Ден: 06.04.2018

Под масата

Под масата

Мушнах се под масата и готово. Здрав съм. Това каза в репортаж по телевизиите момче, посетило столичен храм на Разпети петък – деня, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Хиляди миряни отиват в православните храмове, за да се поклонят на плащеницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господ. Велики петък е най-тъжният ден за християните. На този ден Божият син Исус Христос е бил разпитван, осъден и разпънат на кръст. Счита се, че в този ден Исус е претърпял безброй поругания, мъка и неимоверни страдания. Това е денят, в който го разпънали на кръст, принесен в жертва за греховете на цялото човечество. По това време станало слънчево затъмнение и земетресение. На днешния ден Исус Христос изтърпява кръстните страдания, пострадва за всички нас и съответно умира. Слиза в преизподния ад, от където освобождава душите на старозаветните праведници, отваря царството небесно и с възкресението си отваря рая и за всички нас.

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, а се извършва богослужение, наречено Царски Часове. Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма, се издига символичен гроб, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Християните се покланят на плащеницата, символично преживявайки момента на смъртта и погребението на Господа. С минаването си под плащеницата, ние всъщност отиваме и се прощаваме с нашия Господ, за това е редно да кажем: „Христе, ето аз съм тук, днес пред тебе. Знам, че ти пострада за мене, знам че ти взе върху си моите грехове и моите немощи. Аз съм слаб, трябва ми твоята помощ Господи”. С минаването си под масата ние трябва символично да умрем за нашите грехове, за да можем на най-светлия ден – на Великден ние да възкръснем с нашите добродетели, за да станем християни.
Кой да го обясни по канона кое как е. Самите чакащи да се „мушнат“ под масата ги коментират. „Абе, как може папата да целува бедни и болни, клошари, а нашите попове са тежкари и ги няма никакви“. Е, така е. Няма ги никакви. Такова бутане и неразбория е по нашите храмове. Нещо пропяват от амвона, а ако кметът на Кюстендил е сред богомолците, се и напрягат, викат по-силно. Ама нищо от това. Не е до викането. И до провирането /мушкането/ „под масата“. Пълна безпросветност. И си продължава. А е Великден – след два дни.

Юг News