Day: 16.01.2018

Eх, Биньо

Eх, Биньо

Приятели, хора на словото, негови читатели се събраха за откриване на фотодокументална изложба за поета дисидент Биньо Иванов във фоайето на кюстендилското читалище „Братство“. Поводът е 79-години от рождението му /на 16 януари 1939 год. в с. Бараково/. И даване на старт за отбелязване по подобаващ начин за големия поет на неговата 80-годишнина догодина – януари. Дотогава ще се търсят още фотоси, писани текстове и приятелски спомени за поета, обявиха в аванс организаторите. Събраното ще отвори постоянен кът „Биньо Иванов“ в „предверието“ на читалището. Биньо Иванов, чиито стихосбирки „До другата трева“, „Природи“,  „Си искам живота“, „Навярно вечно“ и др. са обявени за изключителна съвременна, за неговото време, поезия. Стана известен и с това, че направи две гладни стачки в зората на демокрацията. Едната му продължи 41 дни. Исканията – разсекретяване на съществувало според него споразумение между БСП и покойния Жельо Желев по избора му за първи демократично избран президент на България. Биньо почина през април 1998 год., ненавършил и 60 г. и почти забравен от „големите на деня“. Май беше прав, ама накрая отстъпи и прекрати. Сви се в себе си. Пращаха го на лекарски прегледи по правителствена болница. Върна се с две рецепти с обозначени на тях десетина лекарства. Не изпи нито хапче. Така беше решил. В родното му с. Бараково, квартал на Кочериново, има читалище, кръстено на него. Фондът му непрекъснато се обогатява с книги и дарения, каза приятелят на поета преподавателят в Художествената академия Методи Панайотов, председател на читалищното настоятелство в Бараково.
Та тя изложбата май повтори миналогодишната – и като съдържание, и като аранжировка. Една от изкараните да присъстват на откриването служителки на читалището неудържимо се прозяваше. Позакъснял и сега за официалната част известният Явор Кашукеев уместно попита: „Къде му е плочата?“. Става дума за паметната плоча на Биньо Иванов пред читалището, която заради тоталния ремонт на пространството пред галерията беше вдигната. Та и плочата я няма. Конкурсът на името на Биньо е твърде, твърде скромен – първа награда 300 лева. Мис пролет взимат 1 500. Нещата са несравними. Но. Лошото е друго. Повечето кюстендилци не го признават, не са чели нито ред от стиховете му.  „Беше един пияница, какви стихотворения“, още ръмжат наследници на комунистически отрепки на местно ниво. Тийнейджърите не го четат. Нито една от дамското литературно ателие, оглавявано от Благой Ранов, не дойде и на тази изложба. Защо така. Тия, поетесите на Ранов, не са и чели нищо от Б. Иванов. Няма и да прочетат. Лошо. Добре, че си отиде навреме. А как иначе.

 

 

Юг News