Стари и големи

Многовековен дъб /цер/ над родното село на св. Иван Рилски – Скрино, Кюстендилско, е номинацията на фондация „Свята България“ в конкурса „Дърво с корен 2018“, обявиха от организацията със седалище в Дупница. Дървото е известно като „Дабо на Свети Иван“, свързано е с най-почитания български светец. Според някои изследователи е на около 1000 години. Или поне на минимум 500, казват местните. Церът се намира на около 10 километра от с. Скрино, на границата – „мушата“, на землищата на селата Скрино, Пастух и Еремия. Разположено в малка седловинка в Руен планина сред поляни и смесена гора от ниски храстовидни дървета и борове. След сигнали от природозащитници е обявено за защитено и за природна забележителност. Често до горските и екоинституции пишели, че церът е в опасност, корените му са подкопани и гният и трябва да се набележат мерки за спасавянето му. При миналогодишната кампания е бил номиниран за конкурса „Дърво с корен“, но товага бяха предпочетени трите секвои над кюстендилското с. Богослов, които по-късно стигнаха до осмо място в конкурса за евродърво на годината. И станаха супер известни. Дървото над Скрино е изследвано от специалисти, които считат, че състоянието му е добро за „ЕГН-то“ му. „Целостта на дървото е застрашена и има нужда от оздравителни процедури, а евентуалното спечелване на първото място ще му осигури – както известност, така и възможност за специални грижи, мотивират номинирането на цера над с. Скрино от фондацията. До 31 октомври ще приключи изборът на победителите в тазгодишното издание на конкурса „Дърво с корен 2018 г.“, които ще се конкурират за приза Евродърво-2018 догодина. Тогава ще се знае колко точки, т.е. гласа събира церът природен уникат от свещеното Скрино.
Всъщност на самия цер изобщо, ама изобщо не му пука кой и защо го номнира в някаакви жалки конкурси, че и евро – като продължение. Правят си пиар разните агенции, дружества, организатори и пр., „без да ги питат“. Трима-четирима трудно го обгръщат – правени са доста опити, казват в селото. Това е предостатъчно за гиганта. Който сигурно има някакви здравословни проблеми при днешната екология. Но се държи и не трепва. В Треклянско коментират за круша над 300 години, под която редовно се събирали хайдушки чети. И тя не помръдва. При граничното Смоличано също се вие импозантен цер, ударен преди 5-6 години от мълния. Но и той не помръдва. Доста са такива – никой не се и опитва да ги преброи и регистрира при тая модерна техноогия за заснемане. По проект примерно, по който ще се случат няколко хилядарки за авторите и изпълнителите му. Но на тях и от това не им пука. Колкото стари – може и до 1 000 г. да го докарват, и все по-големи.

Юг News