Защо тоя шум

Ремонт на болнични стаи и на лекарски кабинети за не стане ясно колко хиляди лева, дарени от местния бизнес, е направен в отделението по вътрешни болести и кардиология в районната болница в Кюстендил, каза медицинският управител на здравното заведение д-р Александър Величков. За цялата м.г. даренията за болницата възлизат за около 26 хил. лева, добави той. И в кюстендилската болница даренията не са толкова чести, но от здравното заведение са доволни на всеки дарителски жест. С дарените средства са отремонтирани и напълно обзаведени четири стаи на отделенията по вътрешни болести и кардиология. Ремонтът е направен в лекарски кабинети – за дежурен лекар и за началник-отделението, както и стаи за болни. Реновирането е отлагано с години поради липса на собствени средства. М.г. местният бизнес дарил пари, с които е закупен нов ехокардиограф. Самият д-р Величков е кардиолог и ако не е в шефския кабинет се изявява в кардиологията. Т.е. в новия кабинет.
Добре – дарили та дарили. Не е кой.знае какво – за цяла година 25 хил. лева . Защо да се шуми, да се викат медии, да се говорят големи думи. Да се дарява и скромно. Болницата е на червено с 522 хил. лева до 1 януари т.г.  И човек вижда много неща, които плачат за ремонт и намеса по болницата. Като се тръгне от паркингите за посетители, през асансьорите, до апаратурата и въведения вътрешен ред. Нека за две боядисани стаи кабинети да се правят такива хвалби. По-скромно.

Юг News

Наший говор мил

24 май е денят, в който по нов стил почитаме делото на двама братя Кирил и Методий, очаквано бързо отшумя, буквално минути след дефилиралите облекли новите си дрехи за случая учители и школски директори и техните възпитаници. На места активно зачетоха празника и местните кметове и управници – да им се ненадяваш. „Умът без любов се превръща в хитрец. Правдата без любов те превръща в критикар и инатчия, а справедливостта и властта без любов те превръщат в жестокосърдечен. Тази любов, с която ви даряват всички ваши близки, нека да съпътства живота ви непрекъснато. Светът ще ви предлага много изкушения – лъскави сгради далеч от дома, луксозни автомобили, мобилни устройства и силикон, но само тук в училищното семейство, в прекрасните ви домове ще намерите истинския пристан, наречен щастие, което се надявам да съпътства и да изпълва живота Ви. Честит празник!”, в свой асоцииращ към библейски-църковнитие постулати и канони каза в словото от пл. Велбъжд кметът на Кюстендил Петър Паунов.
То официалностите минаха, а колко неща остават нерешени и необсъждани на никое нива. Включително и тази грешка в матурата заради която от просветното министерство се произнасяха ту така, ту иначе. Хем не е грешка, хем признават по точка за всякакъв отговор. Абе страшен ни е езикът – и така може и иначе. Не е само с тази грешка в теста. Но да отдадем заслуженото в отшумелия вече химн на Кирил и Методий по Стоян Михайловски. „Отци на българското знание, творци на наший говор мил“. Ей за тоя говор мил е думата. Заслушайте се и при помпозностите по повод официалните празници как звучи българският, каква скука струи в речите на политици, големци и пр. та до кръчмарско-уличната интонация и лексика, използвана масово от тийнейджърите. Та крехки и облечени по последния писък дрешки и маркови дрънкулки по нея „девици“, каквито ще видиш на всяка крачка покрай абитуриентските балове тези вечери, псуват като мужици. Псуват се на майка, по приятелски. Гърлено, с груб тон. Мани-мани. Къде го тоя „говор мил“ по дядо Михайловски. Може би кметът Паунов е прав донякъде. Да се вкара и вяра в самия говор. Къде ти. То и поповете често пъти звучат битово-кръчмарски и пеят оперетно, не църковно. Нещата са тежки – просто.

Юг News