Month: март 2019

Колко е часът

Колко е часът

Градският часовник от кулата над общината в Кюстендил бие съвсем произволно и не отмерва точно времето. Има сериозни проблеми в механизма и затова и стрелките му на този етап не могат да бъдат преместени с час напред, каза часовникарят Генчо Яневски /75г/, който от години отговаря за техническото поддържане на градския часовник. Камбаната му е уникална и е на повече от век, сочат музейните архиви. Повече от седмица градският часовник обаче е извън строя, забелязват минувачи по градинката пред общината. Проблемът е сериозен, признава часовникарят Яневски. Повредата е в ролките – оста е износена и не оста се върти, а ролките и нещата скърцат. Часовникът не работи точно. Бие, когато му скимне. Още от понеделник ще започнем ремонта, а и ще превъртим стрелките един час напред – по лятното часово време, казва Яневски. Въпреки възрастта си той се качва редовно на кулата и следи механизмите на градския часовник. Срещу скромния месечен хонорар от 65 лева. Има случаи, когато от охраната и дежурните на входа общината не го пускат горе, на кулата. „Ще паднеш – после кой ще отговаря“, връщали го униформените.
И така Кюстендил още не е въвел лятното часово време. Ще стане, когато бай Генчо оправи ролките. И кюстендилци няма да знаят колко точно е часът, ако чуват градския часовник. То и монасите в „Благовещение“ при Копиловци не сменят стрелките – никога не са го правили, ама те са друго. От ВМРО предлагат, когато окончателно се решава коя страна кое време ще въведе – ние, България, и Северна Македония да сме едно часово време. Може и па да стане. И тогава – колко е часът, ще си сверяваме с комшиите. Изобщо става една. При соца неука жена в дупнишкото с. Дяково наградили като челник в тютюнопроизводството. С часовник. Сложила го на ръката си и излизала на двора. Кой как минел, го питала колко е часът. И без да се вглежда в нейния нов времемер на лявата й ръка „Ракета“ отговаряла – „И мойо е толко“.

Юг News

Скука по гората

Скука по гората

 
На лесопарк „Хисарлъка“ в Кюстендил днес бе официално открита Седмица на гората 2019 г. Гости на събитието от страна на областната администрация бяха зам. областният управител д-р Матей Попниколов и главният секретар Гергана Михайлова. Присъстващите гости и граждани на празника поздрави инж. Здравчо Тодоров – директор на Регионална дирекция по горите. Той обяви и резултатите от проведения конкурс за рисунка и фотография, а част от победителите награди зам. областният управител д-р Матей Попниколов. В празничната програма взеха участие децата от вокална група „Алегра“ към ОУ „Ильо Войвода“, с ръководител Любомир Борисов. С изпълнения се представиха и музикалната група от IV основно училище, с ръководител Гергана Каракашка и група „Калпазани“ към VI основно училище, с ръководител Лилия Александрова. Малко по-късно, с поднасянето на венци и цветя, бе отдадена почит към лесовъда пионер на лесозасаждането в България инж. Йордан Митрев. Празникът Седмица на гората има достойна история, сътворена от всеотдайни хора, професионалисти, посветили живота си на една кауза – българската гора и нейното добруване. През 1891 г. кюстендилският учител Йордан Митрев поставя основите на бъдещия лесопарк „Хисарлъка“. Това дело е предвестник на бъдещия Празник на залесяването у нас. През 1934 г. се осъществява за първи път честването на празника да бъде цяла седмица.
Така се пише за гората 85 години по-късно. Скучно, та скучно. И не оставят децата на мира. Да пеят, да засаждат, да се радват цяла Горска седмица – насила, разбира се. А родната гора е територия на доста нездравословни процеси. Да допуснем, че с корояда са се справили – макар и донякъде. С незаконната сеч – едва ли. Кой, колко, кога и защо реже. Не е ясно. А и залеесяването. Всяка година – дойде ли април, се хващат лопатите и се почва. За пред камерите и микрофоните, за пред докараните под строй дечица. И надувки в отчетите след това. А в какво състояние е гората. Дори и залесената в соца. Гората не случайно е била, ама само е била символ. Вижте Каравелов – „Хубава си, моя горо“, Ботев – „Горо, горо – майко мила“, „Гора зашуми….“. „Горски пътник“ при Г.С. Раковски. Абе, стига. Да спасим гората. И от короядите, и от бракониерите, и от скуката – най-вече.

Юг News

Топ Сапарева баня/та/

Топ Сапарева баня/та/

Община Сапарева баня отпада от списъка на общините с финансови затруднения – решиха на днешното си заседание общинските съветници. Общината е изпълнила успешно оздравителен план за последните 3 години по данни на финансовото министрество – новите задължения да са под 50% от капиталовите разходи, неразплатените задължениая да не надхвърлят 15% за последните 4 години сумарно. Да подобри събираемостта на местните данъци, такси и събирания до 71% /средната за страната /. И т.н. Приетите и изпълнени мерки в плана за финансово оздравяване са довели до положителни резултати и подобряване на един или повече от показателите, въз основа на които се прави оценка на финансовото състояние на общината. Вече не сме във валутен борд и можем да оперираме по-уверено с финансите си. Само по един показател – събираемостта, сме под минимума от 71%, но и там имаме напредък дано тази година да се доближим и до тези проценти. Но топновината е факт – вече не сме в списъна на общините финансово затруднени“, отбеляза доволен кметът първи мандат на общината Калин Гелев.
Така е – топнивоната е факт. Сапарева баня е прецедедент с някакво проспериране. Единствена община в Кюстендилско на плюс. Лятото населението й се утроява, за кръчмите чакаш поне половин час някой да си тръгне, за да седнеш. С 8-9 открити и 4-5 закрити басейна.На глава от насалението. То е ясно – има аванти от ГЕРБ правителството, нали и Калин Гелев е гербаджия. И ваучери за безплатен интернет ще взема общината, ще им го връчи еврокомисарят Габриел на 19 април. Тогава им е графикът. Та така. Добре вървят нещата и дано и занапред. И Сапарейро да не остане една баня. А топ.

Юг News

Залудо мий!

Залудо мий!

Около 290 км. улична мрежа са измити в Кюстендил през 2018 г., а централната градска част е мита 5 пъти. Това става ясно от отчета за изпълнение на програмата за управление и подобряване на качеството на въздуха на територията на община Кюстендил. Общинското предприятие „Чистота“ разполага с 4 машини за измиване на улиците, които са стари и износени, но са в постоянна употреба. Едната е префасонирана и преоборудвана боклучарка. Така става. Само най-периферните от 110-километрвата улична мрежа в града не са измити, каза управителят на ОП „Чистота“ инж. Валентив Смоков. Първо измиване по основните улици и при пл. Велбъжд стана в началото на март т.г. за празника „Кюстендилска пролет“. Отчетът на предприятието показва, че централният бул. „България“ за м.г. е измиван 3 пъти, а гаровият площад е мит също 3 пъти. През миналата година кв. „Изгок” е мит 2 пъти. В ромския кв. Изток обаче се мие много често – за всеки празник или дори и за частни поводи като изпращане на абитуриент например. Всички улици в града са почистени от пясък, както и от други наслоявания от ремонти. Кюстендил успешно защитава имиджа си на чист и зелен град, коментират от общинската управа.
Всичко е супер. Като се пеше отчет, така се пише. Знае се колко е чест и измит Кюстендил. За гетото – да не говорим – там си мирише от километри. Е, няма никакво основание да се съмняваме в изнесеното по отчета. Ама. Кое му е чистото и измитото на тоя град. На пъпа до пощада цяло лято смърди на изгнила черница от дърво пред „Малкия принц“. Цяла есен е адски неприятно и при редичката смърдящи „та тепат“ дървета  /гинко билобата/ по „Демокрация“ при областната управа и срещу Данъчното. И при гарата мирише, при Езерата, реновирани с доста в евро по Трансграничното сътрудничество. И под чинарите до Арката, от гуаното на гарваните.
Ама си струва да се мие. Залудо дори. Не спирайте инж. Смоков, че ще е още по -лошо.

Юг News

Платени изборджии

Платени изборджии

Стотици са желаещите да се включат като членове на секционните комисии в предстоящите евроизбори в Кюстендилския регион, коментират по местните партийни централи. И това не изненадва никого. До вота остават два месеца, но повечето места в секционните комисии вече са обещани и ангажирани, коментират активисти. Над 300 са избирателните секции в региона, членовете на секционните комисии са около 2500. Освен партийни активисти немалка част от тях са безработни или пенсионери, водени предимно от финансови съображения за участие в комисиите. Има и хора, чието място е гарантирано – на всеки от вотовете са включени, каза активист на БСП в Дупница. Тия хора ще заработят добра надница – без вариант балотаж. ЦИК вече определи със свое решение размера на възнагражденията. По 66 лева ще получат председателите на СИК, зам.-председателите и секретарите – по 60 лева, членовете – по 54 лева. По 20 лева допълнително ще получават членовете на СИК, които след приключване на изборния ден ще пътуват до районната комисия, за да предадат изборните книжа и материали. Членовете на комисии в секции с машинно гласуване ще взимат по 15 лева допълнително. Възнагражденията за работата им в деня на вота не се облагат с данък.
Ясно е, че има бедни хора, които и на 60 лева се радват. И тичат и се умилкват пред парт факторите да ги запишат по секциите. Но това си е платено изборджийство. Ама съвсем. Често се коментира как в някоя от секциите някоя партия има двама представители, а резултатите от вота за съответната секция е 0. Кой ти мисли за вота, парите са важни. Апа има и  застъпници, наблюдатели. И те намазват. Горкият Младен Ризов от РЗС преди години. Не беше платил на застъпниците. На втория ден му разлепиха некролози на входа на „Фантастико“. Други му пратиха гневни писма закани, че ако не ги пуска да си мият колата безплатно на автомивката, ще му се случи нещо лошо.
Та това са платените изборджии. Парите – не вотът. И партията и партчорбаджията си продават или заплашват, ако не осребрят тоя ден дремене в секцията.

Юг News

Поликарп – неуморният

Поликарп – неуморният

 

Тържествена Златоустова литургия, продължила близо 4 часа, събра цяло Бобошевско в храма „Св. Богородица“ в малкото градче в събота. Службата води Викарийният епископ на патриарх Неофит и на Софийска митрополия Белоградчишкият епископ Поликарп. В Бобошево владика не бе служил от десетилетия – едно 30-40 години, каза архирейският наместник на Дупнишка духовна околия отец Георги Паликарски. Той и местни свещеници съслужиха на дядо Поликарп. Той посветил 30-минутно слово за човешката любов и съпричастността между християните. Говорил и за опрощаването. Епископ Поликарп, родом от Кюстендил, е бил игумен на руенския манастир „Св. Иван Рилски“, който отстои на няколко километра от града, познат и обичан е от Бобошевско, казва общинарят Георги Мичов. „Той, Поликарп, си е като дома“, подхвърлят миряните. Бил свързан и с Блажиево, а и с Ресиловския манастир „Покров Богородичен“.
Биографията на дядо Поликарп най-подробно може да се прочете в Юг нюз. Но не биографията, а сегашната му мисия е важна. Откакто е Викариен на патриарха, не се е спрял. Служи почти всеки ден в някои от храмовете в Софийска митрополия. Последно в Кюстендил /на Кюстендилска пролет-2019/, Бобов дол, Сапарева баня, Бистрица, Бобошево, Костинброд. Лятото се качи и до Седемте рилски езера, яхнал муле. Неуморен. Юг нюз предсказа, че един ден … може да оглави и БПЦ. Стоим зад тези предсказания. И с днешна дата.

Юг News

Такива хора вече няма

Такива хора вече няма

 

На 67 години се е споминал известинят географ и изследавател от Кюстендил Емил Стоянов Иванчев, става ясно от скромен некролог, издаден от Държавен архив в града. Кой разбрал, кой – не. Нищо не се каза и коментира официално. Иванчев е човекът описал до микроскопитчна точност и изчерпателност забележителностите на и около Кюстендил и района. Който иска да научи на каква надморска висомина е жп гарата, или местността Доктор Джанки, връх Човека, какво е разстоянието от Шипочано /примерно/ до центъра на Кюстендил – да търси и отваря книгите му и публикациите. Те са тънички и малформатни, не написа томове. А можеше. Ако имаше кой да го спонсорира. Знаеше и перфектно немски, ползваше други езици. Ама – едва се добра до скромна пенсия, едва свръзваше двата края напоследък. Ходеше с един неизменен шлифер /и един балтон – за зимата/, с гумени цървули и един също неизменен неразтегнат чадър. Но не се спираше.
Доведе в Кюстендил ректори, учени, историци, пътешественици, посланици, консули – чак от Латинска Америка. Симеон Идакиев му беше приятел, как иначе. И проф. Пимпирев мина през поканите и организираните от Иванчев срещи в, обикновено, синята зала на читалище „Братство“. Канеше лечители, гадатели, иинтересни хора. И ги предразполагаше да се разкрият пред – макар и малочислената, аудитория в залата. С водещ – Емил Иванчев.
Е, вече и това няма да се случва в Кюстендил. Няма да го има и географското дружество, което Емил създаде и поддържаше организационно и финансово. Свръхсилите си. Такива хора вече няма. Светла памет!

Юг News

900

900
Скромно постижение – 900 публикации на сайта Юг нюз. По всевъзможни като обхват, вникване, интрепретация, прогноза – дори, теми, проблеми, персонажи, злободневки. От астрономически конфигурации и казуси до 8-мартенските стихове на онеправдания отец Ангел от с. Жиленци. От попилените в резултат от нещо като любовна развръзка коне на Петър Пищелов по Осоговския балкан до Розовата фиеста на училището в с. Самораново например за наречения за това ден. Убийства и нравствени възкачвания, падения и възходи. Съдби и ориси. Рядко пропускахме нещо, но да не го избиваме на самочувствие.
Четат ни и реагират на посланията, на „другата гледна точка“, която е веруюто на Сайта ни. И тайно ни коментират, не открито. Защо ли. Скоро ще станат 3 години от старта ни. По 300 текста на година, но текстове – няма и дума ей така вкарана, за пълнеж. Всичко е премислено, носи смисъл, заряд, стойност.
Така и ще продължим. 901-вият текст просто чака – не го знаем какво ще е, сам ще ни намери. Юг нюз.

Юг News

С президент и без цигани

dav

davdav

dav

С президент и без цигани

Президентът Румен Радев гостува на празника „Кюстендилска пролет“. Той беше посрещнат пред входа на общината от кмета Петър Паунов, шефа на общинския съвет Михаела Крумова, хора от администрацията. Президентът влезе в кабинета на градоначалника Паунов, след това и в залата на общината, където поздрави представителите на регионални служби и звена, бизнесмени, представители на политически и обществени организации. Девойката Кюстендилска пролет 2019 Снежанка Пенова и нейните подгласнички Виктория Тишанска и Рафиела Николова също бяхв доведени в залата, те подариха по цвете на официалните гости. Президентът и считаните за гости, общинската управа, отидоха на площад „Велбъжд“, където Викарийният епископ Поликарп и свещеници отслужиха мобелен за здраве. „Честит празник! С настъпването на пролетта се отбелязва едно ново начало. Пожелавам ви много здраве, много щастие и повече усмивки“, пожела Девойка Кюстендилска пролет 2019 Снежанка Пенова. Тя и подгласничките й приеха символите на града – минералната вода, плодовете и хляба, от Девойка Кюстендилска пролет 2018 Милица Стойчева и нейните подгласнички Ивана Митрева и Виктория Стоичкова. Поздравление към съгражданите и гостите отправи кметът Петър Паунов. Пожелания за здраве и успехи към кюстендилци отправи на укниалния им празник от естрадата и президентът. На тръгване от площада десетки го поздравиха, настояваха да се снимат, питаха го за неща, които ги вълнуват и трябва да се решават в държавата.
Всичко по сценария и по реда си. И се повтаря по минути. Всяка пролет на 21 март. На пл. Влбъжд, в общината, на Хисарлъка. Все пак – две достойнства на тазгодишното издание. Посещението на президента – сдържано, силно, на място. Даже и жена си не водеше. Второто – празникът мина без цигани. Ширещите се коментари са, че предвидливо им направили при махалата въртележка и и не помисляли да идат на площада. Другото обяснение е масивното присъствие на жандармерия, през целия 21-и март. А ромите имат уплах от жандармерия. Особено след кървавите свади по бул. Цар Освободител преди месец. Та така – без цигани. Получи се. Другото – и да се празнува се иска не само хвърляне на пари. А и още много и много неща. Честита пролет!

Юг News

Пролетта по литак

Пролетта по литак

Изложба под наслов „Багри от долните на Струма и Места“ бе открита в зала Стримон“ на регионалния музей в Кюстендил. Изложбата представя традиционни облекла, тъкани и накити от Югозападна България, съхранявани във фондовете на музеите в Брезник, Перник, Кюстендил, Банско и Гоце Делчев. Поводът е празникът „Кюстендилско пролет“- разбира се. Такова припокриване и допълване на етнографията от югозападните райони Перник, Граовско, Брезник, Дупница, Сапарева баня, Кюстендил и Пиянечко, Банско и Гоце Делчев като че ли се прави за пръв, се разбра на откриването. Най се затруднява кое да се открои от така богатите народин носии – Граовските ли, Кюстендилските ли, Пиянечките ли, а „македонските“ ли – от Банско и Гоцеделчевско поросто гостуват за пръв път по кюстендилските изложбени зали. Булченска носия, беневреци, ментета, кърпи, накити – какво ли не. Като че ли залата е тясна да събере такова богатство – вековни носии с непреходна стойнсот.
Страхотно. Часове преди пролетта. Пролетта по литак.

Юг News