Пълен член

В навечерието на 24 май „Галъп“ пусна проучване с три любопитни въпроса за книгите, грамотността и абитуриентските балове. Мале, колко рисковано! Социолозите попитаха как е правилно да се напише: „Магазина се премести“ или „Магазинът се премести“. Възможна беше и „уловката“. „И двете са верни“. 53% дадоха правилния отговор, 16% заложиха на „магазина“, а 15% – на това, че и двете са верни. 16% казаха, че не знаят. Оказа се, че младите хора отговарят като че ли по-вярно – 61% сред хората на възраст от 18 до 25 години дадоха верния отговор, докато сред хората на възраст над 66 години този дял е 38%. В голяма степен правилно отговаря и групата на хората на възраст от 56 до 65 години. Хората с по-високо образование отговарят и по-правилно. Примерът може би не беше от най-лесните, но пък този тип надписи из българските населени места са разпространени и често обсъждани. Затова и беше любопитно да се разбере каква е картината. Явно почти половината пълнолетни българи имат проблеми с правилото за пълния и краткия член, казват социолозите.
Беше проверено и отношението към твърдението „Не е необходимо да си прочел много книги, за да живееш добре“. Това твърдение звучи двусмислено – то може да е констатация, но може да изразява и съжаление, а дори и одобрение. Точно защото е многозначно, то разкрива достатъчно любопитна обществена картина. На практика няма разлика в отговорите на различните демографски групи, казват социолозите. 53% от участниците в допитването са заявили, че са съгласни с това твърдение, 35 на сто – че не са съгласни, а 12% са казали, че не знаят. „Галъп интернешънъл“ зададе въпросите в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Агенцията заложи няколко индикатора в редовното си ежемесечно изследване „лице в лице“, проведено от 11 до 18 май сред 816 души. Изследването е представително за пълнолетното население на страната. Абсолютното максимално отклонение е ± 3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.
То и дядо Вазов не е спазвал пълен-кратък член много много. Ето: „Едно име голямо, славно, антично, що отговор дава и измива срамът и на клеветата строшава забът“. Няма страшно – това да ни е болката- членът. Дали пълен, или кратък член. Макар, че има смисъл и е добре да спазваме правилата /правописа/. Ами ударението – то и академици го бъркат. Няма по-голям диктатор от езика и правописа. И все пак. Много по-жестоко е убедеността на над 50% от българите в анкетата, че „не е необходимо да четеш, за да живееш добре“. Така си е. Кой чете – пазачите по обектите и портиерите, от скука, ама какво им влиза от четенето. Или магазинерки по бутиците в провинциалните градове. Скъсват се да четат любовни романи или криминалета. За какво ли. Вярна е констатацията, че не е страшен тоя, който не е прочел и една книга. По-страшен е прочелият само една книга. В случая пълният член е на мястото си.

Юг News