени от архиерейския наместник отец Георги Паликарски, се справиха добре с ролите си. Войниците на майор Орлински в автентичните руски облекла бяха посрещнати с „Ура-а-а“ от дупничани. Шествието спря пред паметната плоча на майор Орлински, където кметът на Дупница инж. Методи Чимев поднесе венец от името на гражданите в знак на признателност за делото през 1878 година на фона на песните на мъжки хор „Св. Иван Рилски“. „Съдбата на майор Орлински е такава, че той остава свързан завинаги с България. Няколко месеца по-късно той умира от тиф и е погребан в църквата „Света Богородица“ в Благоевград“, разказа директорът на историческия музей в Дупница Анелия Геренска. Процесията стигна до паметната плоча с имената на загиналите опълченци от Дупнишко в центъра на града. „Моето послание към всички наши съграждани е с две думи: Нека помним. Нека не забравяме историята си, да знаем, че дупничани винаги са били свободолюбиви и никога не забравят своите исторически личности и герои. Днес, благодарение на нашия съгражданин Никола Лазарков, пресъздадохме този ден. Той тогава е бил на 20-години е и станал пряк свидетел на посрещането, а впоследствие го е описал. Честит празник, скъпи съграждани“, каза в словото си кметът инж. Чимев. Той благодари на всички, които се включиха в мащабната акция по възстановката. Всички дупнишки ансамбли облечени в народни носии, хайдути и коне създадоха атмосферата от онзи ден. На паметната плоча на опълченците венци и цветя бяха поднесени от Община Дупница, ОбС-Дупница, народният представител Радослава Чеканска, кметът на Сапарева баня Калин Гелев. Възстановката продължи с народно веселие, като хората бяха поведени именно от майор Орлински. След обяд в залата на общината дупничани чуха лекция за събитията, донесли свободата за града преди точно 140 години.
Драмата е пълна. Освобождение, та освобождение. Няма значение кое как е било. Важното е да извъртим една възстановка, едно шоу за мало и голямо да се изсипе на улицата. И русите все са на коне, хлябът и солта ги чакат на входа откъм северната страна на съответния град. А как ся а карали освободителите – не се казва в пълни детайли. Как е освободен Перник, Радомир, Самоков.Те какви възстановки да правят. Какво е правил майор Орлински, чието малко име повечето дупничани и не знаят, в Благоевград  (казва се Иван Павлович Орлински), където намира смъртта си от тиф. Благоевград не е освободен през въпросната 1878-ма. Да не е бил тръгнал към Банско например.
Въпросът е с възстановките. Някакъв малък цирк, в Дупница – и с попове. Защо да се прави. Браво на Кюстендил, където също се изкушаваха преди време да сценират освобождението си и в ролята на освободители да се въплътят местни актьорски дарования. Кой ли щеше да се уреди да играе дядо Ильо войвода. Конете, хляба и солта, учителката, която единствена знае перфектен руски и ги посреща със „Здрвствуйте, братушки“, са ясни. Войводите са по-друго. Абе, в драмата, дори и да е със заглавие „Освобождение“ все ще се отиграе.

Юг News