Ден: 09.09.2018

Е, докога

Е, докога

Разбрали за разрушаването на къщата, на която бе паметната плоча на Асен Китанов, и в която до скоро живееше семейството на учителя Ганчо Дождевски, млади социалисти свалиха плочата за 23- годишния ремсист, за да бъде запазена от унищожаване и съхранена. Своята акция те посветиха на 125-годишнината от създаването на първата социалдемократистическа група в Кюстендил, информира Виолета Атанасова. Паметната плоча на Асен Китанов бе на източната фасада на къщата на ул. „Панега“ № 8, която бе разрушена, за да се изгради на нейно място Център за младежи в риск. Той е участник в революционното работническо движение, член на РМС, ремсов секретар в Кюстендилската гимназия, от която е изключван два пъти за антифашистка дейност. Роден в с. Рашка Гращица, като ученик той е живял в тази къща, която е на Ангел Настев, учител в селата в Пиянечкия край.
Историческа справка: Като войник в Серес, Асен Китанов разгръща широка политическа дейност сред войниците, а през 1942 г. е замесен в конспирация. Разбирайки, че ще бъде арестуван, бяга от казармата, за което е осъден задочно на 8 години строг тъмничен затвор. Укрива се в Кюстендил и в София. В началото на 1943 г. полицията попада на следите му и след престрелка на площад „Възраждане“ в столицата е ранен и арестуван. Престоява в затвора половин година и след жестоки инквизиции е осъден на смърт от Софийския военнополеви съд. Разстрелян е в стрелбището на ШЗО – същото, в което са изпълнени смъртните присъди на ген. Вл. Заимов, Н. Вапцаров и Антон Попов. След 9 септември 1944 г. в родното му село е издигнат паметник, а години по-късно на къщата на ученическата му квартира в Кюстендил е поставена паметна плоча.
Е, докога. В родното на Печно Кубадински Лозница му издигнаха паметник, навръх 9 септември се завъртяха репортажи оттам. В Кюстендил млади китановисти спасяват плочи. Корна Нинова отправя 9-септемврийски послания по социалните мрежи в стил „Те умряха, за да живеем ние“. „На 9 септември едни се радваха до полуда, а други не знаеха какво ги чака“ – цитат по проф. Драгомир Драганов, взет от писание на кандидат-студент по история. Познайте кои „се радваха до полуда“. Те се радват и до днеска, ще се радват и занапред. Ще вдигат паметници, ще спасяват плочи, ще веят знамена, ще правят дружески мероприятия, сбирки и какви ли не червени начинания. Ще се прегръщат другарски и ще просперират. Защото бойните другари не се изоставят. Борят се за всеки жив или мъртъв другар.
Ама, че подлост е всичко това. Защо не се и кога ще се извинят за това, което с военния преврат при чакащите на Дунава съветски танкове пез септември 1944 год. докараха на тоя заслужаващ съдбата си нещастен народ. Кога ще смогнат с извинението. Кога и докога?

Юг News