Кое ги е спасило

75-годишнината от спасяването на българските евреи отбелязаха за поредна година в Кюстендил – града, от който тръгва акцията срещу депортирането за лагерите на смъртта на около 50 хиляди евреи. Пред паметника на Димитър Пешев, тогавашен зам.-председател на НС, инициирал съставянето на остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, подписано от общо 43 народни представители, бяха поднесени венци и цветя. Областният управител Виктор Янев, служители на администрацията, заместник-кметовоте на града Надя Каратова и инж. Росица Плачкова, общинари, представители на обществени организации, от еврейското дружество Шалом в града и от дружеството Израел-България, граждани застанаха в минута мълчание, за да отдадат почит към хората, които спряха депортацията на вече приготвените с близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт вагони. Готови да тръгнат към нацистките лагери. „Такова нещо не може да се забрави. Бях на 5 годинки тогава. Беше страшно“, каза 80-годишната Бети Лон, която всяка година идва да отдаде почитта към спасителя на сънародниците й Димитър Пешев , на сподвижниците му Асен Суйчмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Петър Михалев.

Същевременно и Дупница почете загиналите евреи във войните с поднасяне на венци и цветя на паметната плоча. Директорът на Исторически музей-Дупница Анелия Геренска изтъкна заслугата на българската държава по опазването на евреите. На днешната дата се честват 75 години от спасяването им. „Малцина знаят, че народният представител от Дупница Димитър Икономов, който е откровен германофил е първият, който сигнализира зам.-председателя на Народното събрание Димитър Пешев за готвеното депортиране на евреи от България“, обясни Геренска. Тя подчерта, че синангогата е била именно на това място. Двете плочи с изписаните имена са част от тази синагога, които са запазени, съхранени и реставрирани. Кметът на Дупница инж. Методи Чимев и заместникът му Крум Милев поднесоха венец от името на дупничани на паметната плоча с изписаните на иврит имена на 41 евреи загинали във войните. Граждани и читалищни дейци също почетоха днешния ден.
Толкова е омешано всичко. Ами излиза, че всичко е тръгнало от Дупница. А кюстендилци ходили при техния съгражданин Пешев и работата станала. Ами Борис III, ами митрополит Стефан в Пловдив. Какви са ставали пък там. Защо ли и за тая „акция“ не се каже всичко – мотамо – та да се знае кое /не кой/ ги е спасило. А нещата взеха и да се централизират. Основното поклонение вече става в София, в някакъв си Кюстендил – не е важно. Най-накрая самите евреи да кажат кое ги е спасило. Защото от Русия м.г. се каза, че Червената армия е спасителят им. Много станаха спасителите. Кое ги спаси, ще каже ли някой.

Юг News