Пак ли

Паметна плоча с имената на десетки загинали преди повече от 100 години българи, изработена в България и която е трябвало да бъде доставена и монтирана в Босилеград, не е била допусната да мине през ГКПП-Рибарци от сръбските митнически служители, казаха от организацията на Демократичния съюз на българите в Западните покрайнини. Те твърдят, че документите за транспортирането й са били изрядни и причините да бъде спряна са тенденциозни. Това е втори случай, когато паметна плоча с имената на убити при клане на сръбско паравоенно подразделение /чета/ наши сънародници в Босилеградско, не може да бъде транспортирана до сръбския град. Миналата година на 15 май, когато бяха отбелязани 100 г. от трагичните събития, при откриването на паметния знак местната полиция я конфискувала – без обяснения. Въпреки настояванията на сънародниците ни тя да им бъде предоставена и сложена на определеното място в Босилеград – това не става. Затова е поръчана втора плоча, финансирана от кюстендилски адвокат. Но тя минава през доста перипетии. Във вторник, 15 май, в Горна и Долна Любата, Боселградско, пак ще правят помен. На принципа „тъп и упорит“. Със скандала е уведомен генералният консул на България в Ниш Едвин Сугарев. По информация на митничари от ГКПП-Олтоманци паметната плоча е на сръбския пункт Рибарци, на тяхна територия, докато се изясни случаят с транспортирането и в Босилеград. Сънародници казаха, че днес ще се търсят контакти с посолството на България в Белград за решаване на ситуацията и на поредния скандал със спряната на границата паметна композиция.
Пак ли простотии през границата. Уж Западните балкани стават Новата Европа. С Македония уж нещата потръгнаха, защо не и със Сърбия. Наши историци почват да чистят миналото по спорните моменти между София и Скопие. Защо не и с Белград. Ама – не. Няма кой да посегне вече на паметника на Мара Бунева в центъра на Скопие. Едва ли ще се намери някой ненормалник да чупи паметни знаци по бойните полета като при Дойран например. А, ето че за един толкова безобиден паметен знак за жертвите от Горна и Долна Любата стават всеки път търкания. Тия хорица там – 35-ма, ей така, потопени в кръв. Имената им се знаят, техни наследници последните години организират панихиди в наши /не и в сръбски / храмове. Защо не пукат плоча с имената им да увековечи имената им. Па и двамата президенти да отидат на поклонение пред безобидния мемориал. Не че в Македония се получи на Гергьовден. Изобщо не става. И пак не става. Тогава какво? Просто Балкани.

Юг News