Месец: февруари 2019

600 лапи

600 лапи

 
Районната прокуратура и областната агенция по контрол на храните в Кюстендил разпоредиха проверка на регистрацията и условията, при които се гледат около 150 кучетата в комплекс край кюстендилското с. Еремия, казаха от обвинението. Направени са предписания и са дадени срокове за изпълнението им. Проверките са след подадени сигнали и внесена подписка от над 300 души от селото и района, че кучетата са без надзор, не се гледат добре, нямат охрана и като подкопават оградата и излизат навън, някои са и агресивни и могат да нападнат хора. От прокуратурата ще се произнесат по установеното от проверката и дали има нарушения до 17 февруари т.г. От агенцията по контрол на храните са дали срок до 10 март да бъдат изпълнени всички предписания и приютът да бъде регистриран. Отношение към проблема има и общината в Невестино, където следят случая, каза кметът на Еремия Райна Алексова.

Ваня Костова, която се представи от неправителсвена организация, каза за приюта край Еремия, че всичко там е наред. „Караме тонове храна за кучетата, те са в отлично състояние. Няма агресивни от тях, няма нападнати хора. Покрай обитателите в приюта ние и две организации от Кюстендил, храним и бездомни кучета по маршрута, по който минаваме закъм Еремия“, твърди тя. И продължава „Няма нищо вярно в това, че не храним кучетата. Всеки ден тук идват по няколко доброволеца, които чистят и хранят животните”, твърди Костова – председател на фондация „Помощ за животинки в беда” – София. „Мен ако питате има още какво да се прави. Аз съм съгласна с това, защото хората, които се занимават с кучета знаят, че те са изключително изобретателни. Единствената положителна страна на нашите животни е, че те са кастрирани и не са агресивни. Подготвени са да бъдат осиновявани и по никакъв начин няма да нападнат човек“, допълни Костова. Според двете неправителствени организации не е необходимо обектът да бъде регистриран, тъй като кучетата могат да се отглеждат и така, ако за всяко от тях има осигурени по 8 кв. м. площ. „Всичко, което правим става с пари от спонсори, за това и изграждането на приюта върви бавно. Обектът не може да се регистрира за половин година, тъй като има един куп изисквания. Ние сме в процес на изграждане на един законен обект”, обясни Ваня Костова. А дали ще изпълнят предписанието на ОДБХ – Кюстендил, да регистрират обекта до 10 март, отговърът е: „Това не мога да го кажа, защото хванахме зимния период, в който не е възможно, при тези условия да продължим необходимите дейности за изграждането му. Ако от ОДБХ искат да затворят обекта, ние им предлагаме да вземат кучетата в общинския приют или да ги пуснат на улицата”. През последният месец от тези кучета са осиновени 35. Много от животните в приюта са прибрани от улиците на Кюстендил, това пък казва председателят на Дружество на защита на животните – Кюстендил Ели Иванова. /Боже, и такова дружество имало в тоя град!/.
Та така. Какви ти „4 лапи“. Направо 600 при Еремия. И на какво отгоре им дойде това на местните, които са прдимно стари хора, разпръснати в 9 махали. „Тия, кучкарите, взимат некакви яки пари, а нас че ни уморат, ако не се намеси прокурор ли, ветеринарите ли и да ги разкарат от тука“, кръстят се в селото. И си имат и клетва за натрапниците: „Да им вият, у главата да им вият“

Юг News

Допотопно по релсите

Допотопно по релсите

 
Влакът Кюстендил-Гюешево, който поради лошото състояние на жп линията се движи по направлението с 20 километра в час, спира и дава предимство на пресичащи коловоза коли при с. Мазарачево, разказват пътници. Омбудсманът на Кюстендил Васил Иванов, който има вила в селото и често пътува до дестинацията, счита, че такъв прецедент релсово превозно средство да дава предимство на лек автомобил другаде в страната няма. На конфликтното рисково място поради скалите и обраслия скат машинистите нямат добра видимост и за да не се стигне до катастрофа с преминаваща в този момент кола, намаляват скоростта или направо спират локомотива. На това място няма поставена бариера, няма и звукова или светлинна сигнализация за жп прелез. Машинистите добре познават участъка и се съобразяват със ситуацията. Въпреки, че по правилника релсовото превозно средство е с предимство.
Влакът Кюстендил-Гюешево взима разстоянието от 36 километра за два часа, при скорост 15-20 километра в час. За някои тренът си е атракция и групи предимно чужденци се качват да пропътуват по направлението заради емоцията, казват жепейци. Лошо нема. Сърна изкочи и пресече линията – без никакъв смут и страх. Глигани прекосят трасето – няма шанс да стане нещо, мотрисата едва пъпли по релсите. Меестни раказват, че години наред магаре преминавало всеки ден през жп мост при Кършалево и през близкия тунел. Стъпя си по дървените траверси, минава оттатък тунала, прави негови си магарешки работи, и се връща необезспокоявано при стопанина си. С километри. Време е вече линията Кюстендил-Гюешево да се обяви за уникална дестинация и да не се променя нищо по нея – дървените траверси, слагани преди 110 години, които още държат, телефонните стълбове покрай линията, които сащо са на поне половин век, ретро оборудване по гарите и жп състава.
Пък премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев, които и днес, да се срещат по три пъти на седмица и да си обещават развитие на сътрудничеството. Кога ще се качи на влака за Гюешево и Беляковци първят македонец. Това кога ще стане. Кой да каже.

Юг News

Бяло-червеният бонус

Бяло-червеният бонус

Първи мартеници се предлагат вече в центъра на Кюстендил през почивните дни, казаха майстори на бяло-червените пискюли. От понеделник се очаква десетки търговци на мартеници да разположат сергиите си до пл. Велбъжд. Всеки си има разрешено и платено предварително място – срещу наем по 1,50 лева за кв. метър площ за ден. Първите мартеници се купуват, за да се пращат на близки гурбетчии по чужбина – дори и до САЩ и Япония, Австралия и Нова Зеландия. А за това е необходимо технологично време, няколко дни. Иначе като композиции марениците не носят кой-знае какви изненади – аранжирани са традиционните Пижо и Пенда, а детските са с любими герои и мотиви от приказвите. И цените са като миналогодишните, поне за старта – от 50 стотинки до 2 лева. „Как да продадеше някому мартеница над 2 лева, като го знаеш, че взима пенсия по 200, а заплата 500 лева. Не върви“, мотивира се жена, от първите изнесла продукция до паметника на спасителя на българските евреи Димитър Пешев. И сега с мартеничарство са се захванали предимно безработни и пенсионери, за да припечелят през благодатния за тях м. февруари.
Бедност не бедност – „Честито мартеници-2019 !“ Бонус си е, как и да го мислим. Нещо, за което цената няма значение. И червено-бял конец срещу 1 лев за 10 бр., да е. Слагаме го. Това е. Пак надежди, че кат вържем отново мартеница, пак сме закрепили положението и пак ще оцелеем.

Юг News

Преиграване за Майстора

Преиграване за Майстора

 

Захари Каменов, роден във Видин, е носителят на годишната награда за живопис „Владимир Димитров-Майстора“, връчвана, с малко прекъсване, от Съюза на българските художници /СБХ/ и община Кюстендил. Наградата, учредена през 70-те години на миналия век, носители на която са едни от най-големите ни живописци, беше връчена днес на честването за 137 години от рождеинето на Майстора в кюстендилската галерия, която носи неговото име. За приза тази година са номинирани 11 художника, а жури определило в два тура носителя му в края на декември, каза председателят на СБХ Любен Генов. Наградата е статуетка и 7 хил. лева премия. „Всеки художник би бил много щастлив от такава награда. Това е една от най-престижните награди в тази област. Животът на художника е семпъл, голяма част от времето минава в ателието. Когато е награден за своя труд, след дълга работа, това е огромно удоволствие. Нашият живот в голяма степен, преминава в паралелен свят, освен в реалния. Наградата от такъв характер е много специална”, каза, развълнуван, Захари Каменов пред препълнилите залата на галерията ценитела ни живописното изкуство от града и страната. Връчването на националната награда за живопис на името на Майстора е от най-големите събътия за Кюстендил, а днес някои си казваха: „Честит празник!“.
„Честит“, ама е крайно време нещо да се променя и освежава на тоя кюстендилски 1 феврари. Повтаря се всичко, преиграва се с Майстора. Софиянци идват за раднообразие, претенциозни са да ги посрещат и нагостят, тичащите черноработници от „Култура“-та на общината и Галерията като че ли извършват един и същи движения, китки се носят и връчват. И управляващите града – и те, и те едно и също правят. Поднасят в поклон пред барелефа букет, заобикалят, крачат по новичкия мрамор. После помпозностите вътре в галерията, надути думи и изреения. Не, не става. Все едно и също. Стига преиграване. Ако трябва да се плаща на сценаристи, на хора, даващи идеи, на гости, на доброволци и нахъсани – но нещо да се променя. Защото още отсега ще е ясно какво ще е на 1 февруари 2020. Само хусожникът с националната награда няма да е от Видин, примерно.

Юг News