Петльова участ

Мъжете от едно от имащите се за от най-атрактивните села в Кюстендилско – Жабокрът, спазиха десетилетната традиция на предците си и организираха своя празник Петльовден, казаха от местното читалище „Пробуда“. Правилата се знаят – намира се удобен кът до река Струма, оборудва се стан, приготвят се ястия, като преобладават мръвките, прави се ритуално колене на петел. Този път птицата е на 2 г. за която събрали джобни пари и го платил на стопанина – 15 лева. Колачът е един и същ. Той днес позакъснял, та удължил малко живота на обредната птица за курбан, но и това се случва. Жени не участват „под никаква форма“. Затова пък мъжете от трите поколения си готвят за тоя ден да го отпразнуват подобаващо. Така се оформят три димящи стана край Струма. Вървят лакардии, лафове, смях, разпивки /децата са на безалкохолно и сок – да се надяваме/. Над трите стана се вее нациоанлният флаг. И полицай от РДВР-Кюстендил редовно участва – и в организацията и във вихъра на празника, но сега го извикали в службата заради възникнала ситуация. „Ще дойде довечера след наряда. Тука, на реката, сме до светло. После се местим в читалището. И цяла нощ“, поясни един от организаторите, шофьор в районната митница. И за него Петльовден е нещо, което се празнува. Другото на 2 февруари ще чака.

  Преди днешния голям православен празник Сретение Господне на 2 февруари народът празнувал Петльовден. Вторият е възникнал върху езическите основи на първия. Защото на Сретение Господне се отбелязва занасянето на Младенеца в ерусалимския храм, за да бъде представен на Бога. В ония времена всяко новородено от мъжки пол трябвало да се посвети на бога. А чрез втория се изказва уважение към мъжката челяд. Докато Сретение Господне е църковен празник, то Петльовден е народен. На него отдавали почит на мъжката рожба. Обличали момчетата празнично и ги поставяли в центъра на срещи и веселби на млади и стари. В Северозапада съществува предание, изучено от местни краеведи, че турците използвали този празник и на 2 февруари минавали по къщите, за да си избират момчета за еничари. На портата на къщата, от която взели момче, поставяли кървав кръст. В едно село на жените хрумнало вместо турците, те да поставят кървав знак и така да заблудят турците. Те отсичали главата на петела и с кръвта му изписвали кървавия знак. Турците отминавали тези къщи, защото смятали, че други преди тях са минали и са взели момчетата. Така децата били спасявани. Случаят е от времето, когато българинът е трябвало да се спасява не само със сила, но и с хитрост. На този ден в някои села и до днес жените колят петел в чест на мъжката челяд. В семействата се организират веселби с богати трапези, песни и хора.
Какво ли не – Сретение, турци, кръв, женски хитрости и пр.То си е съвременно езичество – заради един оклюман и мършав петел като тоя в Жабокрът да се пие вандалски на брега на Струма до следващата сутрин. Какво му е мъжкото. „Петелът е женски, господине“, тръгна една фраза на Григор Вачков от неподражаемия сериал „На всеки километър“. /Да не влизаме обаче в постулатите на Истанбулската конвенция/. За някой смахнат мъж преди време подигравателно се подхвърляше – „репчи се като гащат петел“. Но сериозно за петлите. Не е лесна участта им по Българско. Е, има го и това и „петел пее в тая къща“, ама. Като се женел някой левент в ония времена, на сутринта късал насред двора главата на петел – новодоведената булка гледала и примирала от страх. Ама, че глупости. Какво да кажат французите – петелът е гербът им.

Юг News