Month: октомври 2018

Колегите да се стегнат

Колегите да се стегнат


Протестни шествия и бдения в памет на убитата в Русе журналистка Виктория Маринова се състояха тази вечер в много градове в страната. На площад „Свобода“ в Русе пред паметника на свободата дойдоха хиляди, за да почетат паметта на убитата журналистка. Десетки софиянци се събраха на площад „Света Неделя“, за да изразят почитта си към убитата в Русе журналистка. „Този път се надявам реакцията на обществото да бъде много твърда, много остра, защото е нужно да излезем от този омагьосан кръг. Управляващите отдавна са загубили нашето доверие – доказано е. Затова и хората се събират днес, защото не вярват, че това убийство ще бъде разкрито“, каза участник в бдението. Без политически искания старозагорци излязоха да се поклонят пред паметта на Виктория Маринова. Бдението събра съпричастни към трагедията на площада пред църквата „Свети Николай“. Организаторите призоваха за повече доверие в работата на МВР, за да могат разследващите да си свършат бързо работата, и поискаха справедлив процес за извършителя на жестокото убийство, когато бъде заловен. Бдения в памет на Виктория Маринова се състояха във Видин и Плевен. В Ямбол таксиметрови шофьори се присъединиха към протестното шествие на журналистите. С развети знамена. То е ясно – такситата.
Колегите да се стегнат. Единственото ясно дотук по случая е, че – бог да я прости, Вики Маринова е била административен шеф в русенска телевизия. Такива има във всеки по-голям областен град. Била водила предаване – не се е чуло. От чисто човешка страна е трагедия, смъртта не се поправя. Но от професионална гледна точка – нищо. Не е правила кой знае какви разследвания, предполагаме, че да я вземат на прицел разните местни мафиотмета и мутри. Впрочем защо нищо не се казва и пише за биографията й – семейна и като журналист. Правиш си джокинга посред бял ден на кея в Русе. О, кей! Жена си. На такова място. Май сама си го търсиш. Уви – това е било последното й тичане. Но за журналистическия й ореол, нека не се преиграва. Човешка мъка и солидарнсот – да. Убит по брутален начин журналист, нека се разкрие – и тогава. Тогава пак да има протести – срещу убиеца, посегнал на журналист. Да се стегнем!

Юг News

Попо по даскало

Попо по даскало

Заплатите на поповете /наречени – духовници, от премиера/ ще се изравнят с тези на учителите, обяви след топла и сърдечна среща и раздумка с патриарх Неофит Бойко Борисов. Другите две страни от триумвирата кмето-попо и даскала не коментират, не им пука. Нито кметовете ги е еня какво взимат чернокапците, а учителите пък вече се възгордяват при стартова заплата в школата ще е 960 лева от 1 януари догодина. А самите попове вяра не хващат на премиера. „Да не излезе като циганина, който обещавал обещавал на сватбата, а накрая се облещил – „ама требе ли и да се дава това, що обещаваш“, дивел се мургавият. Ако се вярва на архиерейския наместник на Дупница отец Георги Паликарски поповете в духовната му околия взимат по 530 лева на месец. Кметовете на село са на по около 700-800, учителите по града /по селата училищата са закрити/ – по около 1000 лева. Е, нещата са ясни. Поповете са най-зле.
А дали е така. В спомената Дупниишка околя кръщението струва 36 лева, опелото – 60, водосветът – 16 лева, венчавката – 110 лева, в които се включва и заснемането. Цената на свещите са по 20 стотинки най-евтината. Според Паликарски финансовото положение в Дупнишка духовна околия е добро и парите стигат за заплати и осигуровки на 28-те свещеници, в които се включват и монасите от Руенския, Ресиловския манастир и манастира “Св. Стефан” над с. Сапарево. Всички те отчитат парите от извършените ритуали в касата на Архиерейството, като известна част остава за тях, каза още Паликарски. Той не крие, че даренията от миряните са символични в сравнение с тези, които е правил Пламен Галев като църковен настоятел. Рядко хората пускали по 50 лева в касичките, поставени в храмовете. Отец Паликарски обясни, че годишният бюджет на Дупнишка духовна околия се формира на база приходите от предходната година, но не уточни приблизителния му размер. Отпусканите от Синода средства обаче не стигали за ремонти и поддръжка на 39-те черкви и още по-многобройни параклиси в района.
За жалене ли са поповете? „Идете у къщата на тоя Паликарски в Яхииново.Вътре е скъпо и прескъпо, всичко свети. Бедни ли са“, е отговорът на миряните.

Юг News

Алилуя

Алилуя

Диск с 18 песнопения издаде църковният хор, създаден преди десетилетия към централния храм „Св. Никола“ в гр. Рила, казаха от общината. Във формацията се изявяват жени над 80 години. Ръководител на хора е Ваня Николова, служител на общината. Хористките са над 10. Всички били много старателни и в репетициите и при записите за диска, озаглавен „Пътят на вярата“. Излизането му е финансирано по проект „Да построим моста на туризма – смесица от общо наследство“ по Програмата за трансгранично сътдурничество с македонската община Старо Нагоричане.
Какво по-добро от това. Градче с 1 200 жители и църковен хор да си има и да го поддържа толкова години. Адски приятно е. Свещеникът дори е респектиран – литургиите са по-истински. Тия жени надмогват махленщината, ежедневните тегоби, грижи и ядове. И влизат в храма – да пеят. „Ние представляваме народа, така пише на нотописа ни, по който пееме -„народ“, пояснява диригентката Ваня Николова. Така е било в предишните времена. Певец в черквата е значело всеобщо почитание. Затова . „Алилуя!“ за рилчанки.

Юг News

Всичко нагоре

Всичко нагоре

От 5 на 6 лева поскъпнал входният билет за един от най-посещаваните обекти в Кюстендил – градската сауна, казаха клиенти на комплекса. Някои припомнят, че преди години, когато банята се стопанисваше от общината, „удоволствието“ струвало 1 лев. После скочило на 3 лева. После на 4, на 5 лева. И т.н. От 4 години градската сауна в Кюстендил, известна преди десетилетия като Алай баня, или войнишката баня, е отдадена под наем за 5 години. Комплексът, от около 230 кв.м. площ, е с басейн, както и с необоходимото оборудване за масажи и процедури. На алаята отпред има уреди за гимнастика. Сауната се ползва и за рехабилитация от спортисти. Откакто е под наем, качеството на услугата се подобрило значително. И клиенти от София, Перник, от съседна Дупница посещават сауната в Кюстендил заради екстрите вътре. Както и чужденци, посетили или пребивавали в града. Заради минералната вода от 74 градуса. Тук влизат и местни „велечия“, известни хора, които с месеци не стъпят в Кюстендил, но дойдат ли си – минават и през сауната, „големият парламент“ за града, подхвърлят зевзеци. Удоволствието отваря сутрин от 6,30, та до 20 ч. вечер, уточняват от персонала.
Не само сауната, а всичко е нагоре през последната седмица-две. Като се почне от хляба – вече е над лев. Впрочем „гражданската отговорност“ беше преди хляба. Или цигарите. Като че ли – и кафето по бистрата на кварталните кръчми. Прегледите при джипитата – от 20 на 25 леваа. Сега се очакват и за лекарствата, горивата. Метънът вече е с 10 стотинки нагоре, оплакаха се кюстендилци. Тя няма край.
И няма кой да каже – защо. При ръст на БВП, при стабилна икономика – както се хвалят управляващите. Просто всичко си е една планова от соца наследена система за вдигане. Комунистите я караха някога така. Хлбябът ще струва от утре толкова и толкова. Олиото. Захарта. Как па нещо – ако е пазарна икономиката ни, ако има истинскта конкуренция при бизнеса, търговията – нещо не слезе надолу. Да е по-евтино. Нека някой сам за себе си да потърси пример за нещо по-евтино. Няма. И в погребалните агенции нещата са нагоре. Нищо че след тях се слиза долу.

Юг News

Модели до края

Модели до края

Един от последните живи модели на Владимир Дмитиров-Майстора в кюстендилското с. Шишковци – баба Юлия Иванова, се споминала наскоро. А 82-годишната баба Боянка Рахчиева, която е поседният жив модел на художника, се преместила в София. Така в Шишковци ще я карат без Баба Юла. До последно повтаряла, че такъв благ и добър човек като Майстора няма вече да се роди – не само в Кюстендилско, а и изобщо. Сутрин седял пред магазина до мегдана и давал на децата бонбони, а на който цървулите били скъсани, събувал се и му подарявал обувките си. Жалко е, че и последните модели на художника си отиват, но те са разказали достатъчно много за Майстора на наследниците си и пред медиите, че споменът за художника ще остане жив, категоричен е кметът Климент Терзийски.
Кметът си ги говори. А моделите на Майстора са модели. Как точно тях е избрал, и в това е неповторим и голям. Модели останаха до края. Често ги водеха насила на всякакви изложби, откривания, чествания, сбирки по повод и без повод за Майстора. Те си знаеха едно. Колко е бил истински, честен, скромен и човечен, добър, по своему обаятелен. Там – на село. Не по галериите в София или по ателиетата на някой европейски град или квартал. В Шишковци. И как такива хора вече „нема и нема и да има“. Сегашните – и моделите и художниците, „са едни…“, повтаряха те. Прави са. Модели до края.

Юг News

Стига щуротии

Стига щуротии


Общината в Кюстендил съвместно с Министерство на отбраната, Националната гвардейска част и Клуб за военно-исторически реконструкции „Братя по оръжие“, организират военно-историческата реконструкция от Втората световна война „Операция Деве Баир – 8-14.IX.1944г“, съобщиха от администрацията на кмета Петър Паунов. Възстановката е замислена за 6 октомври 2018 г. (събота) от 12:00 часа в района 200 м. северно от село Гюешево, Община Кюстендил, в подножието на Деве Баир. В нея ще вземат участие над 100 доброволци, както и много рядка оригинална бойна техника от Втората световна война – мотоциклети, бойни коли, артилерия. По повод 130 години от създаването на Български държавни железници и за събитието, „Холдинг БДЖ“ ЕАД предоставят автентична влакова композиция с парен локомотив от 1935 г., с която българската армия ще пристигне на гара Гюешево в 11:00 часа. Военно-историческата възстановка „Операция Деве Баир – 8-14.IX.1944 г. “ се организира по повод 74 години от героичните боеве на 9-ти пехотен Пловдивски полк, успял да предотврати нахлуването на немските войски през държавната граница към град Кюстендил.
Пълна щуротия. Дали, първо, предоставеният от БДЖ влак ще стигне до Гюешево по тая сдала напълно жп линия с дървени изгнили траверси. Впрочем – защо не, така нещата ще изглеждат напълно автентични. Второ – от какъв зор заради някаква си 74-годишнина и ала-бала работи ще се прави тая шумотевица. Трето – кой е искал да нахлува към Кюстендил в дните 8-14 септември 1944 год. И как е действал Пловдивският полк тогава. Кой е сценаристът и постановчикът на това „чудо“. Четвърто – защо ще се харчат пари, време, хора за една такава глупост. Кой плаща. То пари за ремонти по храм костницата в Гюешево все няма и няма, а за едно театрално „Ура“ под Деве баир ще се намерят и пари и доброволци да вършат ненужна щуротия. Наникъде – с тая тъпа военщина.

Юг News

Дим над Босилеград

Дим над Босилеград

Всичко е пич…а и дим“. Тази сентенция се роди през войните, които остатъчна Югославя води през 90-те години на миналия век. Създадоха я самите сърби – участници и потърпевши от тези инвазии. Ето, че дим спохожда и Зпадните покрайнини. Сметището на Босилеград гори и пуши от няколко дни – нещата наподобяват пожар, казаха сънародници оттатък границата. Димът се усеща не само в града, а и в няколко от близките села – Горна и Долна Любата, Белут. Проблемът беше коментиран и на екофорум, свикан по същото време от местно сдружение в дома на културата в Босилеград с участието и на зам.-министъра на екологията Красимир Живков. Сметището на Босилеград е на окло 3 километра до пътя за близкото с. Белут. Преди няколко дни се самозапалило при силния вятър. Кметът четвърти мандат на общината Владимир Захариев каза, че ситуацията е под контрол. Намесила се и противопожарната служба.
Колкото и кметът да неглижира нещата, димът е и събитие и новина за Босилеград. Толкова обезлюдял и толкова… озлобял. Докато вървеше така така нар. „кръгла маса“ по екологията уж за драстично наболели проблеми от района на Сръбското и Кюстендилското Краище, можеха да се чуят какви ли не подмятания – злобни и по-злобни. За организаторите от сдружението „Глас“ от екипа на дома на културата, дал залата. От самия персонал на културния дом, където – пази, боже. Едно командировъчно не щат да заверят на гостите участници или журналисти. „Они че земат парите, а за мене – нищо. Нема печат“, троснато те отпращат по канцелариите. Дори и кметът на Босилеград четвърти пореден мандат Владимир Захариев ръмжеше и ръсеше неодобрителни реплики по адрес на дошлите за срещата зам.-министър от София, консула в Ниш Едвин Сугарев и „разните дипломати“. В Босилеград един с един не се имат. Кое докарва тая неприязън, злоба и лошотия – те си знаят. Ама и така не може.
И друго – никой, ама никой, не отваряше и дума за миналия само часове по-рано референдум в Македония. На който комшиите май показаха среден пръст на евроориентацията. В Босилеград и за среден пръст не мислят и не се готвят. Там само се мразат и ругаят. Затова и дим се стеле над града им. Ама. „Нема страшно“ – казва кметът.

Юг News