Day: 08.05.2018

Дай, боже – все така!

Дай, боже – все така!

 

Омбудсманът Мая Манолова за пореден път отиде във вторник привечер на среща с дупнишките шивачки, бивши работнички от станалата скандално известна фирма „Абонданца“. Този път поводът не са епичните протести, които те месеци наред предприеха, за да получат заплатите си от 2016 год., а тяхна покана да благодарят на обществения посредник на България благодарение на която за 1 май всичките 173 шивачки си взеха до стотинка дължимите заплати и плащания. Но не от италианеца работодател, а от фонда за гарантирани вземания. Шивачките не криеха вълнението си на влизане в залата на заведение в Дупница, където е организирана срещата с омбудсмана. Някои се разплакаха от радост и прекомерни емоции за тази „малка, но толкова важна победа“. „Не бях плакала скоро и аз“, не скри и Манолова. Само думи на благодарност към омбудсмана можеха да се чуят от излезлите преди няма и час от новите цехове, където сега работят от шивачките, докато пушеха и си спомняха кое как беше, докато всяка вечер протестираха и правеха митинг след митинг на портала на злополучното предприятие и италианеца Луиджи Каприоти, дължал им заплати. Шивачките са категорични. Нямало е да вземат и стотинка, без намесата на Мая Манолова. Въпреки спечелените дела в съда. Приготвили и изненада, подарък – икона на „Св. Иван Рилски“. След това омбудсманът и хората от екипа й, както и някои от шивачките домакини заминаха за близкото с. Овчарци, което в тоя ден има празник на селото.
Колко малко му трябва на бедния и на гладния. Да си вземе заплатата. И да си повярва. Че от тях почнала промяната и оттук нататък всички некоректни и гадни „чорбаджии“ дето не плащат на работниците и подчинените си, ще имат същия проблем като Каприоти. Т.е. фондът – да е жив и здрав, ще покрива неплатеното им. А пък после ще си търси от работодателя съответните суми. Малко афиф работа се получава. Защото виновните гадняри работодатели пак се измъкват – кой и дали ще им потърси сметка до стотинка да се издължат, а в затвор да влязат.
Ама да не разсъждаваме излишно. Важното е какво стана в Дупница. Усмивки, радостни сълзи, чаши „Наздраве!“, икони за подарък. След толкова мъки и страдания. Дай, боже всичко да приключва така. И в най-отчаяния цех в милата ни родина.

Юг News