Дай, боже – все така!

Омбудсманът Мая Манолова за пореден път отиде във вторник привечер на среща с дупнишките шивачки, бивши работнички от станалата скандално известна фирма „Абонданца“. Този път поводът не са епичните протести, които те месеци наред предприеха, за да получат заплатите си от 2016 год., а тяхна покана да благодарят на обществения посредник на България благодарение на която за 1 май всичките 173 шивачки си взеха до стотинка дължимите заплати и плащания. Но не от италианеца работодател, а от фонда за гарантирани вземания. Шивачките не криеха вълнението си на влизане в залата на заведение в Дупница, където е организирана срещата с омбудсмана. Някои се разплакаха от радост и прекомерни емоции за тази „малка, но толкова важна победа“. „Не бях плакала скоро и аз“, не скри и Манолова. Само думи на благодарност към омбудсмана можеха да се чуят от излезлите преди няма и час от новите цехове, където сега работят от шивачките, докато пушеха и си спомняха кое как беше, докато всяка вечер протестираха и правеха митинг след митинг на портала на злополучното предприятие и италианеца Луиджи Каприоти, дължал им заплати. Шивачките са категорични. Нямало е да вземат и стотинка, без намесата на Мая Манолова. Въпреки спечелените дела в съда. Приготвили и изненада, подарък – икона на „Св. Иван Рилски“. След това омбудсманът и хората от екипа й, както и някои от шивачките домакини заминаха за близкото с. Овчарци, което в тоя ден има празник на селото.
Колко малко му трябва на бедния и на гладния. Да си вземе заплатата. И да си повярва. Че от тях почнала промяната и оттук нататък всички некоректни и гадни „чорбаджии“ дето не плащат на работниците и подчинените си, ще имат същия проблем като Каприоти. Т.е. фондът – да е жив и здрав, ще покрива неплатеното им. А пък после ще си търси от работодателя съответните суми. Малко афиф работа се получава. Защото виновните гадняри работодатели пак се измъкват – кой и дали ще им потърси сметка до стотинка да се издължат, а в затвор да влязат.
Ама да не разсъждаваме излишно. Важното е какво стана в Дупница. Усмивки, радостни сълзи, чаши „Наздраве!“, икони за подарък. След толкова мъки и страдания. Дай, боже всичко да приключва така. И в най-отчаяния цех в милата ни родина.

Юг News

Да си имаш омбудсман

173-те шивачки от скандалната италианска фирма „Абонданца“ в Дупница, която от месеци не работи, но не им плати, получили заплатите си за 2016 год. Сумите им са преведени по фонда за гарантирани вземания. Утре, във вторник, работничките организират среща с омбудсмана Мая Манолова, съдействала многократно по решаване на конфликта с италианския работодател и собственика на фирмата. Правят го спонтанно. Самата Манолова каза в почивния ден, че ще уважи поканата и ще отиде отново при работничките. Омбудсманът оказа решаващо съдействие на отчаяните и изнервени шивачки, работили в „Абонданца“, когато те организираха серия от протести. Накрая удържаха победа в спора с работодателя си. Затова организират среща с омбудсмана в знак на благодарност и приятелство. Повечето от шивачките имаха да получават по две заплати от 2016 г., както и допълнителни плащания. Някои взели над 1000, дори и до 2 хил. лева. При протестите се разбра, че им дължат около 250 000 лева. Които сега са отпуснати по фонда за гарантирани вземания. „Не само си получиха парите си, но вече ги и похарчиха за Гергьовден“ , пошегува се Васил Ватрачки, таксиметров шофьор, съпруг на една от шивачките и главен организатор на протестите им. Той не поясни като как така шивачките взеха приведените им пари точно на 1 май т.г.
Така си е. Друго е да си имаш омбудсман. Мая Манолова тича къде ли не, като приоритет и са миньорите /не само в Бобов дол/, ама точно дупнишките шивачки я превъзнасят сега най-много и чисто по приятелски и човешки канят да й благодарят. Супер. Има обаче едно желано и справедливо продължение. Фондът, който плати на шивачките, да си прибере парите от италианеца. Който сякаш го няма никакъв и че не е съществувал. Фондът ли, омбудсманът ли, но да си свършат работата докрай. Че в България е пълно с Абонданци и какви ли не жабари, които си правят каквото им отърва, пък българинът да го отнася сякак.

Юг News

Здраво

За първи път чуждестранна военна част взема участие в парада на 6-и май. 76 войници от базата в Кичево, Македония, участваха в честванията по случай празника на Българската армия. Подготовката им започна седмици по-рано. В казармата в Кичево командващият е подполковник Боро Латкоски, изкачил се в йерархията от най-ниското стъпало и част от 4-и пехотен батальон от създаването му. „От малък желая да стана войник и на 18 години тази мечта стана реалност. Основното е волята и да милееш за родината“, споделя той. Историята на полка в Кичево започва от 40-те години на миналия век. През годините сменя локацията си от Кичево в Охрид и обратно. Македонските въоръжени сили са сформирани след обявяването на независимостта на страната. Наборната служба е отменена през 2006-та година, а македонската армия е първата в региона, която се състои изцяло от професионални войници. За да бъдат част от парада за 6-и май, македонските войници участваха и в генералната репетиция на българските си колеги. На площад „Княз Александър Първи“ се проведе военният парад по случай 6 май – Деня на храбростта и 140-тата годишнина от създаването на Българската армия. 1600 военнослужещи и много техника участваха в парада. Тържествен водосвет на бойните знамена и знамената-светини на Българската армия беше отслужен от мелнишкия епископ Герасим в съслужение с духовници. След това по традиция парадът беше открит от вертолет МИ-17 на военновъздушните сили, носещ националния флаг. Президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев прие строя на почетния караул.
Та, ей на тоя парад и приемане на строя се чува това ясно и отривисто „Здраво“ на македонската рота, когато нашият президент ги поздрави. Всичко казаха с това „Здраво“, което си е 100 % сърбизъм. Но парадът е български. Нека се здравосваме. Само не е ясно колко искрено е това здравосване. Защото само преди няма и 20 години, при кризата в Косово, на македонската ни граница не можеше пиле да прехвръкне, а проверките на една кола с тръгнали на пазар само продължаваше с часове. Кое се промени. Та толкова вече – и в делник и на паради, толкова ли се заобичахме. От Брюксел са спуснати директивите. Това го знае всеки. Това Западните балкани да се евроориентират и евроинтегрират. Няма мърдане. Затова всички да го извикаме това : „Здраво!“. Пък то се знае кое как е.

Юг News

Стоб като „Стоп“

11-те общински съветника в Кочериново единодушно отхвърлиха предложението за отдаване под аренда или на концесия на двете екопътеки, водещи до природния феномен Стобски пирамиди над с. Стоб, обяви шефът на минипарламента Калин Везенков. Решението беше аплодирано от присъстващите на заседанието десетки жители на селото, водени от кмета Георги Ставрев. „Благодаря ви, че взехте такова решение. Напрежението в селото е невероятно и ако беше решено обратното, не мога да отговарям какво щеше да стане“, каза след гласуването Ставрев. Повече от час продължиха дебатите следва ли и дали природният феномен може да се отдаде на частно външно дружество. Още повече, че всичко се прави, без да се запознае населението, за което пирамидите са свещени – едва ли не.
Кметът на Кочериново Иван Минков казва, че „все още нищо не е станало“, „въпросът е принципен“. Оказва се, че общината губи по около 6 хиляди лева за година за Стобските пирамиди, обяви той. „И на двете пътеки работят четири служителки, които са касиерки, събират такса с касов апарат, както е по закон, парите се отчитат в общината. Знаем вече за всяка година колко пари се изкарват. Така, че за мен това е без коментар. Пък и не знаем кой ще е собственикът“, не приема финансовите аргументи за отдаването кметът на Стоб Ставрев.
Засега приватизацията на пирамидите се размина. Следващия път – едва ли. Щом някой се е нагледал, няма спиране. Всички обаче са единни в претенцията нещата и всичко по екопътеките и подходите към Пирамидите да е в чист вид, всякакви боклуци там да се махнат, да има ред, паркирането да е регламентирано. И т.н. Пък и юридически Пирамидите не могат да бъдат отдавани – там имотите са предимно църковни, горски, общински, казаха юристи. „Нещата не са издържани юридически на 100%“, каза и дошлият за протеста на стобчани роденият в селото бивш министър на вътрешните работи доц. Веселин Вучков, качвал n пъти ансамбъла от до 12 м високи скални конуси над Стоб.
Щом и в едно Кочериново става това нещо, щом и с пирамиди като Стобските – работата е лоша. Добре, че засега Стоб рече „Стоп“. Другаде не става така. То острови се купуват и продават, върхове, та едни Стобски пирамиди.

Юг News

Стягането

 
Около 1000 годишни декларации за облагане на физически лица повече са подадени в НАП-Кюстендил, сравнено с предходната 2017 год., обявиха от ведомството. Това би трябвало да означава и повече постъпления в хазната. В тазгодишната кампания са подадени близо 9 000 декларации. Положителен факт е, че приблизително 30 % от подадените декларации са изпратени по интернет, подписани с електронен подпис или с безплатния персонален идентификационен код. Категорично от НАП-Кюстендил отчитат сериозно повишаване на интереса към е-подаването на декларации от физическите лица. През 2017 г. подадените по електронен път годишни данъчни декларации от физически лица са 1960, а през 2018 г. броят им се увеличи на 2 630 бр.
Направо не е за вярване. Какво му става на кюстендилеца  из региона. Да плаща данък на приходите си. Това не е било. Увеличаването на броя декларации в региона се обяснява с раздвижване в местния бизнес /дай, боже!/, особено при земеделските производители, които се надяват на евросубсидиите, с регистрираните фирми на хора с двойно гражданство от Македония, Сърбия и други балкански страни, както и с нарасналия брой на самоусигуряващите се лица – особено младежи, които предприемат собствен бизнес и частна регламентирана дейност, коментираха експерти от данъчното в Кюстендил. Или пък, отново – дай боже!, преборваме сивия сектор.
Не се знае кое е довело до затягането на данъчната дисциплина. Ама да дойдат добри новини хеле пък от данъчното, си е новина. И нямаше никакви опашки пред гишетата този път, и навръх 30 април. А имаше времена, в които последния ден беше пълен ужас. За броя декларации – добре, има ръст. Да видим обаче за внесения данък като размер общо – дали и там има качване. Данъчните да кажат. Не да крият. Както и най-голямата внесена сума. Колко са милионерите като брой за региона според написаното в декларациите. Тогава още повече ще стане ясно дали има вдигане нагоре, или цифрите лъжат.

Юг News

Де е Словакия

 
Фирма посредник набира миньори за подземен добив на кафяви и лигнитни въглища в област Нитра, Словакия – което е добър шанс за бивши миньори в мини Бобов дол, където м.г. бяха съкратени стотици, казаха експерти. Заплащането е от 815 до 1 200 евро месечно. Обявените места на етапа са 150, като изискването е известен стаж в работа с подземни машини и възраст до 55 години. Работодателят поема определени ангажименти за квартира, транспорт, осигуровки, ваучери за храна. Трудовият договор е с различен срок, може да е и за една и за по-малко от една година силата на КТД и членство в синдикат. Съкратени в мини „Бобов дол“ могат да увеличат стажа си, необходим им за пенсиониране. Припомням, че около 600 миньори бяха освободени от закрития рудник „Бабино“, както и над 100 от закрития подземен добив в рудник „Фундаментал“ в Бобов дол. Повечето от тях започнали работа по изграждащите се трасета на метрото в София, като пътуват ежедневно от Бобов дол и Дупница до столицата. Мините в Словакия са една възможност за тях. Още повече, че възнаграждението не е ниско, сравнено с това, което им плащаха в мини „Бобов дол“, коментират експерти от трудовата борса.
Да, ама желаещи май няма. Поне засега. Миньорите са толкова печени дотам, че не се хващат лесно на обещания в евро. Защо чак от Словакия ще търсят наши /бобовдолски/ миньори, нямат ли си там въгледобивници. Или техните бягат по Франция, по Германия, а собствениците тръгват за евтина работна ръка към България. Разликата очевидно в заплащането. А иначе халът, мъките и безизходицата са еднакви навсякъде. Особено пък на 500 м под земята.

Юг News

Застаналите в строй

Неколцина членове на КНСБ в Кюстендил, граждани поднесоха цветя на родната къща и на паметната плоча на композитора Георги Горанов, автор на работническия химн „Дружна песен“. Това е традиция от 2002 год. ,когато е възстановена плочата, казаха участници. Освен работническия химн Георги Горанов е написал над 80 песни, както и един аранжимент на „Хубава си моя горо“ за мандолинен оркестър и хор. Всеки 1 май кюстендилци си спомнят за него. Не е комунистически празник 1 май, през 1886 год. над 100 хиляди работници в Чикаго се вдигат, извоюват 8-часов работен ден. А сега, колко часа е работният ден у нас за работниците. И дали някои не са на работа и днес, на празника“, каза на срещата пред къщата „Георги Горанов“ лидерът на КНСБ в региона Яни Георигиев.
Е, разбира се, че не е комунистически празникът, ама комунистите го обсебиха всякак и го направиха неприемлив за стотици хора. Случайно ли е, че у нас е обявен за празник през 1945-а. Колко десетилетия след Чикаго. И изкарваха българина да манифестира и обявяваха първенци в труда и ударници. За тютюнопроизводителките първенци в Дупнишко имаше и по чифт найлонови чорапи. Така си беше. Какъв ти пролетариат у нас, работническа класа и пр. Но се чуваше от трибуната:
Дошъл е 1 май и гледа – застанали сме в строй,
за всяка трудова победа ни поздравява той.
Честит ни язовир с централи, честит ни нов завод
от пълноводните канали ще има много плод.
А нас, децата поздравява с науката – напред.
Ех, ти Първи май, ти наша слава, наш пролетен разцвет.
Е, как е. Или оня рефрен: „Не тъгувай, не ридай – отпразнувай 1 май!
Да, не тъгувай. Как да не тъгуваш. Какви протести в Гърция, във Франция. При нас – „Дружна песен“. Застанали сме в строй.

Юг News