Месец: февруари 2018

Като по Радичков

Като по Радичков


Изявления на доскорошния зам.-председател на Народното събрание Валери Жаблянов /който е депутат от 10 МИР-Кюстендил/ пред актива на БСП в Кюстендил за отклоняване на международния транспортен коридор № 8 през Струмица и АМ Струма, а не през Кюстендил и Дупница, и че това е реално обсъждан вариант по време на срещата на министър-председателите Бойко Борисов и Зоран Заев по време на срещата им в Струмица, предизвика коментари, дори и смут, сред кюстендилци и по селата край границата с Македония. Местните хора са възмутени, че въобще се обсъждат такива варианти от хора, които явно не са в час и не разбират нищо, каза кметът на с. Гърляно Венелин Енчев. Според кюстендилци пътят още от римско време от Черно море до Адриатика е минавал оттук, през Кюстендил. Всичко друго са спекулации. Дали това отклонение през Струмица наистина е вариант за изграждането транспортен коридор номер 8, попитаха общински съветници на днешното заседания на минипарламента в Кюстендил кмета на общината Петър Паунов. „Ако има такъв вариант това е коридор 8 и половина, или коридор 9 без 15. Такава инфраструктура не е в Коридор-8 и няма да се финансира от Европейската комисия. Такава инфраструктура – ако я има, вероятно е вътрешен въпрос на Македония и на семейството на премиера Зоран Заев“, каза Паунов. Няма логика транспортното разстояние на коридор-8, което е 244 километра, да се удължава на 400 километра през Струмица, добави Паунов. И обобщи: „Никакви спекулации, коридор-8 ще мине през Кюстендил“.
Областният шеф Виктор Янев е и по-ясен. Коридор № 8 ще премине през област Кюстендил. Това е най- пряката връзка между София и Скопие, през Кюстендил, Велбъждски проход, Крива Паланка, Скопие, Тирана и пристанището в Дурас, каза Янев. Идеята е коридорът да свързва Черно море с Адриатическо море. Той коментира, че изказаното от депутата от БСП Валери Жаблянов предположение, че Коридор № 8 може да премине през Струмица, цели да внася напрежение в обществото. Областният управител допълни, че правителството на Бойко Борисов има последователна политика по отношение на Коридор № 8, през територията на област Кюстендил. Той припомни и за договорените със Световната банка 200 млн. лв. за инфраструктурни обекти за изпълнението на проекта. Виктор Янев цитира и думи на македонския дипломат Андрей Лепавцов по време на 10- та национална транспортна конференция с международно участие в Несебър, от които стават ясни действията на Македония. В момента се реализира проект за ремонт на пътя Крива Паланка – Деве баир, предстои такъв и за отсечката Крива Паланка – Ранковце. „Няма как да се удължава трасето на Коридор № 8 през Струмица и времето за пътуване от София до Скопие”, категоричен е Янев. Той припомни думи на македонския премиер Зоран Заев, че ако сега пътят София-Скопие, се взима за 4 часа, след строителството на Коридор 8 между двете столици ще се пътува 2 часа.
Смехории нашенски. Като се почне от червената сбирка с Жаблянов, през гнева на иначе готиния кмет на Гърляно и се стигне до двата часа време по дестинацията София-Скопие, пресметнати от премиера на комшиите Зоран Заев. Направихме го тоя невъзможен като чакане „коридор“, та взехме да засичаме и времето между двете столици. Два часа – сега горе-долу токова се чака да се мине през ГКПП-Гюешево-Деве баир. След 2025-а ще профучаваме със свръхскорост до Македония, до Албания, Италия. „Кога го видим, тогава че повервам“, ръсят по кръчмите в Гюешевско. И я подхващат като героите на Радичков – от който и разказ да ги вземете. Може и от „Свирепо настроение“, пиесата „Опит за летене“ – няма значение. Върви и за „Кридор-8“.

Юг News

Хайде да учим

Хайде да учим


Учениците от основното училище и гимназията, както и от професионалната гимназия по минна промишленост, в Бобов дол ще са във ваканция в сряда и четвъртък по заповед на кмета на общината Елза Величкова, съобщи тя. Съображенията са очакваните минусови температури утре сутрин и през следващите дни. При 30 сантиметра снежна покривка и автобусите, които докарват учениците от 15-те съставни села, се затрудняват – въпреки че пътищата са изчистени, добави кметът Величкова, която лично контролирала работата на снегорините през обилния снеговалеж в понеделник през нощта. В правомощията на кмета са да обяви до 3 дни ваканция за една учебна година – единият ден Величкова решила да е за празника на града – Димитровден, през октомври м.г., останалите два – ще са 28 февруари и 1 март, поясни тя. Така, покрай празника 3 март, над 100-те ученика в миньорската община ще имат няколко дни снежно-празнична ваканция.
Да, ама кога ще учат тия деца и тийнейджъри, бе. Избори – два понеделника са пас. Грипни ваканции във всеки един сезон, едва ли не. Ден на будителите, на просветителите, на смутителите. Матури. Празници на училището, спортни празници. И пр. И все се губят и губят часове, губи се темп. За всяко нещо почти се дава тайм аут в местните школа. Резултатът е ясен. Наскоро в директен tv репортаж на бит от родител на петокласничка седмокласник българин репортерката показа учебник по география. И го попита знаели да чете. „Знам“, бодро каза левентът по анцуг и по маратонки. И не можа да обели да прочете заглавието на учебника с огромни букви.
Хайде и да се учи в това българско училище.

Юг News

Най-лесно е с мартениците

Най-лесно е с мартениците

Четири поколения читалищни дейци от читалище „Просвета“ в кюстендилското село Гирчевци подготвиха пролетен подарък за децата на нашите сънародници в Босилеград. Те изработиха разнообразни мартенички, които председателката на читалището Ася Димитрова занесе лично в българския Културно-информационен център. Тя се срещна с председателя на центъра Иван Николов и разказа, че мартеничките са дело на четири поколения читалищни дейци – от 7-годишната Катерина до 77-годишната баба Тодорка. Читалищата в малките населени места, каквото е нашето, имат малки финансови възможности за дейност, но за сметка на това имаме интересни идеи и голям ентусиазъм за осъществяването им. Основната ни цел е да работим за съхраняването на старите български традиции и за поддържане на здрава връзка между поколенията. В читалищната дейност се включват с голямо желание и напълно на доброволни начала както младите хора от селото, така и най-възрастните, сподели младата председателка.
И от ВМРО-Кюстендил се готвят да носят мартенички за Босиелград. Преди това такъв жест стори кметът на Кюстендил Петър Паунов /още за поклонението за Левски/. Сигурно и други организации, дружества и пр. ще го направят за 1 март. Най-лесно е да подариш /вържеш/ някому мартеничка. И защо да й се отреждат и благотворителни функции. Не могат ли да си направят там мартеници в Босилеград /още повече, че някъде се писа, че и Сърбия има такава традиция/, та нали в Западните покрайнини живеят българи. Истински мартеници са си направили, защо ще им носят от Кюстендил и България като в сиропиталище. Има лек обиден момент в това нещо. Че са бедни в Босилеградско, се пише и коментира често. Но са българи там, при това онеправдани. Да не им го натякваме и с мартениците.

Юг News

Защо чак сега

Защо чак сега

Резултат с изображение за пос терминал

Резултат с изображение за пос терминалОтскоро и в клона на НАП в Кюстендил може да се плаща с пос терминал, казаха служители на данъчното. Тестът на системата минал успешно и клиентите вече могат да поискат при внасяне на такси, глоби, здравни осигуровки и др. да платят по този начин. Като не се редят на банковото гише на партерния етаж. Все още обаче малцина от клиентите го правят – вероятно, защото не е огласено достатъчно добре. Но и това ще стане. Известен проблем е това, че не с всяка карта може да се плаща по пос терминал, коментираха хора от гишетата на данъчното в областния град. Не е „валидна“ само една от картите, добавиха те.
Е, защо чак сега. Колко грешни пари плати клетият данъкоплатец на банките да внася и смешни като размер суми по КАТ, по общините, особено – в данъчното. Талкова ли беше трудно де се вкара още преди 10 години. Ама как тогава данъчните щяха да си осигуряват всевъзможни бонуси, заплати шестцифрено число /Оня, Хампарцумян например/, ако не се „грущеше“ от всеки влязъл да се издължи в която и да е институция и ведомство. По едно време се заговори, че и плочкаджиите ще боравят с пос терминал. А данъчните чак сега.

Юг News

Кюстендилец в Дупница

Кюстендилец в Дупница

 

Общинските съветници в Дупница не подкрепиха предложението по избора на Димитър Стоилов за управител на закъсалата с около 1,2 мил. лева задължения общинска болница, съобщи председателят на съвета Емил Гущеров. Д-р Стоилов, който е експерт в регионалната здравна каса в Кюстендил, син на известен бивш военен лекар в областния град, е получил само 5 гласа от 33-ма съветника. На изслушването пред здравната комисия той неволно или несъобразявайки се настроил завеждащите отделения срещу себе си. Това се оказало решаващо, казаха съветници. Иначе на самия конкурс изкарал Мн. добър 4,62. „Аз си му пазя мястото“, пошегува се след явяването на препитването в Дупница за Стоилов шефът на касата в Кюстендил д-р Сашо Котев.
Така сагата със съдбата на общинската болница в Дупница продължава. За три години здравното заведение смени шестима управители. Последният конкурс се провали в средата на януари т.г., когато не се яви нито един кандидат. Оттук нататък изходът е или да се назначи временен управител от самата болница и да се спре с нерезултатните конкурси за нов управител, или от самия колектив да се предложи решение и изход от ситуацията, каза председателят Гущеров. Не беше подложено на гласуване предложението на бившия кмет на Дупница д-р Пламен Соколов работещите в болницата да я придобият и управляват чрез РМД /работническо-мениджърско дружество/ , вариант, прилаган често при масовата приватизация с фатални последици за самите работници. Но ето, че има още привърженици тоя иначе пагубен вариант за „придобиване“ на държавна и общинска собственост. „Хората да поемат личната си отговорност“, коментира д-р Соколов. Предложението не мина. Засега болницата, в която работят около 220 лекари, медицински персонал, технически звена, администрация, се управлява от прокурист от столицата. За два-три месеца тя отчете спестени около 70 хил. лева на годишна база спестени плащания на здравното заведение.
Против предложението за Стоилов шеф на дупнишка болница гласуваха 12 общински съветници, повечето от ПП ГЕРБ които са управляващи, 9 се въздържаха, сред тях председателят на ОбС, също гербаджия, както и двама от участниците в конкурсната комисия Станислав Павлов и Иван Танев, Йонко Гергов, който също беше в комисията отсъстваше по това време от залата на ОбС. Предложението подкрепиха само 5 общински съветници – Георги Пехливански от БСП, Костадин Костадинов и Георги Георгиев от ОДБ, Спас Андреев от „Народен съюз“ и д-р Кирил Кирилов от Дясна либерална група.
А в града простичко обясниха тумбенето на Стоилов – „абе, кюстендилец в Дупница!“. Работата ясна.

Юг News

Корифеят от Илия

Корифеят от Илия


Бившият министър на финансите от правителството на Любен Беров (1992–1994) Стоян Александров от днес е обвиняем за упражняване на банкова дейност без разрешение. Това обявиха прокуратурата. От там уточниха, че Софийската градска прокуратура е привлякла известния с прякора „Малката Секира“ политик като обвиняем. В момента Александров е общински съветник в София от Движение 21. Проверката срещу него е и по сигнали за лихварска дейност, уточниха от държавното обвинение. Тя започна на 8 септември 2016 година и обхващаше периода 2002-2016 година, когато Александров е директор на банка. Той обаче е проверяван като физическо лице. Стоян Александров е с мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 100 000 лева.
Подробностите по случая. На Александров е повдигнато обвинение за това, че за времето от 19.11.2002 г. до 12.02.2015 г. в гр. София, и други градове на страната, като физическо лице без съответното разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като предоставил 61 бр. кредити в лева, евро и щатски долари на различни физически и юридически лица, в общ размер 541 000 лв., 1 693 160 щатски долари и 3 738 600 евро срещу задължението за връщане на сумите с договорени лихви. По този начин е причинил на лицата- кредитополучатели значителни вреди.  Второто обвинение спрямо Александров е за това, че в периода 2002 г.- 2009 г., като управител на „Стал 2007“ ЕООД и на „Александров и Сие“ ЕООД, е извършвал по занятие банкова дейност без съответното разрешение, като е предоставил 14 бр. кредити в общ размер на 1 006 4-00 лв. и 9 955 579.88 евро, и е причинил значителни щети на кредитополучатели. За посоченото престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от 5 до 10 години или глоба от 5 до 10 хил. лева. Спрямо Александров е определена мярка за неотклонение „гаранция“, която е в размер на 100 000 лв.16 септември 2016г въоръжени мъже нахлуха в дома на бившия финансов министър Стоян Александров. Стоян Александров потвърди пред БНТ, че днес са му предявени обвиненията. Каза само, че е работил според закона и отказа да коментира делото, с мотива, че не е запознат с него в детайли. „Никога не съм крил, че давам заеми. Аз самият не съм имал и един лев заеми. Същото се отнася и за фирмите ми. А това означава, че давам назаем само свои собствени пари, при това с доказан произход и платени данъци“, каза при започналата проверка срещу него Стоян Александров. Според Татяна Дончева, която е негов адвокат, това е превратно тълкуване на закона, защото кредити от собствени средства срещу лихва не е банкова дейност. Тази теза се подкрепя и от други юристи, включително от проф. Пламен Панайотов. Ами то даването на лични пари при произволни лихви не е ли криминално деяние – има го почти във всички цигански махали и не само. Но законът ще каже.
Какви ги е вършил роденият в граничното кюстендилско селце Илия финансов корифей. Покойната му майка разказвала, че Стоян и тримата му братя са израсли в бедност, по тютюневите ниви, които майката обработвала .“Земя са яли моите синове“, споменавала години, след като единият /Стоян/ стана големец. Местните го одумват и за това, че не дошъл на погребението на единия от братята си /сгазен от камион при с. Ябълково/. До последно го чакали, преди да изпратят брата миньор в последния му път. Александрови имат хубава къща в края на с. Илия, която последните години пустее. Самият той почти не идвал. Имали и стара къща, която на един етап искали да продават, казват местни всезнайковци.
И ето ти сега обвинения в лихви /лихварство/ по много тънък и вероятно ще се окаже напълно законен начин от страна на „Малката Секира“ /дали беше „малката“/. На такива неща в района на с. Илия, съседните Ветрен, Раково, Църварица и др. му казват – „арсъзлък“.

Юг News

 

Боклукът

Боклукът

Община Перник е поставила специални условия на шестте общини Бобовдол, Сапарева баня, Бобошево, Рила, Кочериново и Кюстендил, които според разпореждане на екомонистерството, предоставило 10% от квотата си, могат да докарват боклука да се сепарира и депонира на Регионалното депо. Това обяви градоначалничката на миньорския град д-р Вяра Церовска.  „Решението беше взето във връзка с министерското постановление, което касае тези общини и ние ще се съобразим с него. За общините, които ще докарват боклука в Перник, ще има специален график. Освен това автомобилите трябва да са съобразени с тези, които ние караме – вариопреси, Евро 4, с определен тонаж, по определен маршрут, с определена екологичност, за да може да се спазват всичките условия и определени часове. С това няма да се нанесат допълнителни повреди, нито пък ще се препълни депото защото количеството, което е определено за четири години, е не повече от 13 хиляди тона“, коментира кметът Вяра Церовска. Ще се изисква и всеки камион да представя бележка, че точно този товар е сепариран от лицензирана фирма и какво количество се изпраща за депониране. Отделно от това вторият контрол, който се прави е на самия вход на регионалното депо, където ще се измерва боклука, който се кара. Община Перник е наложила и допълнителна такса от 5 лева на един тон боклук, с тези средства ще се поддържат пътищата, които ще се амортизират допълнително. „Разбира се тези общини могат да предприемат и други решения и да си карат боклука на друго депо при по-добри условия. Все още никоя от тях не е върнала подписан договора, който е до 2019“, уточни кметът Вяра Церовска.
Е, как ще върне договора при това положение която и да е от общините. Сигурно ще искат на камионите с боклука да се вее и националният флаг отгоре или фен знамето на „Миньор“ /Перник/, защо па не. Абе, пълен и необратим хаос с тоя боклук. Къде ще ти карат от Рила и Рилския манастир до „кривите глави“ в Перник. Кога могат да си го карат на старото място, на тяхното си сметище. Какво като е затворено това сметище. Тихо. Два месеца вече минаха от забраната. И две години ще минат и пак ще си я караме както знаем. И нови договори подписваме с Еко пак /Кюстендил/ за разделно сметосъбиране срещу бонус от 15 хиляди лева. За най-чист и най-зелен град. А боклукът. Не става в Перник, няма да стане и в Джерман след години. „На луната ли да го караме“, възкликва общински шеф в наградения наскоро за предстоящо и хипотетично разделно сметосъбиране Кюстендил. В съседна Дупница са по-хитри и по-навреме. Плащат за две години и техният боклук вече ката ден се кара в София, не къде да е. Какво повече.

 

Юг News

 

Нашето си е наше

Нашето си е наше

Британецът Роб Макбрайд, известен с необикновеното си хоби и призвание да търси и да изследва интересни вековни дървета във Великобритания и Европа, днес посети и огледа трите 130-годишни секвои в м. Ючбунар над кюстендилското с. Богослов – секвоите представят България в конкурса „Европейско дърво на годината – 2018“. Гласуването за номинираните секвои, които се конкурират с 13 дървета от 13 страни на Европа, е в разгара си – до 28 февруари. Макбрайд, електроинженер по специалност, който от години е координатор на конкурса „европейско дърво“, обикаля различни европейски места, запазили любопитни стари дървета – с причудлива форма, с необикновена история и роля в живота на местните хора. Ето какво каза той за секвоите над с. Богослов. „Лесовъдът Йордан Митрев много добре е знаел къде да засади тия секвои – в планината. Като ги проучвах обаче, научих /от секретаря на туристическото дружество „Осогово“ Силвия Михова/, че кора от тези секвои се използвала за пълнеж на боксовите ръкавици. Видя ми се странно, но аз вече кръстих секвоите „боксови ръкавици“, чуди се британецът.
Макбрайд влезе и в художествената галерия, за да види платната на Майстора. При входа обаче го посрещна друга изненада – впечатли го череша, на която строителите на парк „галерията“ са заковали елтабло. „Не си представях, че дърветата могат да се експлоатират и по този начин“, изкоментира британецът и засне черешата. Утре-другиден той ще е вече в Португалия. Много му пука.
Покрай и тая никаква чак толкова визита обаче, буквално за час-два лъснаха всички местни състояния и тъпотии. При самите секвои на Ючбунар имало куп боклуци – найлонки, бутилки, някой палил и огън наблизо. Оня се ошашавил  „как може“. За боксовите ръкавици стана дума. Както и за елтаблото на черешата. Все наши работи. От куртоазия Роб все пак пощади кюстендилци – дишат пречистен от секвои въздух и се къпят в минерална вода. Нашето си е наше. Нищо, че секвоите са калифорнийски. Боклукът под тях …

Юг News

12 хиляди след Апостола

12 хиляди след Апостола

 
Левски е епохална фигура, човек, който мисли реалистично. И днес все още не сме разбрали Левски, смята историкът проф. Пламен Павлов. „За по-малко от две години организира около 12 хил. души“, посочи историкът по повод 145-ата годишнина от обесването на Васил Левски. „Значението на Левски е определено още от неговите съвременници, да не говорим за следващите поколения българи. Така е и днес, така ще бъде и в необозрима перспектива. Става въпрос за една епохална фигура, за най-добрия ни българин. Когато идва вестта за залавянето на Левски, един негов съвременник и съратник Данаил Христов Попов казва: „Изгубваме най-добрия ни българин. Един от неговите съратници от групата от Чирпан, която прави план за освобождението му, но се страхува какво ще се случи с нея, казва: „Да става каквото ще, защото нямаме втори Левски на света“. Тези оценки може да изглеждат много емоционални и да са далеч във времето назад, но те се потвърждават от следващите прочити на делото и личността на Левски. Така е и до днес“, каза историкът пред „Фокус“. Проф. Павлов уточни, че Левски създава заедно със своите съратници Вътрешна революционна организация, каквато до това време в българските земи никога не е съществувала. Проф. Павлов поясни, че Апостола прави основите на една армия. „Това не са просто комитети, които да подпомагат чети или да правят патриотична пропаганда, а основата на бъдещата българска армия и държавност. Това, което Левски създава заедно със съратниците си, е нещо изумително. За по-малко от две години той организира не по-малко от 12 хил. души. Според едно писмо на Кирил Тулешков даже 14 хил. души“, коментира проф. Павлов. Той посочи, че става дума за многобройна армия от хора, които са добре организирани. „Левски е един човек, който мисли изключително реалистично. Той не иска да има прибързано въстание, а нещата да бъдат подготвени в максимална степен, за да се постигне освобождението на България. До днес до голяма степен не сме разбрали Левски. Хубавото е, че с всеки следващ повод научаваме нещо ново за него. Излизаме от митовете, от щампите, от клишетата и започваме да откриваме истинския човек, държавник и водач на революцията“, допълни историкът.
Поредно изсилване и интерпретация по темата „Левски“. Къде ги намериха тия 12 хиляди след Апостола, няма как да стане ясно. Но и това върви като за 19 февруари. Всичко върви. И тъпи възстановки при Къкрина, и караулещи деца под дъжда в четнически одежди пред паметника му в София. И ДНК анализи /уж/ на косите му по tv предавания в навечерието на 19-и февруари. И какво ли не. Няма спиране и няма да има, щом и професори се захласват да казват каквото им скимне. „Ако беше жив Левски, нямаше да сме на такова дередже сега“, смело каза културтрегер от Ловеч, където правеха разните възстановки. Ловеч, лобното място на Апостола. Левски държал във всеки основан от него комитет да има и свещеник – попове рядко се виждат на поклоненията за датата 19.II. А Васил Иванов е йеродякон, „колега“ на хората в расо. Къде ти. Изобщо – стига самодейности по места. Да се поканят историци, изследователи, психографи отвън и те да направят безпристрастна оценка и анализ на живота и делото на Васил Иванов Кунчев от Карлово. Всички ще спечелим, ако се каже едно към едно това, което е Левски. Най-много той – безсмъртният, ще спечели.

Юг News

Просто да е

Просто да е


Днес, Неделя Сиропустна или Сирни заговезни (познат още като Прошка, Поклади, Сирница, Масленица), е празник на всеобщото опрощение. Пада се винаги в неделя – седем седмици преди Великден. На този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. На трапезата като блажни се поднасят само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати. В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме. В някои български селища на този ден казват: „Простено – Прости!“, тоест „Аз ти прощавам и ти ми прости“. Най-характерен за празника е обичаят „хамкане“ – на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж в семейството е този, който върти конеца в кръг и членовете на семейството, най-вече децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Първенците във вкусната надпревара, според поверията, ще бъдат живи и здрави през цялата година.Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра. Пише в книгите и върви в беседите по етнография по музеите.
Народът е по-директен. В Дупнишко опрощаването дори е свито. „Простено да е“, се редуцира на „Просто да е“. И хваща като жест и послание. И пак в Дупнишко за прошките. В тоя ден морето и водата си прощават. А, де. Просто да е!

Юг News