Месец: февруари 2018

Да ти се припуши

Да ти се припуши


Рекорден спад на контрабандните цигари у нас, показва изследване на производителите и вносители на тютюневи изделия в България. Въпреки това, оказва се, че има градове, в които от 10 кутии 3 са без бандерол. За миналата година са задържани над 38 тона тютюн – колкото една влакова композиция, казват от МВР. През третото тримесечие на 2017 г. контрабандата на цигари като цяло в страната пада до 6%. За сравнение 10 години по-рано търговията на тъмно в този сектор надхвърля 30%. Градовете, които се нареждат на челото в списъка по търговия с нелегални цигари са Кюстендил, Хасково и Велико Търново. Впечатление прави, че в Свиленград контрабандата намалява от почти 50% на 8% през третото тримесечие. В Кюстендил движението е в обратна посока. Кюстендил държи първото място по контрабандни цигари…
„Трайна е тенденцията за намаляване на контрабандата, не да го направим веднъж или кампанийно – тримесечие след тримесечие върви, което е най-радостното. Затова и приходите в бюджета са такива. Как може в България да е 6% (нивото на контрабанда на цигари – б.р.) и кой откъде се яви да пита: има ли борба с корупцията, има, ето я“, каза Борисов. „Това е най-точното проучване, по прост и практичен начин се прави. Във всеки град се обръща кофа за боклук и се броят кутиите без бандерол и с бандерол. Това не е като социологическите проучвания преди избори. То показва не усещането, не имагинерната величина, а резултата от борбата с контрабандата на практика.“, мъдро посочва премиерът Бойко Борисов. Отбелязваме най-ниското до момента ниво на контрабанда при цигарите – 6%, приглася и главният прокурор Сотир Цацаров. „На първо място искам да отбележа, че формулировката, под която е обозначено проучването „Цигари непредназначени за местния пазар“, е изключително деликатна и в същото време показва за какво става дума. Най-общо казано, става дума за това, което представлява незаконна търговия, контрабанда и което в крайна сметка осъществява и престъпни състави. „На първо място плюсовете: да, 6% е най-ниското ниво, мерено до момента. Тези 6% обаче не бива да ни успокояват, защото в рамките им маржовете са много големи по места“, умерен е Цацаров.
Затова пък контрабандистите не са умерени. Действат си. Още преди 5-6 години РЗС лидерът тогава Яне Янев на среща в Кюстендил предупреди, че едно от най-големите депа за контрабандни папироси е Кюстендил. И се обърна към прокуратурата да поизясни нещата. Ама – къде ти. Да го оставим Яне. Всички го виждат. Ченгета пушат контрабандни филтри, дори се знаят местата, където услужливо им ги предоставят. По заведения е обичайно да видиш как сутрин се внася чувалче с кутии различни марки цигари. Кой е доставчикът – никой не пита. В Треклянско се говори, че в цялата община няма един лицензиран магазин или търговец да продава цигари. А и там се пуши. Местният фолклор отбелязва, че 85-годишна баба движи контрабандата на цигари откъм Сърбия /Босилеградско/. Абе, направо да ти си припуши. Контрабандните са много по-супер. Каквито и да си ги говорят премиерът и Цацаров. Като за пред европредседателството например – което толкова бързо го забравихме, че се случва на наша земя в тоя момент.

Юг News

 

Похвално за секвоите

Похвално за секвоите

  

Над 2 600 гласа само за три дни събраха трите секвои над кюстендилското с. Богослов, които представляват България в 8-то издание на конкурса „Европейско дърво на годината“, обявиха от туристическото дружество „Осогово“. Гласуването онлайн стартира на 1 февруари, днес е четвърти ден за „кампанията“. Резултатите на 130-годишните величествени /високи са над 20 метра/ секвои в местността Ючбунар, засадени в края на 19.век от известния български лесовъд Йордан Митрев, дотук са много добри, отбеляза секретарят на туристическото дружество „Осогово“ Силвия Михова. Тя очаква гласовете рязко да се увеличат, след като се включат и училищата, които тази седмица бяха в грипна ваканция. И ведомствата от града и региона да се включат. Пък и кюстендилци и свързаните с града и този край в страната и извън нея със сигурност ще се активизират – не само природозащитниците, прогнозира тя.
Секвоите ще се конкурират да спечелят симпатията на любителите на природните уникати и феномени на конкурса заедно с други интересни дървета в 13 страни. Техните номинации са повече от шампионски. Като интересен местен сорт ябълково дърво от Словакия, впечатляващо корков дъб от Португалия, вписан в Книгата на рекордите на Гинес, дъб-символ на скаутското движение във Великобритания. Тази година в конкурса се включват 4 нови страни – Хърватия, Португалия, Румъния и Русия. „И да не спечелят, секвоите ни вече са супер известни, не само в България и по цяла Европа“, радва се Михова. Според регламента гласуването ще продължи до 28 февруари, включително. Като резултатите от последната седмица няма да се обявяват под никаква форма.
Похвален резултата за първите 3 дни и дано… Но инициаторите от туристическото дружество да не чакат всичко да стане от само себе си. Секвоите са супер. И е редно да се кажат повече и повече верни неща за тях. Ката например откъде са донесени. Лесовъдът Митрев едва ли е ходил специално до Калифорния, за да ги пренесе в Кюстендил. Вече е установено, че е взел 7 секвои от доставените за засаждане за Борисовата градина в столицата през 90-те години на по-миналия век. Три е засадил при караулката в Ючбунар, която охранявала района. Нещо като стража. За да не ги откраднат. И те се хванали. Иначе местните имали навика да скубят новозасадените борчета и дървета. Така се прихванали и ето ги е сега – кандидат-евродърво. Те вече са забележителност – дотам, че местните се опасяват някоя кръчма да не сковат наблизо. То и огън палят пикник мераклиите. Ама са и вече забележителни – да ги подредим срещу португалския дъб, скаутския дъб на Великобритания, ябълката на Словакия и пр.. А защо да не ги подкрепят и чак в Калифорния. Вече може да са научили за тях и за домакина Ючбунар /Богослов/.

Юг News

Петльова участ

Петльова участ

 

Мъжете от едно от имащите се за от най-атрактивните села в Кюстендилско – Жабокрът, спазиха десетилетната традиция на предците си и организираха своя празник Петльовден, казаха от местното читалище „Пробуда“. Правилата се знаят – намира се удобен кът до река Струма, оборудва се стан, приготвят се ястия, като преобладават мръвките, прави се ритуално колене на петел. Този път птицата е на 2 г. за която събрали джобни пари и го платил на стопанина – 15 лева. Колачът е един и същ. Той днес позакъснял, та удължил малко живота на обредната птица за курбан, но и това се случва. Жени не участват „под никаква форма“. Затова пък мъжете от трите поколения си готвят за тоя ден да го отпразнуват подобаващо. Така се оформят три димящи стана край Струма. Вървят лакардии, лафове, смях, разпивки /децата са на безалкохолно и сок – да се надяваме/. Над трите стана се вее нациоанлният флаг. И полицай от РДВР-Кюстендил редовно участва – и в организацията и във вихъра на празника, но сега го извикали в службата заради възникнала ситуация. „Ще дойде довечера след наряда. Тука, на реката, сме до светло. После се местим в читалището. И цяла нощ“, поясни един от организаторите, шофьор в районната митница. И за него Петльовден е нещо, което се празнува. Другото на 2 февруари ще чака.

  Преди днешния голям православен празник Сретение Господне на 2 февруари народът празнувал Петльовден. Вторият е възникнал върху езическите основи на първия. Защото на Сретение Господне се отбелязва занасянето на Младенеца в ерусалимския храм, за да бъде представен на Бога. В ония времена всяко новородено от мъжки пол трябвало да се посвети на бога. А чрез втория се изказва уважение към мъжката челяд. Докато Сретение Господне е църковен празник, то Петльовден е народен. На него отдавали почит на мъжката рожба. Обличали момчетата празнично и ги поставяли в центъра на срещи и веселби на млади и стари. В Северозапада съществува предание, изучено от местни краеведи, че турците използвали този празник и на 2 февруари минавали по къщите, за да си избират момчета за еничари. На портата на къщата, от която взели момче, поставяли кървав кръст. В едно село на жените хрумнало вместо турците, те да поставят кървав знак и така да заблудят турците. Те отсичали главата на петела и с кръвта му изписвали кървавия знак. Турците отминавали тези къщи, защото смятали, че други преди тях са минали и са взели момчетата. Така децата били спасявани. Случаят е от времето, когато българинът е трябвало да се спасява не само със сила, но и с хитрост. На този ден в някои села и до днес жените колят петел в чест на мъжката челяд. В семействата се организират веселби с богати трапези, песни и хора.
Какво ли не – Сретение, турци, кръв, женски хитрости и пр.То си е съвременно езичество – заради един оклюман и мършав петел като тоя в Жабокрът да се пие вандалски на брега на Струма до следващата сутрин. Какво му е мъжкото. „Петелът е женски, господине“, тръгна една фраза на Григор Вачков от неподражаемия сериал „На всеки километър“. /Да не влизаме обаче в постулатите на Истанбулската конвенция/. За някой смахнат мъж преди време подигравателно се подхвърляше – „репчи се като гащат петел“. Но сериозно за петлите. Не е лесна участта им по Българско. Е, има го и това и „петел пее в тая къща“, ама. Като се женел някой левент в ония времена, на сутринта късал насред двора главата на петел – новодоведената булка гледала и примирала от страх. Ама, че глупости. Какво да кажат французите – петелът е гербът им.

 

Юг News

Какво още пред Майстора

Какво още пред Майстора

 

Родената в Румъния и живяла от години във Видин художничка Анета Дръгушану стана поредният /шести/ носител на националния приз за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, присъждан от общината в Кюстендил и Съюза на българските художници. Статуетката й бе връчена от кмета на Кюстендил Петър Паунов, а грамотата – от председателя на Съюза на българските художници Любен Генов. Паричното измерение на наградата е 7 хил. лева. Церемонията по утвърдена вече традиция и процедура церемония, стана в деня на 136 – годишнината от рождението на големия художник във фоайето на галерията, която носи неговото име. Преди удостояването участници и гости, граждани, поднесоха цветя на паметника на Владимир Димитров – Майстора, пред бюста му върви тотален ремонт на близкия парк. Повечето от участвалите на церемонията в галерията в Кюстендил се изнесоха към близкото с. Шишковци – пред дома на Майстора, където е живял и творял около 30 години. Там местните знаят как да разказват за „рисувачо“, как да нагостят всеки дошъл в селото им ценител на творчеството му.
И тая годишнина на Майстора мина. Догодина отново. Церемониите, срещите, помпозността дори хората, които участват – се повтарят. И това натежава. То и няма какво да се извади вече пред него. Има две неща обаче, които са достойнството на всичко около светлата му личност. Това, че се чества рождената му дата – 1 февруари, не на смъртта му, която дори и уредниците на галерията могат да сбъркат. Добре – по католическия „канон“. Човек като се роди е събитие, не като умре – при източно православните е обратното , когато се споминеш, тогава почват да те оценяват, да допуснем че те оценяват. И Левски все за 19 февруари го „тачат“. При Майстора – рождената дата. Второто – в Шишковци го наричат просто – „дедо Владе“. Тая титла е специална. И на Ильо войвода му викат дядо. Той не е рисувал, а е държал пушки и е гърмял по турците и по враговете си. Българинът изобщо е нарекъл освободителите си „Дядо Иван“. Това „дедо Владе“ обаче е най-голямото, което е казано за художника. Иначе наградите са си награди.

Юг News