Вече само от платното

150-годишнината на известния дарител Андон Виячев отбелязаха наскоро в кюстендилското с. Шишковци, съобщи кметът Климент Терзийски. Бил е и народен представител в единадесетото Народно събрание през 1901 год. За тия, дето не четат – Андон Виячев, роден 1868 год. и починал през януари 1944 год. , е от най-известните общественици и дарители в Кюстендилско, учител и активист отпреди век. Основал фонд „Андон и Стойна Виячеви“, с отпуснатите от който 2 мил. лева са построени училището, което носеше неговото име, жп гарата в селото, финансирани са редица културни и просветни начинания. Андон Виячев е от приятелите на художника Владимир Димитров-Майстора, който го е увековечил заедно със съпругата му в платното „Семейство“. Родната къща на дарителя е запазена, на нея има поставена паметна плоча, тя е една от забележителностите в Шишковци, заедно с къщата музей на Майстора.
И толкоз. Училището отдавна е закрито, жп гарата се руши неудържимо, а от БДЖ искаха да я продават /или събарят/. Виячев вече се е обърнал в гроба. Не само училището, то и селото можеше да се казва на негово име. Но да не прекаляваме. Достолепието на този човек е непостижимо в днешни времена. Някои дадат 100 лева за някаква си благотворителност и викат tv камерите да ги заснемат. Андон Виячев едва ли е привикал Майстора и да му нареди да го рисува със съпругата. Майстора знае кое е истинско и достойно и как да го качи на платното си. Уви! Вече само от платна като „Семейството“ можем да видим истинското дарителство, безкористността. Пък и истинско семейство. Така го е написал самият Майстора.

Юг News