Ден: 12.09.2018

Давай без книги

Давай без книги

15 книги с тираж 4 хил. екземпляра и 4 брошури с тираж 1 000 бойки са издадени през 2017 год. в област Кюстендил, обявиха от териториалното статистическо бюро. В сравнение с предходната 2017 г. броят на издадените книги и брошури в региона намалява с 4,17.4%, а средният тираж – от 304 през 2016 г. на 263 през 2017 г., или с 13.5%. В Кюстендилска област през 2017 г. са издадени 3 регионални вестника – един в Кюстендил и два в Дупница, с годишен тираж 338 хил., или по 3 броя годишно на човек от населението. Спрямо предходната година броят на издадените вестници се запазва, а тиражът намалява с 56 хил. – или с 14.2%. Еднократният тираж е 2 хиляди екземпляра през 2017 год. И читателите и издателите отчитат спад в появяващите се заглавия в региона. Не се осъществи амбицията на известния хуморист и епиграмист от Кюстендил Васил Гьошев, който беше приготвил издаването на 3 500 гатанки, с което искаше да подобри в този жанр издадените на Ангел Каралийчев 3 000 гатанки. По финансови прочини Гьошев не успя да издаде гатанките си. И се спомина. Последно му обещали от издателството „На слука“, но така и не се сгина до договор.
Та така. При тая свобода на издаване – само 15 книги за една година в цял окръг. В същност не са ли много. И една тираджийка по САЩ /светла й памет/ издаде преди време нещо като пътен дневник. И друга кюстендилка пребивавала по Америка написа нещо като наръчник по психология и народна медицина. Така, че всеки може да издаде. И издава. 91-годишен зъболекар от Дупница пише четвъртата си поредна книга. Така, че – да не се доверяваме на статистиката чак толкова. За вестниците е ясно. След някоя и друга година наистина ще има два-три до 5-6 ежедневника. Не и регионални такива.
Не е важно колко, а какво излиза. Съболезнования за Гьошев, че не доживя триумфа на написаните под перото му гатанки. Сещаме се и за друго неизлязло. Над 30 години уредник в Рилския манастир беше историкът Димитър Кръстев. Често казваше пред приятели, че си води дневник през всичките тия години – за всички срещи, разговори, посрещания, беседи, самонаблюдения, диалози с познати и непознати посетители в Рилската обител. Дори изпълнявал функциите на синоптик – мерел температурата, количеството валежи и т.н. Бай Димитър се спомина преди 5-6 години. Смилиха се и го погребаха в манастирското гробище до река Рилска. Ама къде отиде дневникът му. И защо той да не бъде отпечатан.
Абе, давай без книги. И без вестници – както върви.

Юг News