Месец: октомври 2018

Не бе небе небето

Не бе небе небето

 
Хеликоптери извършват учебно-тренировъчни облитания в тъмната част на денонощието на територията на Регионалния граничен сектор – Кюстендил, казаха от областната дирекция на полицията. Оттам обаче не правят коментар и не дават повече информация по повод многобройните въпроси и недоволоство от страна на кюстендилци, че това се прави през нощта, че нарушава се спокойствоето и съня им. Вертолетите летят ниско над кварталите в града и над селата на изток от Кюстендил – без светлинно обозначаване. Като пирати. При учебно-тренировъчните облитания каквито стават вече три пъти за една седмица, се използват уреди за нощно виждане, казват информирани. Според официалната информация няма поводи за безпокойство за населението.
От Главна дирекция Гранична полиция поясняват следното. Край Кюстендил, логично е да е при бившото поделение при Лозно, е изградена скъпоструваща площадка за кацане и тренировки на вертолети и хеликоптери. Та затова машините кръжат над Кюстендил. Според силата и посоката на вятъра правят заходи – и на ниска височина. И така стряскат и посред нощ кюстендилци и дечицата плачат. Със смяната на времето, с напредването на есента полетите няма да са с такава интензивност и ще приключват по-рано, обещават от ГД „Гранична полиция“. Та така. Доскорошни служители на Гранична полиция от града считат, че дори и да става дума за тренировъчни облитания, трябва да се обяви по какъв график се правят. И че трябва да има наказани – къде ти. Шумът при прелитанията е дразнещ и пречи на живеещите в кварталите по маршрута, по който летят хеликоптерите, недоволстват през целия ден кюстендилци.
Абе, ченгета нали са – какво да очакваш. Учебни тренировки правят хората, летят ли летят. А небето за кюстендилци не е небе в такива нощи. Ужасно е да видиш, впрочем – да не го видиш, как трещи нещо над главата ти в просъница. И да не занеш какво е и какво става. Нали има толкова много начини за оповестяване и известяване, за информиране на населението. Поне в небето да има тишина и спокойствиие. И упование и надежда. А то.

Юг News

Светия до светия

Светия до светия

Курбан за здраве и празник правиха днес в малкото дупнишко село Кременик при параклиса „Св. Лука“, изграден върху манастир от 16 век, обяви архирейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Участваха над 50 от местните и гости, организирани от бившия кмет на селцето Георги Бачев. Параклисът е изграден със спомоществования и доброволен труд на хора от селото и собственици на имоти от столицата. Отново организирани преди време от бившия кмет Бачев. Според описания и краеведчески изследвания край с. Кременик през 16 в. е съществувал манастир „Св. Лука“, на около 250 кв. метра. Основите му още личат и тъкмо върху една част от тях местни изградили с дарения и доброволен труд параклиса „Св. Лука“. Който буквално е на метри от водите на язовир „Дяково“. Водосвета и курбана отслужи архиерейският наместник отец Георги Паликарски. „Този храм в Кременик е бил много оживено място, там е имало и странноприемница. Чудесно е, че в Кременик изградиха новия храм, параклиса“, отбелязва отец Паликарски. Без да уточнява, че храмът е от дърво – ама това не е толкова съществено.
В същото време в съседното Дяково, което от край време е мразено от кременичани, считащи, че са под „дяковско робство“, преоткриха оброчище и друго свято място – Св. Георги на мушата към Мало село. Там има издигнат гранитен стълб, знак. Кръста освежи бившият жп шеф по столицата Атанас Коджабашийски, преподавал в Полувисшия и висш институт за жп кадри. В Дяково има и друг подобен знак – на св. Спас на едноименния хълм. Както и хълм св. Илия. Една от махалите пък е св. Лука А основният храм е Рождество Боогородично. В Кременик пък, с около 50 жители, също не изостават и си имат два храма – освен „Св. Лука“ и „Св. Николай“, щастливо възстановен преди 5-6 години.
Така в двете села хора няма, но светиите са начесто. Дяковският храм е хлътнал и се руши отвсякъде, ама светите места се увеличават. Което не е лошо. Стига народът да вярва и да повярва. Едва ли. Докато жепеецът Атанас Коджабашийски възстановяваше кръста на „Св. Георги“ на няколко пъти трябваше да прескочи кондоми, хвърлени от привържениците на кърсата любов минали дни или часове преди него.

 

Юг News

Софийски синдром

Софийски синдром


Регионалното управление по образование в Кюстендил е с нов шеф – експерта по природни науки и екология Мая Стойчева, макар и временен началник, казаха от ведомството. Досегашният в продължение на около 15 години началник Радостина Новакова от 17 октомври т.г. е на работа в министерството на образованиоето като шеф на дирекция “Квалификация и кариерно развитие“. Тя беше единственият кандидат за позицията и я спечели по т.нар. процедура за мобилност, според която държавен служител, работещ в една администрация, на когото едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен в друга администрация без провеждане на конкурс за длъжността, ако отговаря на условията за нейното заемане. Мая Стойчева ще изпълнява длъжността началник на РУО – Кюстендил до провеждането на конкурс. А Новакова като нищо ще вземе на работа в столицата съпруга си, историка Динко Новаков, когото държа години наред зам.-директор на Гимназията по икономика и мениджмънт. Това е то.
Г-жа Новакова е класическото проявление на така нар. софийски синдром. Задържа се на поста шеф РИО-РУО-Кюстендил с цената на доста нерви, продължителни болнични, снемания от позицията, стерилничене на министри и управляващи. И сега отплатата настъпи – в министреството е. Вече. Както го направи преди нея, когато беше финансов министър нейният съученик от ловешката Езикова гимназия Симеон Дянков, съперничката на Новакова за поста образователен номер 1 за Кюстендил Стела Мицова. И не само в образователния сектор е така. И ченгета стигаха до София – Кирил Георгиев беше шеф на ГДБОП, тукашен началник на Регионалния граничен сектор стигна до сериозен пост разузнавач номер 1 на страната. Бившият зам.-кмет на Кюстендил при Югоембаргото Борис Гьорев също е в София – повече от десетилетие. И още десетина други показателни случаи.
Нека се издигат, ама всичко да е по естествен начин, без стерилничене, без угодничество, без партийни протекции, лични лансации, пълзене и пр. Ама, ако е по есетестевн начин, няма как да стане. Софийският синдром май го изключва. Трябва да те уредят. Как иначе.

Юг News

Ей го геройството

Ей го геройството

54-годишен шофьор на училищен микробус почина по време на движение, докато е превозвал деца след училище, съобщиха от полицията в Кюстендил. Инцидентът станал в понеделник по обяд в близкото село Слокощица. Нито едно от децата, които са били в микробуса, не е пострадало. Микробусът прибирал ученици след училище, една част от които слезли в центъра на Слокощица. Секунди, след като потеглил – на 50-60 м. от спирката, на шофьора му прилошало, най-вероятно е получил масиран инфаркт. От фирмата собственик на буса в Кюстендил казаха, че водачът не е имал никакви оплаквания, като застъпил сутринта на работа. Не употребявал алкохол въобще. Той е проявил истинско геройство, като в последните секунди от живота си е спасил децата – 13 ученика . Дръпнал ръчната спирачка и е натиснал педала с двата си крака, за „да убие скоростта“ на автобуса, да угаси двигателя и така да спаси децата. Микробусът спрял в оградата и в кофа за боклук до една от къщите наблизо. Потърпевшият собственик, оказал се полицай, извел децата, които са били в шок и доста уплашени. Семейството подало сигнал на телефон 112 и на място пристигат 2 линейки и полицейски автомобил, но шофьорът починал на място. По случая е започнато досъдебно производство, назначени са експертизи, уведомен е дежурен прокурор.
Във фактологията и в представянето на обстоятествата сигурно има разминавания по това как точно е станало. Работодателят на починалия шофьор – известният превозвач от Кюстендил Иван Иванов-Ванюшата, е от най-потресените и опечалените от случилото се в Слокощица. „Адски добър – не пиеше, не пушеше. 10 минути преди да тръгне да изпълни тоя курс, се смяхме с него. И ето какво стана. На диазепам съм и не мога да се съвзема“, разстройва се Ванюшата. В репортажите наричат инцидента геройство. Може притесненията, бързите действия да овладее колата въпреки прилошаването, да са му помогнали на шофьора за фаталния край. Човек си личи в смъртта. Която – така казват, не закъснявала. И в неочакваната развръзка, както е случаят зад волана, може да се случи героизъм. На истинските хора – със сигурност.
Светла да е паметта му!

Юг News

Лай

Лай

425 са платили такса „куче“ в община Кюстендил до 15 октомври т.г. – като по решение на общинския съвет тя е в размер от 1 стотинка, съобщиха от отдел „Местни приходи“. В хазната са влезли 4,25 кучешки лева. От м.г. общинските съветници решиха таксата „куче“ да е символичната 1 стотинка. Идеята е все повече собственици на домашен любимец да започнат да я плащат. Ефектът наистина е голям. Ако до 15 октомври 2017 год. са платили 176, то за същия период на т.г. са с около 250 повече. Шефът на отдела „Местни приходи“ Биляна Станимирова е категорична, че 100% от деклариралите, че притежават и са регистрирали куче, са си платили стотинката. Е, как иначе.

И тия, що са платили обаче продължват да си задават въпроса – „абе, кой се еб…ва“ с нас с тая стотинка“. Не е за вярване просто, че има и такъв данък. То и МК „Кремиковци“ го продадоха за 1 лев, ама това беше друго – далавера някаква. Но поне беше лев. Какво ще стане. Най-логичното продължение е още година, до изборите догодина, таксата куче да не се променя. Дотогава още стотици ще си декларират любимците. След което ще се вземе решение тя да стане 10-15-20 лева. И тогава няма как да си отдекларираш кучето – трябва да го „витосаш“ и разказаш, за да не плащаш 1 000 пъти повече. Не може. Пък и да му плащаш ваксиниране, прегледи, регистрации, смяна на паспорти и пр.
Дотогава обаче кучета да си лаят на воля. Ама да не дразнят много, много собственика, който нали трябва да я намери тая стотинка и да им плати данъка. Може и да му се досвиди и тя.

Юг News

Стари и големи

Стари и големи

Многовековен дъб /цер/ над родното село на св. Иван Рилски – Скрино, Кюстендилско, е номинацията на фондация „Свята България“ в конкурса „Дърво с корен 2018“, обявиха от организацията със седалище в Дупница. Дървото е известно като „Дабо на Свети Иван“, свързано е с най-почитания български светец. Според някои изследователи е на около 1000 години. Или поне на минимум 500, казват местните. Церът се намира на около 10 километра от с. Скрино, на границата – „мушата“, на землищата на селата Скрино, Пастух и Еремия. Разположено в малка седловинка в Руен планина сред поляни и смесена гора от ниски храстовидни дървета и борове. След сигнали от природозащитници е обявено за защитено и за природна забележителност. Често до горските и екоинституции пишели, че церът е в опасност, корените му са подкопани и гният и трябва да се набележат мерки за спасавянето му. При миналогодишната кампания е бил номиниран за конкурса „Дърво с корен“, но товага бяха предпочетени трите секвои над кюстендилското с. Богослов, които по-късно стигнаха до осмо място в конкурса за евродърво на годината. И станаха супер известни. Дървото над Скрино е изследвано от специалисти, които считат, че състоянието му е добро за „ЕГН-то“ му. „Целостта на дървото е застрашена и има нужда от оздравителни процедури, а евентуалното спечелване на първото място ще му осигури – както известност, така и възможност за специални грижи, мотивират номинирането на цера над с. Скрино от фондацията. До 31 октомври ще приключи изборът на победителите в тазгодишното издание на конкурса „Дърво с корен 2018 г.“, които ще се конкурират за приза Евродърво-2018 догодина. Тогава ще се знае колко точки, т.е. гласа събира церът природен уникат от свещеното Скрино.
Всъщност на самия цер изобщо, ама изобщо не му пука кой и защо го номнира в някаакви жалки конкурси, че и евро – като продължение. Правят си пиар разните агенции, дружества, организатори и пр., „без да ги питат“. Трима-четирима трудно го обгръщат – правени са доста опити, казват в селото. Това е предостатъчно за гиганта. Който сигурно има някакви здравословни проблеми при днешната екология. Но се държи и не трепва. В Треклянско коментират за круша над 300 години, под която редовно се събирали хайдушки чети. И тя не помръдва. При граничното Смоличано също се вие импозантен цер, ударен преди 5-6 години от мълния. Но и той не помръдва. Доста са такива – никой не се и опитва да ги преброи и регистрира при тая модерна техноогия за заснемане. По проект примерно, по който ще се случат няколко хилядарки за авторите и изпълнителите му. Но на тях и от това не им пука. Колкото стари – може и до 1 000 г. да го докарват, и все по-големи.

   

Юг News

Страшно е – 20 г.

Страшно е – 20 г.

Културно-информационният център /КИЦ/ на сънародниците ни в Босилеград отбеляза днес 20 години от създаването си. Вицепремиерът Валери Симеонов, посланикът ни в Белград Радко Влайков, консулът на България в Ниш Едвин Сугарев, група представители на Столична голяма община дойдоха за юбилея. КИЦ изпълни пожеланията на тогавашния премиер при създаването му Иван Костов да се утвърди като институция, радееща и работеща активно за утвърждаване на българщината, започна словото си пред гостите и съгражданите си шефът на центъра Иван Николов. Най-активно работилите и съдействалите в дейността на КИЦ босилеградчани и радетели от Западните покрайнини бяха наградени. Странно, но обяснимо – нямаше представтел на общината, на кмета четвърти пореден мандат Владимир Захариев и от екипа му. Това донякъде може да се обясни с предизборната ситуация и кампания – на 4 ноември т.г. предстоят избори за Национален съвет на българкото малцинство в Сърбия. В Босилеград има сформирани две листи – кметската на Захариев и опозиционна, оглавявана от тукашния бизнесмен Стефан Костов, зад който стои и КИЦ.
Държавата трабва да помага на сънародониците ни в Босилеград във всичко – в кулутарата и образованието на майчин език, като съдейства за издаването на учебниците, по които да се обучават в паралелките на българсик език. Малко са инвестициите в Босолеградско и това не е добе, а единственият бизнесмен, който е имал цех тук, е бил изгонен от общината, каза просто от куртоазия след тържестваната част на честването вицепремиърът Симеонов. Той и повечето от гостите отидоха до с. Извор, за да видят уникалната черква „Св.Троица“, строена 1833-1834 год. В късната вечер мина и концертът в тукашния дом на културата за „20 години КИЦ-Боселеград“. И толкова.
Стряшно е неудобството да си на такава годишнина – 20 г. Ама защо никой от босилеградчани не се заинтересува, не да се трогне, че нещо се случва. Полицията поотцепваше кръстовището, но движението изобщо не беше спирано. Уж цял Боселград е с българи, 3/4 от колите там са кюстендилска регистрация, говори се на български, а на празника на КИЦ-а – добре, че са софиянци и от Кюстендил по някой да дойде. Две дечица – момче и момиче в нашенски носии като наказани издържаха на входа на КИЦ-а – заради церемонията. И това бяха всички деца и млади, дошли за тържеството. Без и един български спонтанен български жест за такова нещо. Страшно е – 20 г.

Юг News

Лятно-зимното

Лятно-зимното

48% от българите искат зимното часово време, а 32% – лятното. 20% нямат мнение по въпроса, затова все още въпросът остава открит. Това заяви в предаването „Нещо повече“ Лидия Йорданова – директор на социологическата агенция „Екзакта“, която направи национално представително проучване по темата. „80% от българите, които участваха в нашето проучване, приключило на 5 октомври, изразиха готовност да отговорят на такъв въпрос – какво часово време искат. Малко повече са онези, които искат зимното часово време, но само малко повече. 1/5 от българите нямат мнение по въпроса все още, което оставя отворена възможност да се коригират тези резултати. Немалко са онези, които искат лятното часово време. Лятното часово време се иска по-скоро от хора, които са по-мобилни, по-млади, имат повече ангажименти. Те са на възраст между 30 и 40 г. и са от големите градове. Онези, които искат зимното часово време, са хора с установени стандарти, традиционалисти. Те излизат с аргумента, че става дума за това да се върнем към астрономическото време“. Според Йорданова дебатът, който ще започне по темата, ще бъде полезен. Днес бе последният ден, в който българските граждани могат да гласуват кое часово време предпочитат – лятното или зимното. Допитването започна в края на септември на сайта на правителството. Към обед бяха гласували над 15 000 души. Предстои Министерството на енергетиката да изготви национална позиция за това лятно или зимно часово време да избере страната ни. Промяната се обсъжда на европейско равнище. Всяка страна-членка трябва сама да избере към кой от сегашните варианти да се придържа в бъдеще.

Как отново лъсна всичко. Цялата пропаст София-Провиния, образовани-необразовани, мобилни-закостенели, млади-стари. И печелят несофиянците и необразованите, които искат зимното време. Това устанвило допитването. Ама, че тъпотия. Селянинът се прибира от града по тъмно – и при есенното и при зимното време. Кокошките му са си легнали в курника – гладни. Ще ги храни сутринта. А петелът му ще пее по неговото си време. И селянинът ще го чуе и ще се събуди по петльово време. Така, че. На майнината им всички допитвания. Чиновниите ще го решат правилно в тяхна полза. Човека с кокошките и петела и не знае какво са го питали. Все му е тая. Ако кажат и два часа напред или назад . Все тая. Но май по-добре да е зима. Тогава човек се стагя. Латото е отпуснат, разсеян, безотговорен. Зима е.

Юг News

Ябълки на моя край

Ябълки на моя край


Ще цъфтите, ще шумите и след мене ябълки на моя край
Това е стих от със сигурност забравения вече поет Кирил Борисов от бобовдолското с. Мламолово. Къде ти ябълки по тоя край. Ама – нейсе. Няма изкупуване на ябълки в Кюстендилско, казаха земеделски прозиводители от района. Изкупната цена на плодовете за избата в Граница е паднала на 8 стотитнки за килограм, но и там изкупуванете е спряло поради претоварване на мощностите. В района работят два-три цеха за преработка на ябълки за сок срещу изкупна цена по 12 стотинки за килограм, тези предприятия обаче са с ограничен капацитет и изкупуват в ограничени количества. Няма изградени и плодохранилища, за да ги запазят за до пролетта. Такова е изградено само в с. Горна Гращица от частник, който го ползва за собствено плодопроизводство, човъкът си е овощар. Дори и най-хубавите ябълки на едро се изкупуват по 40-50 стотинки за килограм, но няма изкупвачи. В Гърция ябълките са по 1-1,5 евро, но те си имат предостатъно и не разрешават внос. Заринало се е от ябълки и по Македония. Причината в кризата е свръхдобивите тази есен от ябълки в Кюстендилско, очакват се добиви по около 5 тона от декар в някои от градините. Повечето от производителите се надявят един ден избата на „Винпром“ в с. Граница да поднови изкупуването на ябълки по системата на 100 кг предадени плодове се получават 9,5 литра ракия с доплащане от 3, 50 лв. на литър.
Какво става? Черешите родиха страшно много тая пролет и повечето от реколтата отиде за черешова ракия. А костилките след казана влизат в печката за огрев през неизбежната зима. А ябълките и за ракия и за огрев не стават – в избата спряха да изкупуват. За какво тогава да се занимаваш с овощарство. Като всичко е на провала. В Москва сигурно си нямат ябълки, но срещу Русия спазваме наложени от ЕС санкции заради Крим. То и в Крим си нямат. Давай нататък. Сега се търсели сливите – на Запад. Затова – да засадим сливи. Докато и те родят „стовар“ по дърветата и тях почнем да хвърляме. Нещо е сбъркано напълно. Като в разказа на Радичков, където при свръх приготовления нашенци караха на пазара тикви. И си ги връщаха. Никой не купуваше. Ама ходеха до пазара. Това стига.
Ще цъфтите, ще шумите …. В поезията е така.

Юг News

Българи с декларация

Българи с декларация

Две листи с номинации за предстоящите на 4 ноември т.г. избори за национален съвет на българското малцинство в Босилеград, съобщи лидерът на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов. Има напрежение и противопоставяне сред сънародниците ни около подреждането на листите, каза той. В изборите на 4 ноември могат да участват всички, които са се регистрирали в отделен избирателен списък по местоживеене с подписване на специална декларация, в която да декларират личните си данни, националната си българска принадлежност и желанието да участват на избори за Национални съвети. В Босилеград най-вероятно ще се гласува в две секции, две ще са секциите и в Цариброд. Драголюб Иванчов каза, че за една от листите е бил номиниран директорът на културно-информационния център на сънародниците ни в Босилеград Иван Николов, обявен за гажданин на Европа за 2015 год., при това на предни позиции, но той отказал. Според коментари в Босилеград едната листа е на кмета на общината Владимир Захариев, който през изтичащия мандат е председател на националния съвет на българдкото малцинство в Сърбия, и друга – опозиционна. 19-те регистрирани Национални съвети на националните малцинства в Сърбия са упълномощени да участват в решаването или самостоятелно да решават въпроси в областите на образованието, информирането, културата и официалната употреба на езиците и исканията на националните малцинства.
Българи по декларация. Любопитно е колко ще отидат да грасуват и ако – да, това ли са всичките българи по Западните покрайнини и в другите райони на Сърбия. Говори се, че българите в Паокрайнините се свили на 18 хиляди. Дали са толкова – ще покаже и вотът на 4 ноември. Това едно. Другото – колкото и да са останали, то те се ядат, мразят, воюват един срещу друг, не се имат и все такива неща. Две листи. Кмет и опозиция. Какво делят. По-скоро кой ги дели. Много лесно е да ги манипулират. Така ще e и този път. Иван Николов и доста като него си го знаят. И затова не участват. Ама и това не е решение.

Юг News