Month: юли 2018

Фози

Фози
 

 

Осъденият през 2016 год. на 7 години лишаване от свобода /присъдата не е окончателна/ Георги Владимиров-Фози е възстановен като началник на митнически пункт „Олтоманци“, казаха работещи в системата. Самият Фози потвърди, че отново е на поста си шеф на митница „Олтоманци“, след като е спечелил административно дело за неправомерно отстраняване от работа. Владимиров беше признат за виновен в това, че от август 2011 г. до юни 2012 г., в качеството си на длъжностно лице е участвал в организирана престъпна група, ръководена от покойния Борислав Манджуков, застрелян по-късно, създадена с цел държане на акцизни стоки без бандерол (контрабандни цигари). Спецмагистратите приеха тезата и доказателствата на прокуратурата, че Владимиров е улеснявал нееднократно групата, като е осигурявал безпрепятствено вкарване на големи количества цигари без бандерол през ГКПП-Кулата. За целта е използвал служебното си положение и контактите си, въпреки че ръководеният от него пункт е съвсем друг и е на границата с Македония – той е бил на Гюешево. Според експертизите общото количество контрабандни цигари възлиза на близо 1 млн. кутии от различни марки на обща стойност близо 7 млн. лв. Освен 7-годишната ефективна присъда съдът наложи на Владимиров лишаване от правото да заема пост на държавен служител в продължение на 4 години, след като излезе от затвора. По думите на Владимиров-Фози това е четвърти път, в която го уволняват и го връщат на работа.
Нищо не може да се каже освен това, че Фози води еднолична битка с цялата система /митническата и правосъдната/ и често печели. Макар и по точки. И откъде му идват сили и желание. Някога личен негов демон беше Ваньо Танов. Той си отиде. Дали още някой няма да си отиде от тия, дето накиснаха Фози и го обвиниха и прикараха пред Темида. Не се знае, ще се види. Но – „Браво, Фози! Колко пъти досега и занапред – макар и по точки.

Юг News

Или клошар, или психар

Или клошар, или психар

  

55-годишен се справи за нула време през деня с гумите на 7 коли в най-централната част на Кюстендил – паркинга на общината и при санаторния компрекс. 5 от колите са служебни на кетството, сред тях и високопроходим джип за действие при бедствия и аварии. Изпищяла и кръчмарка, която държи заведение при СКК. “В съботния ден оперативният дежурен в община Кюстендил, излизайки да отвори задния вход на сградата на общината, вижда 3 автомобила със спукани от едната им страна гуми. Обади ми се и аз пристигнах на място и след преглед на записите на видео наблюдението видяхме как в 13, 41 мин. човек с бяла шапка, бяла риза, къси панталони и джапанки почва да реже гумите на автомобилите. Установихме, че преди това в 09, 35 мин. реже гумите на други два автомобила, но си сменя дрехите, беше с дълъг ръкав блуза, дълги панталони, с джапанки и чантичка. Хванат беше в района на Второ основно училище благодарение на колегите от РУ Кюстендил, за което им благодаря. В него беше открита ножица, тънка, с която е нарязвал гумите”, разказа пред репортерите в понеделник Ивайло Чалъков, главен експерт отбранително-мобилизационна подготовка в община Кюстендил. Според него броят на атакуваните автомобили е много по-голям. Според коментари подобно рязане на „каучук“ по колите имало неотдавна и по кюстендилския кв. Герена.
Полицията си била свършила работата – извършителят е установен, каза шефът на ОДП ст. комисар Елиан Стамболийски. От прокуратурата – „образувано е досъдебно производство“. И това е. А, почти е сигурно, че извършителят е с психично заболяване, се разбра в понеделник. И си е в семейството си. Тепърва ще има експертизи да се докаже дали е дамарлия. Ами, така е – ако запалят нещо некъде /в Пловдив/, то го е направил клошар. Ако някой среже некоя гума на служебния пракинг на общината – психар е. Има и друго. Какво правят на служебния общински паркинг частни коли. Посред бял ден, в събота.

Юг News

По чумавото

По чумавото

Отец Ангел Десподов /54г/ от кюстендилското с. Жиленци, който след тежка катастрофа преди години едва оцеля, беше трудоустроен и засега не служи в храм, но очаква с възстановяването си да му бъдат върнати свещеническите права, написа стихотворение за чумата в Странджанско. Воден от състрадание към стопаните на стадата там. По чисто християнски подбуди отецът не приема евтаназирането на хиляди овце и кози, за него това си е грях. И е нарекъл кампанията „сатанинска“. А този, „който със клането е съгласен, той за дявола съвсем е безопасен“.
Клаха овцете и козите не защото те не са добитък,
а защото твърде много сме се уяли с политика и идеали
реди в рима отецът, озаглавил стихотворението си „Орис“. Простичко той севетва фермерите от Странджанско да отидат и да запалат по свещичка в храма след това, което им се случи. Отецът вярва, че българинът ще се справи и с тая трагедия – чумата по Ямболско и Бургаско. Засега „Орис“ е качена само на профила на отец Ангел в рмежата. От скромност той не публикува творбите си. А е майстор на стиха, пише превъзходни дестки стихове /има течитирима сина, момчета, които вече са големи/, както и текстове за естрадни песни. В първата си младост свирел и на китара – при това доста добре.
А ето и самата орис в пълен текст

OРИС

Никой няма това свещено право
грехове човешки да узаконява
и, когато нещо сторено е грях,
всеки го налива в своя „Мях“.

Клаха ни овцете и козите,
не затова, че те не са добитък,
а защото явно твърде сме преяли,
не само с мляко и месо, а с „идеали“,

В тази сатанинска подготовка
будните разчетоха уловката:
„Който със клането е съгласен,
той за дявола съвсем е безопасен“…

Разрушавайте, ограбвайте, колете,
но и вие не сте вечни на планетата
и „Кой знае, може много скоро с вятъра
да препуснете без конче към луната!“

-Боже, що от мъртвите възкръсна,
опази, да не възникне мъст
и всички неразумни вразумявай,
защото Ти отсяваш зърното от плявата!

-Земеделци и животновъди, не плачете,
в църква по свещица запалете
и на Господ нека отговора да оставим,
Той Е, Който бави, ама не забравя!

А виновни няма, всички сме „Невинни“
и за утре, и за настоящето и в миналото
и до един ще бъдем нявга оправдани,
от Иисус Христос…на това не се осланяйте!

-Господи, прости, но не забравяй
старците и баби белоглави,
те са тези, що са ни създали
и ако не друго, Ти Си техен „Идеал!“

Ние дремем, и така ни е удобно,
всеки стар платил е място гробно,
че така или по- иначе, ще мрем,
ама „Важно е сега да сме добре!“

Клалите добитъка по Странджа
утре ще забъркат друга „Манджа“-
касапите на „Майчини надежди“…
Ама, карай, настрани не се оглеждай!

Бог до „Сетна сламка“ всичко види,
няма начин да не се обиди
и затова- Касапи на души, гответе се,
кога Христос отмерва греховете!

Младите продадохте за „Роби“,
даже тия, в майчина утроба
отсега ще трябва мъдро да обмислят,
от Кого и до Кога ще са зависими!?!

И тая „Далавера“ ще отмине
под „Чертата на социалния ни минимум“,
Българино, здраво Пак се дръж,
не си „Джендър“, а жена си или мъж!

Върни се, воине българино, сине,
недей забравя майката Родина,
защото плаче нашата България,
че тук я разпродават „На Лотария!“…

…О, Вакло агне, дай муцунка да те цункам,
че догодина ще те гледам „На рисунка!“

БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ!

Юг News

 

На – не при кръста

На – не при кръста

Архирейският наместник на Кюстендил отец Генади Генадиев освети 3-метров кръст, поставен на атрактивна скала над близкото с. Раждавица. Ритуалът, на който дойдоха десетки от местните, земляци, както и изнесли се преди години по Кюстендил, Перник, София, стана в късния следобед на празника Св. Седмочисленици и св. Пантелеймон. Кръстът е поръчан, платен, докаран и монтиран от семейството на зам.-кмета на община Кюстендил инж. Росица Плачкова. Направили го съвсем безкористно – така казват. Мястото не е избрано случайно – оттук се отваря панорамна гледка към Раждавица. Изградено е навесче, където можеш да се подслониш при вятър и валеж на скалите. Тепърва ще се качват хора на ръжавишкия каноничен кръст. Местните се радват, личи си.
То цяло Кюстендилско, цяла България е осеяна с кръстове по скали и коти. За здраве и да закрилят. Щедри хора, предимно бизнесмени, дават пари, труд , тичане да стане. После отиват при кръста. А библейската метафора – на кръста. Всеки на своя кръст, едно село – и то. Христовото учение и вяра идват от кръста. Посланието, завета. Да сме достойни и да носим кръста си. Дори и да не го каваме по скали и атракции. Да го носим. Истински – не от гузност и смутена съвест.

Юг News

Да заиграш

Да заиграш

Поредната „Сребърна пафта“ се изсипа на преддъждовния пл.Велбъжд тази вечер. Звук, мелодии, ритъм, багри, движения, усмивки, радостни детски и юношески лица. От широк географски диапазон – от Мексико до Грузия и от по-наблизо – от Турция до кюстендилските приятели от Чачак /Сърбия/. И как няма – всички завъртяха такова площадно хоро, че едва стигнаха квадратите на площада за хоровата препъстра от носии ивица. Под български ритъм и стъпка. И под десетина национални широко развени от левенти играорци и чаровни танцьори знамена от групите участващи.
Толкова дълго хоро пл. Велбъжд извъртя в не толкова далечната вечер на 4 февруари 1997 год. Когато барикадите дадоха отбой и кюстенидлци се стекоха да отпразнуват победата и илюзорния триумф срещу комунистиечското управление. После – знаем какво стана.
Докато при „Пафтата“ няма такова нещо – хорото си е хоро и е за хубаво и радост. Да заиграш, не можеш се стърпя. Можеше и под дъжда да стане, нали е истинско. Като нищо.

Юг News

Гайтаните нe проговоориха

Гайтаните нe проговоориха

От 10 дни от 18 до 21 часа от клуб „Новите майстори“ (и някои доброволци) рисуват гайтани на стената по поречието на Банщица. И така в продължение на 2-3 километра! Това е поредното (трето) „щуро хрумване“ на художника учител по изобразително Евгени /Гената/ Серафимов. Най-малкият участник в рисуването на километричните гайтани даже няма три годинки, дошъл с майка си и толкова искал да рисува и толкова не разбирал какво трябва да се прави, „но не можеш да кажеш на едно дете, че е малко и че не може, затова му дадохме задачата да рисува оранжеви точки върху зелената линия – защото има и такъв гайтан“, казва пред рeпортери Гената.

Иначе основните рисувачи са на възраст от 15 до 20 години, някои вече студенти, включително и в чужбина. А работата и сериозна – стената е висока 6 метра, а линиите са 10, така че „всъщност ние сме усукали едни 40 километра“ – с усмивка добавя Евгени. Необходима е била мнооого боя, над 200 литра, която е на акрилна основа, водоразтворима, без неприятна миризма (за да могат и малки деца да работят с нея), нетоксична… и много трайна, защото идеята е тези гайтани да останат там поне 4-5 години! Самата зона край реката е много променена през последните месеци – от запусната и избягвана е превърната (по проект от общината) в зелена зона за разходка с пейки, градинки и дори фитнес. Според Евгени Серафимов градските реки из България са много подценявани досега, а в тях (по западен маниер) има много потенциал да бъдат хем атрактвни за почивка и спорт, хем поле за street art. А сега тези гайтани ще отворят пространството, ще развинтят въображението и могат да се превърнат в „едно пано за градско изкуство“. Оттук започваме да коментираме световните тенденции, които отдавна са извели изкуството извън галериите. „Така е, изкуството излиза, изпълзява по калкана, преминава през улицата, каца на площада“ – реди по своя типично самобитен и колоритен маниер на говорене Евгени Серафимов. Но веднага добавя, че неговата цел е в крайна сметка всички да се окажат в галерията в Кюстендил. „Майстора е голямата благословия на Кюстендил, а галерията, носеща неговото име, е истински шедьовър. Така че нека хората дойдат, нека видят нещо голямо – било на декар или километър, но след това да отидат при Големия – този, който не се измерва с километри“.

Всъщност идеята за гайтаните идва точно от картините на Майстора. Но боравенето с фолклора и неговите елементи трябва да е много внимателно и дозирано, според Евгени Серафимов. „Затова в този проект ние взимаме само есенцията на гайтаните… като в джаза, когато фолклорът се чувства, но композицията е съвсем нова. Така и аз казвам на децата, че ние рисуваме джаз… Е, понякога се получава истинска кюстендилска копаница, но в друг момент излизаме отвъд очевидното и импровизираме“.

Изобщо работният процес при такъв голям проект е сложен. Първоначално ентусизамът е голям, но след това „рисуваш, рисуваш и си едва на първия километър“. Но пък така децата се приучават да преодоляват препятствия и да са постоянни. Освен това е важно на кого каква задача ще дадеш, кой да води, кой да слага фините щрихи – всичко това Евгени обяснява на децата (и порасналите) с музикални препратки. И се радва, че на финала всички изрисувани линии „звучат спято“.

Гайтаните спират малко след централния мост на Кюстендил (с прочутите четири женски склуптури). Защото там започва един естествено красив каменен бряг, а Евгени Серафимов умее да уважава красотата. Предстои голямото представяне на вече изрисуваните гайтани с музиката на Иван Шопов, с когото „говорят на един език“. Ще се получи прекрасно, убедени сме, а кога точно ще се случи – първи ще ви кажем. Но гайтаните вече са там – цели 4 километра и си струва да ги видите. Ако се разходите край тях, няма как да не усетите ваша собствена мелодия – може да е джаз, може да е едно, може да е фолклор. Но няма да останете безразлични, това е гарантирано!
Е, не станаха гайтаните по река Банщица и повечето кюстенидлци се разочаровани. Колкото и репортажите да хвалят и тоя мега арт групов подскок на „Новите Майстори“. Майстора на пл. Велбъжд на 1,5 декара – да. Донякъде дъждовникът запълзял по стълбще към Хисарлъка. Ама гайтаните – не. Не им трябваше. Хеле пък и от Майстора да им е дошло хрумването. Даже произволните графити по каменното корито на Банщица по-стават. А тия гайтани ще останат „валидни“ поне 5-6 години, няма изтриване, никой не ги гази и къса. Има време Гената да добави нещо към усукалата се композиция. Да не спира под Голия мост. Или да върже по един гайтан на самите женски статуи. Нещо да прави, това в реката не го бива.

Юг News

Процентът на мързеливите

Процентът на мързеливите


Заради сезонната заетост от Бюрото по труда в Дупница отчитат намаляване на безработицата. 6,5 % са лицата без работа, при 7,4 % предходния месец. Цял процент надолу. То е ясно – и много дупничани, които са без работа, са се ориентирали към морето, където припечелват, а и отмярят същевременно – нали е море, до септември. В Бобов дол проблемът безработица е болезнен и сериозен заради планираното закриване на подземните рудници. Там към момента безработните са 7,1 %. В курортната община Сапарева баня, където има над 80 къщи за гости, курортът Паничище е над главите им, по Седемте езера раздвижването е пълно, без работа са 234 лица. Търсене на персонал от страна на къщите за гости в града и на Паничище има, но желаещите са малко заради сравнително ниските заплати и разходите за транспорт, особено до Паничище, а работодателите не предлагат покриване на този разход. Кметът на Сапарева баня Калин Гелев си го казва в прав текст – „мързи ги да работят“. В зората на демокрацията по Сапаревобанско продали твърде добре като цена парцели и имоти, имало руска инвазия към курорта. Надиплените хилядарки в домашния сейф обрекли на пълно безделие сключилите сделка с имот сапаревобанчани. Опаричили се стари ергени дори се задомили, комбинативни моми и над моминската възраст, бързо се ориентирали и възползвали. Безработицата в Бобошево е 7,7 %, в Рила – цели 9 %, в Кочериново 6,1 %. Е, рилчани защо се оставят край Риилската оботел де що има работно място да го заемат фирми от Дупница или от Благоевград. Нака им е.
Всеобщо е мнението на експерти и общинари, че и в Дупнишко, в Сапаревобанско, по Рилското корито не достига работна ръка. В Сапарева баня карат шивачки от Самоков, от Сапарева баня шивачки пък пътуват до Дупница при мошениците италианци. В Бобов дол просто не им се работи, високи миньорски пенсии от десетилетия добри семейни приходи, за какво тогава. А научи мързеливия на работа. Веднага ще те научи на акъл. Бюрата по труда да публикуват и процента на мързеливите – по общини, даже по населени места. Нещата са зле.

Юг News

Уж с китайците

Уж с китайците

Общината в Кюстендил разпореди третиране срещу гъсеници и переруди, които изяждат листната маса и масово унищожават чемширите в града и района. Пръскането се прави от екип на фирма за дезинфекция, дезинсекция и дератизация на обществените терени, парковете, в дворевете на черкви и други обекти, където има повече засаден чемшир. По ниските храсти, оформящи зелени и цветни площи на обществени места и частни имотия се забелязват пожълтели увехнали участъци, а между листенцата нашественикът е изплел малки паяжини. Непознатото насекомо, което се храни с листа от чемшир, е „внесено“ у нас от Китай. Това е Сидалима перспекталис /Cydalima perspectalis/, който някъде наричат чемширов молец, пяснява Олег Цветков шеф на фирмата, която прави пръскането по града срещу нашественика. Повечето от хората, по чиито дворове има белези от нападение от молеца режат чемшира. Това е крайна мярка и неефективна мярка. По-добре е да се правят две пръскания в рамките на 5 до 10 дни с специален препарат на билкова основа, съветва Цветков. Освен чемшира котайската гъсеница /пеперуда/ напада и тулиите, кипариси и др. видове, когато са в близост до чемширите.
Виж, ти какъв молец, китайски. А уж сме гъсти с милиардната държава, наскоро подписахме една дузина споразумения. Да ни изкупуват всичкия тютюн например. А те да ни атакуват с такъв молец и да останем без чемшири. А има и друго. Кой ворус или нападател ни е отминал – чума по овцете, по свинете /тя е африканска/, марокански скакалец току реши да ни навести и става страшно. И от какво по-напред да се пазим. Защо все на нас. Нека не на другите – да им върнем някой молец на необятния Китай, па да видим. Или да ни пратят чемшири, без молец обаче. Че ще трябва да го требим и да се занимаваме. Нали се имаме с 1,5-милиардните китайци. Да ни вземат тютюна. И да си приберат молеца. Веднага!

Юг News

Ще гори

Ще гори

Градското сметище край Кочериново гори от събота вечер, гъст дим се стелеше над района и в неделя, казаха пътуващи по гл. път Е-79 и автомагистрала „Струма“. На място е изпратен екип на противопожарната служба в Рила, пожарникари от Блгоевград, както и над 10 доброволци от отряда към общината в Кочериново. Пожарът е локализиран и вече не се извършват гасачески действия – такива не се налагат, необходимо е техника да направи запръстване на местата, обвхванати от огъня, казаха към обяд днес огнеборци. Сметището не се изоползва от 1 януари т.г., вероятно обаче продължава на него да се кара смет – нищо, че е затворено. И преди три години имало самозапалване на сметището край Кочериново, което е на разклона за кв. Бараково и пътя за Рилския манастир.
Ще гори, ще гори. Тепърва ще гори. Всичките 9 общини в Кюстенидлско само за пред министерства и инстанции затвориха сметищата. Нищо такова. Кара се безразборно боклук пак там, никанъв ред, никаква охрана. Само една табела „Забранено карането на отпадъци“, на която никой не обръща никакво внимание. Репортери се изсилиха да пишат, че бедстващото под дима Кочерииново карало боклука си чак в Разлог. Изобщо не е така. Кара си го на задимелия боклучарник при Бараково. Както Кюстендил си продължава на Радловци, Невестино на своето си бунище и т.н. Затова ще гори, ще гори. Боклук е това. И не само на сметищата е боклук. Навсякъде.

Юг News

Храмът

Храмът

Храмът „Св. Теодор Тирон“ в кюстендиското с. Соволяно, строен прз далечната 1834 год., беше осветен тази вечер, а на литургията и тържeството дойдоха над 500 местни жители и гости от Кюстендил, Перник, София. За възстановяването му, останал недействащ десетилетия наред при комунизма, средства – около 25 хил. лева, отпуснала Дирекцията по вероизповеданията и общината в Кюстендил. Пловдивска фирма, чиито собственик има връзка със Соволяно, дари 180-килограмова камбана. Така селото вече има два храма, в които ще се служи – другят е „Св. Атанасий Летни“, разказва кметът Пламен Илиев. В над 20 храма в Кюстендилско се отслужва литургия за празника св. пророк Илия, а само в община Кюстендил 7 черкви носят името на пророка светец. Навсякъде свещеници отслужват водосвет, на места има и приготвен курбан. Но постен – така е по канона. Макар, че след постното в късната вечер идва и мръвката. Една от най-интересните и посещаваните черкви на името на св. Илия е тази, разположена в центъра на село Граница. Тя е строена в продължение на 7 години – от 1850 до 1857 година. Строител на черквата е майстор Миленко, който е бил строител и на южното крило на Рилския манастир, казаха изследователи. Илинден честват и в едно от най-големите дупиншки села – Джерман, каза архиерейският наместник на града отец Георги Паликарски. В малкото гранично селеце Илия, на границата с Македония на два пъти ще празнуват – днес и на 2 август, според това кой от свързаните с този край може да организира пътуването до селцета, каза бившият кмет на Илия и председател на нансотятелството на ремонтирания и възстановен м.г. храм д-р Емил Жатов. Свети Илия е патрон на черквите и в селата Смочево, Бураново, Драгойчинци, Мурсалево и Горни Кортен. На тези места са изградени параклиси, поставени са и оброци на името на светеца. В Дупница параклисът „Св. Илия“ е първият издигнат храм през демокрацията.
И от Соволяно, и от Илия да кажат как докараха средства да ремонтират, че и да възстановят храмовеет си. Защото на десетки места черквите са в непоправимо порутен вид. И няма Синоди, Диркеции, общини, спонсори, които дори се и опитват да спасят положението. Няма. В Соволяно – два храма. Всекиму господ. Ама и по другите места. Господ от свода. Не може за едни да има, за други – не.

Юг News