Нежни четки

Не минава и този 8 март без традиционната изложба „Жени художнички” в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора”. Тази година почитателите на живописта се опитват да заинтересуват и дори да зарадват Виктория Георгиева, Златина Гонева-Байчева, Анна Топалова и Диляна Стоименова.
ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА е родена в Кюстендил. Завършва ВПК „Св. Иван Рилски” – Дупница, специалност „Изобразително изкуство” и ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград. През годините има международни участия в Дания, Япония, Румъния, Франция, Полша, Италия, България, Беларус, Канада. Участва във всички групови изложби, организирани от Дружеството на художниците и СБХ в София, Дупница, Перник, Пловдив, Кюстендил. Носител е на награди от Годишната изложба на кюстендилските художници през 2001 г. и на Община Кюстендил за постижения в живописта през 2003 г. Участва в международни и национални  пленери в България и Македония. Галерии в страната и чужбина притежават нейни творби.
ЗЛАТИНА ГОНЕВА-БАЙЧЕВА е родена в Кюстендил през 1981 г. Завършва специалност „История на изкуството” в Нов български университет – София. Произхожда от артистично семейство. В различни периоди от живота си живее в Англия, Швейцария и Кипър. В момента пребивава в Хамбург, Германия. Работила е като галерист и куратор в частни галерии в България и чужбина. Активно участва в изложби от 2013 г. Обича да експериментира с различни техники, цветове и материали. Темите, които я вълнуват, са много – майчинство и детство, темата за корените и произхода, за природата и сезоните, темата за вътрешния свят на човека…
АННА ТОПАЛОВА е родена в Кюстендил през 1980 г. Завършва ЮЗУ „Неофит Рилски” – Благоевград, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство”. До момента има три самостоятелни изложби. Участва в множество общи изложби в България, Сърбия и Македония. Носител е на Награда за народен будител от Община Благоевград. Член е на СБХ от 2016 г. Нейни творби се намират в частни колекции в САЩ, Македония, Италия, Кипър, България, Унгария и др.
ДИЛЯНА СТОИМЕНОВА е родена в Кюстендил през 1981 г. Изучава „Концептуална фотография” в майсторски клас на Ивайло Стоянов, Фотографска школа – София. Завършва магистратура „Фотографско изкуство” в Нов български университет. Има редица участия в групови изложби в страната и чужбина. Темите, по които работи, са свързани с човека и връзката му със света. Чрез фотографиите си изследва потребностите на човека от емоционални преживявания и тяхното освобождаване.
Колко целенасочено образование, навреме избран творчески път, първи признания. Похвали и суперлативи на откриването. Цветя и целувки от шефа на галерията. От дошлите специално приятели. Като на празник, особено, па ако е 8 март.
Нежната четка си е нежна. Повече форма и външно настроение, без особена мисъл, нито силни идеи /къде ти!/, без чак толкова сложен изказ и пр. Ама рисуват жените. Честит 8 март!

Юг News

Мисмаратонът

14-те кандидатки за приза за девойка „Кюстендилска пролет 2018“ представят във фотосесия красотите на Осоговската планина, възможностите за туризъм и ски в нея, похвалиха се от общината. Имаше ги и на снимки до величествените вековни секвои в местността Ючбунар, които участваха в надпреварата за Европейско дърво на годината. Сега и по планината ги поразшетаха да дефилират по скоро навалелия сняг. На 3 март пък раздаваха неизбежните за тоя ден знаменца трикольорчета.
Хубаво е да са пъргави – въпреки характерния на поколението си непукизъм, да не се крият само в залата на Килийното на безконечни репетиции и да им тактуват как и накъде да се завъртят, представяйки си, че са вече на подиума при избора на самата мис. То и на световните конкурси кандидатките ги разхождат напред назад по плажове и дори по крайградски бордеи, защо и кюстендилските моми да не се явяват тук и так.
Ако не за друго, то поне тия авансови техни изяви поразмърдват самия конкурс. Закостенял до невъзможност. И репликите, изричани от момичетата, се повтарят от десетилетия. А избраната и подгласничките се забравят още на 21 март в ранния следобед. Чак до следващата година , когато трябва да предадат короната, и изобщо атрибутите на тая повтаряща се церемония на естрадата до пл. Велбъжд.
Повече сред хората – независимо като кандидатки и само номинирани, независимо като истински миски. Всички са „за“ мисмаратони – особено в тоя така закъсал и сринал се град. На още места да ги водят, няма време.

Стари къщи

Къща падна в центъра на кюстендилското с. Друмохар при обилното снеготопене и валежите последните дни, съобщи кметът на селото Красимир Георгиев, бивш военен. Няма пострадали. Къщата е необитаема от години, на 2-3 метра от третокласния път за съседното с. Ваксево. И е доста стара – над 100-годишна, тип „чатма“ /плетена/ коментира кметът Красимир Георгиев. Наследниците и не живеят в селото, а са в София и на гурбет по Италия. След снегонавяванията и топенето на снега последните дни гредите не издържали и къщата рухнала около 18 ч. в неделя. На самия път. Изпратена техника и група от общината и с включването на самия кмет на Друмохар платното е разчистено и движението е възстановено. Участъкът е свлачищен, от години от общината пишат писма и подават сигнали до инстанциите да се укрепи теренът, като се кандидатства по фонда „Бедствия и аварии“. Но средства не се планират от доста години. Наложило се семейство, чиято къща е наблизо, да бъде евакуирано м.г., то живее вече на друго място в Друмохар.
Всички, а те, старите 100-годишни, къщи са стотици не само в Кюстендилско, ще паднат. По този начин – от снегове и виелици, от свлачища. Цяла една епоха си отива с тях. И добре, че са адски държеливи, та още ще предизвикват любопитството и почитта на случайно отзовали се потомци на хората, които са ги строили. Или случайни туристи, нали се развива все по-успешно така нар. селски туризъм. И още нещо. Онова време е било по-силно във всичко. По тези забравени и от бога места все още живеят над 90-годишни старци. А къщите им са над 100 годишни. Какво достолепие, от което подрастващите със смартфони в ръце и слушалки на главата, си нямат и ей толкова хабер. От някоя такава къща пред падане са тръгнали и те, пра пра бабите и дядовците им, де. Ама защо и не го имат като някаква ценност това. Едно селфи да си направят пред така достолепните рухнали гредореди и чатми /плетени/ къщи.

„Шапки долу!“ за старите къщи.

Юг News

Попът поет

Пенсионираният /след тежка авто катастрофа, след която едва остана жив/ преди години отец от кюстендилското с. Жиленци Ангел Десподов продължава да реди страхотни детски стихчета. Известен е и с текстовете си, изпети от естрадни или фолк изпълнители, коментират негови приятели. От скромност той рядко публикува – макар, че на сайта си Св. Синод качи цяла серия от негови богословски стихотворения и текстове преди година-две. Последната творба на отеца е стихотворението  „Гълъби“. Ясно е, че е за детската аудитория
Извън средата с обещания
за „светло бъдеще“ и прочие
едно сираче птици храни
с трошици „многоточия“…

Те обичайно са плашливи
от бързащи нозе човешки,
но днес блестят сребристо сиви
при тази тъй любима среща.

Пристига вече автобуса
детето влиза вътре, сяда,
Щастливо, че любов е вкусило
при птиците преди обяда.

И т.н. Изпълнители като Радостина Паньова, чиито съпруг също е свещеник в столичен храм, е пяла по текстове на отец Ангел. Дори и Глория, отбелязват нейни фенове. Самият той пак скромничи, като казва, че не знае кои певци са го харесали като текстописец, но такива има – и преди години, и сега. Отец Ангел преживява не от хонорари, а със скромна пенсия – 260 лева. месечно.Според коментари предстои да бъдат възстановени свещеническите му права да служи в храма и да сложи отново расото и църковните одежди. Дай, боже!
Отнеха му, доста незаслужено, свещеническите права, ама дарбата му да реди стихчета за дечица – няма синод, който да разпореди да спре. Така, че господ отгоре вижда всичко.

Юг News

И кюстендилската ли?

Структурни промени сe извършват в районната болница в Кюстендил, каза медицинсикят управител д-р Александър Величков. Това се прави заради утежнените икономическо-финансови обстоятелства, при които работи здравното заведение, поясни той. 667 хил. лева дължи здравната каса за надлимитна дейност на болницата. Заради демографската криза – 2% намалява населението за година, в региона броят на пациентите пада. Разходите по цялостното поддържане на комплекса се увеличават. Минималната заплата през 2008-а беше 180 лева, сега е 510 лва. И т.н. Това налага вътрешни промени в здравното заведение, за да може то запази досегашния обем и качество на здравните услуги, каза д-р Величков. Процесът просто е неизбежен, за да не се стигне до ситуации като болниците в други градове. Т.е. трябва да оцелее.
Закриват се отделенията Уши, нос , гърло, Кожно /дерматологичното/ , Очно отделение и физиотерапията, които са имали почти символична дейност. Специалисти от тези отделения обаче ще продължат да работят като консултанти. Ще бъде прекратен трудовият договор само на един от лекарите, завеждащ отделение, който е навършил пенсионна възраст. Той ще бъде преназначен на граждански договор и ще продължи да работи в болницата. Първоначално ще бъдат съкратени и 5-6 санитари и от техническия персонал, които впоследстиве ще бъдат назначени отново, ако има необходимост от това .Другата промяна е, че досегашното пулмологично, така нар. гръдно отделеине, разположено в 3-етажна сграда, ще се премести в централния корпус, за де се пестят средства по поддръжката и от консумативи за ток, вода, охрана и др. Лека трансформация ще се наложи да се направи и с травматологичното отделение – като разположение, то заемаше досега половина от шестия етаж на болницата, каза д-р Величков. „Не мога при тия обстоятества да не предприема такива промени, после ще ме обвиняват, че не съм направил нищо болницата да запази капацитета, потенциала и кочеството на медицинската услуга за населението“ , обобщи нещата д-р Величков.
Д-р Величков е доър кардиолог. Вярно дано е поставил диагнозата. Но положението е лошо. И кюстендилската ил болница?
/ със снимка /

Леле-е-е мартеници

Децата от 4-а група в детска градина „Мечта“ гостуваха в общината в Дупница по случай Баба Марта. Малчуганите, водени от директорката Даниела Гальова и ръководителките си Емилия Петрова и Янина Борисова, бяха подготвили кратък рецитал и песнички. Те подариха мартеници на кмета инж. Методи Чимев и заместника му Крум Милев, като получиха пълна кошница с червено-белите символи. Децата, които през есента ще бъдат първолаци, пък получиха лакомства и сокове от кмета и после подариха мартенички на служителите от администрацията.

Тоя текст спокойно може да се отнесе към всяка община, когато говорим за 1 март и Баба Марта. Леле-е-е мартеници. Къде са статистиците или специалистите по търговия и мениджмънт да кажат по колко мартеници на човек от населението са произведени в страната. По колко да си сложим на ръката. Трупай, трупай! И за какво. Един червен и един бял конец стигат. Една мартеница, ама мартеница. Хубава, истинска да е. Другото е инерция, баналност, механика, тягост. Връзват ти я на ръката – мартеницата отбива чудесно номера да те поздравят с настъпващата пролет. Дали всякаква мартеница може да те радва – няма значение. То и пролетта е бам башка тая година. Дано и щъркелите нещо не са сбъркани – то са Истанбулски конвенции, ала-бала. ЧЕЗ-МЕЗ. Кое да те зарадва. Истинската мартеница, ама само една да е, истинската. ЧБМ!

Юг News