Month: март 2018

Мероприятийност

Мероприятийност

С връчване на наградите от фотоконкурса „Децата и гората“ и с тематична изложба в залата на Килийното училище регионалната дирекция в Кюстендил даде старт на инициативите през „Седмица на гората 2018 година“. Децата бяха разделени в две възрастови групи – 5-7 клас и 8-12 клас. В първа възрастова група на първо място е Владина Тихолова, дъщеря на професионалния художник от града Николай Тихолов, втори е Георги Христов, а трети – Исус Иванов. Във втора възрастова група пък бяха отличени Никола Тасев – първи, следван от Яна Миленкова, чиито баща е дългогодишен шеф на на Горското в Кюстендил, и Симона Спирова. Поощрителни награди получиха Теодора Павлова и Виктор Илчев. Към грамотите за призьорите имаше и прикрепен ваучер, чиято парична стойност е добра, казаха организаторите. Основната тематика през Седмицата на гората е целта на инициативите е образователна, предвидени са много открити уроци на територията на РДГ Кюстендил, с които да се привлече вниманието на децата. След откриване на изложбата в Килийното децата участваха в интерактивна игра. Тя е на принципа бързи и сръчни, децата отговаряхана въпроси, свързани с природата. На 11 април на новата сцена в лесопарк Хисарлъка ще има също интерактивни игри с деца, обяви шефът на дирекцията инж. Здравчо Тодоров. Работещи в горския сектор от града и района се поклониха пред паметника на пионера на лесовъдството в България – Йордан Митрев, издигнат в м. Ючбунар.
Дечицата са за всичко. А за седмиците на гората – най-редовно. После ще ги хванат за Великденските празници и начинания. Ще боядисват яйца, та свят ще им се завие. Работилници, аранжировки, дефилирания. Добре, че отпадна Месецът на трезвеността /януари/, организиран редовно при соца. Иначе и децата щяха да се обявят за трезвеници – къде ще ходят, водят ги под строй. Не че Български червен кръст ги оставя на мира, те хващат презерватива за 1 декември още в първи-втори клас, например. Кога ще приключи тая хипер активност от мероприятие до мероприятие от дата до дата. Най-малкото горските са годни да кажат в дните от 1 до 10 април.

Юг News

Биньо на въжета

Биньо на въжета

Паметната композиция на поета дисидент Биньо Иванов в парка „Галерията“ при централното читалище и художествената галерия „Владимир Димитров-Майстора“ в центъра на Кюстендил отново е до алeите и подходите при комплекса, забелязват минувачи. Но е ситуирана на друго място – по-към галерията.Вечерта се разбра, че композицията – мелнично каменно колело, докарано от работилата десетилетия фабрика за хартия в родното място на Иванов – с. Бараково, така и не е монтирана. Просто Биньо вися на въжетата няколко часа и бачкаторите решиха да не я слагат точно сега, караха обедната си почивка. А после отложиха. С каменното колело смилали дървесината за хартия и мукава. По колелото има съответни художествени обозначения, то е върху метална „рамка“, снета от корица на една от стихосбирките на поета и с годините на раждането и смъртта му – 1939 г.-1998 г. Ако беше жив, Биньо, станал известен и с двете си гладни стачки в зората на демокрацията. Догодина ще навърши 80 г. на 16 януари. Дано някой да се сети!
Паметното „колело на живота“ от камък на името на Биньо Иванов беше вдигнато заради ремонти по парка пред читалището и галерията преди месеци. Къде ли не го подбутваха багерите, закачено на кофите им. Но Биньо и това издържа. Въпросът е друг. Преди двадесетина години имало акция в чужбина /Австрия/, когато наши сънародници събирали пари за подобаващ на поета дисидент паметник. Колко са събрали, къде са дадени, кой изобщо е движел въпроса – не се знае. Но колелото спаси положението. Ето, че и то не намира покой, къде ли не го подвозваха из калта, докато върви тоя прословут ремонт на парк „Галерията“. Това в буквалния смисъл. А колко кюстендилци и до ден днешен не са чели и стих от най-големия съвременен поет, не само за Кюстендил, даже изобщо не за Кюстендил. Щеше да има стипендия за студенти филолози на негово име. Ами. По заведенията – ако изобщо може да се чуе името му, се чуват и определения – „един пияница“. Стига въжета и подмятания. „Си искам живота“, написа някога поетът. Който тоя град очевидно никога не е е заслужавал.

 

Юг News

Една капачка

Една капачка

Сърце инсталираха досами Арката на пл. Велбъжд ентусиасти – призоваха да се пускат вътре празни капачки. Събраното ще се предаде на изкупвачи, а с парите ще се купят фиданки и те ще се засаждат през април тук-там. Чудесно. Само да видим как ще се отзоват минувачите и кибиците край площада. Които пият кафе, стоят с часове и клюкарят. Ще го възприемат като сеир и това с капачката. Хеле пък и се вижда кой какво пуска.
А и по една капачка да се пуска, добре е. Народът го е казал – капка по капка вир, стръкче по стръкче … как беше. „Па и ще има по една капачка уиски“, анонсираше срещата си с журналистите, докато беше политик, настоящият омбудсман на републиката Мая Мнолова. Не е малко капака уиски от Мая Манолова. На много места събират капачки, празни – разбира се. То се връзва и с разделното сметосъбиране, към което така  и не сме се заприучвали. Абе, минете покрай капакчестото сърце до Арката. И пуснете!

Юг News

Конско II

Конско II

 
Само 3 трупа на умрели коне са открили разследващите полицаи и екипът от ветеринарни специалисти, които днес по обяд успяха да достигнат м. Бег бунар на 1800 м надморска височина в Осоговския балкан, съобщи ръководителят на групата д-р Емил Гъгнев. Открити са живи 26 животни, 13 от тях са чипирани до 15 ч. Другите бягали и не могат да ги хванат. Абе, бедстващи коне – пък бягат. Чипирането продължава. Все още не се знае какво е станало с останалите над 29 коня – колко са били те, дали не са изядени от хищници, дали не са под дебелия близо 2 метра сняг. Собственикът на стадото Петър Пищелов каза пред репортери, че животните преди 3 месеца са били около 70. Значи се търсят още 44. Минус трите трупа – 41. Междувременно доброволци от организацията „4 лапи “ и планински спасители от Кюстендил качиха и днес сено, овес, смески за бедстващите животни. Животните са на 39-годишния кюстендилец Петър Пищалов, а и той вече призна, че това са неговите коне, които били избягали и той ги търси от месец и половина. Пищалов трябваше да бъде разпитан днес в сградата на областната полиция в Кюстендил, където го чакаха репортери, но той не се появи. Разпитът вероятно ще стане в планината, при бедстващите животни. Той е при стоката си от понеделник сутринта. Официално не се казва, че той е човекът оставил над 40 коне да погинат в планината. РП в Кюстендил образува досъдебно производство за причинена смърт и трайни увреждания на неустановен брой коне в Осоговската планина. Както и за жестоко отношение към гръбначни животни. Ако бъде доказана вината му, собственикът може да получи до 3 години затвор. Той ще бъде разследван и за неправомерно ползване на евросубсидия и на евросредства.

След после. В Буново, където Пощелов имал две ферми, са пропищели от него. Пускал кравите си на воля, да пасат и да тъпчат чуждите ниви, ливади и имоти. Често намирали при фермите му разложени трупове на говеда. Потърпевши викали полиция – идвала патрулка ченгета, бъбрели си с фермера, разделяли се и нищо .Нещата си продължавали. Кой ще каже кой разреши на тоя човек да премести 70, както твърди, коня от Буново на Бег Бунар. И дали наистина гледал толкова коне, за колкото е получавал субсидия. И дали изобщо… конете са негови. „Връх Руен /2 561 м/ е парцелиран до кв. сантиметър с електронни пастири. Хора взимат субсидии, уж гледат животни, а ето какво става. И къде са контролиращите органи – агенция по храните, фонд „Земеделие“, полицията. Сега тичат да глобяват и обвиняван. Пък и така нар. доброволци. И те. Качат десетина бали слама и хайде – пред камерите и микрофоните, по Фейсбука, да кажат какво са направили. Ами, ако наистина само три коня са умрели и се вдигна такъв шум по Фейсбук. А останалите препускат из преспите. Абе, конски работи.

 

Юг News

Нула часът по Копиловския

Нула часът по Копиловския

 

Братята от манастира „Благовещение“ край кюстендилското с. Копиловци и този път не смениха стрелките на часовника и не въведоха лятното часово време, каза игуменът архимандрит Касиян /63г/. Никога не са го правили и няма да го направят, категоричен е дядото. Манасите са известни и като „старостилци“ – те се ръководят и служат по стария календар, не признават смяната, направена от комунистите през 1968 г. Да се сменя часовото време, не е канонично – това е срещу изначално установени правила и дори срещу природата, казва дядо Касиян. Той си обяснява всичко с релативното мислене на съвременния човек, който е склонен и дори го иска да променя всичко, включително и да променя часовото време. Според игумена не е проблем, че техните молитви, в светата обител на практика ще служат с един час закъснение, сравнено с литургиите в други манастири и храмове. Така ще е и за предстоящите Великденски служби, за самото Възкресение Христово. Защото вярата е една и тя е изначална, божествена. До дни ще излезе поредната книга на игумена Касиян, тя така е и озаглавена – „За нашата вяра“, каза в аванс той.

Така си е. Неканонично е да местиш стрелките, срещу природно е. Ама кой да чуе. И от ЕС не чуха. И не го отмениха. Ясно е, че този тормоз, налаган над обикновения труженик и трудещ се, над ежедневния човек, това издевателство и начин да се подчинят масите, устройва властващите в международен и в конкретно държавен план. Елитът, когото час не го гони. В Северна Корея нещата са фиксирани на половиния час, не на кръгъл. Така е наредил вождът слънце, начело на севернокорейския трудещ се народ. Поне този пример да вразуми европейските лидери и да отменят тоя психотормоз над масовия човек на континента. А ако искат повече мотиви и убеждаване, да отидат на една молитва или да бачкат един ден, само един ден, при братята от копиловския манастир „Благовещение“. Ще разберат за какво става дума. И кой е истинският час на канона. Ставане в 4 часа. Поне два часа молитви. Символична закуска. След това – на полето и по задачи. До тъмно и до вечерната молитва. Кожа и кости са. Няма един от тях приличащ на някой от архиереите и от Св. Синод, които трудно расо го побира… Но техният час е друг. Не „нула часът по Копиловския“.

Юг News

Конско

Конско

 

Десетки изоставени коне са затрупани под снега по поляните високо в Осоговската планина – на тях се натъкнали планинари през почивните дни, казаха туристи. Трупове са открити под преспите в м. Бег бунар. Днес председателят на туристическото дружество „Осогово“ в Кюстендил Христо Абаджиев и наемател на хижа в планината са организирали спасителна акция да открият оцелели от животните. Закарали сено и овес. Според коментари в града конете са гледани по европрограма за месо, но и за езда, сред тях има и понита. Около 15 ч. и 15 минути на тел. 112 е постъпил сигнал за бедстващи животни в Осоговската планина, уведомени са ветеринарните служби и общината,  каза говорителят на областната дирекция на полицията Катя Табачка. В социалните мрежи се коментира, че конете, пуснати без никакви грижи, са били около 100, от тях са оцелели най-много 30. Утре екип на агенцията по контрол на храните и от туристическото дружество ще се качат в планината на мястото, където са открити бедстващите животни, каза председателят на дружество „Осогово“ Христо Абаджиев.
Доброволци качили с моторни шейни храна на конете. Снегът на тази височина е около 1,5 метра. „Кончетата едва стоят на краката си. Има и умираща кобила, която в предните дни и родила мъртво конче. Гледката е ужасяваща. Аз не успях дори да погледна към труповете на бедствалите животни”, разказа една от инициаторките за акцията в планината – Елица Димитрова. „Не успяхме да ги свалим в ниската част на планината. Конете, които са живи, са около 30, но не могат да ходят”, каза един от планинските спасители и председател на ТД Осогово Христо Абаджиев. „Конете нямат сили дори да ядат, толкова са изнемощели. Мисля, че в началото на зимата броят им е бил около 100. Говори се, че собственикът ги „отглежда” и получава субсидии за това”, коментира друг от спасителите.
Ами как няма да стане и това. Тази планина е пълен пожар, „мазало“, какъвто израз използват по Нашенско. Вижте руините от бившия почивен комплекс на Българските профсъюзи при Студен кладенец. Вижте в какво състояние е бившият лагер Памука. Потрошени бивши заслони, дори чешмата в памет на Людмил Янков не се поддържа. Ами на колко места се виждат произволно оградени пасища, огромни терени. Кой ги е оградил, за какво. Никой не ти казва. Ето, сега и тия конски трупове. Що за място е Осоговският балкан. Преди време точно на Бег бунар хванаха контрабандисти с цигари. Пак там поголовно берат жълтия кантарион, боровинките. А проект след проект се финансират нещо да се промени и цивилизова. Няма такова нещо. Какъв турист трябва да си, за да тръгнеш нагоре. Да се спънеш в някой конски труп. Да срещнеш бракониер или контрабандист. По-добре – недей.

 

Юг News

 

Браво на щъркелите

 Браво на щъркелите

 

Щъркели бедстват по цяла България – заради зимната пролет, която ни връхлетя тая седмица. Експертите на РИОСВ – Враца извършиха проверка по сигнал за бедстваща птица в криводолското село Ракево. Те констатираха, че е намерен и приютен бял щъркел в безпомощно състояние от учители в местното училище „Васил Левски“. Не е установена причината за влошеното здравословно състояние на птицата. Екземплярът е изпратен за лечение във ветеринарна клиника „Добро хрумване“, София. В ранните часове на деня на „зеления телефон“ на екоинспекцията бяха получени сигнали от още няколко села в областта за измръзнали бели щъркели поради ниските температури. При осъществен контакт с кметовете на населените места се установи, че птиците са в добро състояние и останалите сигнали са неоснователни. Пишат по сайтовете. Не, случилото се тази седмица с щъркелите в Североизточна България не е нещо изключително и необичайно. През месец март е нормално да има сняг и по-ниските температури в този сезон не са проблем за дивите животни. Те могат да оцеляват в подобни условия. „Кризата” възникна заради поледицата, паднала в района на Шумен, Силистра, Дулово и Русе, която заледи перата на щъркелите и ги постави в условия на риск, компетентно обяснява ветеринар пред една от агенциите.
Българинът от село Зарица Сафет Халид, спасил щъркели от измръзване, стана герой и в европейските медии. Франс прес описа добрата му постъпка и историята му попадна в редица чужди медии, между които и британския „Гардиън“. Под заглавие „Българи се втурват да спасяват колония стресирани и измръзнали щъркели“ Франс прес разказва как Сафет увлече десетки негови сънародници да последват добрия му пример. Какво бихте направили, ако попаднете на множество стресирани щъркели, покрити с лед и налягали из заснежено поле? В България хората ги прибират у дома си, пише френската агенция. Внезапно застудяване в североизточната част на страната прикова на земята стотици мигриращи птици през тази седмица и покри крилата им с лед. „Намерих пет замръзнали щъркела близо до пътя към селото онзи ден – разказва 53-годишният Сафет Халид пред чуждата медия. – Прибрах ги вкъщи, запалих печката, за да се стоплят, и ги нахраних с риба.“ Халид, служител по поддръжката на пътищата, предизвика вълна от подкрепа в социалните мрежи и други от региона също последваха примера му, вследствие на което повече от 40 птици бяха приютени в къщите, гаражите и плевните на хората. Експерти поясняват, че замръзналите криле на щъркелите са ги принудили да прекарат нощта на земята, вместо кацнали по клоните на дърветата, както обикновено. Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ в Стара Загора обяснява пред Франс прес, че това е първият път, в който вижда толкова много бедстващи щъркели в България. Тя призова хората да „избягват да прибират у дома си всеки щъркел, а само тези, които са пострадали, ранени или със замръзнали криле“ и подчерта, че всяка спасена птица трябва да се върне в природата колкото е възможно по-бързо. Халид разкрива пред журналистите, че планира да задържи щъркелите в дома си още няколко дни – докато преминат силните ветрове, минисувите температури и снежните бури, а според прогнозата лошото време ще продължи до края на седмицата.  Спасителят на щъркелите от Зарица споделя, че вече е получил няколко клъввания по ръката, но приема това с усмивка. Казва, че птиците се чувстват добре в дома му. Медията отбелязва, че през 2016-а в България са били преброени почти 6000 обитаеми щъркелови гнезда, което е с около хиляда повече, отколкото са били преди десет години.

Не всички щъркели ще оцелеят – но и на загиналите и на оживелите, браво! Че направиха нещо истинско в тая скапана е разкапана държава.Станаха събитие №1. Кой ти коментира евро председателството, а щъркелите – за тях всички цъкат състрадателно и им се надяват да полетят отново. Другото – чиновническият подход как де са действа и контактува с бедстващите птици, какво да се прави в такива случаи, какви са прогнозите дали ще останат живи. Активизира се и ветеринарният бизнес – как иначе. 53-годишен пътищар като Халид не е чел и няма да чете. Не ходил при ветеринаря. Но знае какво да прави с обледения и паднал някъде край селския му двор щъркел. Ето това е – да ти идва от само себе си. При българите не се получава, то и спасителят на щъркелите е от друг етнос. А щъркелите – те затова оцеляват. И трудно замръзват. Особено в полет.

 

 

 

Юг News

Голямо садене след голямото рязане


Инициативата “Дръвче по дръвче, да живеем по-добре”, замислена уж спонтанно от кюстендилци, се отлага за 15 април. Заради неподходящите метеорологични условия в Кюстендил. Кампанията за озеленяване на града, трябваше да започне на 25 март – на християнския празник Благовец, но падналият сняг промени плановете на организаторите. “Вярваме, че е за добро и ще очакваме подкрепата на нашите съграждани за 15 април”, каза за Дарик инициаторът на кампанията Елица Димитрова. “Дръвче по дръвче, да живеем по-добре” ще започне от ул. “Хаджи Димитър”, където се планира озеленяването и разкрасяването на две градинки. Организаторите очакват и финансова подкрепа, освен пример с личен труд, за да се купят дървета, храсти и друг посадъчен материал. “В понеделник ще поставим на площад “Велбъжд” сърцето, в което ще се събират пластмасови капачки. Събраните средства от предаването им ще бъдат използване за целите на кампанията”, каза още Елица Димитрова.
Горските няма да отлагат тяхната си до болка повтаряща се Седмица на гората в началото на април. Ще изкарат и те дечицата да боднат по някоя фиданка, а горските ще са в парадна униформа. Всяка година е така. После почва „Дръвчето“ на кюстендилците ентусиасти. Така, че голямо садене ще падне. След голямото катурване и рязане покрай галерията, при пожарната. Преди години и на тополите при река Банщица. Боровете при реставрацията на Римската стена на Хисарлъка. Може би е било неизбежно. Кой да каже. И за засаждането – все седмици, кампании, телевизии. Има някаква стихия и липса на система, на философия. На зелена философия. Около 11 хил. дървета дишат в града. Така казват озеленителите в общината. И това е казано, ей така. Да садим и да режем умно, като за тоя град. За хората му. Без показност, дечица и парадни униформи, плакати и логота за по мрежите. Или пр. глупости.

 

 

Юг News

Нека да е пролет

Нека да е пролет

 

 

 

Стотици кюстендилци и гости на града излязоха – въпреки дъжда и хладното време при старта, на централния пл. Велбъжд, за да празнуват „Кюстендилска пролет“, официален и считан за най-голям празник на общината, че и на района. Днес е почивен ден за всички служители – общински и държавни, в училищата не се учи. Дори и банките са били на съкратен работен ден, отбелязват информирани. Протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Василий и свещеници от града отслужиха молебен за здраве на откритата естрада до площада. Девойката „Кюстендилска пролет“ Милица Стойчева пожела пролетно настроение на всички. Съгражданите си поздрави и кметът на Кюстендил Петър Паунов. „Радост и щастие за домовете ви. Нека всички кюстендилци, децата ни от всяка точка на света да са с нас, с изстрадалата, но така обичаната от всички България“, вдъхновено се обърна към хората от площада градоначалникът. И се хвана за сърцето – в типичен свой стил. Празникът има и втори „център“ – паралелна програма върви и на хълма Хисарлъка. Кюстендилци празнуват през целия 21 март. Късно вечер – в домашни условия. Работниците от един от цеховете в града обаче настояли да работят днес, защото според Кодекса на труда трябва да получат надценка от 75% надница, каза омбудсманът на общината Васил Иванов.
Много неща – в ред или не в ред, станаха и на този празник. Обявиха от микрофоните, че сред официалните гости /то такива май нямаше/ е и омбудсманът Мая Манолова. В данъчното дори и били и приготвили и букет. Но дори тя не дойде. Нелицеприятни кътчета до самия площад – снимка с папагал за 10 лева например. Цигания – навсякъде по бистрата, заведенията, по алеята, в преносния и в буквалния смисъл на думата. Скъпотия и надувки в цените по мръсните сергии. Не дотам подходяща програма на площада. Нещо продуцентите взеха да зациклят – нали всичко е едно и също всяка година, добре, че водещите вече като че ли отказват да идват. Някаква вялост във всичко. И по-малко хора. Това е най-лошият симптом – просто все по-няма хора. Ама нищо – нека да е пролет. С всичко, което ни дразни, поражда недоволство или ни отчайва, че нещо, ами нищо не става както трябва да е. Нека да е пролет.

 

Юг News

И плачех за тебе Ирен

И плачех за тебе Ирен

 

Кюстендилската библиотека, чиито патрон е поетът символист /според марксическите критерии в предишната епоха/ Емануил Попдимитров покани правнучката Андреа Попдимитрова и представи първата й стихосбирка – „Ще се превърна в стих“. Андреа е дъщеря на известния скулптор Минко Попдимитров, внук на поета Емануил Попдимитров. Цялото й семейство са творческо художествени хора. „Не са ме водили в родното място на прадядо ми /с. Груинци, Западните покрайнини/, но бих отишла там. Изучавала съм неговото творчество в университета, със сигурност той повлиява нещо и на моите стихове“ каза развълнуваната млада поетеса, която дойде за срещата с приятели, един от които каза пред организаторите, че е италианец. Приятни стихове, типично женско, но съвременно светоусещане, закачливост и допадащи на читателя слог и стил показва в първата си книга потомката на толкова известен български поет. Ще издаде и втора книга, закле се пред кюстендилските си почитатели, които толкова са респектирани от фамилията Попдимитрови – ясно защо, тя.
Ще се превръща в стих. И нека достигне това например от „Женски портрети“.
Наведен на пейка самотна седях уморен,
сред някакъв шумен и стар булевард непознат
ехтеше тълпата в стохилядний град – наведен на пейка самотна
седях уморен и плачех за тебе Ирен
Е, Андреа, дерзайте, дерзайте.

 

 

Юг News