Месец: май 2018

Как па и една приватизация

Как па и една приватизация

Административен съд София област обяви за нищожно решение на общинския съвет в Кюстендил, взето на 3 февруари 2015 год, за продажбата на известната Чифте баня, съобщиха магистрати. Делото се гледа в софийски съд, след като магистратите от Кюстендил, а и тези в Перник, си направиха отвод. Така съдебната сага за прочутата баня, която от пускането й през 1914 год. не е спирала работа и през войните, продължава. Още с вземане на решението от минипарламента за продажбата на Чифте бана в града тръгнаха недоволства и протести, шествия и пр. А местно сдружение внесе жалба в съда. Съдебният процес продължава повече от 3 години и не е приключил окончателно. Чифте баня е завършена 1912-1913 год. от чеха Рудолф Фишер, който по това време изпълнява длъжността главен архитект на Кюстендил. Официалното й откриване става през януари 1914 г. Лицензирана фирма, наета от общината, определи първоначална тръжна цена за обекта от 1 026 000 лева с прилежащ терен от 5,6 декара, оформен като парк с алеи и шадравани, с цветни петна и др. Мнозина считат, че това е занижена цена. По справка от Националния институт за недвижимо и културно наследство административният съд София област приема, че Чифте баня е изключителна държавна собственост и общинският съвет в Кюстендил не е имал правомощия да се разпорежда с обекта, пише в мотивите на съда. Решението може да се обжалва пред ВАС. Същевременно през 2016 год. съветниците взеха друго решение – за стартиране на процедура за отдаване на Чифте баня на концесия. Това обаче не спря съдебните дела. Не се знае дали общината и този път няма да обжалва решението на административен съд – София област от преди седмица и спорът да продължи.
Ега ти и проклетията. Кака па едно нещо не се продаде или приватизира в тоя град и да стана. „Хлебна промишленост“, „Млечна промишленост“, „Оранжерии“, Аптечно, „Товарни превози“, „Пътнически автотранспорт“, ГУМ, печатница „Яков Крайков“, тухларната в Багренци и Драговищица, Булгарплод, Балкантурист, ТПК-та /Родина и Осогово/, „Родопа“, „Търговия на едро“, мина „Бистрица“ и „Витрен“, мина „Осогово“ – особено тя, „Здравна храна“, „Нармаг“. Абе, стига примери и илюстриране. Как попаднаха в най-алчните и некадърни „нови собственици“ и нищо не прокопса. Първият акт на пазарно стопанство и пазарна икономика в града беше създаването на директорски „конгломерат“ от 26 местни величия – шефове на предприятия, банкери, активисти. Те, и холдинг направиха, съсипаха всичко. И ВИС – разбира се. И Бате Сашо /Александър Тасев -Остап /. И кой ли не. Барем една приватизация да беше станала, а то. Та една Чифте баня. Па и съд до дупка на всичкото отгоре. И за какво. Да се питаш – „няма сми“-съл.

Юг News

Книги, книги

Книги, книги

Дарение от близо 700 скорошни заглавия на водещи историци и хора на изкуството получи отново в навечерието на 24-майските празници регионалната библиотека в Кюстендил „Емануил Попдимитров“. Дарението е с посредничеството и спонсорството на местно дружество и се прави за шести пореден път. Историците академик Георги Марков и проф. Иван Маразов, учените Стоян Райчевски, Иван Гранитски, литературен критик и издател, живописците преподаватели професорите Николай Майсторов и Ивайло Мирчев, са подбрали едни от най-значимите си издания в областите, в които работят. Дошлите в залата на художествената галерия „Владимир Димитров-Майстра“ направиха интересно събеседване с авторите по актуални проблеми на днешната ни наука, за собствения ни живот, по важни исторически събития. А академик Георги Марков се обърна към дошлите за срещата ученици с напомнянето да не разчитат единствено на виртуалния текст, а да четат и да осмислят прочетеното. Накрая дарителите и спонсорът предоставиха възможността всеки да си избере по едно-две заглавия, които получиха безплатно с автограф от авторите академици.
Тежки луксозни книги, съдържането им още по-тежко. Да оставим цените, които са си яки. И, ето – отиват в библиотеката. Дори консултантът водещ Гранитски посъветва „малката директорка на библиотеката“ София Пейчева да купуват стелажи, за да има къде да разположат луксизданията. Ще намерят къде. Въпросът е друг. Кой ще ги чете тия книги. Трябва да си поне гл. асистент, за да отвориш някое от изданията. Но и да не е проблемът в нивото автор спрямо читателя. Елементарното – кой чете книги днес. И кой разбира и асимилира. Единици. А иначе – хвала. И на спонсора, който обезпечава по този оригинален и хитър начин академиците, близък си е с тях и прави собствен пиар и вдига имиджа си на благодетел за цял град. Нека. Ама книгите, книгите.

Юг News

Села, които не умират

 

Села, които не умират

Над 100 от местните жители, както и свързани с този край гости земляци от София, Перник, Дупница, се качиха на Спасова могила над с. Дяково за празника Спасовден. В така нар. прокурорски параклис, издигнат от дупнишкия прокурора Ивайло Василев и неговия брат съдията Камен Иванов, доскоро член на ВСС, беше отслужен водосвет от архиерейския наместник на Дупница отец Георги Паликарски. Параклисът е издигнат през 2003 год. с доброволен труд и дарения от местните хора край римска могила и на свещен камък. Десетки хора събирали специален като цвят и здравина камък по нивите и синура и имотите край селото, за да издигнат храма. Копали основите на ръка. Спасовден на това място се празнува от десетилетия, разказва прокурорът Василев.
Десетки опитаха от курбана, приготвен от майстора Стоян Ханджийски, мобилизиран и командирован за случая от централния дупнишки храм „Св. Георги“. Сборна формация музиканти – тъпанджия, акордеон, двоянки, кларинет от Радомир, Перник, Дупница, водена от местния трубадур Кирил Колчаков-Джили /69г/ подгря обстановката на хълма над Дяково и вдигна децибелите и настроението на съборяните. Същият този Джили, непоправим фен на Кубрат Пулев донесе по парче сирене, домашно приготвено от козите му, и по сварено яйце от домашните кокошки. Останалото е ясно – музика, черпене, хора. А безспорният доайен на всичко е 91-годишинят още практикуващ стомотолог от Дяково д-р Кирил Петков. Който напредва с книга за Дяково.
Кой казва, че селата умират. Щом и на Възнесение я карат така – дай, боже!

Юг News

Завинаги там

Завинаги там


Екипът на алпиниста Боян Петров обяви край на спасителната операция за издирването му на 11-я ден от началото й. По-рано днес хеликоптер прелетя за последен оглед по маршрута между базовия и най-високия лагер под връх Шиша Пангма. Следи от Боян Петров не бяха открити. През април тази година най-успешният ни алпинист тръгна на най-амбициозната си експедиция – за тази година той беше планирал да изкачи три осемхилядника в Хималаите и два седемхилядника в Киргизия. Под първия от тях обаче – Шиша Пангма изчезна на 3 май. Тогава за последно е видян с бинокъл от базовия лагер в района на лагер 3. Няколко дни по-късно започна мащабна спасителна операция, в която бяха ангажирани властите на България, Китай и Непал, над 100 спасители и 3 хеликоптера. „Планът беше да се върне на трети. Знам, че е нагоре без сателитния телефон, защото ходи сам и носи минимален багаж. Предполагам, че затова го е оставил“, разказа в първите дни след пристигането на тревожната вест съпругата му Радослава Ненова.
След като не се връща в базовия лагер до 3 май, както е било по план, трима души започват издирването му. На 6 май на 7350 м надморска височина са открити палатката и спалният му чувал. Времето обаче рязко се влошава и издирването е прекратено. Същият ден в посолството на България в Пекин постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация за липсата на сънародника ни. Ден по-късно, на 7 май, съпругата на Боян Петров публикува новината в профила си във Фейсбук. На 8 май група от трима шерпи тръгва да търси алпиниста. Достигат лагер едно, но спират търсенето заради лошо време. Същият ден нова група от шестима спасители се включва в издирването по настояване на българското външно министерство със съдействието на китайските и на тибетските власти.
„Каквото имаме като възможност – контакти, връзки – и официални, и приятелски с ръководството на Китай – всичко сме заложили“, увери премиерът Бойко Борисов, който разговаря с посланика на Китай в България за подсигуряването на трасе за хеликоптер, който да се включи в спасителната операция. Китайският дипломат в София Джан Хайджду обещава максимално съдействие по случая и уверява, че веднага след получаването на информация, са изпратени китайски спасители.
След интензивни дипломатически преговори, на 10 май Китай разрешава на непалски хеликоптери да летят над китайска територия, където се намира връх Шиша Пангма. Така екипът на Боян Петров и българската дипломация създават прецедент, който в бъдеще може да помогне на други изпаднали в беда алпинисти. Времето обаче отново не е в полза на спасителната операция и я забавя. На 11 май 100 души – сред тях най-добрите китайски алпинисти, медицински лица и планински спасители, се включват в издирването на Боян Петров – обявява посланикът на Пекин в София Джан Хайджоу след разговор с президента Румен Радев и предупреждава: „Издигането на хеликоптер в планински район може да предизвика лавина, а това е опасно и за другите спасителни екипи. Затова за момента китайската страна смята, че най-сигурният начин за спасяване е по земя, с хора.“ Въпреки опасността, на 12 май хеликоптерите успяват да прелетят над района на върха. Следи от Боян Петров не са открити. Няма я и палатката, забелязана дни по-рано в последния лагер под върха. От екипа на българина си обясняват това така – или я е взел и е слязъл надолу, или вятърът я е издухал. Същия ден спасителите по земя достигат лагер 3, но не откриват нищо. На следващия ден съпругата на Боян Петров призовава екипите да не рискуват живота си и да не продължават към върха. „Ако за Боян битката е приключила, нека си остане в планината“ – пише на стената си във Фейсбук Радослава Ненова. Тя обяснява, че няма как над лагер 3 Боян да бъде намерен жив и призовава спасителите търсят на слизане в по-ниските райони. Въпреки това, те стигат на 10 метра под върха, не откриват ниши и на връщане при лагер 3 намират първите вещи на българския алпинист – инсулина му, инсулинова помпа и тениска. „Практиката на Боян е да си загръща инсулина в тениската, тениската в чувала, чувала – в палатката. Вероятно когато вятърът е разкъсал палатката, тогава са изхвърчали и тези предмети“, пояснява Деян Петков, организатор на експедицията и уверява, че Боян Петров може без проблеми да издържи няколко дни без инсулин.
На 14 май издирването продължава претърсването между лагер 3 и лагер 2. Времето не позволява на хеликоптерите да се включат. На следващия ден подробно е огледан и последният район – между лагер 2 и базовия лагер. Няма следа от Боян Петров.
Днес преди обед хеликоптер, чийто допълнителен полет е платен от приятели на Боян, прелита за последно до най-високия лагер под върха. На връщане Кирил Петков, който участва в акцията заедно с Петко Петков обявява във видеообръщение във Фейсбук края на издирването: „Невероятният екип, който направи опитите за спасяване… Командирът от китайска страна, който водеше хората, които рискуваха живота си… Непалският пилот, който рискува живота си, летейки до височини, до които никога досега не е било летяно при този връх… Целият състав… Имаме 100 души, които ни чакат. Обявяваме края на мисията. Боян не беше намерен. Но това, което е невероятно, е, че създадохме прецедент как три страни могат да работят заедно. За всички алпинисти, които имат проблеми от тук нататък, правителствата на Китай и Непал вече нямат граница. Боян създаде този прецедент, който се надяваме, че ще спасява човешки животи в бъдеще и аз искам да благодаря на всички тези хора, които рискуваха живота си. С това ние обявяваме търсенето за прекратено. Боян е легенда! Всички българи – благодаря ви! Това е краят“.
Да – това е краят. Оттук нататък както и да се нарича -легенда, герой, все тая. И защо сам, защо. Нали е в състава на експедиция с китайци, с тях – и шерпи. Ама ние, българите все сме отгоре, все сме най-умни и най-смели. А то така не става.Освен ако сам не си го търсиш. Завинаги там.

Юг News

 

Татарстване

Татарстване

Бившият областен управител на Кюстендил при служебния кабинет на проф. Георги Близнашки Йордан Татарски вече е съветник на лидера на БСП Корнелия Нинова по административните въпроси, каза той самият. Назначението му е от 9 май т.г. Обичам тази дата, не скри Татарски, явно имайки се за борбена и побеждаваща натура. Бил е секретар на министерството на регионалното развитие и благоустройството при министър на това ведомство Костадин Паскалев в кабинета „Сакскобургготски“, а след това и шеф на политическия кабинет на президента Росен Плевнелиев. Часове след като влезе като щатен в сградата на Позитано-20 , обяви, че е пълен с енергия и готви реформи, касаеща организационния живот в БСП. В Кюстендил обаче повече се коментира най-вече това, че е бил свързан с президента Росен Плевнелиев, т.е. загърбил е ГЕРБ и сега всеотдайно ще работи за червените. „Не е никакво престъпление, че съм бил при Плевнелиев“ категоричен е Татарски. За него Росен Плевнелиев е бил силен министър и не добър президент. Татарски не крие, че няма да отиде на сватбата на Росен Плевнелиев и метеороложката Деси Банова, но не уточнява дали вече е бил поканен. В Кюстендил се коментира дори и това, че Йордан Татарски, който е от гр. Кочериново, ще се кандидатира за кмет на областния център Кюстендил на местните избори догодина. „Да – стига да ме номинират, ще се кандидатирам“ каза той. На вота през октомври 2015-а той беше кандидат за кмет на Кочериново и стигна, но загуби на балотаж – като независим. М.г. той е бил издигнат за председател на общинския съвет на БСП в Кюстендил и за няколко гласа не е получил одобрение при проведеното гласуване да заеме поста, припомнят активисти.
Нисша соц парт номенклатура в новите условия в опит да се задържи и дори и да просперира. На всяка цена. Няма как да стане. Ако си тръгнал от едно Кочериново /или едно Старчево – като Коцето Паскалев/, ако бащите или дядовците ти не са били поне секретар на ОК на БКП, всичко с днешна дата като проспериране – всуе е. Е, и на Киро Добрев дядо му Киро доживя до 99 и се спомина наскоро, бащата Кольо Добрев беше министър, кандидат-премиер в доста размирно време една зима, но не са били в ЦК някога. То и Корнелия. Но тя татарства по-успешно, засега.

 

Юг News

Пак ли

Пак ли

 

Паметна плоча с имената на десетки загинали преди повече от 100 години българи, изработена в България и която е трябвало да бъде доставена и монтирана в Босилеград, не е била допусната да мине през ГКПП-Рибарци от сръбските митнически служители, казаха от организацията на Демократичния съюз на българите в Западните покрайнини. Те твърдят, че документите за транспортирането й са били изрядни и причините да бъде спряна са тенденциозни. Това е втори случай, когато паметна плоча с имената на убити при клане на сръбско паравоенно подразделение /чета/ наши сънародници в Босилеградско, не може да бъде транспортирана до сръбския град. Миналата година на 15 май, когато бяха отбелязани 100 г. от трагичните събития, при откриването на паметния знак местната полиция я конфискувала – без обяснения. Въпреки настояванията на сънародниците ни тя да им бъде предоставена и сложена на определеното място в Босилеград – това не става. Затова е поръчана втора плоча, финансирана от кюстендилски адвокат. Но тя минава през доста перипетии. Във вторник, 15 май, в Горна и Долна Любата, Боселградско, пак ще правят помен. На принципа „тъп и упорит“. Със скандала е уведомен генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев. По информация на митничари от ГКПП-Олтоманци паметната плоча е на сръбския пункт Рибарци, на тяхна територия, докато се изясни случаят с транспортирането и в Босилеград. Сънародници казаха, че днес ще се търсят контакти с посолството на България в Белград за решаване на ситуацията и на поредния скандал със спряната на границата паметна композиция.
Пак ли простотии през границата. Уж Западните балкани стават Новата Европа. С Македония уж нещата потръгнаха, защо не и със Сърбия. Наши историци почват да чистят миналото по спорните моменти между София и Скопие. Защо не и с Белград. Ама – не. Няма кой да посегне вече на паметника на Мара Бунева в центъра на Скопие. Едва ли ще се намери някой ненормалник да чупи паметни знаци по бойните полета като при Дойран например. А, ето че за един толкова безобиден паметен знак за жертвите от Горна и Долна Любата стават всеки път търкания. Тия хорица там – 35-ма, ей така, потопени в кръв. Имената им се знаят, техни наследници последните години организират панихиди в наши /не и в сръбски / храмове. Защо не пукат плоча с имената им да увековечи имената им. Па и двамата президенти да отидат на поклонение пред безобидния мемориал. Не че в Македония се получи на Гергьовден. Изобщо не става. И пак не става. Тогава какво? Просто Балкани.

Юг News

Инсулин

Инсулин

Двама китайски алпинисти и двама шерпи са открили инсулина на изчезналия алпинист Боян Петров. Те намерили лекарството на българина около Лагер 3 под връх Шиша Пангма, докато претърсвали района. Групата опитни шерпи ще продължат издирването на Петров утре, когато се очаква да се качат до най-високата точка. Това е последната официална информация от спасителната операция. Спасителите ще останат в последния Лагер 3 тази нощ и утре рано тръгват към върха. Очаква се това да им отнеме между 8 и 10 часа, ако времето позволява. По-рано днес жената до Боян Петров заяви, че е взела решение спасителите да не изкачват връх Шиша Пангма днес, за да не рискуват живота си.
Уви! Нещата придобиват все повече тона и смисъла на реквием по случилото се с Боян Петров -макар, че… надеждата е последна. Има нещо символично обаче в намерения от китайците и шерпите инсулин над /или около/ лагер 3. Българин с лекарства в джоба на осемхилядник. Показателно. Цялата нация е с лекарството си в джоба. Колко изискани жени приятно бъбрят в приятно заведение. Внезапно едната бърка в луксозната си стилна чанта да извади нещо. И отвътре надничат опаковки и блистери с лекарства. По жабките в колите си държим също церове – за всеки случай. И да се питаш при това положения накъде сме тръгнали. Смелост, дързост, инат, че сме силни и тръгваме. Да го приемем, че е героизъм. По-скоро акт на отчаяние и на безсилие. Накрая и лекарството хвърляш. И това е всичко. Независимо, че височината е 8 000 м.

Юг News

Братя просветители

Братя просветители

Четирима училищни директори от страната бяха наградени от министерството на образованието за високи резултати и по повод празника св. равноапостоли Кирил и Методий. Наградите им бяха връчени от зам.-министъра на образованието Таня Михайлова по традиция в Рилсикя манастир. И след служба в централния храм на манастира. Отличените т.г. са Емил Терзийски, директор на гимназията по земеделие в Сандански, Ема Радушева, директор на средищното училище „Панайот Волов“ в Шумен, Таня Георгиева – начело на началното училище „Иван Вазов“ във Враца, и Светлана Табакова, директор на началното училище „Васил Левски“ в Белоградчик. Те получиха по икона, осветена от игумена на Рилския манастир Адрианаполоския епископ Евлогий и монасите, както и парична премия от 1000 лева, присъдена им от министерството. За големия уникален за българите празник на пресветите братя Кирил и Методий благослов на дошлите над 100 ученици от Кюстендилска и Благоевградска област получиха благослова на дядо Евлогий.
„Осигурихме 50 ученика от училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Кюстендил. Те бяха на службата, а накрая се включват и в инициативата на министерството на образованието и науката „Розите на България“ съвместно с българските общности и българските неделни училища зад граница. Хорото е пред дупнишката порта на Рилската обител, каза в разгара на 11-майския ден в манастира шефката на регионалното управление по образованието Радостина Новакова.
На учениците не им беше кой-знае колко интересно. Пълна скука беше ставащото и за чиновниците от просветното министерство. Като на мероприятие. Навън – по села и градове, по храмове и дворове – никакво оживление. Не е като на Гергьовден. Какво толкова – писменост, букви. Св. Кирил, св. Методий, св. Климент, св. Наум, св. Ангеларий, св. Сава, св. Горазд. Седмочисленици. Братя просветители. А в какво е просветлението. Нека не се питаме. Поне на 11-и май.

 
Юг News

Отличници

Отличници

 

 
Външното оценяване за възпитаниците на училището към затвора в Бобов дол, възстановено през 2013-а, ще стане ден по-късно – в петък, каза директорът на школото Снежанка Славкова. Така правили и миналата учебна година. Съображенията външното оценяване за четиримата четвъртокласници както и за 10-те седмокласници за предстоящите тестове към училището в затвора в Бобов дол са това, че те са възрастни мъже, не са на ученическа възраст, освен това резултатът от оценяването им да не влияе на успеха на явилите се в останалите училища в региона. Така, де – успехът на областта ще пострада за тестовете. В петък учениците затворници ще решават същия текстови тест /по литературен текст/ и задачите, свързани с него. Прави се нещо като свое вътрешно външно оценяване, поясни директорът Славкова. На голямата матура след десетина дни пък ще се яви само един дванадесетокласник, който е на самоподготовка, добави тя. М.г. имали петима абитуриенти. На първата матура трима изкарали двойки, на есенната сесия обаче се справили, като втората матура на единия от затворниците била химия.
Те са отличници. При тая пародия на тестове, оценявания, матури, олимпиади, програми ала „Леонардо да Винчи“, Еразъм“ и др. тия самоподготвящи се пандизчии са направо шампиони. Изпитът съдържаше диктовка по авторски текст на Симеон Янев, текст за четене с разбиране и 11 задачи към него. Учениците имаха на разположение един учебен час, а тези със специални образователни потребности – два учебни часа. Максималният брой точки е 20. Дали мъжете в раирани одежди са чували изобщо Симеон Янев. Не. Но ще се справят – това е предимство, съвсем непознат автор и текст. Те знаят как.

Юг News

Търсете българския алпинист

Търсете българския алпинист


Лошо време е спряло спасителната операция за издирването на алпиниста Боян Петров в Хималаите. Днес шерпите не са достигнали дори до лагер 1, това съобщи за „Хоризонт“ Деян Петков, който организира експедицията на Петров. Утре се очаква времето да е добро и издирването да бъде подновено. Още няма информация дали китайските власти са дали разрешение непалски хеликоптер да се включи в търсенето на алпиниста. Най-големият проблем, към момента, остава времето.Това каза пред „Хоризонт“ и Радослава Ненова, съпруга на алпиниста Боян Петров, който вече шести ден е в неизвестност в Хималаите. „Вярвам, че Боян е направил всички възможно, за да се скрие някъде, така че да може да преживее тези няколко дни в лошо време“, сподели Радослава: „Няма как да знаем какво се е случило. В планината всичко може да се обърка. В най-добрия случай той просто е стигнал донякъде и е бил притиснат от лошото време и си е знаел точно как да оцелее. Той няма да се откаже, но няма и да предприеме по-рискови неща. Наясно е, че ще го търсят, защото така правят винаги по експедициите, когато някой има проблем. Най-вероятно той самият очаква да бъде намерен.“ Радослава Ненова съобщи, че трябва да е готова сателитна снимка на района, в който се търсят следи от Боян Петров: „Ще огледаме мястото и ще видят в коя посока е удачно да продължат утре. Ако има някакви следи или се види палатка, каквото и да се види всъщност, ще даде голяма яснота къде точно трябва да отидат хората.“ „Със сигурност няма лавини, тоест единият от възможните проблеми отпада, но има безброй други“, уточни съпругата на Петров. Тя изрази надежда, че утре условията ще позволят включването на хеликоптер в издирването: „Уговаряме доста опитен пилот, който е специалист точно в такива операции.“ Застрахователите вероятно ще покрият голяма част от сумите, но това ще стане след завършване на операцията и изясняване на всички детайли, поясни съпругата на алпиниста. От днес има открита от нея и дарителска сметка: Радослава Георгиева Ненова BG32 UNCR 7000 1523 2695 49 UniCredit Bulbank UNCRBGSF
Как повечето от нещата се повтарят от април 1984-а с Христо Проданов. И той така – сам към Еверест, и него търсеха едно-две денонощия, нищо не откриха, Той поне имаше радиостанция и връзка с щаба – до последните му мигове живот. И „остана завинаги там“. Тогава известен наш поет написа
Търсете българския алпинист – търсете го дори и век да мине.
И долу, и в поднебесен вис, не толкоз лесно българинът гине. /Нещо такова беше/.
А, ето че всичко пак се повтори – макар и в друг вариант. Защо Боян Петров е тръгнал сам към върха, ден преди другите. Нали е в състава на международна експедиция, която има водач, правила, принципи. Защо все българинът, който „не така лесно гине“, все нещо ще обърка, все нещо ще надцака нещата. И все ще се дели. И после – „търсете го дори и век да мине“. Колко – май са 29, са качили всичките 14 осемхилядника. Меснер беше първият. Не се е чуло да е имал /може и по-жестоки драми да са преживели той и другите маратонци по осемхилядниците и да са се справили/. Ама като нас, българите, едва ли го е имало. Търсете българския алпинист, дано да не е цял век.

Юг News