Month: май 2018

Чим

Чим


Чимове, внос от Гърция, се полагат по зелените площи и петна край алеите по реновиращия се парк „Галерията“ в центъра на Кюстендил, забелязват минувачите. Използва се същата технология, както при затревяването на евростадионите, поясниха работници. И веднага се прави поливане, за да могат чимовете „да се прихванат“. Допреди няколко дни се засаждаха и нови растителни декоративни видове по парк „Галерията“. За които също се използва модерна технология.Реновирането и цялостната промяна на парк „Галерията“ се прави с около 2 мил. лева по програма „Региони в растеж“. Наложи се премахването на около 50 40-годишни брези, които са засадени наново и се прихванаха по брега на река Банщица. Всички дейности по преизграждането на парк „Галерията“ трябва да приключат до 7 септември т.г.
Голямо ровене и копаене падна при Галерията, ама дано да им защо. И гръцки чимове се инсталириха. Супер. Оттук нататък да видим как ще се пази това нещо. И дали кучетата на вмирисани от мързел домакини от и над средната възраст няма да водят домашните си любимци да се изхождат рано сутринта по зеления килим. И дали ще се полива тази повърхност, ще се запази ли свежа дълго време. Какво ще се засажда по тревясалите петна. И т.н. Крайно време е да се рзабере, че поддържането на модерен парк е скъпа и трудна работа.Не може да се разчита на полупияните работници от ОП „Чистота“, подвозвани с 50-годишна „шаситка“ от квартал в квартал. Трябват грамотни хора, парколози, които знаят кое как се поддържа и пази. Другото е показност – предизборна или следизборна. То разлика няма. Ежедневният труд и пощене, това трябва.

Юг News

Горе на черешата

Горе на черешата


С фалстарт започна черешовата кампания в Кюстендилско – няма изкупуване на плодовете, казаха земеделски производители от района. А и цената е ниска – по 60 стотинки на килограм. 78 разрешителни за откриване на пунктове за изкупуване издала общината до сряда, казаха от орготдела. Около 10 местни /кого ли представляват/ фирми и дружества ще изкупуват череши. Ранните сортове обаче се търсели единствено за Черешова Задушница. Иначе не стават за преработка, дори и за ракия не стават. Някои, като общинския съветник Валери Йовев, председател на земеделската кооперация в с. Горна Козница, съветват тези сортове да се изкореняват. В с. Николичевци обаче намерили решение – карали ги в София и взимали добри пари, каза кметът Спаска Методиева.
Нещата от детския филм „Горе на черешата“ /1984г/ са друга метафора, но в случая заглавието е приложимо. Не само в изкупуването е трагедията, а главен е и проблемът кой ще са качва да бере. Надница – 50 стотинки за килограм, изкупуване – по 60 стотинки за кг. Иди търси берачи, стълби, транспорт, трепи се по градините за 10-те стотинки разлика. Не става и не става. Защо ли им трябваше на някои мераклии да садят череши, като с тоя плод нещата са адски трудни и мафиотизирани още в зародиша. Сега да се оправят. От Босилеград подмамваме безработни да ги устройваме на работа по Кюстендил. И те няма да искат да берат. Ромите не стават за работници, но добре, че са и те. Ама взеха усилено да заминават за чужбина. Така черешата и ще си и остане горе. На черешата.
В Англия няма кой да обере ягодите, пишат световните агенции. Но там е ясно – Брекзит, от Източна Европа не могат да дойда на тумби гурбетчии сиромаси да се навеждат над така сладките ягоди. А тука – и без Брекзит няма кой. Май е най-вярна приказката : „всеки да се оправя“.

Юг News

Беднотия

 Беднотия

 


Група от около 30 безработни, сред тях и млади хора, от Босилеград бяха в няколко фирми и предприятия в Кюстендил, за да се запознаят с възможностите да започнат работа, каза Радко Стоянчов от културно-информационния център на сънародниците ни от Западните покрайнини. Съдействащ за контакта им с евентуалните кюстендилски работодатели. В началото на май т.г. кюстендилски бизнесмени, организирани от търговско-промишлената палата в града, имаха среща в Босилеград с младежи, за да ги запознаят с изискванията по наемането им на работа. Търсят се предимно шивачки, строителни работници, заварчици, шлосери. Дали някои босилеградчани, където безработицата е над 60%, ще започнат работа в някоя кюстендилска фирма според ръководителя на групата Радко Стоянчов. Кюстендилски бизнесмен имал шивашки цех в Босилеград, назначил над 100 работнички. Кметът на сръбската община Владимир Захарев го изгонил. Сега шивачките търсят препитанието си.
Рядко тъжна история са тия безработни от Боселеград. Къде са тръгнали в един смъкнал се, сринал се и тотално закъсал град. Ще стават шивачки и шлосери. Цял инженер питал дали не го искат в Торготерм /фирмата за кухненско оборудване/. Готов е и да пътува всеки ден. Колко ли ще му плащат – 500-600 лева. Заслужава ли си. Абе, еднаква беднотия – и оттатък и отсам граница. Защо да пътуваш.

Юг News

Плач на дете в българския Йерусалим

Плач на дете в българския Йерусали

Бебе – момче, се роди през уикенда в родното село на св. Иван Рилски с. Скрино, наричано българския Йерусалим казаха местни хора. Радостта в селото е пълна. Макар, че последното раждане в селото с около 70 постоянни жители да е само преди около година и половина. Раждането на бебето известили от семейството подобаващо – дядото Бойко и бабата Мичето ударили тъпана в малките часове на деня, разказват в селото. Бащата е охранител в търговска верига в Дупница, майката – сервитьорка в туристически комплекс край Бобошево. Преди няколко месеца в Скрино имало и сватба – работник строител се оженил за изгората си от Бобошево и двамата се установили и заживели в с. Скрино. Така, че след време ще има ново раждане в селото.
Изобщо в Скрино е оживено. Вечер на мегдана могат да се срещнат млади майки с бебешки колички, младежка глъч. А по някакво неписано правило всяка новина или събитие в селото се оповестява с биене на тъпан или със среднощна музика, включително и с изпълнение на електрическа китара, разказва общинарят Георги Мичов /63г/, който със семейството си живее в Скрино. Според статистиката по настоящ адрес Скрино бележи ръст по броя на жителите – и като че ли е единствено от малките селца в Кюстендилско, като нараства , казаха администратори. Според коментарите в Скрино вече има открит един частен хотел с капацитет около 20 места и две къщи за гости за около 10 места, които са празниците са препълнени.
Плач на дете в Скрино. Господи – всекиму дай!

Юг News

Мъжете на Рила

Мъжете на Рила

Цялото градче Рила излезе в неделния ден да отбележи и да празнува 120-годишнината от основаването на местното читалище „Христо Ботев“ /първоначално е носело имото на възрожденеца Неофит Рилски/. Юбилеят предхожда и анонсира общинския празник Св. Дух, който по църковния календар е утре, понеделник. Залата на читалището едва побра дошлите да видят изявите от празничната програма на самодейните състави от града и гостуващи формации. На входа всеки беше посрещнат с късче питка. Не като гост, а като част на тържеството беше и кметът четвърти пореден мандат на общината Георги Кабзималски. Рилското читалище е започнало дейността си в една обикновена стая преди 120 години. По-късно общината дарява парцела, където сега е новата – все пак, строена през 1971 год., сграда, наричана от рилчани – Елхите. Сега в групите и формациите, организирани и ръководени от наети от читалището специалисти и изпълнители, се изявяват над 150 самодейци на възраст от 3 до 70 години. Библиотеката има вече фонд от около 18 хил. тома и заглавия. „Едно нещо, оцeляло 120 години, няма как да няма бъдеще“, каза по повод юбилея кметът Кабзималски.

Всичко добре – само дето мъжете не се включват. Казват го и жените шефки /до една/ на самото читалище, и гостите, дори и репортерите от пратените да заснемат събитието репортери. Рилските мъже са пас. При положение, че във всяко село в Пиринско има мъжка певческа група, добре изявена – при това. Ами Банските старчета, ами Огражденската четворка и пр. при професионалистите. Мъже. Рилчаните от мъжки род – не. Същевременно, ако се зачетеш по некролозите в градчето – мъжете, отишли си под 60 г., са доста. Причините да ги оставим за докторите и социолозите. Говори се, че в Рила много се пие. Не само се пее. Но пък в партизанското движение няма нито една рилчанка, само мъжете са в битките и сраженията. А партизанството е сериозна работа, каквото и да си говорим. На живот и смърт. А самодейността си е за жени и деца. Пушката, чашата, чукът и наковалнята са мъжка работа. Не са самодеен театър.

Юг News

Защо тоя шум

Защо тоя шум

Ремонт на болнични стаи и на лекарски кабинети за не стане ясно колко хиляди лева, дарени от местния бизнес, е направен в отделението по вътрешни болести и кардиология в районната болница в Кюстендил, каза медицинският управител на здравното заведение д-р Александър Величков. За цялата м.г. даренията за болницата възлизат за около 26 хил. лева, добави той. И в кюстендилската болница даренията не са толкова чести, но от здравното заведение са доволни на всеки дарителски жест. С дарените средства са отремонтирани и напълно обзаведени четири стаи на отделенията по вътрешни болести и кардиология. Ремонтът е направен в лекарски кабинети – за дежурен лекар и за началник-отделението, както и стаи за болни. Реновирането е отлагано с години поради липса на собствени средства. М.г. местният бизнес дарил пари, с които е закупен нов ехокардиограф. Самият д-р Величков е кардиолог и ако не е в шефския кабинет се изявява в кардиологията. Т.е. в новия кабинет.
Добре – дарили та дарили. Не е кой.знае какво – за цяла година 25 хил. лева . Защо да се шуми, да се викат медии, да се говорят големи думи. Да се дарява и скромно. Болницата е на червено с 522 хил. лева до 1 януари т.г.  И човек вижда много неща, които плачат за ремонт и намеса по болницата. Като се тръгне от паркингите за посетители, през асансьорите, до апаратурата и въведения вътрешен ред. Нека за две боядисани стаи кабинети да се правят такива хвалби. По-скромно.

Юг News

Наший говор мил

Наший говор мил

24 май е денят, в който по нов стил почитаме делото на двама братя Кирил и Методий, очаквано бързо отшумя, буквално минути след дефилиралите облекли новите си дрехи за случая учители и школски директори и техните възпитаници. На места активно зачетоха празника и местните кметове и управници – да им се ненадяваш. „Умът без любов се превръща в хитрец. Правдата без любов те превръща в критикар и инатчия, а справедливостта и властта без любов те превръщат в жестокосърдечен. Тази любов, с която ви даряват всички ваши близки, нека да съпътства живота ви непрекъснато. Светът ще ви предлага много изкушения – лъскави сгради далеч от дома, луксозни автомобили, мобилни устройства и силикон, но само тук в училищното семейство, в прекрасните ви домове ще намерите истинския пристан, наречен щастие, което се надявам да съпътства и да изпълва живота Ви. Честит празник!”, в свой асоцииращ към библейски-църковнитие постулати и канони каза в словото от пл. Велбъжд кметът на Кюстендил Петър Паунов.
То официалностите минаха, а колко неща остават нерешени и необсъждани на никое нива. Включително и тази грешка в матурата заради която от просветното министерство се произнасяха ту така, ту иначе. Хем не е грешка, хем признават по точка за всякакъв отговор. Абе страшен ни е езикът – и така може и иначе. Не е само с тази грешка в теста. Но да отдадем заслуженото в отшумелия вече химн на Кирил и Методий по Стоян Михайловски. „Отци на българското знание, творци на наший говор мил“. Ей за тоя говор мил е думата. Заслушайте се и при помпозностите по повод официалните празници как звучи българският, каква скука струи в речите на политици, големци и пр. та до кръчмарско-уличната интонация и лексика, използвана масово от тийнейджърите. Та крехки и облечени по последния писък дрешки и маркови дрънкулки по нея „девици“, каквито ще видиш на всяка крачка покрай абитуриентските балове тези вечери, псуват като мужици. Псуват се на майка, по приятелски. Гърлено, с груб тон. Мани-мани. Къде го тоя „говор мил“ по дядо Михайловски. Може би кметът Паунов е прав донякъде. Да се вкара и вяра в самия говор. Къде ти. То и поповете често пъти звучат битово-кръчмарски и пеят оперетно, не църковно. Нещата са тежки – просто.

Юг News

Оперетно по Рилско

Оперетно по Рилско


Читалище „Христо Ботев“ в гр. Рила, което се готви да отбележи 120-годишнината от създаването си, е наградено от културното министерство с грамота и парична премия, казаха от екипа на културното звено. За активна дейност е отличена и председателят на настоятелството Дафина Гърчева, бивш учител по руски език и шеф на местната гимназия „Аверки Попстоянов“. Тя е начело на читалището в Рила от 21 години. Наградата й беше връчена от министър Боил Банов. Сега в групите и съставите на рилското читалище се обучават и се изявяват около 150 души от 3 до 70-годишни, казва администраторът Мария Жлябинкова. То се знае, градчето стяга двудневни тържества за юбилея, на който ще се стекат стотици.
А покрай тичането за празненствата изскочиха и някои любопитки около това какъв културен живот е кипял преди , защо де не е и сега, в Рила, която тая година ще отбележи и 50 г. от обявяването на селището под Рилския манастир за град. Тогава пак ще има карнавали с дни и нощи. Но – за читалището. Наградената Дафина Гърчева твърди, че в Рила имало през 50-те години оперетна постановка, като и оркестърът бил от селото /така – де/. Имало още живи участници в постановката. Емилия Начева пък била правила балетно представление в градчето. Сага тя води детски фолк състав, който има награди и записи за tv програми. И е страшно нахъсана. В групата за фолклорно пеене всяка от певиците може да изкара химна на града – може и без музикален съпровод. Абе, пълен ентусиазъм. С оперетите в Рила са приключили, то и в малкото с. Пастра вървят коментари, че и там имало оперетна постановка – правила я жената на собственика на ВЕЦ-те по Ролско Томанек. Всичко е възможно и е въпрос на днешно самочувствие. В Рила го имат. Нека ги.

Юг News

Супермостът

Супермостът

 
Общината в Невестино има одобрен и ще реализира проект за цялостна реконструкция на емблемата на този край – Кадин мост на река Струма, строен през 15 в., съобщи кметът инж. Димитър Стаменков. Финансирането е по програмата за трансгранично сътрудничество съвместно с община Дойран, Македония. Кадин мост е издигнат през 1469-1470 год , става ясно от надписа върху мраморна плоча на едно от перилата му. Дълъг е около 140 м, с внушителна и оригинална архитектура – пет свода със сталактитови орнаменти и розети по стълбовете. Уникални според строителни специалисти са и 6-метворите колони, върху които е издигнат мостът. Идеята на проекта е целият корпус да бъде почистен и укрепен, където това се налага. Да се монтира и художествено осветление по него. Има предложение да се спре движението на всякакви МПС, сега през него преминават и камиони до 10 тона. Според проекта асфалтовото покритие ще бъде иззето и ще бъдат поставени плочи – почти като в автентичния му вид през 15 в. И през него ще минават само пешеходци. Изследователи са склонни да обявят Кадин мост за може би най-старият в страната. Освен, че е емблема на общината той е и място, при който, в близкия парк, се прави редовно фестивалът „Струма пее“. А на Парка постоянно има и въдичари, които замятат.
Дано тоя проект, който е от две-три години, но котка все му минава път, да стане най-накрая. И мостът, свързван с митове и легенди за невести и везири, за поробители и проявена наша смелост срещу омразните потисници, описван в разкази и новели, да възвърне почти първоначалния си вид. И без камиони с 20 т. глина през него. Без трактори с ремаркета или конски каруци. А да се минава само пеша по каменните плочи. Това не може да е съоръжение от републиканската пътна мрежа и за го експлоатират по системата на АПИ, както е дефакто досега. Може да е история, фестивален център за надпявания и фолклор народен, да вдъхновява въдичарите само дори, да е декор за филми и постановки. Не и мост за МПС трафик. Просто да си е супермост.

Юг News

Пълен член

Пълен член


В навечерието на 24 май „Галъп“ пусна проучване с три любопитни въпроса за книгите, грамотността и абитуриентските балове. Мале, колко рисковано! Социолозите попитаха как е правилно да се напише: „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“. Възможна беше и „уловката“. „И двете са верни“. 53% дадоха правилния отговор, 16% заложиха на „магазина“, а 15% – на това, че и двете са верни. 16% казаха, че не знаят. Оказа се, че младите хора отговарят като че ли по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години дадоха верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно. Примерът може би не беше от най-лесните, но пък този тип надписи из българските населени места са разпространени и често обсъждани. Затова и беше любопитно да се разбере каква е картината. Явно почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член, казват социолозите.
Беше проверено и отношението към твърдението „Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи, казват социолозите. 53% от участниците в допитването са заявили, че са съгласни с това твърдение, 35 на сто – че не са съгласни, а 12% са казали, че не знаят. „Галъп интернешънъл“ зададе въпросите в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Агенцията заложи няколко индикатора в редовното си ежемесечно изследване „лице в лице“, проведено от 11 до 18 май сред 816 души. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
То и дядо Вазов не е спазвал пълен-кратък член много много. Ето: „Едно име голямо, славно, антично, що отговор дава и измива срамът и на клеветата строшава забът“. Няма страшно – това да ни е болката- членът. Дали пълен, или кратък член. Макар, че има смисъл и е добре да спазваме правилата /правописа/. Ами ударението – то и академици го бъркат. Няма по-голям диктатор от езика и правописа. И все пак. Много по-жестоко е убедеността на над 50% от българите в анкетата, че „не е необходимо да четеш, за да живееш добре“. Така си е. Кой чете – пазачите по обектите и портиерите, от скука, ама какво им влиза от четенето. Или магазинерки по бутиците в провинциалните градове. Скъсват се да четат любовни романи или криминалета. За какво ли. Вярна е констатацията, че не е страшен тоя, който не е прочел и една книга. По-страшен е прочелият само една книга. В случая пълният член е на мястото си.

Юг News