Месец: април 2019

Еврохорозаиграване

Еврохорозаиграване

Десетки кюстендилци предпочетоха пред неделната разходка до Хисарлъка да седнат на кафе с приятели и се събраха на Арката до пл. Велбъжд, където по обяд започна празникът „Най-дълго хоро“. Воден, „режисиран“ и ритмиран от народния певец Илия Луков. Организиран с подкрепата на евродепутата Ангел Джамбазки. „Само не ме карайте да пея като Илия Луков, че ще стане страшно и някои ще тичат чак до Ябълково, за да ме слушат“, самоиронизира се като фолк талант Джамбазки. Той лично награди най-добрите участници – групи, състави, изобщо ентусиасти. Звучаха популярни и обичани във всички краища на България хора. А съставите не се щадяха да покажат какво могат на сцена „Арката“. Самите кюстендилци /очакваше се повече народ да излезе на Арката/ нямат идея как могат да завъртят най-дългото хоро – каквито Илия Луков вече е „регистрирал“ с годините по доста градове в страната и по дестинации в чужбина. Но се зардваха на празника. Но не би. „Как ще пропуснех тая възможност да се хвана – нали не ме сдържа, аз съм си играорец“, откровен е журналистът и колекционер на картини Иван Серегев /62г./
Впрочем оттам идва обяснението, че не се получи масовост. И Джамбазки и Илия Луков са готини момчета и създават настроение. Ама в такъв задръстен от политико-битови зависимости от доста десетилетия хора – няма как да стане. Апа и най-дългото хоро си е едно еврохорозаиграване, ачик предизборно. Но – добре стана, дори и затова. Е, ако червените се съберат и за нещо по-незначително и доведат Райко Кирилов, доста повече ще се хванат и ще друсат хоро при Арката. Та така.

Юг News

Всичко на площада

Всичко на площада

 

Около 40 ретро автомобила пристигнаха в Кюстендил като част от Международното класик рали „Стримон” в петък привечер. Ралито започва от София преминава през Кюстендил и завършва на Рилския манастир в рамките на два дни в събота. То се организира от БАК Ретро, Спортен клуб „Българска автомобилна слава”, Гръцката федерация за старинни автомобили ЕООЕ и клуб Дентелетика- Кюстендил. Кюстендилски коли не се включват. „Ние сме само съорганизатори“, скромно отбеляза лидерът на Дентелетика-та доц. Бойко Соколовски. Автомобилите правиха скоростна отсечка от сградата на НАП до площад „Велбъжд”, След това бяха изложени на площада. За около час и малко – преди да поемат към Р. манастир.
Доста хора обикаляха и позяпаха автоуникатите. Има си всякакви хора и „бам башка“, както се казва по Нашенско. Нека мине и едно ретро авто „Стримон“ /спряло през 2009 год./. Ама защо всичко през площада. Родеа, ралита, скоростни отсечки. Шоута, презентации, рекламни етюди и акценти на разни компании, марки и пр. Баскетболни и спортни кръгове от „вериги и спартакиади“. И др. и др. Има нещо провинциално всичко да правиш на площада. Където се очаква да минат повече хора, ама то не се получава. Градът е замрял. Затова не може да се очаква масовост и сериозен интерес. Каквото и да изкараш на площада. Затова – нека не всичко да върви оттук. Да го щадим пл. Велбъжд. По архивите пише, че самят площад е уникален – и като размер, и като десен и облицовка. И добре, че на някой още не му е хрумнало да го модернизира – като „Гарибалди“ в столицита например. И да вади една или друга чудесии като десен и интериор, инфраструктура. После наново нов проект. И т.н.
За „Велбъжд“ лошото е, че всичко пращат на него. А не трябва.

Юг News

Къде сте доктори

Къде сте доктори


Трима лекари са назначени в Спешния център в Кюстендил, обяви завеждащият отделението д-р Албена Рапатинска. Така продължилата години кадрова криза в центъра вече се преодолява, добави тя. Незаетите лекарски места в Спешното в Кюстендил и в петте филиала в региона са вече 8, докато преди две годиин са били 16. Вече има доста желаещи да работят в системата на спешната и бързата и неотложна помощ, готови са да напуснат болниците – заради по-добрите заплати. Спешните лекари вече взимат над 1000 лева месечно, казаха ангажирани в системата. Затова и докторите стават спешници. И искат там. Въпреки това в някои от екипите работят специалисти на пенсионна възраст, какъвто е случаят с бившия кмет на Дупница и бивш син депутат д-р Панчо Панайтов например, той дава дежурства към спешното в гр. Рила. В Сапарева бяня пък работи доайенът на местното лекарско съсловие д-р Аспарух Льондев.
Абе, доктори. Защо не държите на специалността си. Макар, че и шефът на кюстендилската болни, а кардиологът д-р Александър Величков доброволно дава дежурства в спешно приемното. Да действаш спешно, е въпрос на добра кондиция и професионална подготовка. Ама специалността, специалността .Защо нея не я поддържате и усъвършенствате. Освен всичко друго това ще ви носи и повече приходи чрез повече пациенти. В провинцията добрите специалисти са толкова малко – като, че ли ги няма. Но при специалистите всеки ходи. Къде сте доктори – в спешното или в кабинета!
Същевременно над 20 молби са подадени от кандидати за шофьори на линейки, коментира д-р Рапатинска. В общинската болница в Дупница освободили по Нова година шестима линейкаджии, всички те разчитат да ги вземат в Спешното. „Имахме всичко на всичко две свободни места, постъпиха десетки молби – шофьорите по свои източници разбират дали се търсят шофьори на линейка и веднага подават молба. Но вече назначихме шофьори на линейки. Това беше“, представи ситуацията шефката на Спешното д-р Рапатинска. Разбира се – шофьорите се оправят далеч по-добре от докторите.

Юг News

Скорост

Скорост


1350 лева е глобата за шофьор, установен, че се е движел с 277 км. в час по АМ „Струма“. Електронният фиш вече е издаден, казаха от областната дирекция на полицията в Кюстендил. В tv репортажи беше коментирано, че санкцията ще е над 1500 лева. Колата е лизингова, със софийска регистрация, отдадена е по договор с юридически лица. Водачът, чието име не се съобщава, е засечен в рамките на СПО за контрол на скоростта в петък привечер. При 24-часов контрол на скоростта в Кюстендилска област са установени 333 нарушения. Двама водачи са пътували по АМ „Струма“ със скорост 240 и 211 км. 143 от нарушенията са установени стационарните преносими уреди за контрол, стационарната камера е заснела 31 нарушения, с мобилните системи са установени 159. 4-ма от нарушителите са заснети в района на с. Багренци – те са преминали през населеното място с 50 км над допустимата скорост и са чужди граждани. Трима са карани с над 50 км/ч от разрешената скорост в населено място на територията на община Дупница.
И през половин час ченгетата да давт сводки колко са нарушителите – и това няма да помогне. И глобите няма да помогнат. Кюстендилци си спомнят как някакав вихър подкара БМВ-то си по ул. „Хаджи Димитър“ и обезглави баща и дъщеря с трабантче, завря ги през 50-сантиемтрово прозорче при бурканите с компота. Броил по-късно /юридически мотивирано/ 129 хиляди лева кръвнина и пак подкарал модерни возила. Коментираха го, че и в София. Кара се тъпо, зверски, примитивно бясно. И по периферните улички. И няма решение. Впрочем има. Нали цялата налична радарна мобилан система е изкарана да засича превишаващите скоростта. Е, като ги засича и установява за сукензи. Край! С превишение над 30-50 километра над разрешеното. Край. Отнемане на свидетелството – завинаги. Ама, как бе – в Българя ли, ще стане. Да-да.

Юг News

Второаприлско за Гелеви

Второаприлско за Гелеви


Паметник на т.нар. Братя Галеви ще се издига в дупнишкия парк “Рила”. Намерението е на Инициативен комитет от граждани – съмишленици и почитатели на Пламен Галев и Ангел Христов. “Известно е, че голяма част от съгражданите ни изпитват носталгия по времето, когато Пламен и Геле ръководеха града. Имаше твърда ръка, но и правила, които се спазваха и наистина правеха най-доброто за хората. Затова ни липсват. И въпреки че не знаем къде се намират физически, решихме да направим този паметник в знак на благодарност към тях”, заявиха инициаторите. Идеята им е обезпечена с дарения от бивши бизнес партньори на двамата консултанти на кметския екип на Атанас Янев. Вече е избрано и мястото на монумента – той ще се издига непосредствено до входа на плувния комплекс в парк “Рила”, с който Галеви се гордееха. В Дупница често се коментира, че заслугата за новия облик на парка, който от природно кътче, потънало в зеленина и спокойствие се превърна в атракцион със сцени, барбекюта и заведения, е изцяло тяхна. Вече се водят разговори с известен български скулптор, който ще се ангажира да извае паметника на двамата бизнесмени. Възможно е той да сложи началото на обещаната още през първия кметски мандат на ГЕРБ “Алея на славата”, в която да се подредят бюстове на бележити дупничани. Припомняме, Пламен Галев и Ангел Христов са в неизвестност от 2012 г., когато получиха присъди от по 7 и 5 години за ръководене на организирана престъпна група за рекет. Подробности по реализацията на намерението си, Инициативният комитет за паметник на Братя Галеви ще даде на пресконференция по-късно днес, 1 април.
Ега ти и партенката по местен сайт, ама – нека, за 1 април. Същевременно община Дупница прекратява досегашния договор със софийска фирма за отдаване под наем за луксозния плаж в градския парк Рила, изграден преди 10-на години по идея на Братя Галеви, казаха от администрацията. На практика за последните 7 години общината не е получавала никакви приходи от плувния комплекс в парк “Рила”. Неофоциално се коментира, че за комплекса са похарчени над 1,3 мил .лева. Преди да изчезнат през май 2012 год., осъдените на по 5 години затвор за организирана престъпна група и рекет бизнесмени Пламен Галев и Ангел Христов-Геле ежедневно ползвали комплекса и изградения пак по тяхна идея фитнес на открито наблизо. В договора със софийска фирма било заложено това всички направени инвестиции от фирмата на плажа следва да им се приспадат от наемните вноски. Занапред условията ще се променят – така, че за общината да има реални приходи, каза зам.-кметът по финансите Олга Китанова.
Та те така. Паметници, договори. Първоаприлски. А дали изобщо има някой в Дупница и в радиус от поне 100 километра от града, който да не си задава въпроса – „къде са Галеви?“. На 1 април е лесно да им вдигаш паметници. А на 2-ри. Какво става. Ще станат 7 години – поне нещо официално да беше казано „Че-е“, както се изразяват в Дупнишко. Дали има някакъв резултат от международното им издирване. Ами или „Абе, кой ги търси, бе“. Някъде са усторени от службите и си живеят живота. И гледат към Дупница. И знаят всичко кое как става тука“, подхвърлят по кафенетата.

Юг News

Памет за бетеанеца Емо Михайлов

Памет за бетеанеца Емо Михайлов


Близки, колеги и приятели изпратиха в последния му път дългогодишния кореспондент на БТА в Благоевград Емил Михайлов. Цанил се в БТА от 1987 година, преди това е работил като сътрудник на в. „Пиринско дело“, както и редактор в същия вестник. За кратко е бил и учител в Петрич. „За 32 години с десетки хиляди кореспонденции Емо Михайлов не остави без специално внимание нито едно кътче от Благоевградска област. От политически събития до човешки истории, за традиции, духовност, изкуство, природа – за всичко пишеше с огромна отговорност, с вещина и човечност. Защитаваше с всяка своя дума високите професионални стандарти и най-вече журналистическата етика“, пише БТА. В една от последните си кореспонденции беше припомнил евангелските слова, че нашето истинско съкровище не са материалните блага, а умножаването на добродетелността.
Някакъв благоевградски сай написа, че Михайлов горе няма да е сам – ще намери свои колеги. Така е. Страшимир Марчев например /кор. на БНР – последно/  си отиде на 58 г. Михайлов на 65 г. Това са незначителни неща /годините/. Умре ли актьор, певец, шоумен, цялата гилдия артистично макар – дава вид, че скърби и носи цветя за декорация в последния му път. Журналистите не са така. Те умират – като че ли „заслужено“, „така им се пада“, „какво толкос“, „един по-малко“ и пр. На кой да му пука и да се замисли, че репортерският, кореспондентският, журналистическият труд е равен и дори по натоварващ от този на миньорите – да вземем тях. За пилотите – да ги оставим. Кой ти мисли така. Ама и самата гилдия, що за съчувствие и солидарност. Приживе и след края. От БТА вчера имаха две напълно нескопосани изречения. Сега, за погребението – нещо по-смислено, да се надяваме. А сайтовете преписваха един от друг готов текст за Емил Михайлов, дългогодишния журналист. 32 години на рубежа, в окопите, все тичащ и все несвършил работа. И накрая – все виновен. За всичко виновен. Дори и за Адам и Ева виновен. Рядко онеправдано занятие, рядко онеправдано.
Почивай в мир, колега! Дано там, горе  – ама кой да знае за това горе!

Юг News